Решение № 47 от 29.05.2024, Районен съд - Луковит

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. Л., 29.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Л. в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАЯ Й. КИРЧЕВА при участието на секретаря И.Г.Д. като разгледа докладваното от МАЯ Й. КИРЧЕВА Гражданско дело № 20214320100653 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 145 от АПК вр. чл. 37в, ал.5 от ЗСПЗЗ.

Производството по делото е образувано по жалба на ЗП „Д. С.“ със седалище и адрес на управление *****, представляван от Д. П. С. ЕГН ********** чрез адв. Й. П. от ВТАК против Заповед № РД-04-143-73 от 30.09.2021 г. на Директора на Областна дирекция Земеделие – гр. Ловеч, с която е утвърдено разпределението на масивите за ползване в землището на с.Д., ЕКАТТЕ *****, община Л., област Ловеч за стопанската 2021/2022 г., в частта й по т. 3 – с която е разпоредено заплащане на суми в размер на средното годишно рентно плащане, дължими от ползвателите за ползвани имоти по чл. 37в, ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ.

В жалбата е посочено, че съгласно т. 3 от оспорената заповед, дължимите суми за ползване на имотите по чл. 37в, ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ се определят въз основа на средното годишно рентно плащане за землището на с.Д., определено от комисия по силата на §2е от ДР на ЗСПЗЗ. Посочено е, че на 29.01.2021 г. с Протокол за изчислените стойности на средното годишно рентно плащане за землищата по общини и начин на трайно ползване в област Ловеч за 2020 г. по реда на §2е от ДР на ЗСПЗЗ, комисия, назначена със Заповед № РД04-6/21.01.2021 г. на директора на ОДЗ – Ловеч е определила размера на средното годишно рентно плащане за землището на с.Д., като е приела стойност от 46 лв./дка за ниви, 20 лв/дка за ливади и 19 лв./дка за пасища. Жалбоподателят счита, че при определяне на средната цена не е извършен предвидения обстоен анализ по действащата към момента и утвърдена от министъра на земеделието и храните Методика за определяне на средното годишно рентно плащане, в резултат на което са определени неоснователно завишени суми за ползване на имотите по чл. 37в, ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ. В жалбата е изведено искане за отмяна на заповедта в оспорената част като незаконосъобразна и неправилна.

Жалбоподателят чрез процесуалните си представители адв. Й. П. и адв. Н. Л. поддържа жалбата и моли за уважаване на жалбата. В хода на устните състезания моли да бъде отменена в оспорената част обжалваната заповед като неправилна и незаконосъобразна, като в представени по делото писмени бележки излага съображения за това.

1

В депозирания писмен отговор ответникът по жалбата – директора на ОДЗ – Ловеч чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Р. Н. изразява становище за недопустимост на жалбата с довода, че същата е просрочена, тъй като по същество с нея се обжалва Протокола за изчислените стойности на средното годишно рентно плащане на комисията по чл. §2е от ДР на ЗСПЗЗ, който е издаден на 29.01.2021 г. и публикуван на 05.02.2021 г. на интернет страницата на ОДЗ – Ловеч, а жалбата е подадена на 15.10.2021 г.

По същество изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за оставянето й без уважение. Счита, че оспорения административен акт е правилен и законосъобразен.

Като заинтересовани страни по делото са конституирани А.-И.*** ООД, А.-С.Д.

ЕТ, А.**** ЕООД, А.** ЕООД, Б.А.Р. ЕООД, В.-П.Ц. ЕТ, В. ООД, Г.К.Г., Д.А.** ЕООД, И.

Т. М., Й. Д. Д., К.П. ЕООД, Л.А. ЕООД, П.-Ц.П.. ЕТ, П.И ООД, Г. И. Т. и С. П. Т. като наследници на починалия в хода на процеса П. Ц. Т. и Ц. М. Ц..

Становище за основателност на жалбата е изразено в отговорите на А.** ЕООД и Л.А. ЕООД, подадени чрез адв. Й. П..

Останалите заинтересовани страни не са представили писмен отговор, в съдебно заседание не изпращат представител и не изразяват становище по същество.

