Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 28 от 27.04.2022, Окръжен съд - Ямбол

Съд
Окръжен съд - Ямбол
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 34/2022
Вид
Решение № 28
Подписан
27.04.2022
В сила
27.04.2022
Състав
Пепа Илиева Чиликова, Петранка Панайотова Кирова, Петранка Стоянова Жекова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. Ямбол, 27.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пепа Ил. Чиликова

Членове:

Петранка Ст. Жекова

Петранка П. Кирова при участието на секретаря Миглена П. Коматарова в присъствието на прокурора Едм. Зл. Г. като разгледа докладваното от Петранка П. Кирова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20222300600034 по описа за 2022 година Производството е по реда на Глава ХХ I от НПК и е във фаза след отмяна на постановената от ЯРС осъдителна присъда № 15/22.01.2020г. по НОХД № 1022/2019г. по описа на същия съд, с която подсъдимите В. М. Х. и А. М. А., двамата от гр. ******, за признати за виновни по предявените им обвинения съответно, за престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.4 и т.5 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б. „а“ от НК и по чл.195, ал.1, т.4 и т.5 вр. чл.194, ал.1 от НК, като са им наложени наказания от две години лишаване от свобода при първоначален строг режим за подс. Х. и от единадесет месеца лишаване от свобода за подс. А., и по отношение на последния е постановено отложено изтърпяване на наказанието за минимален изпитателен срок от три години.

С отменителното решение № 38/10.06.2020г. по ВНОХД № 74/2020г. на ЯОС делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първонинстанционния съд заради допуснато съществено нарушение на установените чл. 55 от НПК процесуални правила. Прието е наличие на незаконосъобразно процедиране чрез разглеждане на делото в отсъствие на подсъдимия А. единствено въз основа непълните данни за задграничните му пътувания, съдържащи се в изисканите справки от ОД на МВР – Ямбол, без призоваването му на известните на съда адреси в гр. ******.

1

В развилото се второ по ред първоинстанционно производство под № 571/2020г. по описа на ЯРС въззивникът А. не е намерен на адреса за призоваване в гр. ******, като е установено напускане пределите на страната на **.**.****г. В последователност, и с оглед липсата на информация относно местоживеенето му в чужбина, спрямо него законосъобразно е проведено задочно производство в хипотезата на чл.269, ал.3, т.4, б. а) от НПК. Същото е приключило с постановяване на присъда № 260076/23.11.2021г., с която подсъдимите В. М. Х. и А. М. А., двамата от гр.

******, са осъдени съответно, за престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.4 и т.5 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б. „а“ от НК и за престъпление по чл.195, ал.1, т.4 и т.5 вр. чл.194, ал.1 от НК, като са признати за виновни в това, че:

На **.**.****г. за времето от около 10:00 часа до около 10:20 часа в с.

**********, обл. *****, от стая в частен дом, находящ се на ул. „***** *******“ № *, действайки в съучастие и след предварителен сговор помежду си, като съизвършители, чрез използване на МПС – лек автомобил „******** *** *“, с рег. № * **** **, са отнели чужди движими вещи – парична сума от 5800 лева, от владението на собственика им Т. М. Х.а от с. **********, обл.

*****, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят, като подс. Х. е действал в условията на опасен рецидив и деянието не представлява маловажен случай.

Наказанията на всеки от подсъдимите са определени при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Въззивникът подсъдим А. А. е осъден на единадесет месеца лишаване от свобода, с отложено изтърпяване на наказанието за изпитателен срок от три години, а въззиваемият подсъдим В.Х. - на две години лишаване от свбоода при първоначален строг режим.

С присъдата, предмет на проверка, е постановено унищожаване на приложената като вещественото доказателство по делото 1 бр. празна кутия „Давидов класик“, и разноските по делото общо в размер на 184,39 лева, или по 92,20 лева за всеки от подсъдимите, са възложени в тяхна тежест.

Проверката на първоинстанционната присъда е инициирана по жалба от служебния защитник на подс. А.. Жалбата е бланкетна, съдържа общи неаргументирани оплаквания за неправилност, необоснованост и явна несправедливост на съдебния акт, и искане за намаляване размера на наказанието.

