Решение № 287 от 19.07.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 287 гр. София, 19.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Снежана Душкова

Членове:

И. Стойчев

Карамфила Т.а при участието на секретаря Ваня Ил. И.а в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от Карамфила Т.а Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231000600208 по описа за 2023 година за да се произнесе , прие следното:

Производството е въззивно, по реда на глава 21- ва НПК.

Образувано е по жалба на подс. И. П. и по протест на прокурора срещу присъда от 26.10.2022г., Окръжен съд Монтана, наказателна колегия, по нохд № 7/2019г.

С присъдата Окръжен съд Монтана е признал подс. В. А. А. за невиновен в това, че:

На 22.02.2014г., в гр. Монтана, на обект на ул. „Св. Св. Кирил и Методий“, част от строителен процес на „Разширение и рехабилитация на канализационната и водоснабдителна мрежа на гр. Монтана“ в качеството си на управител на „Валерон Груп Инженеринг“ ЕООД, изпълнител по сключен договор за възлагане на строителство от 09.08.2013г., поради немарливо изпълнение на правнорегламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност извършване на строително-монтажни работи, представляващи земно-изкопни и земнонасипни работи, демонтаж и монтаж на външни ВиК инсталации /подмяна на тръбната мрежа/, като нарушил: чл. 127, ал. 1, т. 3 и чл. 275, ал. 1 от Кодекса на труда, 1 чл. 4, чл. 14, ал. 1 и 2 и чл. 16, ал.1, т. 2, б. „а“ от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, чл. 16, ал.1, б. „б“ и чл. 49, ал. 2 от Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи

Договор за възлагане на строителство и допълнителното споразумение към него от 09.08.2023 г. и като:

1. Не осигурил здравословни и безопасни условия на труд

2. Не приложил необходимите мерки съобразно променящите се обстоятелства 3. Не планирал и не приложил превантивни мерки и методи на работа осигуряващи нивото на защита на работниците

4. Не осигурил комплексни здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строително- монтажни работи на изпълнявания от него строеж при изкопни работи

5. Не предприел подходящи мерки за безопасност с оглед оформяне на откоси и използване на подходящо укрепване п о непредпазливост причинил смъртта на А. И. Н., поради което и на основание чл. 304 НПК го оправдал по обвинението за престъпление по чл. 123, ал. 1 НК .

С присъдата признал подс. И. Д. П. за виновен в това, че:

На 22.02.2014г., в гр. Монтана, на обект на ул. „Св. Св. Кирил и Методий“, част от строителен процес на „Разширение и рехабилитация на канализационната и водоснабдителна мрежа на гр. Монтана“ чрез действия, които спадат към занятие и правно-регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, която няма право да упражнява – технически ръководител на обект със задължения по: чл. 26, т. 1 и т. 3 и чл. 49, ал. 2 от Наредба № 2/22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи

Приложение № 1 към чл. 2, ал. 2 от Наредбата

Инструкцията за безопасна работа при изкопни работи, утвърдена от „ККС 5“ ЕООД, п о непредпазливост причинил смъртта на А. И. Н., поради което и на основание чл. 123, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 55, ал.1, т. 1 НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от четири месеца, като на основание чл. 66, ал.1 НК отложил изпълнението на така наложеното наказание за изпитателен срок от три години.

С протеста прокурорът заявява недоволство от присъдата в частта, с която подс.

В. А. е признат за невиновен, в която част я счита за неправилна. Изразява несъгласие с доводите на съда, че на обекта е имало укрепление и че причинната връзка между поведението на подс. А. и съставомерния резултат била прекъсната поради отсъствието на подсъдимия от обекта. Поддържа доводи, че подсъдимият е имал преки задължения по безопасността на обекта и е знаел, че на него няма укрепващо съоръжение. Съдът неправилно бил приел, че такова укрепване е имало. Обосновава, че стопанският ръководител може да е субект на престъплението, както и че може да е такъв и без да е бил на работа. Прави искане на основание чл. 336, ал.1, т. 2 НПК да се отмени присъдата в протестираната част и подс. В. А. да бъде признат за виновен по 2 обвинението.

С жалбата защитникът на подс. И. П. заявява недоволство от осъдителната част на присъдата, която намира за незаконосъобразна, неправилна и необоснована. Развива подробни доводи за допуснати от съда съществени процесуални нарушения поради начина на разглеждане на делото в отсъствие на подсъдимия в хипотезата на чл. 269, ал. 3, т. 4 , б. „в“ НПК. Развива подробни доводи и за игнориране от съда на определени доказателства и на противоречия в доказателствата. Възразява и срещу приложението на материалния закон. Счита, че присъдата почива на предположения.

Моли присъдата да се отмени изцяло и вместо нея постанови нова, с която подс. И. П. се признае за невиновен по обвинението, алтернативно – да се спре производството на основание чл. 25, ал.1, т. 1 и 2 НПК.

В съдебно заседание пред апелативния съд прокурорът поддържа протеста.

Развива съображения, че подс. А. не е осигурил скеле за работниците на обекта независимо че е знаел, че работниците полагат труд в изкоп. Намира, че е без значение, че след инцидента такова укрепление било докарано, тъй като към момента, в който се е работило на изкопа не е имало укрепление. Релевира, че работниците са полагали труд на този ден по негова заповед. Поставя акцент на техническите характеристики на докараното по-късно укрепление, което не било приложимо за обекта.

Пледира спрямо този подсъдим да се постанови нова присъда, с която да се да се признае за виновен по обвинението.

Обвинението срещу подс. П. намира за доказано, тъй като подсъдимият като технически ръководител допуснал да се работи в изкопа без да вземе мерки за безопасност. Счита наказанието наложено на подс. П. за справедливо с оглед продължителността на наказателното производство, съдебното минало на подсъдимия и тежестта на обвинението. пледира присъдата в тази част да се потвърди.

