Решение № 5282 от 19.10.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 11412/2023
- Вид
- Решение № 5282
- Подписан
- 19.10.2023
- В сила
- 19.10.2023
- Състав
- Райна Стефанова, Милена Богданова, Даяна Калинова Топалова
Цитирани разпоредби
- чл.433 ал.1 т.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.438 · Граждански процесуален кодекс
- чл.18 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 5282 гр. София, 19.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-З, в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Райна Стефанова
Членове:
Милена Богданова
Даяна К. Топалова като разгледа докладваното от Милена Богданова Въззивно гражданско дело № 20231100511412 по описа за 2023 година намира следното:
Производството е по реда на чл.435 – 438 от Глава ХХХІХ ГПК. Подадена е жалба от „Т.“ ЕООД ЕИК *******, представлявано от управителя В.Я.Д., длъжник по изп.дело №20208380402660 на ЧСИ М.Б. рег.№838 с район на действие СГС срещу отказ на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното дело на осн.чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
Жалбоподателят твърди, че отказът е неправилен и в нарушение на законовите разпоредби, тъй като в продължение на две години, след поискания предходен изпълнителен способ, който не е довел до резултат, взискателят е следвало да поиска нов, за да продължи изп.дело. сочи, че входираната молба с №28467/27.06.2022г. е бланкетна и повтаряла първоначалната за образуване на производството.
Иска се отмяна на постановения отказ.
Взискателят Столична община, Дирекция „Общински приходи“ отдел „Ревизии и събиране на вземания“ чрез процесуален представител оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Изложени са подробни доводи.
В свои мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК ЧСИ М.Б. твърди, че жалбата е допустима, но неоснователна. Поддържа, че не е изтекъл предвидения в закона двугодишен срок за прекратяване на изпълнителното дело, поради което е постановил отказ на молбата на длъжника. Твърди, че взискателят не е изоставил изпълнението, напротив многократно е депозирал молби за изпълнителни действия с посочване на конкретни изпълнителни способи.
С молба вх.№93802 от 16.10.2023г. жалбоподателят „Т.“ ЕООД е направил искане по реда на чл.438 ГПК за спиране на действията по изпълнението до произнасяне на съда с решение. Изложени са доводи, че е насрочен опис на недвижим имот за 18.10.2023г.
Доказателства за това изпълнително действие не са представени.
За да се произнесе съдът установи от фактическа страна следното:
От приложеното по делото изпълнително дело се установява, че то е образувано по 1 възлагателно писмо на взискателя Столична община, Дирекция „Общински приходи“ отдел „Ревизии и събиране на вземания“ и въз основа на искане с изх.№СФР20-ВК66-365 и РА №СФР 19-РД77/14.01.2019г. срещу длъжника „Т.“ ЕООД ЕИК *******, представлявано от управителя В.Я.Д., за заплащане на парично задължение. Със същото писмо взискателят е възложил на осн.чл.18 от ЗЧСИ съдебният изпълнител да извърши цялостно проучване на имущественото състояние на длъжника, да направи справки, да набави документи, книжа и други и да определени начина на изпълнение, както и да извърши запор на банкови сметки, запор на движими и недвижими имоти, евентуално опис, оценка и продажба за събиране на публичното вземане.
Със запорно съобщение изх.№34573 от 08.07.2020г. е бил наложен запор на банкови сметки на длъжника в „Първа инвестиционна банка“ АД.
Н а 09.07.2020г. е била наложена възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника.
С молба от 09.12.2020г. взискателят е поискал цялостно проучване на имущественото състояние на длъжника и извършване на изпълнителни действия.
С възлагателно писмо с изх.№СОА – ДИ11 – 2000 – 4 по описа на Столична община, Дирекция „Общински приходи“, отдел „Ревизии и събиране на вземания“ и с вх.
№45112/23.06.2021г. по описа на ЧСИ М.Б., взискателят е присъединил по изпълнителното дело, вземане срещу длъжника, произлизащо от изпълнителен лист от 29.04.2021г. на АССГ, издаден въз основа на решение №3801/24.03.2021г. по адм.дело 9013/2020г-. по описа на ВАС
С молба от 27.06.2022г. взискателят е поискал цялостно проучване на имущественото състояние на длъжника, както и извършване на изпълнителни действия – опис на недвижимо имущество, собственост на длъжника.
