Решение № 1549 от 08.04.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1549 гр. Пловдив, 08.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20235330114785 по описа за 2023 година

Предявеният иск е с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.23 ЗПК, във връзка с чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД.

В исковата молба от Д. Р. Р. срещу „Профи кредит България” ЕООД се твърди, между страните бил сключен договор за потребителски кредит № *** от 04.11.2020г., по силата на който била предоставена сумата от 800 лв., при фиксиран лихвен процент 41 % и ГПР – 48.53 %. Според договора поискани били от клиента услуга „Фаст“ и „Флекси“, предоставящи съответно право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит, за което дължимо било възнаграждение в размер на 240 лв. и право за промяна на погасителния план, за което било дължимо възнаграждение в размер на 400 лв. По кредита до момента била заплатена сумата от 1073.02 лв. Счита, че договорът е недействителен. В нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК в договора не бил посочен начин на изчисляване на ГПР и липсвала яснота как е формиран същият. Възнаграждението за двете услуги не било включено в ГПР, следователно размерът му бил неправилно изчислен. Договорената възнаградителна лихва била нищожна, поради противоречието с добрите нрави, надвишавала три пъти законната лихва. Клаузата за възнаграждение по двете услуги противоречала на материалния закон и на разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗПК. Възнаграждение не било дължимо на основание чл.10а ЗПК. Касаело се за услуги, свързани с усвояване и управление на кредита. Не се дължало и на основание чл.10а, ал.4 ГПК, тъй като в договора нямало конкретно описание на вида, размера и действието, за което било начислено възнаграждението. С начисляването на възнагражденията се надвишавало ограничението по 1 чл.19, ал.4 ЗПК. Съдържа се позоваване на чл.23 ЗПК, поради което се сочи, че потребителят дължи само чистата стойност на кредита. Претендира се сумата от 273 лв., платена при начална липса на основание. Изложени са обстоятелства за проведено заповедно производство по чл.410 ГПК, като по ч.гр.дело № 39246 от 2023г. на СРС постъпило възражение, поради което се и предявявал настоящият иск. Направено е искане за признаване за установено, че ответното дружество дължи на ищцата сумата от 273 лв., представляваща недължимо платени парични средства над заемната сума по недействителен договор за потребителски кредит от 04.11.2020г., ведно със законната лихва от 13.07.2023г. до изплащане на сумата. Претендирани са разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, със становище за неоснователност на предявения иск. Не се оспорва сключването на договор за потребителски кредит между страните. Договорът отговарял от външна страна на изискванията по чл.10, ал.1 ЗПК; в съответствие с чл.11, ал.1, т.7 ЗПК била посочена в него дължимата по договора сума – 979.88 лв., сбор от дължимите главница и възнаградителна лихва. Отделно бил посочен размерът на възнагражденията за допълнителни услуги, които били закупени по желание на клиента. Договореният процент бил фиксиран, а не променлив, а взетите предвид допускания при определяне на ГПР били посочени в договора – в разпоредбата на чл.5.2. от Общите условия към него. ГПР не надхвърлял петкратния размер на законната лихва. По отношенията твърденията за нищожност на клаузата за възнаградителната лихва се съдържа позоваване на чл.9 ЗЗД. Посочено е, че дружеството е небанкова финанасова институция, като известен бил фактът, че паричният ресурс на небанковите институции бил многократно по-скъп от този на банките, както и че лихвите при тези институции били по-високи с оглед риска, който те поемали да отпуснат финансов ресурс на кредитополучателя. Изборът за закупуване на допълнителни услуги бил изцяло на клиента, като закупуването не било задължително условие за сключване на договора. Те не представлявали такси по усвояване и управление на кредит. Тези допълнителни услуги били свързани с желанието, нуждата и конкретното финансово състояние на ищеца. Тези възнаграждения не следвало да се включват в ГПР, тъй като не били задължително условие за сключване на договора. Кредитът бил усвоен на 04.11.2020г., бил предсрочно погасен, като били погасени над главницата от 800 лв. сумата от 80.65 лв. договорна лихва и 192.37 лв. възнаграждение по допълнителни услуги. Направено е искане за отхвърляне на предявения иск. Претендирани са разноски.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч.гр.дело № 39246 по описа на СРС за 2023г. се установява, че е издадена заповед № 21603 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 24.07.2023г., с която е разпоредено „Профи кредит България“ ЕООД да заплати на Д. Р. Р. сумата от 273 лв., представляваща недължимо платени парични средства над заемната сума по недействителен договор за потребителски кредит № ***/04.11.2020г., сключен между страните, ведно със законната лихва от 13.07.2023г. до изплащане на вземането, както и 2 държавна такса в размер на 25 лв.

