Решение № 282 от 27.03.2026, Районен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 282 гр. Стара Загора, 27.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Генчо Атанасов при участието на секретаря Живка М. Димитрова като разгледа докладваното от Генчо Атанасов Гражданско дело № 20255530103641 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл.415, ал.1, т.1 ГПК.

Ищецът „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД твърди в исковата си молба, че със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК „А1 България” ЕАД поискало да бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу „ПЛУМЕР“ ЕООД. Образувано било ч.гр.д. № 2871/2025 г. по описа на Районен съд - Стара Загора, по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумите 331.80 лв. - месечни такси и потребление за предоставяне на услуги по договор ..., партида 110215035, ID на договор ... от 31.08.2022 г. за периода 09.07.2024 г. - 08.01.2025 г., ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане; 6341.82 лв. неустойка за неизпълнение на договор ..., партида 110215035, ID на договор ... от 31.08.2022 г., ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане; 494.02 лв. - мораторна лихва върху посочените вземания, изчислена от датата, представляваща първи ден на забава за плащане по всеки отделен счетоводен документ, до датата, предхождаща датата на депозиране на заявлението, от които 22.25 лв. мораторна лихва върху вземането за месечни такси и потребление за периода 12.09.2024 г. - 24.06.2025 г. и 471.77 лв.- мораторна лихва върху вземането за 1 неустойка за периода 17.08.2024 г. - 24.06.2025 г. и съдебни разноски платена държавна такса -121.85 лв. (намалена с 15% на основание чл. 73, ал. 4 от ГПК) и адвокатско възнаграждение - 658 лв. „ПЛУМЕР“ ЕООД сключило с „А1 България“ ЕАД (предишно наименование „Мобилтел“ ЕАД) и договор за използване на електронни съобщителни услуги ID на клиент ..., партида 110215035, ID на договор ... от 31.08.2022 г. За всяка отделна мобилна услуга или пакет от услуги се сключвали отделни приложения, представляващи неразделна част от договора, в които се съдържало описание на избраните тарифни планове, срокове, ценови условия, условия за подновяване/прекратяване, дължими неустойки или обезщетения. Договорът бил многократно подновяван през годините за нови срокове и били добавяни/променяни услуги и тарифни планове. С Приложение № 1 от 10.06.2024г. за срок от две години била активирана услуга фиксиран интернет през мобилна 5G мрежа- А1 Net Box Unlimited за номер ... с план А1 Net Box Unlimited със стандартна месечна такса 61.97 лв. без ДДС и промоционална такса за срока на договора 24.78 лв. без ДДС. Съгласно т. 5.1. от Приложението на абоната било предоставено за временно ползване за срока на договора оборудване- DataBox device 5G /ZTE МС888А 5G - (A,...), което последният се задължил да върне на оператора в пълна комплектност и изправност при прекратяване на договора. С друго Приложение № 1 от 09.11.2024г. за срок от две години били активирани и услуги А1 м клас Unlimited 2023 г., с месечна такса 30 лв. без ДДС за номера, посочени в Приложение№ 2 от 10.06.2024 г. - ..., ..., ..., ..., ..., .... По договора били издадени и дължими следните фактури на обща стойност 331.80 лв.: Фактура №489904912/12.08.2024 г., с падеж 11.09.2024 г., с период на фактуриране 09.07.2024г. - 08.08.2024 г., на стойност 147,58 лв.; Фактура № 491430921/12.09.2024 г., с падеж 12.10.2024 г., с период на фактуриране 09.08.2024 г. - 08.09.2024 г., на стойност 55,28 лв.; Фактура №492917763/11.10.2024 г., с падеж 10.11.2024 г., с период на фактуриране 09.09.2024г. - 08.10.2024 г., на стойност 30,73 лв.; Фактура №494630887/12.11.2024 г., с падеж 12.12.2024 г., с период на фактуриране 09.10.2024 г. - 08.11.2024 г., на стойност 52,61 лв.; Фактура №496118228/12.12.2024 г., с падеж 11.01.2025 г., с период на фактуриране 09.11.2024г. - 08.12.2024 г., на стойност 30,73 лв; Фактура №497614070/13.01.2025 г., с падеж 12.02.2025 г., с период на фактуриране 2

09.12.2024 г. - 08.01.2025 г., на стойност 14,87 лв. За част от мобилните услуги абонатът направил пренос към мрежата на друг мобилен оператор преди изтичане срока на ползване на приложенията, с които били активирани.

