Решение № 3900 от 14.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3900 гр. София, 14.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-21 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Свилен Станчев при участието на секретаря Снежана Ат. Апостолова като разгледа докладваното от Свилен Станчев Гражданско дело № 20211100106625 по описа за 2021 година прецени:

Производството е образувано по искова молба с вх. № 1996 от 25.05.2021 г., подадена от А. Б. М. М. С. Ж.. След частична въззивна отмяна на определение № 3180 от 08.04.2022 г. за прекратяване на делото, предмет на делото са следните обективно съединени искове, предявени от А. Б. М. срещу М. С. Ж.:

- иск с правно основание чл. 496 ал. 3 ГПК за прогласяване недействителността на публична продан на ½ дял от апартамент № 21 със застроена площ 183,41 кв. м, находящ се на 5 етаж в жилищна сграда в гр.

София ул. „*******, по изп. дело № 711/2015 г. на ЧСИ А.П., с твърдение, че купувачът е лице, което има забрана за придобиване на имота на публична продан;

- иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за връщане на сумата от 100 300 лева, увеличен в съдебно заседание на 210 400 лева.

Ищцата А. Б. М. излага твърдение, че срещу нея било провеждано порочно и недопустимо изпълнение по изп. дело № 20158490400711 на ЧСИ А.П. в полза на привиден според ищцата кредитор – И.Г. Ж., която е праводателка на ответницата М. С. Ж.. Ищцата твърди, че изпълнителното дело било образувано по изпълнителен лист от 22.12.2014 г., издаден , в който не било посочено от кой документ се удостоверявало вземането от 130 100 евро, поради което според ищцата липсвал документ, удостоверяващ вземането, затова не се вписвал и не се прилагал в правния мир. Съдебният изпълнител образувал изпълнително производство в нарушение на чл .426 ал.

3 вр. чл. 129 ГПК. Според ищцата, липсвал надлежно издаден изпълнителен 1 лист, годен за провеждане на изпълнение. В изпълнителното дело било приложено съдебно решение, което за ищцата не представлявало годно изпълнително основание. С тези твърдения ищцата мотивира становище, че в изпълнителния процес липсвали изискуемите в закона реквизити, вследствие на което извършените изпълнителни действия били недействителни и нищожни.

Според ищцата, съдебният изпълнител по изпълнителното дело издал два броя постановления за възлагане в полза на И. Ж., която била „нелегитимна взискателка и привидна кредиторка: постановление за възлагане от 18.10.2017 г. с което на И. Ж. се възлагал ½ дял от гараж на ул.

******* София на цена от 7501 лева; постановление от 18.10.2017 г., с което се възлагал на И. Ж. ½ дял от гараж № 5 на ул. ******* гр. София на цена от 9376 лева. Тези постановления и тяхното вписване в Агенцията по вписванията се обявяват за порочни от ищцата. С постановление за възлагане от 01.12.2017 г. съдебният изпълнител възложил ½ дял от апартамент № 21 на ул. ******* в полза на трето лице купувач по изп. дело № 20158490400711 на цена от 115 300 лева, от която сума за „привидната“ според ищцата кредиторка се полагала сума от 100 300 лева, съгласно извършено разпределение. Ищцата твърди, че публичната продан се явявала недопустима, неразрешена и незаконосъобразна, защото според нея имотът бил несеквестируем и защото бил продаден на адвокат, който нямал право да придобива недвижимо имущество от публични сделки.

На основание тези твърдения, в исковата молба, изменена с молба вх.

№ 1652 от 09.10.2023 г. ищцата е направила следните искания до съда:

- да прогласи за нищожна публична продан на ½ дял от апартамент № 21 със застроена площ 183,41 кв. м, находящ се на 5 етаж в жилищна сграда в гр. София ул. „*******, по изп. дело № 711/2015 г. на ЧСИ А.П., на основание твърдение за несеквестируемост на имота и за придобиването му чрез публична продан от В. А.В., който бил адвокат;

- да осъди ответницата да заплати на ищцата сумата от 100 300 лева, увеличена с молба вх. № 1652 от 09.01.2023 г. на 210 400 лева, която била получена от ответницата без правно основание.

В отговора на исковата молба ответницата М. С. Ж. чрез упълномощения адвокат И. Ванчева-Панова оспорва допустимостта и основателността на исковете.

