Решение № 2359 от 16.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2359 гр. София, 16.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-4 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Х.а при участието на секретаря Ива Ат. Иванова като разгледа докладваното от Мариана Х.а Гражданско дело №

20241100105388 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искове на Д. Х. А. срещу ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, за присъждане на сумата 150 000,00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата 1641.08лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи, изразяващи се в законната лихва начислена върху платената гаранция в размер на 1000,00лв., за периода от датата на внасянето и 16,08,2007г., до 26,10,2022г., когато е върната, причинени в резултат на водено наказателно производство и взета мярка за неотклонение „Гаранция“ по НОХД № 2696/2007г. на СГС, за престъпление по чл. 212, ал. 4, пр. 1, вр. ал. 1, пр. 1 НК, по което е оправдан с влязла в сила Присъда № 14/23,05,2023г. по ВНОХД № 57/2023г. на САС, на 08,06,2023г., ведно със законната лихва върху главниците считано от 08,06,2023г. – датата на влизане в сила на оправдателната присъда, до окончателното им изплащане.

В исковата молба Д. Х. А. твърди, че с Постановление от 16,08,2007г. бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 212, ал. 4, пр. 1, вр. ал. 1, пр. 1 НК, по което е оправдан с влязла в сила присъда на 08,06,2023г. С привличането му като обвиняем била взета мярка за неотклонение „Гаранция“ в размер на 1000,00лв., която внесъл на 16,08,2007г.

Гаранцията му била върната на 26,10,2022г.

Твърди, че в резултат на воденото наказателно производство претърпял неимуществени вреди с голям интензитет. Наказателното производство продължило за периода от 16,08,2007г. до 08,06,2023г. или в продължение на 16 години. Били проведени множество открити съдебни заседания, на които участвал лично. Бил обвинен в извършване на тежко, умишлено престъпление, за което е предвидено наказание лишаване от свобода от три до петнадесет години, конфискация на част или цялото имущество и лишаване от права 1 по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7 НК.

Авторитетът му в семейството, сред приятелите и на работното му място бил чувствително подронен. Преживял стрес, безпокойство, затворил се в себе си, намалил интензитета на социалният си живот и ограничил служебните си ангажименти. Изпитвал отрицателни емоции - силно притеснение и несигурност от неизвестността какво ще последва от несправедливото обвинение, срамувал се от семейството, приятели и съконтрахенти.

Твърди, че в резултат на воденото наказателно производство претърпял имуществени вреди изразяващи се в законната лихва върху сумата 1000,00лв., внесена като гаранция, начислена за периода от датата на внасянето и - 16,08,2007г., до 26,10,2022г., когато е върната.

В срока по чл.131 ГПК ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ не оспорва, че срещу ищеца е водено наказателно производство продължило за процесния период, по което е оправдан с присъда влязла в сила на 08,06,2023г. и по което е определена, внесена и върната гаранция в размер на 1000,00лв.

Възразява, че за ищеца не са настъпили твърдените неимуществени и имуществени вреди, като пряка и непосредствена последица от повдигнатото обвинение и воденото наказателно производство, а ако са настъпили неимуществените не са с твърденият интензитет и проявление.

Счита претенцията за недоказана.

В отношение на евентуалност оспорва претенциите по размер.

Съдът след като съобрази предметните предели на производство очертани с исковата молба, възраженията на страните и всички доказателства по делото, прие за установено от фактическа страна следното и формира следните правни изводи:

Предмет на разглеждане в производството е иск с правно основание чл. 2, ал. 2, т. 3, прил. второ ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди претърпени в резултат на повдигнато обвинение за престъпление, по което лицето впоследствие е оправдано.

За да се приеме, че е основателен в тежест на ищеца е да установи главно и пълно, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест настъпването на твърдените вредоносни последици, като пряка и непосредствена последица от повдигнатото обвинение, по което впоследствие е оправдан.

В тежест на ответната страна е да установи възраженията си по исковете.

Съгласно чл. 2, ал. 2, т. 3, прил. второ ЗОДОВ Държавата отговаря за вреди, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда в посочените в закона хипотези, като в т. 3 от цитираната разпоредба е предвидена отговорност в хипотезата на обвинение в извършване на престъпление, по което лицето впоследствие е оправдано. Съгласно ТР № 7/2014г. на ВКС, ГО Прокуратурата на 2

Република България участва по делата по искове за обезщетение за вреди по ЗОДОВ, по които е ответник и за които е приложим редът, предвиден в ГПК (чл. 2, ал. 3 ЗОДОВ).