Договорът останал в сила за останалите в мрежата на „А1 България“ ЕАД мобилни услуги на основание т. 54.15 от Общи условия за взаимоотношенията между „А1 България“ ЕАД и абонатите и крайните ползвателни на обществени мобилни наземни мрежи на „А1 България“ ЕАД, съгласно която в случай че абонатът желаел преносимост на част от всички номера, предоставени му от А1 по договора за услуги, същият не се прекратявал по отношение на номерата, оставащи в мрежата на А1. По отношение на тези услуги договорът бил прекратен едностранно от мобилния оператор считано от 24.01.2025 г. поради неизпълнение на задълженията на абоната за заплащане на използваните мобилни услуги на основание т. 54.12. от Общи условия за взаимоотношенията между „А1 България“ ЕАД и абонатите и крайните ползвателни на обществени мобилни наземни мрежи на „А1 България“ ЕАД и/или т. 83.1 от Общи условия за взаимоотношенията между „А1 България“ ЕАД и крайните ползватели на широколентов достъп до интернет чрез обществена електронна съобщителна фиксирана мрежа за пренос на данни, съгласно които договорът на абоната/потребителя се считал за едностранно прекратен от страна на А1, в случай че забавата на плащането на дължимите суми от абоната потребителя продължала повече от 124 дена.

При прекратяване на договора по желание/вина на абоната последният дължал неустойка за неизпълнение и неспазен срок на действие, уговорена в приложенията за активиране на всяка отделна мобилна услуга/пакет от услуги, за които срокът на действие не бил изтекъл. Неустойката била определена във фиксиран размер или като сбор от стандартните месечни абонаментни такси за мобилните планове без отстъпки дължими от абоната за съответните SIM карти, считано от датата на прекратяване на договора до изтичане на посочения в договора срок за всеки мобилен номер. Начислена била и неустойка във фиксиран размер по ценоразпис на оператора за предоставено за срока на договора оборудване, което абонатът не бил върнал на мобилния оператор след прекратяване на договора. За неустойката били издадени сметки на обща стойност 6341.82 лв. Поради забавеното плащане на претендираното вземане ответникът дължал лихва в размер на 494.02 лв., изчислена от датата, представляваща първи ден на забава за плащане по всеки 3 отделен счетоводен документ, до датата, предхождаща датата на депозиране на заявлението, от които 22.25 лв.,- мораторна лихва върху вземането за месечни такси и потребление за периода 12.09.2024 г. - 24.06.2025 г. и 471.77 лв.- мораторна лихва върху вземането за неустойка за периода 17.08.2024 г. 24.06.2025г. От тези обстоятелства произтичало вземането по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2871/2025 г. по описа на Районен съд - Стара Загора. Длъжникът подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение на основание чл. 414 от ГПК. Ищецът моли съда да постанови съдебен акт, с който да признае за установено, че „ПЛУМЕР“ ЕООД дължи на „А1 България” ЕАД сумата от 7167.64 лв., представляваща: 331.80 лв.— месечни такси и потребление за предоставяне на услуги по договор ..., партида 110215035, ID на договор ... от 31.08.2022 за периода 09.07.2024 г. - 08.01.2025 г., ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане, 6341.82 лв. - неустойка за неизпълнение на договор ..., партида 110215035, ID на договор ... от 31.08.2022, ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане, 494.02 лв. - мораторна лихва върху посочените вземания, изчислена от датата, представляваща първи ден на забава за плащане по всеки отделен счетоводен документ, до датата, предхождаща датата на депозиране на заявлението, от които 22.25 лв.мораторна лихва върху вземането за месечни такси и потребление за периода 12.09.2024 г. - 24.06.2025 г., и 471.77 лв. - мораторна лихва върху вземането за неустойка за периода 17.08.2024 г. - 24.06.2025 г. Претендира разноски в исковото и в съдебното производство.

