Решение № 3042 от 30.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3042 гр. Пловдив, 30.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Мартина Ат. Мишева като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20225330111257 по описа за 2022 година

Предявени са кумулативно съединени искове от ,,КАУЧУК ТМ“ ЕООД срещу ,,ДОВЕРИЕ“ ЕООД. Твърди се в исковата молба, че между страните бил сключен предварителен договор от 17.09.2021 г., като ответникът се задължил да построи и продаде апартамент № ****, с адрес:*****, в срок до 14.09.2022 г. и в 6-месечен срок от подписване на акт 15 да предостави на купувача разрешение за ползване. В деня на сключване на договора ищецът заплатил на ответника 12 782 евро, а остатъкът се задължил на заплати при представяне от страна на строителя на акт 14,15 и 16. Твърди се от ищеца, че липсвала уговорка сумата за следваща вноска да бъде плащана на части при всеки от посочените документи, а твърди, че падежът за плащане настъпвал едва след снабдяване с акт 16. Сочи, че към 31.05.2022 г. намеренията на ищецът били да изплати по-рано задълженията си, като преди падежа водил преговори за финансиране от две банки, за което ответникът бил наясно, че плащането му ще се осъществи посредством банков кредит. Твърди, че преди настъпване на падежа ответникът е предприел действия по развалянето на договора без да има право на това, поради което развалянето не породило действие. Твърди, обаче, че самият ответник е неизправна страна по договора, тъй като не изпълнил договора, а именно не предал обекта с акт 15 в сроковете по договора. Не предоставил разрешение за въвеждане в експлоатация в 6-месечен срок от акт 15. Не прехвърлил собствеността на имота в сроковете по договора. Препятствал кредитирането на купувача, като не предоставял необходимите документи на втората по ред банка. Твърди, че към момента на подаване на исковата молба изпълнението за него е 1 безполезно, тъй като ищецът се е ориентирал към покупка на друг имот, поради което по силата на исковата молба е предявил изявление за развалянето на договора, въз основа на което основава и двете си претенции, а именно връщане на сумата от 5 000 евро, която твърди ответникът да е задържал при отпаднало основание за това и осъждането на ответника да му плати неустойка поради развалянето на договора също в размер на 5 000 евро.

Моли за осъждане на ответника за горните суми, ведно със законната лихва и претендира разноски.

Ответникът оспорва предявените искове като неоснователни. Не спори, че на 17.09.2021 г. е сключил с ищеца в качеството на купувач предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот и договор за строителство за процесния имот. Твърди, че неизправна страна по договора е ищцовото дружество, тъй като то не е изпълнило задължението си за заплащане на втората вноска по договора, като това неизпълнение трае повече от осем месеца. Не оспорва, че по договора е платена сумата от 25 000 лв. от ищеца.

Позовава се на отправена покана за плащане на втората вноска в размер на 112360 евро и съответно изявление за разваляне на договора в случай на неизпълнение в указания срок. В тази връзка сочи, че договорът е развален.

Посочва, че след получаване на поканата ищцовото дружество е посочило, че причина за забавянето е мудността на банката, като счита това изявление за признание на забавата за плащане от страна на ищеца. Ответникът посочва, че няма задължение по сключения договор да осигури банково финансиране на ищеца, като сочи, че всички изискани от банката документи са били представяни. Посочва, че съгласно сключения предварителен договор, цената е уговорено да се плати чрез лични средства и/или банков кредит, като липсват доказателства за сключване на договор за банков кредит от ищеца.

Твърди, че са налице предпоставките за задържане на сумата от 5000 евро – неустойка, дължима от ищеца на основание раздел VІІ от договора поради разваляне на договора по негова вина. В тази връзка сочи, че липсата на парични средства не освобождава длъжника от изпълнение. Подчертяава, че втората вноска по договора е била дължима на акт 14, който бил изпратен на ищеца през декември 2021 г., включително и на ,,УниКредит Булбанк“.

Уточнява, че са отправили покана, получена на 30.05.2022 г., за разваляне на договора, като е даден едноседмичен срок, като сочи, че срокът е изтекъл на 06.06.2022 г. и договорът се считал за развален от 07.06.2022 г. Цитира съдебна практика в подкрепа на изложеното. Моли исковете да се отхвърлят.

Претендира разноски

Съдът, като взе предвид доводите на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, прие следното от фактическа и правна страна.

Предявени са кумулативно съединени искове с правно основание чл. 55, ал.1, предл.3 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.

За основателността на първия осъдителен иск по чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД е необходимо да е реализиран следния фактически състав. Ищецът да е платил на ответника сумата от 5000 евро и да е отпаднало основанието за 2 нейното задържане.

По иска по чл.92 ЗЗД следва да са настъпили следните юридически факти: между страните да е сключен предварителен договор за продажба на недвижим имот, в него да е уговорена неустойка за вредите от неизпълнение на договора, която да е дължима в случай на разваляне на договора, да е налице неизпълнение задълженията на ответника по договора.

Като безспорни между страните бяха обявени обстоятелствата, че между тях е сключен процесният предварителен договор, уговарянето в същия на неустойка в размер на 5000 евро, плащането на първата вноска от продажната цена по договора от страна ищеца и задържането от страна на ответника на част от тази сума в размер на 5 000 евро, както и получаването от страна на ищеца на поканата на ответника за разваляне на договора.

Страните не спорят също, че договорът между тях е развален. Всяка от двете страни твърди, че договорът е развален. Спорът е относно това за коя от двете страни е възникнало правото да развали договора.

