Определение № 2816 от 16.10.2024, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 2753/2024
- Вид
- Определение № 2816
- Подписан
- 16.10.2024
- В сила
- 16.10.2024
- Състав
- Стефка Тодорова Михова, Николай Колев Стоянов, Иванка Петрова Гоцева
Цитирани разпоредби
- чл. 229, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 229, ал. 1, т. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 276, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 61, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.206,ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.306 · Наказателен кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2816 гр. Пловдив, 16.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Стефка Т. Михова
Членове:
Н. К. Стоянов
Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20245300502753 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274 и следващите ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Ж. Й. Г., ЕГН: **********, чрез пълномощника й по делото адв. В. Т.-Б., против определение № 9665/07.08.2024г. , постановено по гр. д. № 10876 по описа на РС – Пловдив за 2024 г., с което на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК производството по делото е спряно до приключване на досъдебно производство № 20/2022 г. по описа на РП –Пловдив с влязъл в сила акт.
В жалбата са изложени подробни доводи за неправилност на обжалваното определение с искане към въззивния съд за неговата отмяна и връщане на делото в районния съд с указания за продължаване на съдопроизводствените действия.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на частната жалба.
Пловдивският окръжен съд, след като взе предвид наведените от жалбоподателя доводи и се запозна с представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима.
Разгледана по същество, подадената частна жалба, се явява основателна.
Съображенията за това са следните:
Районен съд – Пловдив е бил сезиран с предявен от Ж. Й. Г., ЕГН:
**********, иск с правно основание чл. 61, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника Г. Е. Т., ЕГН: **********, да й заплати сумата от общо 10 121,73 лева, представляваща стойността на извършените от ищцата разходи във връзка със стопанисването и поддържането на собствения на ответника лек автомобил, 1 марка: Хюндай, модел: Санта Фе CM, peг. № *********
С отговора на исковата молба си молба Г. Е. Т., ЕГН: **********, е оспорил исковата претенция и е поискал спиране на производството по делото по приключване на това по пр.№12334/2021г. по описа на РППловдив, образувана по жалба подадена от Г. Т. срещу Ж. Г. във връзка с извършено от нея деяние по чл.306 от НК –обсебване на лек автомобил, марка: Хюндай, модел: Санта Фе CM, peг. № *********
Във връзка с искането на ответника първоинстанционният съд е изискал служебна справка от РП-Пловдив, от която е установено, че пр.№12334/2021г. на РП-Пловдив е била образувана по жалба на Г. Е. Т., ЕГН: **********.След извършена предварителна проверка е било образувано досъдебно производство №20/2022г. по описа на РПУ-Труд за престъпление по чл.206,ал.1 от НК, с предмет на престъплението- лек автомобил, марка:
Хюндай, модел: Санта Фе CM, peг. № ********* собственост на Г. Т.. В хода на разследването в качеството на обвиняем е била привлечена Ж. Й. Г., като с постановление от 12.06.2024г. на РП-Пловдив наказателното производство е било прекратено, което към датата на изготвяне на справката-06.08.2024г. не е било влязло в законна сила.
С обжалваното определение първоинстанционният съд е спрял производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, като е приел, че след като образуваното досъдебно производство се води за престъпление 206, ал. 1 НК срещу ищеца за противозаконно присвояване на чужда движима вещ лек автомобил, марка: Хюндай, модел: Санта Фе CM, peг. № ********* която владее или пази, то същото е с предмет престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изхода на гражданскоправния спор, предмет на настоящото производство.
Така постановеното преграждащо определение е неправилно.
Съгласно нормата на чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК , съдът спира производството по делото, когато се разкрият престъпни обстоятелства, установяването на които е от значение за разрешаването на гражданско правния спор. Когато установяването на тези обстоятелства е предмет на съдебната фаза на наказателно производство спирането на гражданското дело се извършва на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК . В останалите случаи производството по гражданското дело се спира на основание л. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК. За това обаче е необходимо съдът разглеждащ гражданско правния спор да констатира съществуването на престъпните обстоятелства, които са от значение за правилното разрешаване на спора и че установяването им в исковото гражданско производство е невъзможно. Изискването престъпните обстоятелства да се констатират от съда разглеждащ гражданско правния спор означава, че само обстоятелството, че се извършва проверка от прокуратурата или органите на МВР дали е извършено престъпление, или пък е образувано досъдебно производство за установяване на престъпление, не е основание за спиране на гражданското производство на основание л. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК.
2
Това основание за спиране на гражданското производство не е налице и в случаите, когато една от страните по него твърди, че съществуват такива обстоятелства и по неин сигнал се извършва проверка за евентуално извършено престъпление, ако съдът разглеждащ гражданско правния спор не е извършил надлежна проверка на тези твърдения и не е констатирал наличието на обстоятелствата в производството по спора, в който смисъл е Определение № 2 от 3.01.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2780/2017 г., IV г. о., ГК.
В процесния случай при постановяване на обжалваното определение съставът на РС-Пловдив е приел, че са налице предпоставките за спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК въз основа на подадена от Г. Т. жалба до прокуратурата с твърдения за извършено престъпление от Ж. Г. и акт на съответната прокуратура сочещ на това, че по повод на тази жалба е започнала прокурорска проверка за евентуалното извършване на престъпление, но с постановление от 12.06.2024г. на РП-Пловдив наказателното производство е било прекратено, което към 06.08.2024г. не е било влязло в законна сила.
Същевременно в първоинстанционното производство не са събрани доказателства, от които да бъде направен извод за съществуването на престъпни обстоятелства, поради което и не е доказано, че е налице предвиденото в чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК основание за спиране на производството. С оглед на това обжалваното определение, с което първоинстанционното производство е било спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК трябва да бъде отменено , а делото да бъде върнато на Районен съд –Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 9665/07.08.2024г. , постановено по гр. д. № 10876 по описа на РС – Пловдив за 2024 г., с което на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК производството по делото е спряно до приключване на досъдебно производство № 20/2022 г. по описа на РП –Пловдив с влязъл в сила акт.
ВРЪЩА делото на РС съдопроизводствените действия.
–
Пловдив за продължаване на
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3
4