Съдът като прецени всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази се с доводите на страните в процеса, приема за установено следното от фактическа страна:

Предмет на съдебен контрол е Заповед № РД-04-143-73 от 30.09.2021 г. на Директора на Областна дирекция Земеделие – гр. Ловеч, с която е утвърдено разпределението на масивите за ползване в землището на с.Д., съгласно сключено доброволно споразумение за стопанската 2021/2022 г., в частта, с която е разпоредено заплащане от ползвателите на суми в размер на средното годишно рентно плащане за имотите по чл. 37в, ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ /т.нар. „бели петна“/.

От приложената административна преписка е видно, че началото на производството е започнало със Заповед № РД-04-1/04.01.2021 г., изменена със Заповед № РД-04-06/21.01.2021 г. на директора на ОДЗ – Ловеч, с която на основание §2е от ДР на ЗСПЗЗ и чл. 77б от ППЗСПЗЗ е назначена комисия със задача да определи размера на средното годишно рентно плащане по §2е от ДР на ЗСПЗЗ по начин на трайно ползване на земеделските земи по методика, одобрена от министъра на земеделието, храните и горите, в срок до 31.01.2021 г., за всяко землище от общините на територията на Ловешка област за стопанската 2020/2021 г. и е разпоредено комисията да се събере на заседание на 29.01.2021 г. от 10.00 часа в ОДЗ – Ловеч.

На проведеното на 29.01.2021 г. заседание назначената комисия с Протокол за изчислените стойности на средното годишно рентно плащане за всяко землище по общини и начин на трайно ползване е определила размера на средното годишно рентно плащане, като за землището на с.Д. е приела стойности: 46 лв./дка за ниви, 20 лв/дка за ливади, 19 лв./дка за пасища, 27 лв/дка за трайни насаждения и 28 лв/дка за лозя. В протокола е посочено, че комисията определя размера на средното годишно рентно плащане на основание предоставена от съответните общински служби по земеделие информация за вписаните в службата по вписванията и регистрирани в общински служби по земеделие действащи договори за предходната 2020 г. за ползване на земеделски имоти по реда на §2е, ал. 1 от ДР на ЗСПЗЗ и чл. 77б от ППЗСПЗЗ по Методика, одобрена със заповед № РД 46-28/22.01.2021 г. на министъра на земеделието, храните и горите.

Представен по делото е и Протокол от 29.01.2021 г. на ОбСЗ – Л. за определяне на средното годишно рентно плащане за стопанската 2021/2022 г. и справка от Ферма – регистри.

Представени по делото са: Споразумение на масиви за ползване на земеделски земи по чл. 37в, ал. 2 от ЗСПЗЗ за стопанската 2021/2022 г. за землището на с.Д., сключено на 30.08.2021 г. между собствениците и/или ползвателите на земеделски земи и Доклад на комисията по чл. 37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ, изготвен на основание чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ. В 2 споразумението е посочено, че средното годишно рентно плащане е определено съгласно §2е от ДР на ЗСПЗЗ и е в размер на 46.00 лева/декар.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Д. Н.. Вещото лице е изготвила експертизата на база предоставени й от ОБСЗ – гр. Л. данни от програмен продукт FERMA WIN, утвърден от министъра на земеделието, храните и горите, който се ползва от всички общински служби по земеделие в страната. Съгласно заключението размерът на средното годишно рентно плащане по начин на трайно ползване на земеделските имоти, изчислен съгласно Методика за определяне на средното годишно рентно плащане, одобрена със Заповед № РД 46-28/22.01.2021 г. на министъра на земеделието, храните и горите на база повече от половината договори за стопанската 2021/2022 г. за землището на с.Д. е, както следва: ниви - 46.00 лв./дка, трайни насаждения – 27.00 лв./дка, лозя – 28.00 лв./дка, ливади – 20.00 лв./дка, пасища/мери – 19.00 лв./дка.

Вещото лице дава заключение, че при определяне на СГРП за землището на с.Д. за стопанската 2021/2022 г. е спазена Методика за определяне на средното годишно рентно плащане, одобрена със заповед № РД 46-28/22.01.2021 г. на министъра на земеделието, храните и горите. При формирането на СГРП са включени всички договори, вписани в Служба по вписванията - Л. и регистрирани в ОбСЗ гр. Л., в които е посочена цена на рентата в лева за един декар. Така от всички вписани и регистрирани в ОбСЗ гр. Л. 1188 бр. договори за начин на трайно ползване ниви, от тях 982 бр. са с посочена цена в лева/дка, които съставляват 83% от договорите.

