Определение № 411 от 02.11.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 411 гр. Пловдив, 02.11.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радка Д. Чолакова

Членове:

Антония К. Роглева

Александър Стойчев като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно частно търговско дело № 20265001000562 по описа за 2026 година Производство по чл. 274, ал.1 от ГПК по частни жалби срещу определение №№ 133/9.6.2026 и 187/3.8.26 г., постановени по т.д. № 7/25 г. на ОС Кърджали.

По отношение определение № 133/9.6.2026 г.:

Със същото е допълнено определение № 81/08.04.2026 г., постановено по същото дело, в частта му за разноските, „Юробанк България“ АД е осъдена да заплати на А. Т. Й.а – Б. и В. Т. Й. разноски по делото в размер на 102.26 евро за всеки от тях, като са оставени без уважение молби вх.

№ 1755 и 1756, и двете от 14.04.2026, подадени съответно от А. Т. Й.а – Б. и В. Т. Й. в останалите им части като неоснователни.

Определението се обжалва с частни жалби от всички страни:

Ж а л б о п од а т е л я т „Юробанк

България“

АД обжалва определението в осъдителната му част, с която банката е осъдена да заплати разноски в размер по 102.26 евро на А. Т. Й.а – Б. и В. Т. Й.. Излагат се съображения за незаконосъобразност на определението в тази му част и се 1 иска в същата да бъде отменено и вместо това се постанови друго, с което исканията за присъждане на разноски се отхвърлят изцяло.

Жалбоподателите А. Т. Й.а – Б. и В. Т. Й. обжалват същото в отхвърлителната му част, с която е отказано да се уважат исканията им за присъждане на разноски за разликата над 102.26 евро до пълния претендиран размер от 4700 лв. / 2403,07 евро. Излагат се доводи за неправилност и незаконосъобразност на определението в тази му част, като се иска в същата да бъде отменено и вместо това се постанови друго, с което се уважи искането на двамата жалбоподатели за присъждане на разноски в пълния претендиран размер от 4700 лв. / 2403,07 евро за всеки от тях.

Подадени са отговори на частната жалба от съответните насрещни страни, в които частните жалби се оспорват като неоснователни.

Пловдивски апелативен съд, след преценка на законосъобразността на обжалваното определение и във връзка с наведените от жалбоподателите оплаквания, намира за установено следното:

А. Т. Й.а - Б. и В. Т. Й. като наследници на първоначалния ответник К. В. А. са конституирани като ответници по делото с определение № 196/11.06.2025 г.

На същите е връчена исковата молба съответно на 20.08.2025 г. и 18.08.2025 г.

На 15.09.2025 г. същите са заявили откази от наследството на К.

В. А., които е били вписани в особената книга за откази от наследство на РС Кърджали на същата дата.

На 16.09.25 г. от лицата са подадени отговори на исковата молба /л. 321-331 и л.347, чрез процесуален представител адв. И. Б., с приложени договори за правна защита и съдействие, по които е уговорен и заплатен хонорар от по 4700 лв.

Предвид отказа от наследство по отношение на лицата производството по делото е прекратено с определение № 81/08.04.2026 г.

2

Обжалваното определение е постановено по повод подадени молби по чл. 248 от ГПК за допълване на акта за прекратяване на производството в частта му за разноските с искане за присъждане на разноски за платен адвокатски хонорар в размер на 4700 лв. за всеки един от ответниците.

От страна на „Юробанк България“ АД исканията за присъждане на разноски са оспорени изцяло като неоснователни, при условията на евентуалност са наведени възражения за прекомерност на възнагражденията.

Първоинстанционният съд е приел, че на ответниците следва да се присъдят разноски в размер на 102.26 евро за всеки от тях, позовавайки се на нормата на чл.6, ал.1, т.5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа. Приел е, че същите имат право на разноски при прекратяване на делото поради заявения отказ от наследство, с който е отпаднала процесуалната им легитимация като надлежни ответници по делото.