Предявените иск с правно основание чл. 496 ал. 3 ГПК за прогласяване недействителността на публична продан на ½ дял от апартамент № 21 със застроена площ 183,41 кв. м, находящ се на 5 етаж в жилищна сграда в гр.

София ул. „*******, по изп. дело № 711/2015 г. на ЧСИ А.П., с твърдение, че купувачът е лице, което има забрана за придобиване на имота на публична продан, и иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за връщане на сумата от 100 300 лева, увеличен в съдебно заседание на 210 400 лева, са процесуално допустими, съгласно определение № 1519 от 08.06.2022 г. по ч.гр.д. № 1443/2022 г. на САС.

Като разгледа исковете по същество и взе предвид становищата на 2 страните в частта им, в която са относими към предмета на спора, и събраните по делото доказателства, съдът прие от фактическа и правна страна следното:

Оспорената от ищцата публична продан е била проведена по изпълнително дело № 20158490400711 на ЧСИ А.П.. Изпълнителното дело е било образувано по искане на взискателя И.Г. Ж. въз основа на изпълнителни листове от 22.12.2014 г. на САС, по гр. д. № 4012/2011г. и от 11.06.2014 г. на СГС, по ч.гр.д. № 4679/2013 г. , с които А. Б. М. е осъдена да плати на Ж., съответно сума по чл. 538 от ТЗ в размер на 130 100 евро, ведно със законната лихва от 24.09.2007 г. до окончателното плащане и сума от 240 лева разноски в производството по отмяна. Предмет на публичната продан е бил ½ идеална част от апартамент № 21 в жилищна сграда в гр. София ул. „*******, на пети етаж, със застроена площ от 183,41 кв. м, състоящ се от четири стаи, дневна с кухня-трапезария, баня-тоалетна, баня, тоалетна, две тераси, при съседи: улица, вътрешен двор, ап. 22, коридор и стълбище, заедно с мазе № 3 с площ от 5,90 кв. м, при съседи: рампа, мазе № 4, коридор и вътрешен двор, заедно с 3,79 ид.части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху дворното място, находящо се в гр. София, местност „Гео Милев“ с площ 953 кв. м, при съседи на парцела по скица: улица „Лидице“, парцел № 1 на ОЖС, имот пл. № 217. Проданта е насрочена и проведена от 20.10.2017 г. до 20.11.2017 г. и приключило с протокол от 21.11.2017 г., с който за купувач на имота е бил обявен В. А.В.. Не се спори, че предложената от наддавача в публичната продан цена от 115 300 лева е била внесена след приспадане на задатъка от 11 500 лева. С постановление от 01.12.2017 г., влязло в сила на 21.03.2018 г., съдебният изпълнител е възложил имота на купувача В. А.В.. Първоначално съдията по вписванията е отказал да извърши вписване с определение от 02.11.2018 г., поради неописване на имота съгласно изискванията на чл. 6 ал. 3 от ПВп. Отказът е бил отменен с определение № 29438 от 18.12.2018 г. по г. дело № 15458/2018 г. на СГС, влязло в сила на същата дата (необжалваемо) и преписката е била върната за извършване на вписване на постановлението за възлагане. Постановлението за възлагане е било вписано на 14.01.2019 г. с № на вх. рег. № 72789 акт № 115 том I дело № 323/2018 г., партида № 2495.

Първото основание за оспорване валидността на публичната продан е твърдение на ищцата за несеквестируемост на имота. Несеквестируемостта не е основание за оспорване действителността на публичната продан по исков ред, по аргумент от чл. 496 ал. 3 ГПК. Насочване на изпълнението срещу имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо е основание по чл.

435 ал. 2 ГПК за обжалване действията на съдебния изпълнител по реда на чл.

436-437 от същия кодекс. Това право ищцата е упражнила с жалба, по която е било образувано в.гр.дело № 10079/2017 г. на СГС. С решение от 13.11.2017 г. (цитирано в мотивите на решение № 1782 от 21.03.2018 г. по ч.гр.дело № 1548/2018 г. на СГС – л. 113-114) съдът е приел, че ½ идеална част от апартамент № 21 в жилищна сграда в гр. София ул. „******* не е несеквестируема. Несеквестируемостта на имота не може да бъде повторно предмет на обсъждане в друго производство, включително в настоящия исков 3 процес.