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Отговорността по ЗОДОВ е обективна, следователно ищецът не трябва да доказва вина при вредоносните актове на правозащитния орган. Държавата отговаря по доказаната материално правна претенция, независимо от наличието на вина у правозащитния си орган.

Не е спорно и съдът въз основа събраните доказателства приема за установено следното:

С постановление от 16.08.2007г. по ДС № 260/2006 г. по описа на НСлС, пр.пр. Nº 3П-196/2005г. на СГП, Д. А. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 321, ал. 2 НК и по чл. 212, ал. 4 пр. 1 вр. ал. 1, пр. 1 НК.

Взета му е мярка за неотклонение „гаранция" в размер на 1000,00лв.

На 22 и 24 август 2007 г. са му предявени материалите по разследването.

Впоследствие е образувано НОХД Nº 2969/2007г. на СГС.

С разпореждане от 04.02.3008 г. съдебното производство е прекратено и делото върнато в СГП за отстраняване на съществени процесуални нарушения.

На 25.02.2028г. на ищеца повторно са предявени материалите по делото.

С обвинителен акт от 13.03.2008г. Д. Х. А. е предаден на съд за това, че от неустановена дата през месец октомври 2003 г. до месец март 2004г. е участвал в организирана престъпна група - структурирано трайно сдружение на лица, включително ищеца, формирано с цел съгласувано извършване в страната на престъпления по чл. 212, ал.

1, пр. 1 НК - чрез използване на документи с невярно съдържание - Приемателни актове и данъчни фактури, да получат без правно основание чуждо - собственост на републиканския бюджет, движимо имущество - суми по ЗДДС, с намерение да ги присвоят и чрез които престъпления се цели набавянето за фирмите - „Таврос Интернешънъл" ООД, „П.-Шмалцл" ООД, „ВИТИВИ" ЕООД и „В и Н" АД, „Митам" ООД, „Елеганс" ООД и ЕТ „Н.К." на имотна облага, като участието на ищеца в групата се изразявало в изпълнение на указанията, получени от ръководителя на престъпната група за фиктивно възстановяване на количествата пшеница по Договор за продажба чрез замяна Nº 240/30.04.2002г. в база „Козлодуй", различна от изрично указаната от ДА „ДР и ВВЗ" с писмо Nº TA.051831/13.08.2002г. С това постановление Д. Х. А. е привлечен в качеството на обвиняем и за това, че на 08.03.2004 г. в гр. София, като длъжностно лице - управител на „П.-Шмалцл" ООД, по ДДС сметка Nº ********** на „П.-Шмалцл" ООД в КТБ АД, чрез използване посредством ТД „Държавен резерв" - гр. Враца, на документи с невярно съдържание приемателни актове Nº 1 и Nº 3 от 31.10.2003г. и данъчна фактура Nº 0010/30.12.2003г. е получил от ДА „Държавен резерв и военновременни запаси“ без правно основание чуждо собственост на републиканския бюджет, движимо имущество - сумата от 297 000,00лв. 3 ДДС по договор за продажба чрез замяна на хлебна пшеница Nº 240/30.04.2002г. с намерение да го присвои, като имуществото е в големи размери - престъпление по чл. 212, ал. 4, пр. 1, вр. ал. 1, пр. 1 НК.

Образувано е НОХД Nº 894/2008г. по описа на СГС.

По делото са проведени общо 127 съдебни заседания с участие на Д. Х. А..

С присъда Nº 66/10.03.2017 г. по НОХД Nº 894/2008 г. по описа на СГС - НО - 21 състав Д. Х. А. е признат за виновен по така повдигнатите му обвинения и му е наложено наказание, както следва: за престъплението по чл. 321, ал. 2 НК - лишаване от свобода за срок от една година, а за престъплението по чл. 212, ал. 4, пр. 1, вр. ал. 1, пр. 1 НК лишаване от свобода за срок от три години, конфискация на ¼ от имуществото и лишаване от право да управлява търговски дружества за срок от три години. На осн. чл. 23, ал. 1 НК му е определено едно общо наказание от три години лишаване от свобода, което на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за срок от пет години. Към така определеното общо наказание са присъединени и конфискацията на ¼ от имуществото и лишаването от право да управлява търговски дружества за срок от три години.