В частната жалба на банката – жалбоподател се развиват съображения, че разноски в този случай въобще не се дължат от ищеца, тъй се касаело за случай, при който исковото производство придобивало характеристиките на производство по чл. 51 от ЗН, което представлявало особено охранително производство, при което не се дължат разноски съгласно чл. 541 от ГПК.

Тези доводи са неоснователни. А. Т. Й.а – Б. и В. Т. Й. са конституирани като ответници по делото, като банката – ищец е насочила исковата си молба срещу тях/л. 147 и сл. от първоинст.д./. Касае е за исково производство, а не за охранително такова по чл. 51 от ЗН. В случая не е провеждано производство, в което на осн. чл. 51, ал.1, изр. второ от ЗН съдът да е определил срок за приемане на наследството, като такова искане не е било и отправяно от банката – ищец. С депозирането на искова молба против лицата А. Й.а - Б. и В. Й., между тях и банката е възникнало процесуално 3 правоотношение като исково такова.

Отговорността за разноски на ищеца възниква и при прекратяване на делото /чл.78, ал.4 от ГПК/. Обстоятелството, че лицата са заявили отказ от наследство след датата на връчване на исковата молба, не представлява основание ищецът да се освободи от тази отговорност. Следва да се посочи, че лицата не са били призовани да заявят приемат или не наследството от К. А. преди връчването на исковата молба на банката /каквато законова възможност съществува по цитираната по-горе норма на чл. 51, ал.1,изр.второ от ЗН/.

Предвид изложеното ПАС намира частната жалба на ,

„Юробанк България“ АД срещу осъдителната част на определение № 133/9.6.26 г., постановено по т.д. № 7/25 г. на КОС, за неоснователна. В тази част обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Незаконосъобразно е приложението на нормата на чл.6, ал.1,т.5 от раздел ІІ на Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа.Същата касае възнаграждения за нотариални покани, за молба за приемане или отказ от наследство, за изготвяне на книжа за нотариално вписване, за молба за опрощаване на дължими суми и за други молби. Нормата е неприложима относно възнаграждения за процесуално представителство, които са уредени Раздел ІІІ.

Платеното възнаграждение от 4700 лв. е в рамките на размера, определен по правилото на чл. 7, ал.2,т. 4 от НРАВ. Съставът на ПАС намира за основателно възражението за прекомерност, направено своевременно от насрещната страна, съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото и във връзка с обстоятелството, че делото е прекратено поради направените откази от наследство.

От двамата ответници /брат и сестра/, представлявани от един и същи адвокат, са подадени отговори на исковата молба, които са напълно идентични. При това положение не се споделят доводите в частната жалба, че се касае за „самостоятелни“ отговори, тъй като тази самостоятелност е само формална, при което напълно допустимо и възможно от процесуална гледна точка е било те да бъдат инкорпорирани в един и същи документ.

4

Материалният интерес действително е в размер на 50 522.64 лв., но следва да се има предвид, че всеки наследник отговаря съобразно неговата наследствена квота.

Размерът на дължимото адвокатско възнаграждение за подаване на отговор на исковата молба, съобразно правилото на чл. 9 от НВАР, в случая възлиза на 3525 лв. / 1802,30 евро

С оглед посочените обстоятелства съставът на ПАС намира за основателно възражението за прекомерност на заплатените адвокатски възнаграждения от двамата ответници на адв. Б. в размер на 4700 лв. за всеки от тях. Съобразявайки родствената връзка между ответниците, обстоятелството, че всеки от тях отговаря за своята наследствена част, идентичността на подадените отговори, идентичността в материалноправното и процесуалното поведение, както и реално извършената адвокатска работа по изготвяне на отговорите на исковата молба, съдът приема, че възражението за прекомерност е основателно до размер на 901.15 евро. за всеки един от ответниците.

С оглед посоченото ПАС намира частната жалба на А. Й.а-Б. и В. Й. за частично основателна. Следва в обжалваната от тях част атакуваното определение да бъде отменено и вместо него се постанови друго, с което в полза на жалбоподателите се присъдят допълнително разноски за първоинстанционното дело в размер на 798.89 евро. В останалата обжалвана част обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

По отношение определение № 187/03.08.26 г.