По делото са представени искане за отпускане на потребителски креди Профи кредит Стандарт № ***, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, както и договор за потребителски кредит № *** от 04.11.2020г., сключен между страните, видно от който страните са договорили сума– 800 лв., срок на кредита – 12 месеца, размер на вноската – 81.66 лв., ГПР - 48.53 %, ГЛП – 41 %, общо дължима сума от 979.88 лв. Договорено е възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги – за услуга Фаст – 240 лв. и за услуга Флекси – 240 лв. Приложени са също Общи условия на „Профи кредит България“ ЕООД към договора и погасителен план, видно от който кредитът е следвало да се погаси на 12 бр. вноски, с падеж на първа вноска – 01.12.2020г. и падеж на последна вноска – 01.11.2021г., всяка от които в размер на 134.99 лв., като в погасителния план е посочено от какви по вид и размер вземания /за главница, лихва, размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги/ се състои съответната месечна вноска.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № 39246 по описа на Софийски районен съд за 2023г., че срещу издадената заповед за изпълнение в срок е постъпило възражение от длъжника по делото, като в рамките на дадения от съда едномесечен срок, са предявени настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими, като подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.

В исковата молба са наведени твърдения за недействителност на процесния договор за кредит на основание чл.22 ЗПК. Установената съдебна практика по чл.290 ГПК /решение № 23 от 7.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, I т. о. и др./ приема, че за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение 1/9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно чл.22 ЗПК, освен при неспазване на изискванията на чл.10, ал.1 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9. В случая получаването на преддоговорна информация от ищеца за параметрите на кредита е установено с представения по делото стандартен европейски формуляр от 04.11.2020г. Установено е и изготвянето на погасителния план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, връчен на ищеца, ведно с договора за потребителски кредит на 04.11.2020г. Съгласно чл.11 ЗПК задължителен реквизит от всеки договор за потребителски кредит е ГПР и ГЛП. По процесния договор ГПР е в размер на 48,53 %, а ГЛП - в размер на 41 %. Към датата на сключването му следва да се съобрази разпоредбата на чл.9 ЗЗД, съгласно която страните могат свободно да определят съдържанието на договора, ако то не противоречи на добрите нрави. Санкцията при несъобразяване е в чл.26, ал.1 ЗЗД, според който са нищожни договорите, които накърняват 3 добрите нрави. Съгласно установената съдебна практика "добри нрави" по смисъл на чл.26, ал.1 ЗЗД е обща правна категория, приложима към конкретни правоотношения, изведена от юридическите факти, обуславящи тези правоотношения и при конкретна преценка на обстоятелствата. Във всеки отделен случай, въз основа на доводите на страните и събраните доказателства по конкретното дело, съдът може да прецени дали поведението на конкретния правен субект съставлява действие, което накърнява "добрите нрави", злепоставя чужди интереси с цел извличане на собствена изгода. С оглед тази конкретна преценка, съдът прави извод дали договорът е нищожен поради накърняване на добрите нрави. Такива могат да бъдат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелствуване на друг.

В случая по процесния договор за потребителски кредит на ищеца е предоставена в заем сума от 800 лв., при уговорен ГЛП в размер на 41 % и ГПР в размер на 48,53 %. Лихвата по договора е възнаградителна - за ползване на дадената парична сума. Към момента на сключване на процесния договор – 04.11.2020 г., е била приета разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК (нова – ДВ, бр.35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.), съгласно която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република България. Годишният процент на разходите включва общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи – лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит – чл.19, ал.1 ЗПК. С приемането на посочените разпоредби се постави „рамка” по отношение на уговорките при потребителските кредити за размера на лихвите. При нарушение на законовата разпоредба, клаузите в договора за дължимостта на всеки един от компенентите на ГПР са нищожни. Договореният между страните ГПР от 48,53 % не надхвърля петкратно размерa на законната лихва, но в същия според настоящия състав следва да бъде включено и възнаграждението за пакет допълнителни услуги, предвидено в т.VІ от договора. Доколкото това не е сторено, то посоченият в договора ГПР не съответства на действително приложения между страните, поради което съдът приема, че договорът за потребителски кредит е нищожен, на основание чл.22, ал.1, т.10 ЗПК.

Освен това, към датата на сключване на договора за кредит липсват императивни разпоредби на закона по отношение размера на възнаградителната лихва. При положение обаче, че се касае за потребителски договор, при който едната страна е по-слаба икономически, поради което се ползва със засилената защита на ЗЗП и ЗПК, следва да се приеме, че максималният размер на лихвата (било възнаградителна, било за забава) е ограничен. Обратното би означавало икономически по-слаби участници в оборота да бъдат третирани неравноправно, като недостигът на материални средства за един субект се използва за облагодетелстване на друг.

Поради това в съдебната практика трайно се приема, че противоречаща на добрите нрави е 4 уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва (а за обезпечени кредити – двукратния размер на законната лихва). В тази насока: Решение № 906/30.12.2004 г. по гр. д. 1106/2003 г. на ВКС; Решение № 378/18.05.2006 г. по гр. д. 315/2005 г. на ВКС; Решение № 1270/09.01.2009 г. по гр. д.

Разпечатката съдържа 17 от 31 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f7a7f157-18f9-494a-be7d-0c5c3b3c7a03