Решение № 10401 от 31.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10401 гр. София, 31.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20221110166520 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

Образувано е по искова молба на С. П. А. срещу „Балбок Инженеринг“ АД, с която са предявени следните обективно кумулативно съединени искове: по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на уволнение, извършено със заповед № ФС40/30.09.2022 г.; по чл.344, ал.1, т.3, вр.чл.225, ал.1 КТ за присъждане на обезщетение при незаконно уволнение в размер на 3000,00 лева за периода 03.10.2022 г. - 23.01.2023 г.; по чл. 215 КТ за заплащане на обезщетение при командировка за пет дни до гр. Варна, Бургас и Стара Загора в периода 01.07.2020 г. - 03.10.2022 г. в размер на 200,00 лева; по чл. 224 КТ за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 45 дни за периода 01.07.2020 г. - 03.10.2022 г. в размер на 3000,00 лева; по чл. 226, ал. 3 КТ за заплащане на обезщетение за незаконно задържане на трудова книжка в периода 03.10.2022 г. - 20.01.2023 г в размер на 3000,00 лева; по чл. 162, ал. 3 във връзка с ал. 1 КТ за заплащане на възнаграждение за периода на ползване на отпуск по болест за периодите от 03.02.2022 до 16.02.2022 г, от 21.02.2022 до 04.03.2022 г, от 15.03.2022 до 25.04.2022 г, от 26.04.2022 г до 25.05.2022 г, от 26.05.2022 г. до 24.06.2022 г. и от 25.06.2022 г. до 24.07.2022 г. в размер на 2000,00 лева; по чл. 222, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение при уволнение в размер на 747.74 лева; по чл. 66, ал. 2 КТ за заплащане на обезщетение за договорени със споразумение с работодателя от 24.06.2020 г. транспортни разходи за поддържане на личен автомобил по повод пътуването от дома на служителя до работното му място, т.е. от гр. София до 1 гр. Костинброд, от по 150.00 лева месечно, за периода от 01.07.2020 г. до 03.10.2022 г. в размер на 600,00 лева;

• всички вземания се претендират със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 05.12.2022 г., до окончателното им плащане.

Ищецът твърди, че на 29.06.2020г. между страните бил сключен трудов договор на основание чл.67, ал.1, т.1 КТ, вр. чл.70, ал.1 КТ, със срок за изпитване от 3 месеца в полза на работодателя, като конкретните трудови задължения по договора били уточнени в проведена между страните кореспонденция по електронна поща, предшестваща подписването му. Въз основа на посочения трудов договор ищецът бил назначен на длъжността „технически сътрудник“ НКПД ..., с място на работа в производствено- складово предприятие на ответното дружество в гр.Костинброд, ул. „С.“, №., като задълженията, свързани с длъжността, били конкретно посочени в утвърдената от работодателя длъжностна характеристика. Считано от 01.07.2020г., когато постъпил на работа, ищецът изпълнявал трудовите функции на длъжността „професионален шофьор“, въпреки че бил назначен на друга длъжност при ответното дружество. Поддържа, че исканията му да сключи с работодателя трудов договор за действително изпълняваната от него длъжност били отклонявани с довод, че много от служителите при ответника работят на граждански договор. С изтичането на изпитателния срок договорът станал безсрочен. За първия отработен месец ищецът получил трудово възнаграждение в размер на 703,12 лева, като размерът на същото бил изменян през периода на действие на договора, а в края на 2021 г. било в размер на 1500 лева.

За времето от 03.02.2022 до 16.02.2022 г, от 21.02.2022 до 04.03.2022 г, от 15.03.2022 до 25.04.2022 г, от 26.04.2022 г до 25.05.2022 г, от 26.05.2022 до 24.06.2022 г. и от 25.06.2022 г. до 24.07.2022 г. ищецът бил в отпуск по болест. По отношение на ищеца било издадено Решение на ТЕЛК № 2186 от 126/28.07.2022г., с което му била призната 74% трайно намалена работоспособност и със същото е прието заключение, че може да работи като технически сътрудник по посочената производствена характеристика. Ищецът представил пред работодателя решението с писмо от 28.07.2022г.

