Определение № 248 от 12.07.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 248 гр. Пловдив, 12.07.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно частно търговско дело № 20235001000350 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 274, ал.1 от ГПК .

Образувано е по частна жалба на „К.Г.“ЕООД-гр.П., с ЕИК ********,подадена чрез пълномощника на дружеството адв. И. П.,против частта на определение №181 от 09.05.2023 г.,постановено по т.д.№20225200900202 по описа на Окръжен съд-П.,в която съдът е оставил без уважение молбата на дружеството по чл.219,ал.1 от ГПК за конституиране на „Д.О.З.“ЕАД като трето лице-помагач на страната на ответника и не е приел за разглеждане предявения на основание чл.219,ал.3 от ГПК при условията на евентуалност обратен иск срещу него.

Дружеството-частен жалбоподател счита горното определение за незаконосъобразно в обжалваната му част,за противоречащо на съдопроизводствените правила и на материалния закон.Намира за неправилен извода на първоинстанционния съд,че застрахователното дружество няма интерес да подпомага ответника за постановяване на решение в негова полза по смисъла на чл.219 от ГПК,тъй като застрахователният договор е сключен на 07.11.2022 г.,в срока на който не са настъпили строителните работи.Потвърждава обстоятелството,че срока на застраховката по посочената от него застрахователна полица от 07.11.2022 г. по задължителна застраховка „Професионална отговорност на участниците в проектирането и строителството“ е за периода от 09.11.2022 г. до 08.11.2023 г.,както и че оспорваните строителни работи са извършени в периода от 11.08.2020 г. до 03.12.2020 г.,т.е. преди сключването на застрахователната полица.Обаче,според частния жалбоподател съдът не е съобразил,че съгласно чл.172,ал.1,т.2 от ЗУТ в застрахователната полица е определена ретроактивна дата- 1

09.11.2017 г.,от която е покрита отговорността на застрахования по писмени претенции,предявени в срока на действие на застрахователния договор за неправомерни действия или бездействия на застрахования при или по повод изпълнение на неговите задължения.Заявява,че в конкретния случай писмените претенции на ищцата А. Т. срещу дружеството-ответник са предявени в срока на действие на застрахователния договор,оформен със застрахователна полица №**************/07.11.2022 г.,а строителните работи са извършени след ретроактивната дата,посочена в полицата.Посочва още,че с молба вх.№698 от 23.01.2023 г. и искова молба-обратен иск,вх.№697/23.01.2023 г. дружеството е изложило всички негови твърдения,които обосновават правния му интерес от привличането на третото лице и предявяване на обратния иск срещу него,като счита,че съдът е бил в достатъчна степен информиран за обстоятелствата,даващи му основание за правилно приложение на закона.

Въз основа на горните съображения,дружеството-частен жалбоподател моли да бъде отменено обжалваното определение в обжалваната част и вместо това да се уважи молбата на същото дружество по чл.219,ал.1 от ГПК за конституиране на „Д.-О.З.“ЕАД като трето лице-помагач на страната на ответника и да бъде приет за разглеждане предявения на основание чл.219,ал.3 от ГПК при условията на евентуалност обратен иск срещу него.

Препис от частната жалба е връчен на насрещната страна-А. Т. Т. /ищца в първоинстанционното производство по горното търговско дело на ОС-П./,но в законния едноседмичен срок от същата не е подаден писмен отговор на частната жалба и не е взето становище по последната.

Пловдивският апелативен съд провери допустимостта на частната жалба,както и допустимостта и законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията на частния жалбоподател,прецени обстоятелствата по делото и намери за установено следното:

Частната жалба е редовна и е подадена в законния едноседмичен срок по чл.275,ал.1 ГПК,а атакуваното с нея определение е акт на съда,подлежащ на обжалване съгласно чл.274,ал.1,т.2 във вр. с чл.220,изр. второ от ГПК.Освен това,същата изхожда от процесуално легитимирана страна,имаща правен интерес да обжалва конкретното определение-от ответника в първоинстанционното производство,поискал привличането на „Д.-О.З.“ЕАД като трето лице-помагач на негова страна.Ето защо въззивният съд счита процесната частна жалба за допустима и като такава тя подлежи на разглеждане по същество.

По съществото на частната жалба:

Обжалваното определение е част от определение №181/09.05.2023 г.,постановено на основание чл.374 от ГПК по т.д.№20225200900202 по описа за 2022 г. на Окръжен съд-П..С обжалваната част на определението, първоинстанционният съд,след като е отменил свое предходно определение №39 от 24.01.2023 г.,с което е конституирал „Д.-О.З.“ЕАД-гр.С. като трето лице-помагач на страната на ответника,е оставил без уважение молбата на ответника с правно основание чл.219,ал.1 от ГПК за конституиране на същото 2 застрахователно дружество като трето лице-помагач на негова страна и не е приел за разглеждане предявения при условията на евентуалност от „К.Г.“ЕООД-гр.П. обратен иск срещу посоченото застрахователно дружество с правно основание чл.219,ал.3 от ГПК.

За да постанови горния резултат,първоинстанционният съд е приел,че ответникът няма интерес от привличането на „Д.-О.З.“ЕАД като трето лице-помагач на своя страна и застрахователното дружество също няма правен интерес да помага на ответното дружество при положение,че съществува застрахователен договор помежду им,сключен на 07.11.2022 г.,в срока на който не са настъпили спорните по делото строителни работи.