В с.з. жалбата се поддържа от служебния защитник така, както е депозирана, и по съображенията, изложени в нея. Твърди се явна несправедливост на наложеното на подс. А. наказание, отново без конкретика относно обстоятелствата, с които не е съобразено, и се претендира за изменение на първоинстанционната присъда чрез намаляване неговия размер.

На основание чл.269, ал.3, т.4, б. а) от НПК, по отношение на въззивника подсъдим А. съдебното следствие пред настоящата инстанция също се проведе при задочно производство, тъй като същият отново не бе намерен на адреса си, и освен това, от изисканата справка относно задграничните му пътувания се установи, че след последното му 2 регистрирано излизане извън страната на **.**.****г. няма данни за завръщането му, и местоживеенето му е неизвестно.

Въззиваемият подсъдим В.Х., редовно призован, участва лично в съдебно заседание и със служебен защитник – адвокат. Излага, че е доволен от постановената присъда и не желае да се присъедини към жалбата на подс.

А..

Защитникът на подс. Х. намира присъдата за правилна, законосъобразна и справедлива, като счита, че определените на подсъдимите наказания ще способстват за постигане на целите по чл.36 от НК. Пледира за постановяване на решение, с което обжалваната присъда да бъде потвърдена.

Участващият по делото прокурор изразява становище за неоснователност на жалбата, като счита, че определеното на подсъдимия А. наказание е съобразено и съответно както на степента на обществена опасност на извършеното, така и на степента на обществена опасност на личността му. Първоинстанционната присъда намира за правилна, законосъобразна и справедлива, и предлага да бъде потвърдена.

След като обсъди доводите в жалбата, съобрази становищата на страните и прецени изцяло атакуваната присъда, съобразно правомощията по чл.313 и чл.314 от НПК, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.319, ал.1 от НПК и при наличие на право и интерес от обжалване.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

ЯОС не споделя изцяло доказателствения анализ на първата инстанция, но счита, че фактическите положения, залегнали в мотивите на обжалвантата присъда, са съответни на събраните по делото доказателства, а и в случая не съществува спор по фактите.

На базата на самостоятелен анализ на доказателствената съвкупност и с оглед правото да приема за установени и други фактически положения, настоящият състав намери за доказана следната фактология:

Подсъдимите В.Х. и А.А. били от гр. ****** и се познавали.

Към **.**.****г. подс. А.А., роден на **.**.****г., бил на ** години и с чисто съдебно минало, а подс. В.Х., роден на **.**.****г., бил на ** години и бил осъждан деветнайсет пъти с влезли в сила присъди за умишлени престъпления от общ характер (основно измами и кражби) – по НОХД № ***/****г. на БРС, по НОХД № ***/****г. на БРС, по НОХД № ***/****г. на БРС, по НОХД № ***/**** г. на БРС, НОХД № ***/**** г. на БPC, по НОХД № **/**** г. на БРС, п о НОХД № */**** г. по описа на РС - Царево, по НОХД № **/**** г. на РС - Средец, по НОХД № **/**** г. на РС - Поморие, по НОХД № ***/**** г. на РС - Разград, по НОХД № ***/**** г. на БРС, по НОХД № ****/**** г. на РС - Сливен, по НОХД № ***/****г. на БРС, по НОХД № ***/****г. на РС - Шумен, по НОХД № ***/****г. на РС - Добрич, по НОХД № ****/****г. на РС – Бургас, по НОХД № ***/****г. на РС – Велики Преслав, по НОХД № ***/****г. на РС – Русе и по НОХД № 3

***/****г. на РС - Балчик.

За осъждането по НОХД № ***/****г. на БРС по отношение на подс. Х. е настъпила реабилитация. С присъдата по цитираното дело, влязла в сила на **.**.****г., на подсъдимия е наложено наказание от ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за престъпление по чл.195, ал.1, т.2, т.4 и т.5 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, като е постановено отложено изтърпяване на наказанието за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

Следващото престъпление по чл.327, ал.1 от НК, за което Х. е осъден, е извършено след изтичане на определения с горната присъда изпитателен срок – на **.**.****г., и за него със споразумението по НОХД № ***/**** г. на БРС, влязло в сила на **.**.**** г., му е наложено наказание ГЛОБА в размер н а 100 лева. При това положение, след като до изтичане на тригодишния изпитателен срок по НОХД № ***/****г. на БР С Х. не е извършил друго престъпление, поради което да следва да търпи и отложеното наказание, за това си осъждане същият е реабилитиран по право, в хипотезата на чл.86, ал.1, т.1 от НК.