Трудовият договор бил прекратен от работодателя с процесната заповед № ФС40/30.09.2022 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ с предизвестие от 02.09.2022г., която била връчена на ищеца на 03.10.2022г. Сочи, че депозирал пред работодателя искане за прекратяване на трудовото правоотношение единствено поради отправено от последния предупреждение, че в противен случай ще бъде уволнен дисциплинарно, както и не било налице намаляване обема на работа при ответното дружество, тъй като за релевантния за спора период били назначени нови служители. На 04.11.2022 г. му било изплатено обезщетение по чл.222, ал. 1 КТ в размер на 752.26 лева за периода от 03.10.2022 г. до 02.11.

2022 г., което счита за занижено. На 07.11.2022 г. ищецът депозирал жалба до Главна дирекция „Инспекция по труда“, във връзка с която била извършена проверка, в хода на която били констатирани нарушения.

Поддържа, че в нарушение на трудовото, данъчно и осигурително законодателство и на добрите нрави бил назначен на длъжност, чийто трудови функции не изпълнявал, а фактически извършваната от него трудова дейност била свързана с длъжността „професионален шофьор“. Работодателят неоснователно отказал да назначи ищеца на изпълняваната от него длъжност, с което го лишил от по-добри условия на труд и от получаването на по-високо трудово възнаграждение, както и по този начин е спестил дължими данъци и осигурителни вноски.

В нарушение на разпоредбата на чл. 333, ал. 1 от КТ прекратяването на трудовото правоотношение било извършено без предварително разрешение на Инспекция по труда, каквото било необходимо в процесния случай, тъй като ищецът страдал от исхемична болест на сърцето и захарна болест- диабет.

2

Ответникът не заплатил и дължимите се на ищеца пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени в Наредбата за командировките в страната и в Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, което претендира в настоящото производство в размер на 200 лева за периода 01.07.2020 г. - 03.10.2022 г. При прекратяване на трудовото правоотношение ответникът не заплатил и следващото се на ищеца обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 45 дни за периода 01.07.2020 г. 03.10.2022 г. в размер на 3000,00 лева. Ответникът дължал и обезщетение в размер на 3000,00 лева за незаконно задържане на трудова книжка в периода 03.10.2022 г. - 20.01.2023 г. За периодите на ползване на отпуск по болест от 03.02.2022 до 16.02.2022 г, от 21.02.2022 до 04.03.2022 г, от 15.03.2022 до 25.04.2022 г, от 26.04.2022 г до 25.05.2022 г, от 26.05.2022 до 24.06.2022 г. и от 25.06.2022 г. до 24.07.2022 г. ответникът дължал заплащане на възнаграждение на ищеца в размер на 2000,00 лева. На ищеца не бил изплатен и пълният размер на следващото му се обезщетение при уволнение по чл. 222, ал. 1 КТ, като претендира сума в размер на 747.74 лева, съставляваща разликата над изплатения от работодателя размер от 752,26 лева до пълния размер на следващото му се обезщетение от 1500 лева. На ищеца се дължало и обезщетение за договорени с работодателя по споразумение от 24.06.2020 г. транспортни разходи за поддържане на личен автомобил по повод пътуването от дома на служителя до работното му място, т.е. от гр. София до гр.

Костинброд, в размер на от по 150.00 лева месечно, като за процесния период от 01.07.2020 г. до 03.10.2022 г. претендира сума в размер на 600,00 лева. Прави искане за присъждане на законна лихва от датата на предявяване на исковата молба в съда- 05.12.2022 г., до окончателното заплащане. Претендира разноски.

