Решение № 5915 от 20.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5915 гр. София, 20.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АДРИАНА Д. АТАНАСОВА при участието на секретаря ДОРА В. НЕНКОВА като разгледа докладваното от АДРИАНА Д. АТАНАСОВА

Административно наказателно дело № 20231110203526 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба от В. ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С, ул. “П Б” № , ет., офис , ч., срещу наказателно постановление № СО-Т-В-22-10-021/26.04.2022г., издадено от Заместник-кмет на Столична община за извършено нарушение по чл. 23 от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична община /НРУИТДТСО/. На основание чл. 36, ал. 1 вр. чл. 35, ал. 3 от Наредбата, й е наложена глоба в размер на 300 /триста/ лв.

В жалбата се излагат аргументи за допуснати при издаване на НП нарушения на материалния закон и административнопроизводствените правила. Поддържа се, че наказателното постановление не е редовно връчено, тъй като е записано единствено, че е връчено по реда на чл. 58 ЗАНН. Твърди се, че описаната в АУАН и НП фактическа обстановка не отговаря на обективната действителност, тъй като липсвали доказателства за осъществяване на търговска дейност от страна на жалбоподателя. Застъпва се, че от страна на АНО не бил изследван въпросът в какво качество е действало лицето, чиято административнонаказателна отговорност е ангажирана - в лично качество или в качеството на работник/служител на договорно отношение с юридическо лице-работодател. Сочи, че е налице противоречие между констатираното в АУАН и в Констативния протокол от извършената проверка. Твърдят се и нарушения по отношение на разпоредбата на чл. 57, ал.

1, т. 5 от ЗАНН относно формата на наказателното постанпвление, както и се релевират 1 доводи за допуснати нарушения на правото на Европейския съюз. Прави се искане наказателното постановление да бъде отменено. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.

За проведеното на 20.11.2023г. открито съдебно заседание страните са редовно призовани.

Жалбоподателят не се представлява от адв. Е - упълномощен процесуален представител, а въззиваемата страна се представлява- от юрк. Ка.

В дадения ход по същество юрк. К прави искане НП да бъде потвърдено, тъй като са доказани фактът на извършване на нарушението, нарушителят и неговата вина. По отношение възражението за неправилно санкциониране на жалбоподателя в качеството на физическо лице, застъпва, че е неоснователно, доколкото е имал качеството „търговец“ съгласно разпоредбите на Наредбата, които следва да намерят приложение.

Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Доколкото по делото не са предствени доказателства за връчването на наказателното постановление на жалбоподателя, както и в разписката не е отбелязано на какво основание се счита връчено същото на дата 02.08.2022г., то настоящият съдебен състав счита, че жалбата е подадена в срок.

Разгледана по същество, е основателна.

От фактическа страна се установи:

Към 06.02.2022 г. жалбоподателят В. Д. В. имала сключен трудов договор с „Висмар 2020“ ЕООД за длъжността продавач-консултант. В това си качество на 06.02.2022г. около 15:35 ч., в гр. София, район „Триадица“, пл. “България” № , НДК /пред пилоните/, предлагала за продажба от името и за сметка на дружеството-работодател варена и печена царевица, заемайки около 2 кв.м. публична общинска собственост - паркова алея.

Това обстоятелство било възприето от свидетеля В М Х- И, главен инспектор в „Столичен инспекторат“ към Столична община. Тя се легитимирала пред жалбоподателя и изискала да представи разрешение за ползване на мястото, издадено от кмета на район „Триадица“.

Такова не било представено от В., поради което свид. Икономова му съставила АУАН № 2210-021/06.02.2022г. за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 23 от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична община /НРУИТДТСО/. АУАН бил предявен и връчен на В., която депозирала възражение в законоустановения срок, в което е посочено, че осъществява дейността за сметка на работодателя си.

Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, като преценил възражението като неоснователно, при идентично фактическо описание на извършеното нарушение и дадена му аналогична правна квалификация съгласно чл. 23 от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична община 2

/НРУИТДТСО/, заместник-кметът на Столична община издал атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл. 36, ал. 1 вр. чл. 35, ал. 3 от Наредбата наложил на жалбоподателя глоба в размер на 300 /триста/ лв.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както следва: гласни - показанията на свидетелката В М Х, и писмени - заповед № СО-РД-092540/12.12.2014 г.; заповед № РД-09-2027/29.11.2011 г.; заповед № СО-РД-09-567/20.06.2013 г.; длъжностна характеристика за длъжността „старши инспектор“ в районен инспекторат към Столичен инспекторат към Столична община; констативен протокол № КП-220006604/06.02.2022г.; справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ изх. № 22388223013606/09.01.2022 г.; трудов договор № 00006/09.01.2022г.; допълнително споразумение към трудов договор № 00006/09.01.2022г.; длъжностна характеристика за длъжността продавач - консултант както и всички други писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК.

