Определение № 28700 от 07.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 28700 гр. София, 07.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. В. като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело № 20241110159972 по описа за 2024 година

Производството е на основание чл.118 и сл. ГПК .

С исковата молба , уточнена с допълнителни писмени молби от 20.11.2024г. и от 12.02.2026г., ищецът И. И. Д. е предявил пред Софийски районен съд против ответницата Ц. И. Д. осъдителен иск по чл.59 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 62 751, 20 евро (122 730,68 лева), представляваща паричната равностойност на накърнената запазена част на ищеца от наследството на майка му Р Х. Д. , представляваща 1/3 идеална част от 1/2 идеална част (т.е. 1/6 идеална част) от несъществуващия към настоящия момент имот , който е предмет на договор за дарение 15.04.2005г., удостоверен с нотариален акт № 71, том І, рег. № 2083, дело № 68/15.04.2005г.на нотариус Е.Е. сключен между наследодателката Р Х. Д., съпругът й И. Д. И. и ответницата.

Образувано е настоящото гр.д. № 59972/2024г. по описа на СРС , 179 състав.

СРС,179 състав е започнал разглеждането на делото, като е изпълнил процедурата по чл.131 ГПК (връчването на преписи от исковата молба и от приложенията към нея на ответника за отговор) , постановил е определение по чл.140 ГПК с проектодоклад, насрочил е първо открито заседание и е допуснал поисканите от страните доказателства, включително съдебно-техническа експертиза.

Въз основа на изрична заповед № АС-РД-11-3/05.01.2026г. на председателя на СРС настоящото гр.д. № 59972/2024г. е ПРЕРАЗПРЕДЕЛЕНО на 06.01.2026г. на СРС, 68 състав, който е продължил разглеждането на делото.

С протоколно определение , постановено в откритото съдебно заседание на 10.07.2026г., на гр.д. № 59972/2024г. , е приключено съдебното дирене и е даден ход на устните състезания по делото.

Софийски районен съд, 68 състав в срока по чл.235,ал.5 ГПК като прецени 1 предпоставките, определящи родовата подсъдност на предявения иск, намира за установено следното от правна страна :

ОТНОСНО ПРЕДМЕТА НА ПРЕДЯВЕНИЯ ИСК :

В исковата молба изрично се твърди , че имотът- предмет на процесния договор за дарение от 15.04.2005г. е заменен впоследствие от ответницата за други имоти чрез договор за замяна от 19.05.2005г. с трето дружество „Ф”ООД.

По делото не е спорно между страните , а и се установява от представеното Удостоверение , изх. № 25-60649/20.02.2025г. от началника на СГКК- София (лист № 75 по преписката) и от приетото в заседанието на 02.02.2026г. заключение по съдебнотехническата експертиза (листове от № 129 до № 142), че „еднофамилната жилищна сграда на етаж и половина”, описана в нотариален акт № 71, том І, рег. № 2083, дело № 68/15.04.2005г.на нотариус Е.Е. която е предмет на договора за дарение от 15.04.2005г., е съборена и на мястото й е изградена нова 10- етажна многофамилна жилищна сграда , като в кадастралните регистри няма данни за срутената сграда, т.е. за сградата , която е предмет на договора за дарение от 15.04.2005г.

Искането на ищеца , заявено с исковата молба и уточнено с допълнителните писмени молби от 20.11.2024г. и от 12.02.2026г., не е да се намалява дарението (защото това няма как да бъде осъществено, тъй като имотът не е в патримониума на ответницата и освен това вече фактически не съществува, сградата е съборена и на мястото й е построена друга 10- етажна сграда), а да се присъди на ищеца паричната равностойност на запазената му част от наследството.

ОТНОСНО ЕСТЕСТВОТО И ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ НА

ПРЕДЯВЕНИЯ ИСК :

Предявеният иск не може да се квалифицира по чл.30 ЗН , защото чрез него не се претендира от ищеца намаляване на договора за дарение от 15.04.2025г. , което няма как да бъде осъществено , тъй като сградата – предмет на договора за дарение не съществува.