Настоящият съд счита за неправилна преценката за липса на правен интерес ответникът в случая да привлече на своя страна като трето лице-помагач „Д.-О.З.“ЕАД.На първо място следва да се подчертае,че по съществото си привличането на трето лицепомагач на основание чл.219,ал.1 от ГПК е конституирането на трето лице като подпомагаща страна не по негов почин,а по почин на една от главните страни и то независимо от неговата воля.В хипотезата на посочената правна норма водещ е правният интерес на привличащата страна от привличането на ТЛП,тъй като привличането е средство за защита именно на подпомаганата /привличащата/ страна и целта му е тази страна да улесни своята защита против насрещната страна с помощта на привлеченото лице и да подчини привлеченото лице на силата на мотивите на съдебния акт,за да обезпечи своето правно положение в следващия процес,воден между нея и привлеченото лице.Освен това,привличането цели и обезпечаване на благоприятен изход на предявения от подпомаганата страна срещу привлеченото лице обратен иск /когато такъв иск е предявен/.

Освен горното,в конкретния случай правният интерес на привличащата страна е наличен и той се извлича от конкретните факти и обстоятелства,които са изложени в молбата по чл.219,ал.1 от ГПК,подадена своевременно от ответника в срока за отговор на исковата молба.А тези обстоятелства са за сключен от дружеството-ответник с “Д.-О.З.”ЕАД застрахователен договор по застрахователна полица от 07.11.2022 г. по задължителна застраховка “Професионална отговорност на участниците в проектирането и строителството” и за реализирането на конкретни хипотези от Общите условия към този договор,при наличието на които ответникът твърди,че ще има право при евентуално уважаване на предявения срещу него осъдителен иск за сумата от 108 214 лв. да претендира същата тази сума от посоченото застрахователно дружество като застрахователно обезщетение по така сключения застрахователен договор и ще има право на обратен иск срещу третото лице за посочената сума,какъвто обратен иск е и предявил по първоинстанционното дело.Така изложените от ответника обстоятелства и твърдения са напълно достатъчни за обосноваване на искането чу за привличане на горното застрахователно дружество като трето лице-помагач на негова страна.Въз основа на тях следва извод,че правният интерес на дружеството-ответник за привличане на третото лицепомагач “Д.-О.З.”ЕАД съществува.А дали в действителност спорните по делото строителни работи са извършени извън срока на действие на застрахователния договор и дали са фактически верни твърденията на ответника за определена със застрахователната полица 3 ретроактивна дата,от която е покрита отговорността на застрахования по предявени в срока на действие на застрахователния договор писмени претенции и дали в случая строителните рабите са осъществени след твърдяната ретроактивна дата-това са все въпроси,на които съдът следва да даде отговор не при извършване на преценката за наличие на правен интерес от привличане на трето лице-помагач,а при решаване на делото по същество и най-вече при евентуалното разглеждане на предявения от ответника обратен иск срещу соченото от него трето лице-помагач.

Предвид горните съображения настоящият съд счита за неправилно обжалваното определение в частта,с която е оставена без уважение молбата на ответника с правно основание чл.219,ал.1 от ГПК за конституиране като трето лице-помагач на негова страна на “Д.-О.З.”ЕАД-гр.С..Вместо това последното дружество следва да бъде конституирано като ТЛП на страната на ответника.

Определението ще се отмени и в обжалваната част,с която не е приет за разглеждане предявения при условията на евентуалност от “К.Г.”ЕООД-гр.П. срещу третото лицепомагач обратен иск.Следва да се посочи,че поначало определението на съда,с което не е приет за съвместно разглеждане предявен от ответника срещу трето лице-помагач обратен иск не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол,понеже това определение не е преграждащо развитието на производството по главния иск и за него няма изрично предвидено в закона обжалване.Обаче,в конкретния случай първоинстанционният съд не е приел за разглеждане предявения от ответника обратен иск единствено с оглед недопускането на привличане на третото лице-помагач на страната на ответника по главния иск.С оглед на това и предвид възприетия от въззивната инстанция обратен резултат относно участието на третото лице-помагач в процеса,ще следва да се отмени определението на окръжния съд и в частта,с която не е приет за разглеждане обратния иск,а след връщане на делото на първоинстанционния съд,същият сам следва да извърши необходимата служебна проверка по редовността на предявения обратен иск,да даде ако е необходимо съответни указания на предявилата иска страна във връзка с редовността му и съответно на това да се произнесе отново по приемането или неприемането на този иск за разглеждане в конкретния исков процес.

Мотивиран от гореизложеното Пловдивският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №181 от 09.05.2023 г.,постановено по т.д.№20225200900202 по описа на Окръжен съд-П.,в частта,в която съдът е оставил без уважение молбата на дружеството по чл.219,ал.1 от ГПК за конституиране на „Д.-О.З.“ЕАД като трето лицепомагач на страната на ответника и не е приел за разглеждане предявения на основание чл.219,ал.3 от ГПК при условията на евентуалност обратен иск срещу него.

На основание чл.219,ал.1 от ГПК КОНСТИТУИРА като трето лице-помагач на 4 страната на ответника “Д.-О.З.”ЕАД,с ЕИК **********,със седалище и адрес на управление гр.С.,п.к.1463,район “Т.”, бул.”В.”№***.

ВРЪЩА делото на Окръжен съд-П. за продължаване на съдопроизводствените действия по него,включително и произнасяне по приемането или неприемането на предявения обратен иск за разглеждането му по конкретното дело след извършване на съответната проверка и преценка относно редовността на същия иск.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5