Решение № 352 от 03.10.2023, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 352 гр. Перник, 03.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ Въззивно гражданско дело № 20231700500325 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273, вр. чл. 317 ГПК /Глава двадесет и пета Бързо производство от ГПК/.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от А. К. П. и Н. К. М. /майка и законен представител/ чрез адв.Д. М., с която се обжалва решение № 143 от 15.02.2023 г., постановено по гр.д. № 4219/2022 г. Районен съд – Перник, като неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че в първото по делото заседание исковата претенция спрямо А.И.В. и нейните родители И.В.И. и И.В. Г. била оттеглена, тъй като между страните било постигнато споразумение за сумата 1800 лева, която включва обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно с разноските по делото. Твърди се, че от материалите по делото е видно, че исковата претенция е насочена спрямо ответниците в условията на солидарна отговорност, но в последствие ищецът сам е избирал разделната отговорност, въз основа на което делото е следвало да бъде прекратено. Счита за неправилно и незаконосъобразно търсене на отговорност при паралел между двата вида отговорност, като допълва, че ищецът има право да избере или единият или другият вид отговорност. На следващо място се твърди, че размера на обезщетението се определя от съда по справедливост, но че пострадалото лице определя рамките на тази справедливост. Сочи, че в процесния случай, пострадалата е приела, че причинените и неимуществени вреди в резултат на деянието извършено от А.В. е в размер на 1800 лева, 1 макар и основните травматични увреждания да са причинени именно от нея, въз основа на което намира, че присъденият размер на обезщетението е прекалено завишен. Въз основа на изложените съображения се иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло. В условията на алтернативност се прави искане за намаляване на присъденото обезщетение. С въззивната жалба не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

Претендира се присъждане на разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, чрез адвокат Г. Б. - пълномощник на М. М. М., лично и със съгласието на Л. Ж. М. и М. К. М., като нейни родители и законни представители, с който се оспорва депозираната въззивна жалба, като неоснователна. Наведени са твърдения, че вследствие на нанесения побой, който бил заснет и качен в интернет, М. получила не само физически болки и несгоди, но и емоционален страх и стрес. Сочи се, че след получаване на исковата молба, родителите на А.В. признали исковата претенция, като са предприели сключване на спогодба и в първото заседание по делото, иска спрямо тях бил оттеглен, но това оттегляне не нарушавало солидарната отговорност на останалите.

Намира за неоснователни твърденията на ответната страна, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички доказателства по делото и избирателно е кредитирал събраните в хода на производството доказателства.

На следващо място се сочи, че в процесния случай ищецът е избрал да реализира правата си по чл. 48, ал.1 от ЗЗД, като претендира обезщетение за неимуществени вреди, причинени му от непълнолетните дъщери, както и към техните родители - родителите на непълнолетните причинители на вредите. В продължение се излага, че безспорно в първоинстанционното производство е установено, че е осъществен фактическия състав на непозволеното увреждане, регламентиран в чл. 48, ал. 1 от ЗЗД, обусловен от противоправно поведение от страна на родителите, изразяващо се в неизпълнение на задължението си да възпитават и да осъществяват надзор върху поведението на непълнолетните си дъщери. По изложените съображения се моли съда въззивната жалба да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Прави се искане за присъждане на сторените в настоящото производство разноски. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Настоящия съдебен състав намира решението за валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Настоящата съдебна инстанция споделя установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на Районен съд - Перник, като по този начин те 2 стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт.

С решение № 143 от 15.02.2023 г., постановено по гр.д. № 4219/2022 г.

Районен съд - Перник е осъдил Д. Р. Г., ЕГН **********, непълнолетна, Р. Т.

Г. и Р. С. П. /като нейни родители и законни представители/ и А. К. П., ЕГН **********, непълнолетна, К. Г. П. и Н. К. М. /като нейни родители и законни представители/ да заплатят на М. М. М., ЕГН **********, като непълнолетна, действаща лично и със съгласието на нейната майка Л. Ж. М. и нейния баща М. К. М., в качеството им на нейни родители и законни представители, солидарно сумата от 4200,00 (четири хиляди и двеста) лева, за причинени неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане от нанесения й побой на *** в 13,30 ч. от А.И.В., А. К. П. и Д. Р. Г., в двора на ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането-***, до окончателното й изплащане.

С решението, на осн. чл. 78 , ал.1 от ГПК, съдът се е произнесъл относно разноските, като ги е възложил солидарно на ответниците.

От събраните в първоинстанционното производство доказателства се установява, че на *** година М. М. М. - ученичка в *** клас в ***, около 13,30 часа се отправила към дома си след училище , като в двора била пресрещната от малолетната А.И.В. и непълнолетните Д. Р. Г. и А. К. П..

Само последната познавала ищцата. Трите я запитали защо си пишела с нейно „гадже“. Докато М. отговаряла, получила шамар от А. П., като междувременно Д. Г. я хванала за косата с ръка и я оскубала, а непросредствено след това А.В. я хванала с две ръце за косата и ударила главата й в стената на сградата на училището. В резултат на удара, от главата на М. потекла кръв. Тя се разплакала, а А. П. я хванала за косата и я заплашила, че ако разкаже на някой за случая, ще й избие зъбите.