Според изричната разпоредба на чл.30 ЗН с иска за възстановяване на накърнена запазена част от наследството ищецът следва „да иска намаление на завещания или дарения”. Следователно за да се предяви конститутивния иск по чл.30 ЗН за възстановяване на запазена част от наследство , е необходимо имотите , които са предмет на оспорваните дарения и завещания , да съществуват фактически и юридически както към момента на завеждането на иска по чл.30 ЗН , така и към момента на приключване на устните състезания в съдебното производство по иска по чл.30 ЗН. Защото ако имотите , които са предмет на даренията и завещанията , не съществуват физически или юридически, е невъзможно да се намалят съответните дарствени и завещателни разпореждания. Това е видно в конкретния случай , в който сградата – предмет на оспорваното дарение , не съществува физически (съборена е) и на нейно място е изградена много по-голяма 10етажна сграда , като преди това ответницата (надарената) е отчуждила дарената сграда чрез 2 договор за замяна с трето лице ,т.е. първоначалната сграда не е останала в нейния патримониум.

За да се присъди паричната равностйност на запазената наследствена част по реда на чл.36,ал.1, изр.2 ЗН също е необходимо имотите , които са предмет на оспорваните дарения и завещания , да съществуват физически и юридически , тъй като посочената законова разпоредба изисква тези имоти да останат за надарения или за заветника.

Наследник с право на запазена част (какъвто е ищецът по настоящото дело), който не може да получи съответно наследствено имущество за допълването й чрез конститутивен иск по чл.30 ЗН (поради несъществуване на дарения или завещания имот), разполага с осъдителен иск по чл.59 ЗЗД за неоснователно обогатяване, доколкото надареният или заветникът са се обогатили с паричната равностйност на дареното имущество , което е необходимо за допълване на накърнената запазена наследствена част на ищеца. Това следва от изричната разпоредба на чл.59,ал.2 ЗЗД, според която искът за неоснователно обогатяване по чл.59,ал.1 ЗЗД възниква „когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити”. Поради тази причина предявеният иск по насотящото дело следва да бъде квалифициран като осъдителен по чл.59 ЗЗД , а НЕ като конститутивен по чл.30 ЗН.

Посочената от ищеца в исковата молба правна квалификация (чл.30 ЗН) не обвързва съда , тъй като правната калификация на иска се определя не от ищеца, а от съда въз основа на твърденията и исканията в исковата молба и в уточняващите молби.

Правната квалификация на исковете по гр.д. № 57033/2019г. по описа на СРС, 113 състав е неотносима към настоящото дело , доколкото касае други искове, различни от иска , разглеждан по настоящото дело.

ОТНОСНО РОДОВАТА ПОДСЪДНОСТ НА ПРЕДЯВЕНИЯ ИСК :

Предявеният осъдителен иск по чл.59 ЗЗД е оценяем, т.е. има парична оценка по смисъла на чл.68 ГПК и неговата цена е размерът на търсената сума съгласно изричната разпоредба на чл.69,ал.1,т.1 ГПК .

С уточнението , направено с писмената молба от 12.02.2026г. до СРС, 68 състав, пълномощникът на ищеца И. И. Д. е отстранил нередовността на иска по смисъла на чл.127 ,ал.1, т.3 ГПК и е посочил цената на предявения иск, която е 62 751, 20 евро (122 730,68 лева).

Уточнението на цената на иска , заедно с другите уточнения , заявени с писмената молба от 12.02.2026г. , е ДОПУСНАТО от СРС, 68 състав с протоколно определение , постановено в откритото заседание на 10.07.2026г.

С писмената молба от 12.02.2026г. ищцовата страна е представила и документ за платена дължима държавна такса от 4% върху посочената цена на иска.

