Решение № 255 от 11.11.2025, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 255 гр. Враца, 11.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Борис К. Динев

Мира Р. Джонева при участието на секретаря Красимира Ив. Вълкова като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско дело № 20251400500421 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 4390/26.06.2025 г. на "Йеттел България" ЕАД, ЕИК ***, подадена чрез пълномощника му адв.З. Ц., против Решение № 184/31.05.2025 г. по гр.д.№ 1713/2023 г. по описа на Районен съдБяла Слатина в частта, в която е отхвърлен предявеният от въззивника-ищец иск с правно основание чл.422 ГПК за признаване за установено, че ответникът Р. С. О., ЕГН **********, дължи на дружеството сумата 224,98 лв.

– неустойка, обезщетяваща вредите от предсрочното прекратяване на договори за мобилни услуги.

В жалбата се поддържа, че постановеното решение в обжалваната му част е неправилно поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Посочва се, че размерът и основанието за възникване на задълженията за неустойки при предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги за номера ********** и ********** са уредени от страните в т.9 на Договор за мобилни услуги № *** от 26.08.2021 г. и т.9 на Договор за мобилни услуги №*** от 26.08.2021 г., като според тези клаузи размерът на неустойката за всеки от двата номера възлиза на 112.49 лв., равняващ се на сбора на три стандартни месечни абонаментни такси без вкл.ДДС (по 30.82 лв. всяка), ведно с добавена част от стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до края на договора в размер на 20.03 лв.

Въззивникът изразява несъгласие с изводите на районния съд, че посочените неустоечни клаузи са нищожни. Счита, че предвиденият в тях 1 начин на формиране на неустойката не противоречи на добрите нрави, не води до неоправдано разместване на имуществени блага и не накърнява принципа за недопустимост на неоснователното обогатяване. Също така намира, че уговореното в договорите за мобилни услуги задължение за неустойка, възникващо при предсрочно прекратяване на договорите поради неизпълнение на паричните задължения на абоната, е съобразено с разпоредбата на чл.92 ЗЗД и с присъщите на подобна клауза санкционна и обезщетителна функция. Навежда доводи, че неустойките по посочените договори са формирани като сбор от 3 компонента: 1/ сборът от три месечни абонаментни такси без вкл.ДДС; 2/ част от стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до края на договора; 3/ разликата в цената на мобилното устройство без абонамент и преференциалната му цена, съответстваща на оставащия срок до края на договора. Изтъква, че така определените компоненти на неустойката кореспондират на нейния характер на отнапред определено обезщетение за вреди, които не трябва да се доказват. Развива конкретни съображения по отношение на всеки от трите компонента, които обобщава с извода, че уговорената неустойка по договора е съобразена с вредите, които е претърпял.

Счита, че в конкретния случай са налице всички предпоставки за начисляване на задължение за неустойка и с оглед наличието на изрична неустоечна клауза, която определя условията за възникване на това задължение и с която ответникът се е съгласил, следва да се приеме, че с недобросъвестното си поведение длъжникът е станал причина за прекратяване на договора, което е довело до начисляване на неустойки в негова тежест.

В подкрепа на своята теза въззивникът се позовава на т.3 от ТР № 1/15.06.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, като изтъква, че в конкретния случай претендираните неустойки в трикратен размер на стандартните месечни абонаментни такси изпълняват присъщата обезпечителната, обезщетителна и санкционната функция на неустойката по чл.92 ЗЗД и са съобразени със сключената Спогодба от 11.01.2018 г. между Комисията за защита на потребителите и „Йеттел България“ ЕАД. Позовава се и на практика на съдилища в страната.

В жалбата се изразява несъгласие и с изводите на районния съд за неравноправност на клаузите за неустойка. Излагат се теоретични съждения относно предвидените в ЗЗП предпоставки, при наличието на които се приема, че е налице неравноправна клауза, като се посочва, че в конкретния случай не се установява наличието на нито една от тях. Твърди се, че е налице индивидуално договорена клауза, която е формулирана по ясен и разбираем начин, отговаря на изискванията за добросъвестност и не води до незначително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя в ущърб на последния. Според въззивника, в процесната хипотеза не е налице и неравноправност на клаузата за неустойка на основание чл.143, ал.2, т.5 ЗЗП, тъй като уговореното обезщетение не е прекомерно, а е ограничено до сумата от три стандартни месечни абонаментни такси за съответния номер без вкл. ДДС.

Най-сетне в жалбата се твърди, че мотивите на районния съд относно липсата на доказателства за надлежното прекратяване на договорите вследствие виновното неизпълнение на задълженията на ответника, са неправилни, тъй като по делото са представени доказателства, от които е 2 видно, че длъжникът е бил поканен да заплати дължимите суми в определен срок.

Прави се искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и за признаване за установено, че Р. С. О. дължи на дружеството-въззивник сумата 224,98 лв. – неустойка, обезщетяваща вредите от предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги. Претендира се и присъждане на направените деловодни разноски в заповедното и исковото производство.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е подаден отговор на жалбата от насрещната страна – ответника Р. С. О., чрез назначения му от районния съд особен представител адв.В. С..