Защитникът на подс. В. А. моли протестът да се остави без уважение. Представя доводи за невярност на обвинителното твърдение, че подсъдимият не е осигурил укрепително съоръжение. На самия обект мерки за сигурност е следвало да вземе техническият ръководител. Пледира присъдата в частта за подс. А. да се потвърди.

Подс. В. А. в лична защита се присъединява към защитника си.

В последна дума моли присъдата да се потвърди.

Подс. И. П., редовно призован, не се явява и не взема отношение по обвинението.

Производството за него протича отсъствено, в хипотезата на чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „в“ НПК, доколкото подсъдимият живее постоянно в Република Италия.

Защитникът на подс. И. П. поддържа въззивната жалба, която допълва с нови аргументи. Пледира показанията на св. Р. А. по отношение на укрепителното съоръжение да не се кредитират. Моли съда да съобрази, че макар да е имало укрепително съоръжение, то не било използвано за работа. Поради техническите си характеристики било неизползваемо. Възразява срещу факта, че обектът се изпълнявал от подизпълнители, което било недопустимо. Подс. И. П. не бил подписвал и длъжностна характеристика. Моли присъдата в частта за подс. И. П. да се отмени и вместо нея постанови нова, с която подсъдимият се признае за невиновен.

Софийски апелативен съд, като съобрази доводите на жалбата, на протеста и на страните в съдебно заседание, и като сам служебно провери изцяло правилността на присъдата по чл. 314 НПК, прие следното:

3

Жалбата е частично основателна, но не по съображенията, изложени в нея.

Протестът е изцяло неоснователен.

Присъдата е законосъобразна и обоснована, но частично неправилна.

Тя е правилна в оправдателната част - по обвинението срещу подс. В. А..

Частично неправилна е в осъдителната част - по обвинението срещу подс. И. П., тъй като подсъдимият не е нарушил всички вменени специални правила. Неправилна, а и в резултат на явна грешка, е и в частта на диспозитива на присъдата за действия, които спадат „към друга правнорегламентирана дейност“. В тези части присъдата подлежи на изменение. Този изход на делото за подс. П. има не само материалноправна, но и процесуална обусловеност.

В частта на наказанието присъдата е правилна и справедлива.

Настоящото въззивното производство е второ поред.

Първоначално, с присъда на ОС Монтана, по нохд № 167/16, подс. В. А. е бил признат за виновен по обвинението за престъпление по чл. 123, ал. 1 НК и осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е било отложено за изпитателен срок от три години. Подс. И. П. е бил признат за виновен по обвинението за престъпление по чл. 123, ал. 2 вр. ал. 1 НК и осъден на две години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено по чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години.

С Решение № 16 от 16.01.2019г., Софийски апелативен съд, наказателно отделение, втори състав, по внохд № 1516/2018, отменил присъдата като незаконосъобразна и върнал делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав на съда.

За да постанови присъдата – предмет на настоящия въззивен контрол, окръжният съд е провел надлежно съдебно следствие и е изяснил относимите факти от значение за правилно решаване на делото. Съставил е, в по-голямата част, обосновани фактически изводи, отговарящи на действителното съдържание на доказателствата, независимо от липсата на особен анализ на гласните доказателствени източници.

По отделни детайли въззивната проверка показа отклонения на приетите за установени факти от съответните доказателства, наложило съответно и промени във фактическата част, но промените не се отразяват на крайния изход на делото и на правилното му решаване, а се отбелязват за прецизност. Налице са нарушения на съда засегнали оценката на доказателствата и в частта на техническите експертизи, довеждащо до това, съответната част от фактическите изводи да се определи като неправилна. Но и това не се отразява на крайния изход на делото като верен, при което не налага и неговата промяна, с оглед автономната оценка на доказателствата проведена от въззивната инстанция.

Налице са известни недостатъци на присъдата засегнали и изискванията за пълнота на фактическата обстановка, която е съсредоточена основно върху инцидента, от който е загинал пострадалият Н.. Не са описани установими фактически положения касаещи спецификата на договорните отношения между различните подизпълнители на проекта по изграждане канализацията на гр. Монтана, от значение да се знае как точно са обвързани от тях, доколкото те и са вменени на подсъдимите. Непълнотата касае още и факти за мероприятията, които подс. В. А. е провел, за да осигури укрепително съоръжение за процесния обект. Още, от доказателствената съвкупност, съдът е пропуснал да съобрази обяснения на подс. А., каквито е давал пред предишен 4 състав на окръжния съд.

Тези недостатъци са отстраними от въззивната инстанция и не са основание за отмяна на присъдата. Още повече, че настоящият въззивен контрол е втори поред и по силата на чл. 335, ал. 3 НПК, дори при повторно присъствие на отстраними съществени процесуални нарушения, съдът няма други правомощия освен да реши делото по същество.

За доизясняване на отделни фактически положения свързани с кръга вменени задължения на подс. В. А., този съд допусна допълнителен разпит на двама свидетели – Р. А. и Р. Л., разпит на подс. В. А., като прочете негови обяснения, дадени пред друг състав на първоинстанционния съд – този по нохд 167/16 на МОС.

Допълнително изяснените факти не променят съществено вече установените от първоинстанционния съд и на по-голямо основание потвърждават правилността на присъдата, и от фактическа, и от правна страна, с изключенията за частичната неправилност на приложение на закона, които бяха отбелязани, но които не отразяват на изхода на делото.

При собствен прочит на събраните доказателства, въззивният съд като цяло споделя приетата от окръжния съд Монтана фактическа обстановка, която само само на места се нуждае от коригиране и допълване.