Решение № 2928 от 06.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2928 гр. София, 02.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ваня Н. И.

Членове:

Наталия П. Лаловска

Теодора И. при участието на секретаря Нина Св. Гърманлиева като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20221100503529 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника М. К. В. срещу решение № 20181320/07.09.2021г., постановено по гр.д. № 31389/2020г. по описа на СРС, 74-и състав, в частта, в която съдът е признал за установено по предявения от ищеца „Юробанк България“ АД иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

430 ТЗ и чл. 9 ЗПК, че ответникът В. дължи на „Юробанк България“ АД сумата 4 479.17 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит № FL728458/30.04.2014г., ведно със законната лихва от 21.06.2018г. до окончателното изплащане, за коeто вземанe е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 40991/2018г. по описа на СРС, 74-и състав.

Жалбоподателят излага доводи за неправилно приложение на материалния и процесуалния закон, довело до неправилност на обжалвания съдебен акт. Излага, че СРС неправилно приел, че банката обявила на длъжника предсрочната изискуемост на кредита. От изготвената по делото СГЕ било установено, че изпратеното по пощата уведомление не било получено от ответника В., с исковата си молба ищецът не направил изявление за обявяване на предсрочната изискуемост. Моли въззивният съд да обяви за нищожни, като неравноправни клаузата на чл. 7, ал. 2 от договора за кредит и клаузата за обезпечение на изпълнението на договора със запис на заповед. Моли решението в обжалваната част да бъде отменено, а вместо това - постановено друго, с 1 което установителните искове на ищеца да бъдат изцяло отхвърлени от съда.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна-ответник „Юробанк България“ АД депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Изпратеното по пощата уведомление, с което банката упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем, на 03.04.2018г. било получено на посочения в договора от ответника В. адрес, предвид на което на основание чл.19 от договора уведомлението се считало получено от адресата. Така също с исковата си молба ищецът се позовал на предсрочната изискуемост и към нея било приложено и уведомлението за обявяване на предсрочната изискуемост, предвид на което същата била обявена на длъжника с получаването на исковата молба – позовава се на съдебна практика. Отделно към устните състезания настъпил падежът и на последната вноска съгласно погасителния план, което обстоятелство съдът бил длъжен да зачете на основание чл. 325, ал. 3 ГПК. Оспорва и твърденията на ответника за неравноправни клаузи в договора. Моли първоинстанционното съдебно решение да бъде потвърдено в обжалваната част. Претендира разноски.

Решението не е обжалвано в частта, в която СРС е отхвърлил исковете по чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, поради което в същата част то е влязло в законна сила.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение настоящият съдебен състав намира следното:

Разпоредбата на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предвижда възможност за банката да поиска издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 418 ГПК, както в хипотезата, когато кредитът или отделни вноски от него не бъдат издължени на договорените дати за плащане, така и в случаите, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане в срок на една или повече вноски по кредита. За да настъпи предсрочна изискуемост на кредита е необходимо: 1. да са настъпили уговорените в договора за кредит обстоятелства за упражняване на потестативното право на банката – кредитор; 2. банката да заяви, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем; 3. това волеизявление да достигне до кредитополучателя.

Съобразно указанията по т. 1 от ТР 8/02.04.2019г. по тълк.д. № 8/2017г. на ОСГТК на ВКС е допустимо предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна 2 изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ. В мотивите си ВКС излага съображения, че решението на съда трябва да отразява правното положение между страните по делото, каквото е то в момента на приключване на съдебното дирене.

Съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, ако те са от значение за спорното право, било защото го пораждат или защото го погасяват.

Прието е, че при преценката за основателността на иска следва да бъде съобразено материалноправното положение към деня на приключване на съдебното дирене в съответната инстанция, а не към датата на предявяване на иска, поради което съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска съгласно чл.

235, ал. 3 ГПК.