С присъдата по НОХД № ***/****г. на РС – Добрич наложените на подс. Х. наказания по НОХД № ***/****г. на БРС, по НОХД № ***/**** г. на БРС, НОХД № ***/**** г. на БPC, по НОХД № **/**** г. на БРС, по НОХД № */**** г. по описа на РС - Царево, по НОХД № **/**** г. на РС - Средец, по НОХД № **/**** г. на РС - Поморие, п о НОХД № ***/**** г. на РС Разград, по НОХД № ***/**** г. на БРС, по НОХД № ****/**** г. на РС Сливен, по НОХД № ***/****г. на БРС, по НОХД № ***/****г. на РС – Шумен и по НОХД № ***/****г. на РС – Добрич са групирани в две съвкупности. По едната му е наложено ефективно наказание от три години и шест месеца лишаване от свобода, чийто размер е увеличен по реда на чл.24НК на четири години и шест месеца лишаване от свобода, а по другата му е налжено ефективно наказание от една година лишаване от свобода.

Видно от отбелязването в справката за съдимост, подс. Х. е изтърпял така определените му най-тежки наказания по двете съвкупности на **.**.****г.

Два месеца по-късно – на **.**.****г., отново е извършил умишлено престъпление от общ характер – по чл.211, ал.1 вр. чл.210, ал.1, т.1 вр. чл.29, ал.1, б. „а“ и б. „б“ от НК, за което с присъдата по НОХД № ****/****г. на БРС, влязла в сила на **.**.****г., бил осъден ефективно на осем месеца лишаване от свобода. Това наказание Х. изтърпял на **.**.****г.

Няколко дни след изтърпяване на горното наказание – в периода от **.**.****г. до **.**.****г., същият е извършил още три престъпления по чл.211, ал.1 от НК, за които бил осъден с присъдите по НОХД № ***/****г. на РС – Велики Преслав, по НОХД № ***/****г. на РС – Русе и по НОХД № ***/****г. на РС - Балчик. С последната присъда, влязла в сила на **.**.****г., определените му с тези три присъди наказания са групирани в съвкупност, като му е наложено най-тежкото измежду тях – лишаване от свобода за срок от ШЕСТ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА.

С Определение на БОС по ЧНД № ***/****г., влязло в сила на 4

**.**.****г., подс. Х. е условно предсрочно освободен от изтърпяване на остатъка от горепосоченото наказание лишаване от свобода в размер на осем месеца и двайсет и седем дни, с определен изпитателен срок от 8 месеца и 27 дни.

Два месеца след като бил условно предсрочно освободен - на **.**.****г., Х. се срещнал с подс. А., при което му споделил информация за самотна възрастна жена, живуща в с. **********, обл. *****, която държала в дома си голяма парична сума. След споделеното двамата подсъдими решили да отидат на мястото и да откраднат парите. В изпълнение на взетото решение, на **.**.****г. около 10:00 часа с управляван от подс. А. лек автомобил „******** *** *“, с рег. № * **** **, пристигнали в с. **********.

Подс. А. паркирал автомобила на кръстовището на улиците „***** *******“ и „**. **. *****“ и останал в него, а подс. Х. слязъл от автомобила и в периода от около 10:00 часа до около 10:20 часа отишъл до дома на **годишната тогава свидетелка Т. М. Х., находящ се на ул. „***** *******“ № *. Застанал до пътната врата, извикал и малко след това св. Х. излязла на двора. Подс. Х. й казал, че е инкасатор и поискал да види електромера и да поговорят за сметките за ток. Пострадалата отключила вратата и го поканила в дома си, като в хода на разговора му обяснила, че е вдовица, живее сама и плаща високи сметки. След като видял електромера, подсъдимият поискал да види сметките й за ток и Х. извадила разписките за платена ел. енергия, които държала при спестяванията си в банкноти български лева. Тогава подс. Х. взел част от парите с общ номинал от 5800 лева и избягал навън, при което останалата част от парите се разпиляла. С парите Х. напуснал имота на пострадалата и отишъл при подс. А., след което с автомобила двамата напуснали селото.