С молба от 09.02.2023г. взискателят е поискал цялостно проучване на имущественото състояние на длъжника, налагане на запори на банкови сметки, извършване на опис на недвижимо имущество, собственост на длъжника.
С молба от 30.05.2023г. взискателят е поискал извършване на опис и публична продан на недвижимо имущество, собственост на длъжника.
С молба вх.№31893/04.07.2023г. длъжникът е поискал прекратяване на изпълнителното производство на осн.чл.433 ал.1 т.8 от ГПК поради настъпила перемпция.
С резолюция от 05.07.2023г. съдебният изпълнител е отказал прекратяване на производството.
Въз основа на така установените факти по делото и при тяхната оценка в съвкупност и взаимовръзка съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения едноседмичен срок от легитимирано да я подаде лице и като такава се явява допустима.
Преценката по съществото на спора по настоящото дело изисква да се отговори дали в продължение на две години от 09.07.2020г до 04.07.2023г. /от датата на налагане на възбраната на недвижим имот до датата на поискване да бъде прекратено производството по изп.дело/ взискателят е бездействал и е направил възможно прилагане на разпоредбата по чл.433 ал.1 т.8 ГПК – прекратяване на изпълнителното производство. Отговорът на този въпрос е отрицателен.
Съгласно чл.433, ал.1 т.8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява по силата на закона, в случай, че в продължение на две години взискателят не поиска от съдияизпълнителя предприемането на изпълнителни действия. В тези случаи прекратяването на изпълнението настъпва по силата на закона и не е необходим нарочен акт на съдебнияизпълнител. Съдебният – изпълнител следва само да констатира, че производството е прекратено по силата на закона, да преустанови изпълнението и да вдигне наложените обезпечения. Предполага се, че при положение, че взискателят в продължение на две години не е поискал извършването на изпълнителни действия, спрямо длъжника, същият се е 2 дезинтересирал от хода на изпълнителното производство.
Предпоставките за прекратяване на изпълнението по силата на закона са две непредприемане на изпълнителни действия по молба на взискателя и изтичане на двегодишен преклузивен срок. Изпълнителните действия по дадено изпълнително дело се извършват по молба на взискателя. Той е този, който трябва да посочи какви изпълнителни способи за събиране на вземането да приложи съдебния изпълнител. След като съдебният изпълнител направи справка за имущественото състояние на длъжника, взискателят следва да посочи какви изпълнителни действия иска да бъдат извършени по отношение на длъжника – например да бъде наложен запор или възбрана върху имущество на длъжника.
Съгласно ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, за да е налице прекратяване, взискателят следва да е изоставил изпълнението. В настоящия казус такова изоставяне не е налице. Беше установено, че от образуване на изпълнителното производство и към настоящия момент непрекъснато се инициира извършване на действия по изпълнението от взискателя с искане за прилагане на определен изпълнителен способ. За твърдения период на бездействие от страна на взискателя от 08.07.2020г. са били извършени следните действия по негова инициатива, които са прекъсвали давността – наложен запор върху банкови сметки на длъжника по искане на взискателя, наложена възбрана върху имот, собственост на длъжника, присъединяване на вземане на взискателя от 27.06.2022г. с искане за извършване на опис на недвижимо имущество на длъжника, който конкретен способ е прекъснал срока по чл.433 ал.1 т.8 ГПК, за която норма правно релевантно е единствено искането от страна на взискателя извършване на конкретно изпълнително действие, каквото в случая е налице.
При непоискването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
Следователно разгледана по същество жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.
С оглед неоснователността на частната жалба и произнасянето на съда по нея, депозираната молба за спиране на изпълнителното дело до произнасяне на съда е неоснователна.
Мотивиран от изложеното Софийският градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, подадена от „Т.“ ЕООД ЕИК *******, представлявано от управителя В.Я.Д., длъжник по изп.дело №20208380402660 на ЧСИ М.Б. рег.№838 с район на действие СГС срещу Отказ на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното дело на осн.чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, обективиран в съобщение с изх.
№39376/05.07.2023г., като неоснователна.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№93802 от 16.10.2023г. от „Т.“ ЕООД за спиране на действията по изпълнението до произнасяне на съда с решение, като неоснователна.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3