Второто основание, на което се позовава ищцата, е твърдението, че купувачът на ½ ид. част от имота, която е била предмет на проданта В. А.В., е адвокат. Забраната адвокат да бъде купувач на публична продан с предмет спорни права, подсъдни на съда, във ведомството на който действа, е уредена в чл. 183 буква „б“ ЗЗД. Тази забрана обаче не е била налице за купувача на имота В. А.В. при провеждане на публичната продан, в която той е участвал, и към датата на възлагане на имота 01.12.2017 г. От справка в регистрите на българската адвокатура (bar-register.bg/attorney/**********) и представеното по делото удостоверение (л. 412) е видно, че купувачът В. А.В. е бил вписан като младши адвокат с решение на АС при Софийска адвокатска колегия на 20.12.2018 г. Качеството му на адвокат е възникнало с вписването му на тази дата. Публичната продан е била проведена от 20.10.2017 г. до 20.11.2017 г., постановлението за възлагане е издадено на 01.12.2017 г. и влязло в сила на 21.03.2018 г., след оставяне без уважение на жалба на ищцата с решение № 1782 от 21.03.2018 г. по в.ч.гр.дело № 1548/2018 г. на СГС (л. 113-115). С влизане в сила на постановлението за възлагане на 21.03.2018 г. купувачът В.

А.В. е придобил всички права, които длъжникът е имал върху имота, и към тази дата той не е бил адвокат. Последващото вписване на постановлението за възлагане има оповестително-защитно действие, но не е част от фактическия състав на придобиване на собствеността чрез публичната продан. Затова е без значение дали купувачът е придобил качеството на адвокат към дата на вписване на постановлението за възлагане.

Поради изложените съображения, не са налице основания за обявяване на оспорената публична продан за недействителна, поради което предявеният иск с правно основани ечл. 496 ал. 3 ГПК следва да се отхвърли.

Осъдителният иск с правно основание чл. 59 ЗЗД, предявен от ищцата А. Б. М. срещу ответницата М. С. Ж., е за връщане на получената от нейната наследодателка И.Г. Ж. в размер на 100 300 лева, при извършеното по изпълнителното дело разпределение от 11.12.2019 г. Ищцата обосновава иска си с „привидността“ на наследодателката на ответницата като кредитор и с получаването без основание на сумата, събрана от публичната продан на ½ идеална част от ап. 21 на ул. „*******. Впоследствие искът е увеличен на 210 400 лева с молба вх. № 1652 от 09.01.2023 г. (л. 395), който размер бил идентичен с извършен апорт от 11.02.2022 г. в „Рентал хаус и яхт“ ООД, съобразно оценката на непаричната вноска. Предявеният иск е неоснователен.

Първоначално претендираната сума е получена от наследодателката на ответницата на валидно правно основание – разпределение на събрана сума след проведена публична продан на недвижим имот по изп. дело № 20158490400711 на ЧСИ А.П., приключила с обявяване на В. А.В. за купувач, внасяне на продажната цена и възлагане на имота. Не е настъпило неоснователно обогатяване на наследодателката на ответницата И.Г. Ж., която се е легитимирала като взискател по изпълнителното дело, образувано по изпълнителен лист от 22.12.2014 г., издаден на основание осъдително решение № 746 от 24.02.2010 г. по гр. дело № 12957/2009 г. на СГС, потвърдено с решение № 525 от 19.03.2013 г. по гр.д. № 4012/2011 г. на САС 4 и влязло в сила след недопускане на касационно обжалване с определение № 484 от 25.07.2014 г. (л. 484) по гр. дело № 3186/2013 г. ВКС II т.о. Не е налице и обедняване без основание на ищцата А. Б. М., която има качеството на длъжник по изпълнителното дело на основание същите съдебни актове, и към имуществото на която е било проведено принудително изпълнение. Над тази сума то увеличение размер от 210 400 лева не е настъпило имуществено разместване между наследодателката на ответницата и ищцата – сумата съставлява оценка на ½ ид. част от апартамент № 21 в гр. София ул. „*******, която собственикът В. А.В. е внесъл като непарична вноска в капитала на „Рентал хаус и яхт“ ООД. Горното е основание за отхвърляне на тзи иск като неоснователен.