Ответникът „ПЛУМЕР“ ЕООД сочи, че със заявление от 10.06.2024 г., адресирано до ищеца, поради предстоящия краен срок на договора 31.08.2024 г., „Плумер“ ЕООД поискало да бъде прехвърлен на дружеството „ФРАТЕЛЛИ БВ“ ЕООД. Същото било надлежно подписано от двете дружества и от служителя на ищеца С. П. В съдържанието на същото било отбелязано, че новият абонат „ФРАТЕЛЛИ БВ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление град Стара Загора от датата на заявлението следвало да се счита за страна по договора, изброени били всички мобилните номера, както и срокът за ползване на новия абонат - двадесет и четири месеца. Именно поради тази причина ищецът в производството, представя като доказателство нотариално заверено пълномощно от управителя на „ФРАТЕЛЛИ БВ“ ЕООД. Логично било след така наречената субективна новация старият абонат - ответникът „Плумер“ ЕООД - да не е страна по договора, респективно да не носи отговорност за неизпълнение, след като 4 новият абонат поема солидарност за сумите, отразени в последната/те таксуваща /и фактура/и и те щели да бъдат погасени в рамките на срока. След като се загубила връзката с представителя на А1 П., подаване на оплакване до ищеца и след разговор с мениджъра Бакърджиев ответникът подал заявление за преносимост на национално значим номер при смяна на доставчика на мобилни услуги. Ответникът оспорва изцяло предявените искове както по основание така и размер. С оглед на представените с исковата молба доказателства не можело да се направи обоснован извод, че същите се явяват основателни и доказани. В процесните фактури основанието за плащане било описано като „такси и разговори, интернет, съобщения и други.“ и бил добавен ДДС. Независимо от различните номера, посочени в заповедта по чл.411 от ГПК и исковата молба в настоящото производство, договор не бил представен от ищеца в доказателствата, приложени с молбата.

Ответникът оспорва съдържанието на фактурите, като твърди, че от 14.08.2024г. не били ползвани услугите, описани в същите. Твърди, че на ответника не били предоставяни електронни съобщителни услуги от ищеца, което се доказвало и от представените от ищеца доказателства с исковата молба. Страница 11 от същите била заявление за преносимост на национално значим номер при смяна на доставчика на мобилни услуги до „ВИВАКОМ“ АД, като даряващ оператор бил отбелязан ищецът „А1“. В същото били изброени и телефонните номера, цитирани в исковата молба. Очевидно било, че след като в установения срок даряващият оператор A1 прехвърлил на ВИВАКОМ доставката на електронни услуги, то прекратило доставка на същите. Ищецът се възползвал от правото си по чл. 27, ал.2 от Общите условия и преустановил достъпа на ответника до ползваната мрежа още на 14.08.2024 г. След така посочената дата ищецът преустановил достъпа и „А 1 България“ ЕАД не предоставяло услуга, предмет на фактурите, цитирани в исковата молба. Ищецът само начислявал месечни абонаментни такси и издавал фактури. В подкрепа на това твърдение представя договор за електронни съобщителни услуги № М00НС00000376218- 204287603 от 14.08.2024 г., сключен с „ВИВАКОМ“ АД, който били изброени номерата, преминали от даряващия операт А 1 към новия оператор. По своята правна същност договорът за мобилни услуги касаел доставката на електронни съобщителни услуги и поради това отношенията между страните се регламентирали от общите правила на ЗЗД за договорните задължения с предмет натурална престация. Договорената цена се дължала при реално извършена доставка. Известно било, че фактурата не била основание за плащане, каквото била доставката на стоката или услугата, тя само удостоверявала/доказвала този факт. По исковете с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца било да установи: сключването на твърдения договор и приложенията към него с посоченото в исковата молба съдържание, включително относно размера на месечните абонаменти такси, и че изпълнявал задълженията си по договора и приложенията по предоставяне на мобилни услуги. От представените по 5 делото фактури, не се установявала реалната доставка на далекосъобщителни услуги през процесния период. Ответникът възразява по отношение на претендираната неустойка в размер на 6 341.82 лева - неустойки в общ размер, съгласно разпоредбите за отговорност на приложенията за услуги към договора и Общите услония на А 1 България ЕАД, за които били издадени два броя фактури и един първичен счетоводен документ, с наименование „сметка“, произволно изброени като количество и стойност „неустойка“.