Ответникът, надлежно уведомен за правото си на писмен отговор, депозира такъв, в който оспорва предявените искове. Поддържа, че исковата молба е нередовна, тъй като ищецът не сочи как е определил размера на вземанията си по предявените осъдителни искове. Ответникът признава, че ищецът е работил по трудово правоотношение съгласно сключен между страните трудов договор от 29.06.2020г. Твърди, че ищецът е бил назначен на длъжност „технически сътрудник“ НКПД .. и от 01.07.2020 г. фактически е изпълнявал функциите на длъжността „технически сътрудник“. Поддържа, че трудовото правоотношение между страните е било прекратено поради намаляване обема на работа на основание чл. 328, ал.1, т. 3 от КТ. Релевира възражение за недействителност на трудовия договор на основание чл.74, ал.1 КТ по отношение на сочената от ищеца длъжност „професионален шофьор“, като в тази връзка намира, че не била спазена изискуемата от закона писмена форма, която е форма за действителност на трудовия договор, и не било постигнато писмено съгласие относно съществените елементи на трудовия договор, така и че ищецът не е действал добросъвестно по смисъла на чл. 75, ал. 1 КТ.

Поддържа да са неоснователни и акцесорните искове по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ за присъждане на ищеца на обезщетение за оставане без работа поради уволнението, доколкото след като липсва трудово правоотношение за длъжността „професионален шофьор“, ищецът не е останал без работа поради незаконното уволнение и не му се дължало трудово възнаграждение за времето, през което между страните не е съществувало трудово правоотношение.

Поради недействителността на трудовия договор, при прекратяването на трудовото правоотношение работодателят не е бил задължен да приложи правилата на закрилата по чл.

333, ал. 1, т. 2 КТ, тъй като ищецът не е бил трудоустроен за длъжността „професионален шофьор“, така и в решение на ТЕЛК № 2195 от 28.07.2022 г. не се съдържало предписание за трудоустрояване за длъжността „професионален шофьор“, която ищецът твърди да е заемал, а се разглежда работоспособността му по отношение на длъжността „технически сътрудник“. Намира, че след като ищецът не е бил трудоустроен за длъжността „професионален шофьор“, не попада в кръга на работниците и служителите, ползващи се със закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ. Оспорва и по отношение на ищеца да е приложима 3 нормата на чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, тъй като към момента на връчване предизвестието, както и на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, ищецът не е страдал от исхемична болест на сърцето и от захарна болест - диабет.

Поддържа, че към датата на връчване на предизвестието, обемът на работата в предприятието на работодателя и приходите от дейността му намалели през цялата календарна 2022 г., с оглед на което били налице предпоставките за прекратяване на трудовия договор с ищеца на посоченото в заповедта основание по чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ.

Оспорва да е налице основание за заплащане на претендираното от ищеца обезщетение за оставане без работа по чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ, с оглед неоснователността на главния иск.

Релевира при евентуалност възражение за прихващане с насрещно вземане в размер на сумата от 752,26 лева, представляваща заплатено на 04.11.2022 г. в полза на ищеца обезщетение чл. 222, ал. 1 КТ за периода от 03.10.2022 г. до 02.11.2022г. Намира иска за заплащане на обезщетение за командировъчни за неоснователен, тъй като за времето, в което ищецът е бил в командировка в страната - от м.07.2020 г. до м.01.2022 г., на последния са заплащани полагащите му се командировъчни пари за съответните дни командировка. Твърди, че ищецът е използвал целия полагаем му се размер за платен годишен отпуск за времето на работа при ответника.

Оспорва предявения иск за заплащане на обезщетение за неоснователно задържане на трудовата книжка, като в тази връзка твърди, че същата е върната на ищеца в деня на постъпването му на работа - 01.07.2020 г., като този факт е надлежно удостоверен от ищеца с положен от него подпис, а при прекратяването договора на 03.10.2022 г. ищецът не е представил на работодателя трудовата си книжка за заверка от работодателя.

Посочва, че дължимото от работодателя обезщетение при отпуск по болест за първите три работни дни от неработоспособността е заплатено изцяло и без забавяне в полза на ищеца, а за работодателя не било налице задължение да изплаща обезщетение за временна неработоспособност над законоустановеното в чл. 40, ал. 5 КСО за първите три работни дни от временната неработоспособност. Оспорва се да е налице основание за заплащане на обезщетение при уволнение по чл. 222, ал. 1 КТ и обезщетение за незаплатени суми за уговорени транспортни разходи. При тези доводи моли предявените искове да бъдат отхвърлени.