Според чл.104,т.4 ГПК искове по граждански дела с цена над 25 000 лв подлежат на 3 разглеждане от окръжен съд. Следователно предявеният осъдителен иск по чл.59 ЗЗД, чиято цена е 62 751, 20 евро, т.е. 122 730, 68 лева , е родово подсъден на Софийския градски съд.

Следва да се посочи , че дори и да се приеме , че предявеният иск не е осъдителен по чл.59 ЗЗД , а е конститутивен по чл.30 ЗН (което не е така по причините , посочени в предходната част от мотивите на настоящото определение ), то и в този случай неговата родова подсъдност е пред окръжен съд , т.е. СГС , а не пред районен съд , т.е. СРС, защото искът по чл.30 ЗН е имуществен , т.е. оценяем, доколкото има за предмет наследимо имуществено право с парична оценка по чл.68 ГПК , а не нематериално благо или факт (както неоценяемите искове), в какъвто смисъл е установената трайна съдебна практика в по-голямата част от съдилищата в страната , а изключенията от тази практика – няколко определения от отделни състави от ВКС и СГС не съответстват нито на законите- ГПК и ЗН, нито на правната доктрина , нито на останалата преобладаваща съдебна практика , и не са задължителни за съдилищата с оглед изричната разпоредба на чл.290 ,ал.3 ГПК.

Пример за трайната съдебна практика, според която исковете по чл.30 ЗН са оценяеми и когато паричната им оценка е над 25 000 лв и не са предявени в делбено производство, те са подсъдни на окръжен съд , а не на районен съд, е определение № 34279/15.12.2022г. по гр.д. № 63418/2022г. на СРС, 177 състав, с което е ПРЕКРАТЕНО производството по иск по чл.30 ЗН с цена над 25 000 лв и делото е ИЗПРАТЕНО ПО РОДОВА ПОДСЪДНОСТ В СГС, където е образувано гр.д. № 1304/2023г. по описа на СГС, І – 27 състав , висящо и към настоящия момент , по което СГС е приел за разглеждане иска по чл.30 ЗН по делото, препратено от СРС. Няма никаква причина по настоящото гр.д. № 59972/2024г. по описа на СРС, 68 състав да не бъдат приложени същите теоретични и практически тълкувания на правните норми за родовата подсъдност на исковете по чл.30 ЗН , като тези по гр.д. № 1304/2023г. по описа на СГС, І – 27 състав във връзка с гр.д. № 63418/2022г. на СРС, 177 състав.

Съгласно чл.119,ал.1 ГПК възражението за родова неподсъдност на делото (чл.103 ГПК и чл.104 ГПК) може да се повдига и служебно от съда, който е задължен да следи за спазването й, до приключване на делото във втората инстанция.

Родовата подсъдност е АБСОЛЮТНО ПОЛОЖИТЕЛНА ПРОЦЕСУАЛНА

ПРЕДПОСТАВКА за упражняването на правото на иск , т.е. за допустимостта на иска , за която съдът следи служебно.

Предвид посочените факти протоколното определение от 10.07.2026г. , с което е даден ход по същество на делото , следва да бъде отменено , съдебното производство пред СРС следва да бъде прекратено и делото следва да бъде изпратено на СГС по реда на чл.118,ал.2,изр.1 ГПК за разглеждане и решаване съобразно родовата подсъдност.

Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ

4

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ на основание чл.253 ГПК протоколното определение , постановено в съдебното заседание на 10.07.2026г. , с което е даден ход по същество на гр.д. № 59972/2024г.

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по гр.д. № 59972/2024г. по описа на СРС,68 състав.

ИЗПРАЩА делото за разглеждане по родова подсъдност по чл.104,т.4 ГПК във връзка с чл.119,ал.1 ГПК на Софийски градски съд.

Определението подлежи на обжалване пред СГС в 7-дневен срок от съобщението до страните

(чл.121

ГПК).

ДА СЕ ИЗПРАТИ на всяка от страните и препис от настоящото определение (чл.7,ал.2 ГПК).

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5