Определение № 600 от 19.07.2023, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 600 гр. гр. Добрич, 19.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Анна Великова

Станимир Т. Ангелов като разгледа докладваното от Анна Великова Въззивно частно гражданско дело № 20233200500443 по описа за 2023 година и, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на чл. 274, ал. 1 от ГПК по повод частна жалба с вх.№ 5964/31.03.2023г. по регистратурата на Районен съд - Добрич, подадена от Л. И. К. ЕГН **********, адрес: гр. Варна, ул.

„***“ № 1, чрез упълномощен адвокат Х. Д. Д. от АК – Варна, с адрес: гр.

Варна, ул. „***" 18, ет.З, офис 301, срещу определение № 673/16.03.2023г., постановено по гр.д. № 668/2023г. по описа на Районен съд – Добрич.

С обжалваното определение е оставена без разглеждане подадената от Л. И. К. молба с вх. № 4749 от 15.03.2023г. и е прекратено образуваното въз основа на нея производство.

В частната жалба са изложени съображения за неправилност на оспорения съдебен акт и е отправено искане за неговата отмяна. Изтъкнато е, че според писмо от Община град Добрич не може да се установи къде е бил последният постоянен адрес на ****, роден през 1894г., починал на 01.01.1971г. в гр. Добрич и съответно коя е отговорната общинска администрация, която следва да издаде удостоверението му за наследници.

Така, ако не бъде установен по надлежен ред последния му адрес, жалбоподателката не би могла да се снабди с удостоверение за наследници на дядо си. В същото писмо било записано, че в семеен регистър от 1942г. е вписан синът на **** - ***, т.е. безспорно било, че баща й е син на **** и пречката за издаване на удостоверение за наследници е липсата на данни за постоянния му адрес. Счита, че последният постоянен адрес на дядо й е факт от съществено правно значение, който има отношение към наследственото правоотношение, и тъй като за това няма документ и няма как да бъде съставен такъв, за нея единственият начин да установи този факт, за да може в последствие да се снабди с удостоверение за наследници, е по реда на чл.

542 от ГПК. Това се отнасяло и за семейното му положение.

1

Частната жалба е подадена от страна в първоинстанционното производство срещу преграждащо развитието на делото и затова подлежащо на обжалване определение. Съдебният акт е постановен на дата 16.03.2023г. и в същия не е указано подлежи ли на обжалване, пред кой съд и в какъв срок, но частната жалба е подадена на дата 31.03.2023г., след получаване на съобщението за изготвеното определение на 27.03.2023г., т.е. правото на обжалване е упражнено в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК.

Жалбата отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 вр. чл. 275, ал. 2 от ГПК. Поради това е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Препис от частната жалба е връчен на Община град Добрич, която не е подала отговор.

Като постави на разглеждане частната жалба, Окръжен съд - Добрич установи следното:

Производството по гр.д. № 668/2023г. по описа на Районен съд – Добрич е образувано по повод подадена от Л. И. К. молба с искане да бъдат установени по реда на чл. 542 от ГПК следните факти от правно значение, за които няма документи и не могат да бъдат съставени такива, а именно: че последният постоянен адрес на ****, роден през 1894г., починал 01.01.1971г., е в гр. Добрич, ул. „****" № 12 (нов номер, а по документ за собственост – нотариален акт **** - ул. „****" № 40); че семейното положение на **** към датата на настъпилата му смърт на 01.01.1971г. е „вдовец“.

В обосноваване на молбата са изложени следните обстоятелства: с решение № 1208/16.12.2022г. по гр.д. № 2310/2022г. по описа на PC - Добрич на осн. чл. 549, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 14 от ЗЛС е обявена за настъпила на 01.01.1971г. смъртта на ****, роден през 1894г., живял в град Добрич непосредствено преди изчезването си. **** е дядо на молителката - баща на баща й ***. Дядо й имал едно дете - бащата на молителката ***, който от своя страна имал две деца - молителката и брат й - ***, който починал на 01.12.2020г. и оставил само нея за наследник. Дядото на молителката **** бил наследник на своя брат ***, който починал на 6.07.1974г. в гр. Варна и нямал деца със съпругата си ***, която починала няколко години преди него.

Така единствени наследници на *** станали братята му, в т.ч. и дядото на молителката, и сестра му. *** и съпругата му *** притежавали няколко недвижими имоти в гр. Варна, за част от тях през 1975г. било образувано дело за делба в PC - Варна - гр.д. № 1351/1975г., в което участвал и бащата на молителката ***, като наследник на баща си ****. През 1996г. Поземлената комисия в гр. Варна с решение възстановила правото на собственост на наследниците на *** на лозе в землището на гр. Варна. За този имот все още не били уредени отношенията, поради което част от братовчедите й предприели действия за снабдяване с необходимите документи. При набавянето им било издадено удостоверение за наследници на ***, в което обаче било вписано, че за дядото на молителката **** няма данни, в резултат 2 на което няма как тя да бъде записана като наследник, за да може да участва при извършване на разпоредителна сделка с имота. В кориците на делото за делба от 1975г. открила удостоверение за наследници на ***, в което бил вписан баща й, като наследник на баща си, а срещу името на дядо й било записано, че е починал 1971г. След постановяване на решението по гр.д. № 2310/2022г. по описа на PC - Добрич молителката подала искане до Община град Добрич за издаване на удостоверение за наследници на дядо й ****, но получила писмо, с което било отказано издаването на такова, тъй като след извършени справки било установено, че не е вписан в семейните регистри на град Добрич, не може да се установи къде е бил последният му постоянен адрес и коя е отговорната общинска администрация, която следва да издаде удостоверението му за наследници. От родителите си молителката знаела, че съпругата на дядо й и нейна баба - *** (***), е починала от туберколоза много млада (синът им бил на около 5-6 години). Молителката, майка й, баща й, прабаба й *** и дядо й ***, живеели в къща в гр. Добрич, в района на ЖП гара, собственост на прабаба й. След смъртта на прабаба й ***, родителите й продавали къщата и купили нова, пак в гр. Добрич на ул. „****" 12 (нов номер, а по документ за собственост № 40). Дядо й **** също им е дал пари за новата къща. Когато дядо й изчезнал, вече живеели в новата къща. Имайки предвид писмото на Община град Добрич, с което е отказано издаването на удостоверение за наследници, последният постоянен адрес на дядото на молителката бил факт от съществено правно значение, който имал отношение към наследственото правоотношение и тъй като за това нямало документи и нямало как да бъдат съставени такива, единственият начин да се установи този факт, за да може в последствие да се издаде удостоверение за наследници, бил по реда на чл. 542 от ГПК. Освен това, според писмото на Община град Добрич дядо й бил с непоказано семейно положение, а този факт също бил от правно значение, имащ отношение за издаването на удостоверение за наследници. Твърдението е, че съпругата му починала много млада, след смъртта й той не се бил женил, т.е. към датата на смъртта си е бил вдовец.