Със същото е допълнено протоколно определение 26/22.05.2026 г. по т.д. № 7/2025 г. по описа на ОС Кърджали относно разноските, като „Юробанк България“ АД е осъдена да заплати на С. Х. Ч. разноски по делото размер на 920,33 евро.

Частна жалба против определението е подадена от „Юробанк България“ АД. Излагат се съображения за недопустимост и незаконосъобразност на определението, като се иска същото да бъде отменено 5 изцяло и вместо това се постанови друго, с което искането по чл. 248 от ГПК се отхвърли изцяло, евентуално, да се отмени частично, като се намалят присъдените разноски до размер на 102 евро.

В законоустановения срок не е постъпил отговор от насрещната страна С. Ч..

С. Ч. е конституиран като ответник по делото с определение № 196/11.06.2025 г. в качеството си на наследник по съребрена линия от 6-та степен на първоначалния ответник К. В. А..

На същия е връчена искова молба на 26.08.2025 г.

Същият е упълномощил адв. Х. Б., от който е депозирано заявление за достъп до делото чрез ЕПЕП /л.257-258 от първоинст.д./.

От адв. Б. е депозирана молба относно нередовности по връчване на исковата молба /л. 269/, впоследствие е подаден отговор на исковата молба /л.397-398/, а след насрочване на открито съдебно заседание за 22.05.26 г. е подадена молба за отлагането му поради заетост на адвоката и невъзможност за явяване.

С протоколно определение № 26/22.05.26 г. производството против С. Ч. е прекратено поради заявено оттегляне на иска против лицето от страна на банката /молба на л. 537 от първоинст.д./ и във връзка с твърдения и направени от съда констатации за наличие на наследник по съребрена линия от 5-ти /предходен/ ред.

Обжалваното определение е постановено по повод молба за допълване на протоколното определение относно разноските, към която е приложен списък на разноски и е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразен договорено възнаграждение в размер на 1800 лв., заплатено в брой при подписване на договора /л. 620-622 от първоинст.д./ Непредставянето на списък разноските по чл. 80 от ГПК до приключване на открито съдебно заседание от 22.05.26 г. не представлява процесуална пречка за допълване на прекратителното протоколно 6 определение. Претенция за разноски е направена своевременно – такава се съдържа в отговора на исковата молба. Съгласно чл. 80, изр. второ от ГПК при непредставяне на списък за разноски до приключване на последното съдебно заседание в съответната инстанция страната няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Липсата на такъв списък не е относима към хипотезата, в която е налице пропуск на съда да се произнесе по своевременно направено искане за разноски, т.е. когато се касае за допълване на решението. /В този смисъл е и разрешението по т. 8 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК.

Освен горното, следва да се посочи, че в случая прекратителното определение е постановено в открито заседание, проведено в отсъствие на страната и/или нейни представител, като за съдебното заседание Ч. е бил нередовно призован, за което е налице изрична констатация на съда, а от неговия пълномощник е била постъпила молба за отлагане на делото поради ангжираност и невъзможност за явяване. При това положение не могат да се споделят доводите в частната жалба, че именно това о.з. е бил моментът, в който е можело и е следвало да бъде представен договорът за правна помощ.

Неоснователни са доводите на банката – жалбоподател за това, че в случая разноски въобще не се дължат в полза на ответника на осн. чл. 541 от ГПК, тъй се касаело за производство по установяване наследниците на първоначалния ответник. В тази връзка са изцяло относими мотивите, изложени по-горе. Банката – ищец е представила искова молба срещу ответника С. Ч./л. 147 и сл. от първоинст.д./. Касае е за исково производство, а не за охранително такова по чл. 51 от ЗН. Банката не е правила искане за провеждане на производство по чл. 51, ал.1, изр. второ от ЗН, при което съдът да определи срок за приемане на наследството и такова производство не е провеждано по т.д. № 7/25 г. на КОС. Между банката и ответника Ч. е възникнало процесуално правоотношение като исково такова, като е осъществена и размяна на книжа.