За да бъде издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, когато в заявлението за издаване на заповедта за изпълнение се претендират суми въз основа на твърдяна предсрочна изискуемост на кредита е необходимо кредиторът да е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Ако в исковото производство по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, без значение дали предявеният иск е установителен или осъдителен, бъде установено, че потестативното право на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем не е надлежно упражнено преди подаване на заявлението, какъвто е и разглежданият казус (с оглед заключението на СПЕ, от което се установява, че имената и подписа върху оспорената по реда на чл. 193 ГПК пощенска разписка не са изпълнени от посоченото в същата лице), но упражняването на това право се осъществи в исковото производство, не може да се отрече настъпването на изискуемостта на вземането.

Когато изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е инкорпорирано в исковата молба или в отделен документ, представен като приложение към исковата молба, изявлението поражда правни последици с връчването на препис от исковата молба с приложенията към нея на ответника – кредитополучател, ако са налице предвидените в договора за кредит обективни предпоставки. Обявяването на кредита за предсрочно изискуем в исковото производство представлява правнорелевантен факт, който трябва да бъде съобразен от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК в рамките на претендираните суми. В този смисъл Решение № 10/25.02.2020г. по т.д. № 16/2019г. II т.о. на ВКС, докладчик Ем. Василева.

В разглеждания казус като приложение към исковата молба е представено уведомлението на банката, адресирано до ответника В. и получено от нея с получаването на исковата молба. С уведомлението ответникът В. бива уведомена, че 3 на основание чл. 14.5 от договора банката обявява цялото й задължение по него за незабавно изискуемо и дължимо. Установява се от изслушаното по делото заключение на ССчЕ, че били налице и предвидените от нормата на чл. 14.5 от договора предпоставки банката да обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем. Ето защо настъпилото в хода на делото уведомяване на ответника В. за обявяването на предсрочната изискуемост на кредита правилно е зачетено от СРС по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК, а възраженията на въззивника в противен смисъл са неоснователни.

Ирелевантно е възражението на въззивника за нищожност като неравноправна по чл. 143 ЗЗП на клаузата на чл. 7, ал. 2 от процесния договор за потребителски кредит, предвиждаща променлива годишна лихва, доколкото по делото не се твърди и от доказателствата не се установява банката да извършила такава едностранна промяна в размера на договорната лихва.

Неоснователно е и възражението на въззивника за неравноправност на нормата на чл. 14 от сключения между страните договор за кредит, предвиждаща обезпечаване на задълженията на кредитополучателя за главница, лихви, такси, комисионни и други разноски по кредита с издаден от него запис на заповед. Същата уговорка единствено създава за банката облекчен ред за удовлетворяване на вземанията й спрямо длъжника.

Клаузата не е във вреда на потребителя, не противоречи на изискването за добросъвестност и не води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

По горните мотиви настоящата въззивна инстанция намира обжалваното решение за правилно по въведените с жалбата доводи, поради което същото следва да бъде потвърдено на основание чл. 272 ГПК, като на основание последната норма настоящият съдебен състав препраща и към мотивите, изложени от първоинстанционния съд.

По разноските:

При горния изход на спора пред въззивната инстанция право на разноски има въззиваемият-„Юробанк България“ АД. Същият претендира и доказва разноски в размер на 576.83 лева за заплатено адвокатско възнаграждение, които на основание чл.

78, ал. 1 ГПК следва да му бъдат присъдени.

Воден от горните мотиви, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20181320/07.09.2021г., постановено по гр.д. № 31389/2020г. по описа на СРС, 74-и състав, в частта, в която съдът е признал за установено по предявения от ищеца „Юробанк България“ АД иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 430 ТЗ и чл. 9 ЗПК, че М. К. В., ЕГН 4

**********, дължи на „Юробанк България“ АД, ЕИК ****, сумата 4 479.17 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит

№

FL728458/30.04.2014г., ведно със законната лихва от 21.06.2018г. до окончателното изплащане, за коeто вземанe е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 40991/2018г. по описа на СРС, 74-и състав.

ОСЪЖДА, наоснование чл. 78, ал. 1 ГПК, М. К. В., ЕГН **********, да заплати на „Юробанк България“ АД, ЕИК ****, сумата 576.83 лева – разноски по делото, сторени пред СГС.

В останалата необжалвана част, в която СРС е отхвърлил установителните искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, като необжалвано, първоинстанционното съдебно решение е влязло в законна сила.

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5