Посредством показанията на свидетеля И се установиха времето и мястото на извършената проверка, и обстоятелството, че жалбоподателят бил заварен да предлага за продажба описаните в АУАН и НП изделия. Съдът кредитира депозираното от същата, преценявайки изложеното като обективно, последователно, логично и лишено от заинтересованост. Въз основа показанията й се изясни и че процесните изделия са били предлагани именно за продажба, доколкото свидетелката е възприела пряко и непосредствено съответното обстоятелство, независимо че не е извършила контролна покупка.

Компетентността на актосъставителя и тази на административнонаказващия орган по издаване на АУАН и НП съдът прие за установени посредством представените писмени доказателства - заповед № СО-РД-09-2540/12.12.2014 г., заповед № РД-09-2027/29.11.2011 г., заповед № СО-РД-09-567/20.06.2013 г. и длъжностна характеристика. Предвид това прецени като неоснователни оплакванията в жалбата в съответната насока.

Същевременно, посредством приложените справки от НАП за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ, се изяснява, че към 06.02.2022г. жалбоподателят В. се е намирала в трудово правоотношение със „Висмар 2020“ ЕООД, на длъжността продавачконсултант.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма и съдържание чл. 42 и 57, ал. 1 ЗАНН, при спазване на установения ред и в сроковете по на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. И двата акта отговарят на изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, съдържайки описание на твърдяното нарушение и обстоятелствата при извършването му, в това число времето и мястото, на които е осъществено. Налице е и редовна процедура по 3 връчването на АУАН и НП на жалбоподателя.

Предвид това съдът прие, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на жалбоподателя или да представляват формални основания за отмяната на санкционния акт.

Наред с това, въз основа събраната в хода на съдебното следствие доказателствена съвкупност, се изясни безспорно, че на процесните време и място е била извършвана търговия на открито по смисъла на чл. 19 НРУИТДТСО върху площ публична общинска собственост, без разрешение за ползване на мястото, издадено от кмета на район „Триадица“ - възведено като административно нарушение съгласно разпоредбата на чл. 23 от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична община. В този смисъл е неоснователно възражението досежно липсата на установяване на факта, че съответните изделия били предлагани за продажба от жалбоподателя. Въпросното обстоятелство се изяснява категорично посредством показанията на разпитаната в хода на съдебното следствие свидетелка.

Въпреки съответните фактически констатации обаче, според настоящия съдебен състав наказателното постановление следва да бъде отменено поради материалноправната си незаконосъобразност. Съображенията за това са следните:

Действително жалбоподателят В. е лицето, което на посочените време и място - на 06.02.2022 г., около 15:35 ч., в гр. София, ул. “Поп Богомил” № 1, ет.1, офис 5, предлагало за продажба варена и печена царевица, заемайки около 2 кв.м. публична общинска собственост - паркова алея, без разрешение за ползване на мястото, издадено от кмета на район „Триадица“.

Независимо от това обаче, според настоящия състав отговорността му е ангажирана незаконосъобразно, доколкото не е имал качеството „търговец“.

Съгласно § 3, т. 1 от ДР на Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична община /НРУИТДТСО/, „търговец“ е лице по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП, или всяко физическо или юридическо лице, което продава или предлага за продажба стоки, предоставя услуги или сключва договор с потребител като част от своята търговска или професионална дейност в публичния или в частния сектор, както и всяко лице, което действа от негово име и за негова сметка. С оглед цитираната легална дефиниция, не съществува пречка в принципен план да бъде ангажирана отговорността на физическо лице.

Но в случая липсват обективните и субективни предпоставки за това, доколкото, предвид обстоятелството, че В. се е намирала в трудово правоотношение с юридическото лице, извършващо търговската дейност, то именно спрямо последното е било важимо изискването на чл. 23 НРУИТДТСО, при осъществяване на търговия на открито, да притежава разрешение за ползване на място /по образец/, издадено от кмета на района, на територията на който ще се извършва дейността. Предвид това обективната съставомерност на 4 нарушението в случая не е изпълнена спрямо жалбоподателя, респективно и субективната такава, доколкото, като лице, намиращо се в трудово правоотношение с търговеца, от чието име и за чиято сметка е осъществявал продажбите, на В. не може да бъде вменено задължението да знае дали последният разполага с разрешението, изискуемо съобразно чл.

23 НРУИТДТСО. Доказателства за субективното й знание относно въпросното обстоятелство в хода на производството не се събраха.

С оглед на гореизложеното се явява безпредметно съдът да обсъжда останалите наведени от жалбоподателя възражения в жалбата.

Предвид това, със съставянето на процесните АУАН и НП спрямо жалбоподателя В., актосъставителят и наказващият орган са приложили неправилно материалния закон, което обуславя извод за отмяната на атакуваното НП като незаконосъобразно и неправилно. С оглед изложеното подадената жалба е основателна и следва да бъде уважена.

При този изход на делото e основателна и претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно изричното право на такова. Доколкото за претендирания размер от 400 лв. е представен договор за правна защита и съдействие, удостоверяващ плащането в този размер, искането следва да бъде уважено в цялост.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. ал. 3, т. 1 вр. ал. 1 ЗАНН и чл. 63д ЗАНН, Софийски районен съд