Предвид това, че жалбоподателят оспорва данните от програмен продукт FERMA WIN по негово искане е назначена съдебно-техническа експертиза с вещо лице П. Р. със задача да изчисли СГРП за стопанската 2021/2022 г. за землището на с.Д. съгласно одобрената методика на база данните, извлечени от физическите носители на наличните в ОбСЗ – гр. Л. договори, а не тези от програмния продукт FERMA WIN. Вещото лице докладва на съда, че не може да изпълни поставената задача, тъй като при неколкократните си посещения в ОбСЗ – гр. Л. е констатирал, че няма наличен и систематизиран архив с класирани договори по години и землища. Вследствие наводняване на архива са премествани картотеки и технически носители и не може да се проследи хронологичното развитие на регистрираните договори. Има информационен регистър, където са вписвани договорите за аренда и наем, без да се уточнява начина на трайно ползване.

Със съдействието на служителите са намерени няколко папки с физически носители на договорите за аренда и наем за землището на с.Д. /описани от вещото лице в писмен доклад по делото/, но не са намерени всички физически носители на договорите, регистрирани във входящия регистър.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от ПРАВНА СТРАНА следното :

По допустимостта.

Жалбата е процесуално допустима – подадена е в законоустановения 14-дневен срок съгласно чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалването на административния акт.

В случая оспорената Заповед № РД-04-143-73/30.09.2021 г. на директора на ОДЗ – Ловеч е обявена на заинтересованите лица по реда, предвиден в чл. 37в, ал. 5 ЗСПЗЗ, както следва: на 01.10.2021 г. е публикувана на интернет страницата на ОДЗ – Ловеч /л. 124/, на 04.10.2021 г. е обявена на интернет страницата на Община Л. /л. 119/ и на същата дата е обявена на информационното табло в Кметство Дерманци. Жалбата е постъпила в ОДЗ – Ловеч на 15.10.2021 г., т. е. в срока по чл. 149, ал. 1 АПК.

Възражението на ответника за недопустимост на жалбата поради просрочие е неоснователно, тъй като Протоколът за средното годишно рентно плащане за всяко землище по общини, издаден на 29.01.2021 г. от комисията по §2е от ДР на ЗСПЗЗ, не представлява подлежащ на оспорване административен акт. Той няма белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, нито пък е общ административен акт по чл.

3

65 АПК и евентуално подадена жалба би била недопустима.

Определянето на средното годишно рентно плащане по реда на §2е от ДР на ЗСПЗЗ става от комисия, назначена със заповед на директора на ОДЗ. Относно правната природа на актовете на въпросната комисия има формирана съдебна практика, изразена в Определение № 25 от 17.07.2020 г. на ВКС по гр.д. № 47/2019 г., 5-членен с-в, ГК. В тази насока е прието, че извършваната от комисията дейност е техническа такава, като от нейните актове, с които се определя размера на средното годишно рентно плащане не произтичат конкретни права или задължения за правни субекти. Затова тези актове нямат самостоятелно значение и не представляват властническо волеизявление, засягащо пряко и непосредствено правата или създаващо задължение за правни субекти. С тях, въз основа на предварително утвърдената от министъра на земеделието, храните и горите методика, която задава алгоритъма, се извършват технически действия по систематизиране на информация и изчисления, въз основа на които се достига до определяне размера на рентното плащане за различните общини и землища. Определеният от комисията по § 2е от ДРЗСПЗЗ размер на средното годишно арендно плащане ще породи права или задължения за правни субекти едва когато бъде инкорпориран в съответните административни актове, каквито са тези по чл. 36, ал. 4 от ЗСПЗЗ, чл. 37в, ал. 4, във връзка с ал. 3, т. 2 и ал. 7 от ЗСПЗЗ, чл. 37в, ал. 10 от ЗСПЗЗ и чл. 37в, ал. 16 от ЗСПЗЗ. Именно последните актове представляват административни такива и подлежат на обжалване по реда на АПК. С оглед на това актовете на комисията по § 2е от ДРЗСПЗЗ представляват актове, които не се издават от административен орган, а от помощен такъв и имат подготвителен характер в производството за издаване на съответните административни актове, поради което те нямат качеството на индивидуални административни актове.

Разпечатката съдържа 35 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f7a63481-bea3-4316-a938-ceda75b99dc5