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Производството пред РС-Бяла Слатина е образувано по искова молба от "Йеттел България" ЕАД против Р. С. О..

В исковата молба се посочва, че между Р. С. О. и "Йеттел България" ЕАД (с предишни наименования "Космо България Мобайл" ЕАД и "Теленор България" ЕАД) са сключени Договор за мобилни услуги № *** от 26.08.2021 г. и Договор за мобилни услуги № *** от 26.08.2021 г., като първият договор се прилага спрямо мобилен номер **********, а втория договор – спрямо мобилен номер **********. Твърди се, че ответникът не е изпълнил свои парични задължения, начислени му в 4 бр. фактури, издадени в периода м.11.2021 г. – м.03.2022 г., във всяка от които са начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от различните договори, както следва:

- по Договор за мобилни услуги № *** от 26.08.2021 г. са начислени задължения в общ размер от 194,33 лв., от които 81,84 лв. – незаплатени задължения за месечни абонаментни такси, ползвани услуги и допълнителни такси и 112,49 лв. – неустойка, начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя;

- по Договор за мобилни услуги № *** от 26.08.2021 г. са начислени задължения в общ размер от 428,52 лв., от които 316,03 лв. – незаплатени задължения за месечни абонаментни такси, ползвани услуги и допълнителни такси и 112,49 лв. – неустойка, начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя.

В исковата молба се посочва, че размерът и основанието за възникване на задълженията за неустойки при предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги за номера ********** и ********** са уредени в идентичните т.9 на двата договора, съгласно които в случай на предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина или по инициативна на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от всички стандартни за абонаментния план месечни такси от прекратяването на договора до края на първоначално предвидения срок на действието му, като така определената неустойка не може да надвишава сумата от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без ДДС. В допълнение абонатът дължи и: 1/ част от стойността на ползваните отстъпки от месечните абонаментни такси, съответстваща на оставащия срок до края на договора (в случай, че 3 такива отстъпки са уговорени от страните); 2/ част от стойността на отстъпките за предоставени на потребителя устройства, съответстваща на оставащия срок до края на договора за мобилни услуги (в случай, че такива устройства са били предоставени на лизинг или срещу заплащане в брой).

Сочи се също, че изискуемостта на вземанията на ищеца по всяка от фактурите е настъпвала петнадесет дни след издаването й.

Според изложеното в исковата молба, поради липсата на изпълнение от страна на ответника на паричните му задължения, "Йеттел България" ЕАД е депозирало заявление по чл.410 ГПК до Районен съд-Бяла Слатина, въз основа на което е образувано ч.гр.д.№ 1126/2023 г. и е била издадена заповед за изпълнение. След дадени указания от заповедния съд, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, в законоустановения срок кредиторът предявява иск за признаване за установено съществуването на вземанията по издадената заповед за изпълнение в общ размер от 622,85 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането.

В срока по чл.131 ГПК не е депозиран отговор на исковата молба от назначения особен представител на ответника.

С Решение № 184/31.05.2025 г. по гр.д.№ 1713/2023 г. по описа на РСБяла Слатина е признал за установено по отношение на Р. С. О., че дължи на "Йеттел България" ЕАД, ЕИК ***, сума в размер на 397,87 лева - главница за неплатени суми по сключени м/у страните договори за електронни съобщителни услуги с № *** от 26.08.2021г. и № *** от 26.08.2021г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 21.08.2023г. до окончателното изплащане на сумата, за която претенция е издадена Заповед за изпълнение № 652/23.08.2023 г. по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 1126/2023 г. по описа на РС Бяла Слатина, отхвърлил е иска за разликата до пълния размер на претенцията от 622,85 лева и е присъдил в полза на ищеца разноски за заповедното и исковото производство, съразмерно с уважената част от исковите претенции.

Както бе посочено, пред настоящата инстанция първоинстанционният съдебен акт се обжалва само в отхвърлителната част, касаеща дължимостта на претендираните неустойки. В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

За да се произнесе по основателността на предявените искове за заплащане на неустойки, настоящият съдебен състав обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, при което приема за установено от фактическа страна следното:

С представените писмени доказателства по първоинстанционното дело се установява, че Р. С. О. е абонат на дружеството-доставчик на мобилни услуги "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, както следва:

- по Договор за мобилни услуги № *** от 26.08.2021 г. , с мобилен номер **********, избран абонаментен план "Тотал+" , със срок на действие 24 месеца, при месечен абонамент за този срок от 31,99 лв.;

- по Договор за мобилни услуги № *** от 26.08.2021 г. , с мобилен номер**********, избран абонаментен план "Тотал+" със срок на действие 24 месеца, при месечен абонамент за този срок от 31,99 лв.

4

За потребените от абоната-ответник услуги за периода м.11.2021 г. м.03.2022 г. ищецът е издал следните фактури:

- фактура № 7327304274 от 05.11.2021 г. за отчетен период на потребление 05.10.2021 – 04.11.2021 г. с дължима стойност 152,99 лв., със срок за плащане до 20.11.2021 г. , към която е приложено извлечение от потреблението на ползваните мобилни номера;