Районният съд е намерил молбата за недопустима и с оспореното определение я е оставил без разглеждане, като е прекратил производството по делото. Приел е, че охранителното производство е приложимо за случаите, в които има унищожен или изгубен регистър за гражданско състояние, а не на изгубен или унищожен регистър на населението, както и, че молителката няма правен интерес да установява постоянния адрес на дядо си ***, а родствената му връзка с наследодателя, която се установява с актове за раждане, с които се удостоверява произхода на лицата. По отношение второто искане съдът е приел, че семейното положението „вдовец“ на едно физическо лице предполага сключен валиден брак и настъпила смърт на съпруга, поради което правно значимите факти за гражданско състояние, които молителката следва да установи са сключването на брак на нейния дядо *** с баба й *** (***), както и факта на настъпилата смърт на съпругата.

3

Определението е правилно.

Охранителното производство за установяване на факти по чл. 542, ал. 1 от ГПК има за цел да замести със съдебно установяване несъставения или унищожения официален удостоверителен документ, за който законът предвижда да се съставя в свидетелство на факт с правно значение.

Решението, с което такава молба се уважава, замества обвързващата доказателствена сила на несъставения или на унищожения документ. Такива документи са актовете за гражданско състояние, които установяват фактите, отнасящи се до гражданското състояние на едно лице - раждането, брака, смъртта. Тези факти се вписват в регистрите за гражданско състояние и се удостоверяват с актовете, посочени в ЗГР. Тези факти са от правно значение за наследяването (за определяне на наследниците на дадено физическо лице), удостоверяването им се осъществява чрез съставянето на официални свидетелстващи документи, посочени в ЗГР и за тяхното установяване е допустимо охранителното производство (така решение № 362 от 07.01.2013г. на ВКС по гр. д. № 74/2012г., IV г.о.). Производството по чл. 542, ал. 2 от ГПК е създадено за улеснение на гражданите, но отново само за случаите, в които има унищожен или изгубен регистър за гражданско състояние, а не на изгубен или унищожен регистър на населението. Предмет на установяване е самият факт на унищожаване или изгубване на регистъра за гражданско състояние, което е условие да се разпореди съставянето му. В този смисъл определение № 663 от 17.11.2011г. на ВКС по ч.гр.д.№ 485/2011г., ІV г.о.

Гражданската регистрация включва съвкупност от данни за едно лице, които го отличават от другите лица в обществото и в семейството му в качеството на носител на субективни права, като име, гражданство, семейно положение, родство, постоянен адрес и др. (така чл. 1, ал. 3 от Закона за гражданската регистрация - ЗГР). Съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗГР, гражданската регистрация е вписване на събитията раждане, брак и смърт в регистрите за гражданско състояние и вписване на лицата в регистрите на населението. От текста на чл. 1, ал. 2 от ЗГР е видно, че регистрите по този закон са два вида регистри за гражданското състояние, в които се вписват юридическите факти от категорията на юридическите събития - раждане, брак, смърт и регистър на населението, в които се вписват останалите, подлежащи на регистрация данни по чл. 1, ал. 3 от закона за едно лице, които го отличават от другите лица в обществото и семейството му и които са не само факти с правно значение, но и субективни права и правоотношения. Родството на лицето и неговото семейно положение представляват съвкупност от права и задължения, т. е. те са правоотношения на едно физическо лице с роднините по права и съребрена линия, съответно с друго лице на основата на сключен брак. Те подлежат на отразяване в регистъра на населението, а не на вписване в регистъра за гражданското състояние. Производството за установяване на факти по реда на охранителното производство по чл. 542 и сл. от ГПК е приложимо само в случай, че даден факт с правно значение, за който е предвидено удостоверяване чрез документ, съставен по надлежен ред, не е бил съставен, 4 или, макар и съставен, е изгубен или унищожен. По този ред не се установяват правоотношения. На следващо место, когато изискуемият от закона официален удостоверителен документ не е бил съставен, производството за установяване на факта е допустимо само за установяване на такива факти, чиято правна релевантност не зависи от съставянето на документ за тях, защото той има спрямо тях само доказателствено значение (например раждане или смърт). Касае ли се за факт, за чиято правна релевантност е нужно той да бъде удостоверен с документ, съставен по надлежния ред, този факт не може да бъде установяван по реда на производството по чл. 542 и сл. от ГПК (например сключването на брака), защото ако не е бил съставен документ за такъв факт, този факт е лишен от правно значение, той е невалиден. Поради това безпредметно и недопустимо става да се установява такъв факт по този ред.