Много ученици станали свидетели на побоя. Никой от тях не се опитал да предотврати побоя, но заснели видеоклип, който бил разпространен веднага в интернет, вкл.до редакцията на „***“. Там ясно се виждало как А., Д. и А. демонстрират кръв по ръцете си. Видеоклипът добил публична популярност.

След като учениците се разотишли, пострадалата М. уведомила баба си, като двете потърсили медицинска помощ в МБАЛ ***, където ищцата била прегледана, след което и освидетелствана в съдебномедицинското отделение.

Видно от съдебномедицинско удостоверение № ***, тя е получила „разкъсно-контузна рана в тилната област на главата“.

След инцидента, майката на ищцата Л. М. подала жалба в І-во РУ *** за агресията срещу дъщеря й. Била образувана пр.пр. № 3484/2021 г., по описа на Районна прокуратура Перник. След извършена проверка и тъй като момичетата, нападнали ищцата били малолетни и непълнолетни, тя приключила с постановление на РП Перник от 21.12.2021 г. с отказ да се образува досъдебно производство, а материалите били изпратени на Местната комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни при Община Перник, за предприемане на мерки по ЗБППМН спрямо малолетната А.И.В. и непълнолетните Д. Р. Г. и А. К. П. , където били образувани възпитателни дела и приложени възпитателни мерки с рещу тях.

3

От показанията на разпитаните свидетели Е.А.С. (баба на ищцата) и Р.Л.Г. се установява, че след нападението М. трудно преживяла причинения й физически и психически тормоз, а в резултат от р азпространения видеоклип клип на случилото се в публичното медиино пространство, последната изпаднала в тежка и продължителна депресия. Тя започнала да посещава училищния психолог за преодол яване на стреса, като впоследствие била насочена към Център за социална рехабилитация и интеграция на деца и лица, пострадали от насилие, където в продължение на половин година се работело с нея за преодоляване на депресията и негативните последици върху психиката й от побоя и унижението.

На *** година видеоклипът с побоя над М. отново бил качен в социалните мрежи и след подаване на нова жалба в РУ Перник, била образувана пр.пр. № 1060/2022г. по описа на РП Перник и била извършена нова проверка. Д. Г. и А.В. направили пълни самопризнания и клипа веднага бил изтрит, но това отново задълбочило стреса и депресията на ищцата.

В резултат на побо я и публикуване на клипа в социалните мрежи ищцата ищцата претърпяла тежки и продължителни физически болки и психически страдания, свързани със стрес, депресия и социално отчуждение и срам. Изпитвала притеснения да излиза извън дома си под страх от ново нападение, което налагало да бъде придружавана от майка си или баба си.

Изпитвала дискомфорт и срам да посещава учебните занятия, тъй като чувствала унизена в резултат на нанесения й побой пред съученици те й и се опасявала от ново нападение.

Преди инцидента ищцата била лъчезарно и общително дете, но след случилото се коренно се променила в негативен аспект, като станала притеснителна, уплашена, напрегната и тревожна, често плачела и не можела да спи пълноценно.

От заключението назначената, изслушана и приета от съда съдебно психологична експертиза се установява, че у ищцата

М. е налице

***************. Цяла година ищцата посещавала успешно психолог, но страха, тревожността, притеснението, неудобството, изолацията, отправените закани и обиди на били отшумели напълно, като преживяното от нея насилие оказало трайно и дълбоко негативно въздействие върху психичния й живот.

Видно от заключението н а съдебно медицинската експертиза по делото, в резултат на нанесения й побой ищцата е получила следното травматично увреждане: „разкъсно- контузна рана в тилната област на главата“, след което й е била оказана първична медицинска обработка, чрез извършване на хирургичен шев. Полученото увреждането в тилната област на главата е осъществило критериите на квалифициращия медико-биологичен признак „временно разстройсдтво на здравето, неопасно за живота“, като възстановителния период при такива увреждания протича и преминава след около три седмици, без наличие на данни за настъпили неблагоприятни последствия за здравето на ищцата. Търпените от нея физически болки и страдания в периода на възстановяване били по-интензивни в първите часове и дни след получаване на уврежданията и са намалявали по интензитет по време на възстановителния период.

В резултат на гореизложеното, съдът приема, че в настоящия казус 4 безспорно е осъществен фактическия състав на деликта: налице е причинена вреда, настъпила в резултат на осъществено травматично физическо въздействие от страна на ответниците по отношение на ищцата; п ричинно следствена връзка н а вредата с настъпилия резултат; вина и умисъл от причинителите на деликта; противоправност на реализираното деяние.

В резултат на деликта ищцата е претърпяла физически и психически болки и страдания, като са й били причинени значителни неимуществени вреди по вид, характер, продължителност и интензитет. В хода на съдебното производство по несъмнен и категоричен начин се доказва, ч е същите са причинени от непълнолетните ответници виновно, съгл.презумцията, визирана в чл.45 ал.2 от ЗЗД. Вината по отношение на гражданския деликт се предполага до опровергаването й от причинителите с надлежни доказателствени средства, което в случая не е осъществено от ответниците.