По протест на СГП и по жалби на всички подсъдими, включително и по жалба на Д.

Х. А., е образувано ВНОХД Nº 94/2019г. по описа на САС. Проведени са 2 съдебни заседания с участие на ищеца.

С решение Nº 341/07.08.2019 г. по ВНОХД Nº 94/2019г. на САС първоинстанционната присъда е отменена в частта, с която Д. А. е признат за виновен по престъплението по чл.

321, ал. 2 НК и на осн. чл. 334, т. 4, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК наказателното производство за това престъпление е прекратено. За другото престъпление - по чл. 212, ал. 4, пр. 1, вр. ал. 1, пр. 1 НК, първоинстанционната осъдителна присъда е потвърдена.

По жалби на подсъдимите, включително на Д. Х. А., е образувано КНД Nº 216/2020г. на ВКС, по което са проведени три съдебни заседания с участие на ищеца.

С решение Nº 120/16.06.2021г. по КНД Nº 216/2020г. на ВКС е отменено решение Nº 341 по ВНОХД, Nº 94/2019г. по описа на САС в частта, с която Д. Х. А. е признат за виновен за престъплението по чл. 212, ал. 4, пр. 1, вр. ал. 1, пр. 1 НК и делото е върнато за ново разглеждане на въззивния съд.

Образувано е ВНОХД Nº 659/2021г. по описа на САС по което са проведени пет съдебни заседания с участие на ищеца. С присъда Nº 11/25.05.2022г. Д. Х. А. е признат за невинен по обвинението по чл. 212, ал. 4, пр. 1, вр. ал. 1, пр. 1 НК.

С определение от 25.07.2022г. на САС е отменена наложената мярка за неотклонение „Гаранция“ на Д. Х. А. и внесената сума в размер на 1000,00лв. е върната на последния на 26.10.2022г.

По протест на САП е образувано КНД Nº 687/2022г. на ВКС, по което са проведени са две съдебни заседания с участие на ищеца. С решение Nº 50157/13.01.2023г. присъда Nº 11/25.05.2022г. на САС е отменена и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

4

Образувано е ВНОХД Nº 57/2023г. на САС. С присъда Nº 14/23.05.2023г. Д. Х. А. е признат за невинен по обвинението за престъпление по чл. 212, ал. 4, пр. 1, вр. ал. 1, пр. 1 НК.

Присъдата е протестирана от САП и е образувано КНД Nº 1027/2023г. по описа на ВКС. С постановление на САП от 24.10.2023г. протестът е оттеглен. С определение Nº 524/16.11.2023г. касационното производство с прекратено, с което оправдателната присъда влиза в сила, считано от 08.06.2023г.

Съгласно установеното наказателното производство е продължило срещу ищеца за периода от 16.08.2007г. до 08.06.2023г. или за период от 16 години. Обвинението, по което впоследствие е оправдан е за тежко, умишлено престъпление по чл. 212, ал. 4, пр. 1, вр. ал.

1, пр. 1 НК, за което е предвидено наказание от три до петнадесет години лишаване от свобода, конфискация на част или на цялото имущество на виновния и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.

От показанията на свидетеля Г.М.М. се установява, че е приятел и колега на ищеца от 2001г. През 2003г. създали дружество за търговия с интернет и онлайн продукти. Били съдружници до 2019г. Сега свидетелят имал собствено дружество, но продължавал да работи с ищеца и били приятели и до момента. Знаел за образуваното срещу ищеца наказателно дело през 2007г., което продължило десетилетия. Преди повдигане на обвинението Д. бил весел човек, който непрекъснато гледал да развива бизнеса. След като му повдигнали обвинението и това станало публично известно се променил. Свил се в себе си, странял от хората, гледал много да не излиза за да не вреди на бизнеса и на себе си, защото хората започнали да го свързват с това дело. Непрекъснато бил ангажиран с това дело. С явявания по заседания. Първите пет-шест години го викали всеки месец, а по късно по рядко. Клиенти започнали да прекратяват договорите заради делото срещу ищеца.