Установява се от представения от страните предварителен договор, че съгласно уговореното в т. VII.1 неизправната по договора страна дължи да плати на другата неустойка в размер на 5 000 евро при отказ да сключи окончателен договор, както и при неизпълнение на задълженията по договора, като се изброяват примерно действия, свързани с неизпълнение. В т. VII.2 e предвидено, че тази неустойка не лишава изправната страна от правото си да иска обявяване на предварителния договор за окончателен.

Съгласно постановките на ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 7/2013 от 13.11.2014г., произнасяйки се по въпроса за дължимостта на неустойка за забава след разваляне на договор, който не е с продължително изпълнение, ВКС дава принципен отговор за това, че поради обратното действие на развалянето при този тип договори, след развалянето може да се търси само неустойка за разваляне, ако такава е била уговорена. ВКС изрично посочва, че „ако договорът бъде развален, изправната страна не може да търси уговорената неустойка за всеки вид неизпълнение.“ „Дължима в такава хипотеза е единствено неустойка за обезщетяване на вреди от неизпълнението поради разваляне – неустойка за разваляне, ако такава е била уговорена.“

В настоящия случай, уговорената между страните неустойка е за обезщетяване на вреди от неизпълнение на договора, но не поради разваляне, а при условията на действащ договор. Не само че в договора липсва уговорка, че тази неустойка се дължи именно за вредите в случай на разваляне на договора, но от следващата клауза ясно личи, че волята на страните е тази неустойка да се дължи едновременно със запазване на правоотношението между тях. А именно, предвижда се, че неустойката не лишава изправната страната да иска обявяване на предварителния договор за окончателен.

Следва да се има предвид, че за окончателен може да се обяви само един действащ и неразвален договор. Действително, при разваляне на договора изправната страна не е лишена от възможност да търси вредите от неизпълнението, но в тези случаи следва да докаже, че в договора е уговорена 3 неустойка именно при разваляне на договора или да докаже вредите от неизпълнението след разваляне на общо основание. Основният принцип заложен в това тълкуване на закона е принципът на обратното действие на развалянето, заложен в чл.88, ал. 1 от ЗЗД, при който всички уговорки в договора загубват своето действие, освен уговорената специално за случай на разваляне неустойка.

Доколкото по делото е безспорно, че договорът е загубил действието си с обратна сила поради развалянето му (без значение от коя страна), а неустойката не е уговорена в случай на разваляне, тя също е загубила своето действие и никоя от страните не може да се позовава на нея и да я претендира.

Поради изложеното основателен се явява искът по чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД, доколкото се установяват и двете му предпоставки. Безспорно е, че ответникът е задържал платената по-рано от ищеца сума в размер на 5 000 евро, като е прихванал тази сума за неустойка от платената първа вноска от продажната цена и е върнал остатъка. Не се установява обаче ответникът да е имал основание да задържи тази сума, което е било в негова тежест да установи. Договорът е развален с обратна сила и платената по него сума подлежи изцяло на връщане, тъй като е отпаднало основанието за дължимостта й. Не се доказаха възраженията на ответника, че е имал друго основание да задържи сумата, а именно – като неустойка. За страните е отпаднало правото да търсят неустойката по т.VII.1 от предварителния договор, поради развалянето му. Ето защо искът по чл.55 от ЗЗД като основателен следва да се уважи и ответникът да бъде осъден да върне на ищеца платената сума от 5000 евро. Ще се присъди и поисканата законната лихва като законна последица от уважаване на иска.

По иска по чл.92 ЗЗД съдът приема следното. Доколкото ищецът се позовава също на нормата на т. VII.1 от предварителния договор, но същият е развален и неустойката не е уговорена при разваляне, ищецът няма право да претендира същата, със същите доводи, изложено по-горе за ответника. Искът се явява неоснователен и следва да се отхвърли.

Безпредметно се явява обсъждането на обстоятелствата дали е налице неизпълнение и коя страна е била в неизпълнение, както и за кого се е породило правото за разваляне на договора, доколкото тези съждения не биха променили изводите на съда. След като договорът е развален, за което не се спори, и неустойката не е уговорена при разваляне, никоя страна няма право на неустойка, а ответникът дължи връщане на всичко платено по разваления договор.

При този изход на спора ищецът има право на разноски по иска по чл.55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД, а ответникът по иска по чл.92 ЗЗД. Разноските ще се присъдят по съразмерност, както следва: ответникът ще бъде осъден да плати на ищеца половината от внесената държавна такса в размер на 391,17 лв., дължима по първи иск, както и разноските за платен адвокатски хонорар до размер на 750 лв. По втория иск, право на разноски има ответникът.

Същият е поискал за двата иска общо 2010,16 лв., следователно за единия иск 4 е платено възнаграждение от 1005,08 лв. Тази сума следва да се присъди в тежест на ищеца, като са неоснователни възраженията му, доколкото минималният размер по този иск е 1277,92 лв., а се претендира по-малко.

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

ОСЪЖДА „ДОВЕРИЕ“ ЕООД, с ЕИК:115131202, с адрес: гр.

Пловдив, бул.“6-ти септември“ № 222А, да плати на „КАУЧУК ТМ“ ЕООД, с ЕИК: 203276850, с адрес: гр. Пловдив, бул. „Цар Борис III Обединител“ № 62, по предявения от последното дружество иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД, сумата в размер на 5 000 евро, платена от „КАУЧУК ТМ“ ЕООД като част от цената по Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот и договор за строителство от 17.09.2021г. и задържана от „ДОВЕРИЕ“ ЕООД при отпадане на основанието за това поради разваляне на договора, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 02.08.2022г., до окончателното плащане.