Решение № 2190 от 14.02.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2190 гр. София, 14.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20211110127633 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от И. И. И., чрез адв. Д., срещу И. Б. М., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за осъждане на И. Б.

М. да заплати на И. И. И. сумата от 5600 лева, представляваща обезщетение за ползване на недвижим имот, находящ се в АДРЕС, за периода 01.10.2020 г. – 18.05.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 18.05.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е собственик на недвижим имот, представляващ Апартамент № 48, находящ се в АДРЕС, за което бил съставен Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 1НОМЕР. Поддържа, че на 01.10.2020 г. ответницата била въведена във владение от ЧСИ Бъзински в собствения на ищцата недвижим имот, описан по – горе. С писмо от 16.10.2020 г. ищцата уведомила ответницата, че от 01.10.2020 г. между тях възникнало облигационно правоотношение – право на ползване на Апартамент № 48, находящ се на горепосочения адрес, поради което И.

М. следвало да заплаща на И. И. наем в размер на 700 лева, които да бъдат превеждани със запис на посочен в писмото адрес. В уведомлението било определен и срок за ползването на описания апартамент – от 01.10.2020 г. до 01.10.2021 г. съгласно чл. 56, ал. 3 СК. До настоящия момент ответницата не заплатила на ищцата наем за ползването на процесния апартамент, поради което за И. И. се явявал правен интерес да потърси правата си по съдебен ред. Ето защо моли съда да уважи предявения иск, като осъди ответницата да заплати на ищцата сумата от 5600 лева, представляваща обезщетение за ползване на процесния недвижим имот за периода от 01.10.2020 г. до 18.05.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 18.05.2021 г., до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който 1 оспорва иска по основание и размер. Твърди, че с постановено съдебно решение от 08.02.2016 г. бил прекратен бракът между ответницата и синът на ищцата М.И.И. в което било уточнено, че семейното жилище, представляващо Апартамент № 48, находящ се в АДРЕС, щяло да се ползва от И. Б. М. и децата, като ответницата се задължавала да заплаща единствено консумативите за него. На 10.10.2016 г. бившият съпруг на ответницата дарил без нейно знание процесния недвижим имот обратно на майка си И. И. И.. По същото време ответницата и бившият й съпруг се опитвали да подобрят отношенията си в името на децата и в следващите няколко години живеели съвместно в друго жилище, като през това време достъпът до процесния апартамент № 48 бил ограничен. Поради влошаване на отношенията им с М.И. на 01.10.2020 г. от ответницата било заведено изпълнително дело № 202008380403286/2020 г. и с въвод във владение последната била въведена в посочения имот с ЧСИ Милен Бъзински. В нотариална покана от ищцата на 16.09.2020 г. ответницата била уведомена, че след въвода във владение И. М. дължала само разходите за консумативи при ползването на имота и не възниквали облигационни отношения между нея и ищцата. На 16.10.2021 г. с уведомление, получено по имейл, ответницата била уведомена за възникване на наемни отношения с новия собственик И. И. за несправедлив спрямо пазарните условия наем. Ответницата оспорва изцяло определянето на срок на договора за наем, като съгласно чл. 59, ал. 1 ЗС правото на ползване се погасявало със смъртта на ползвателя, ако не било учредено за по – кратък срок, а именно до навършване пълнолетие на децата, или правото на ползване не се упражнява в продължение на 5 години. Поддържа, че дарителят М.И. и дарената – майка му И. И., прикрили и не декларирали информацията, посочена във влязлото в сила съдебно решение, свързана с правото на ползване на имота от ответницата И. М. и общите й деца с дарителя. Твърди, че двете страни умишлено сключили прикрита сделка, в която и двамата потвърдили вътрешната си воля и действайки със законови средства, те показали действително желаните правни последици, а именно възнкиване на облигационни отношения между новия собственик И. И. и ползвателя – ответницата И. М..

Ето защо моли съда да отхвърли предявения иск. В условията на евентуалност релевира възражение за прихващане със сумата в общ размер на 1622,46 лв., представляваща извършени подобрения в процесния имот.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа страна следното:

От представеното по делото Решение № 558 от 08.02.2016 г. по гр.д. № 68382/2015 г. по описа на Софийски районен съд, 117 състав, се установява, че на посочената дата бил прекратен бракът, сключен между М.И.И. и И. Б. И., като било утвърдено постигнатото между тях споразумение, съгласно което:

- родителските права над децата И., роден на 18.09.2009 г., и М., родена на 13.01.2011 г., се предоставят за упражняване на майката, с право на бащата да ги взема с преспиване (и задължение да ги връща) всеки месец от 1-во до 15-то число; за месец през летата извън годишния отпуск на майката; за по 3 дни през Коледните и новогодишните празници и за по 3 – през Великденските;

- семейното жилище, находящо се в АДРЕС ще се ползва от жената и децата И. М.И. и М. Милен И..

Безспорно е между страните по делото, а и от представения Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 1НОМЕР., се установява, че на посочената дата И. И. И. е станала собственик на процесния Апартамент № 48, находящ се в АДРЕС.

От представения по делото протокол за предаване на владение на недвижим имот от 01.10.2020 г. се установява, че на посочената дата владението върху процесния Апартамент № 48 е било предадено на И. Б. М., на основание изпълнителен лист от 18.12.2019 г., издаден въз основа Решение № 558 от 08.02.2016 г. по гр.д. № 68382/2015 г. по описа на 2

Софийски районен съд, 117 състав, съгласно което семейното жилище, а именно Апартамент № 48, находящ се в АДРЕС, ще се ползва от И. Б. М. и децата И. М.И. и М.

М.И..

Безспорно е между страните по делото, че И. Б. М. е ползвала процесния имот в периода от 01.10.2020 г. до 01.10.2021 г.

Представено е по делото уведомление, изпратено от И. И. И. до И. Б. М., за което не се спори, че е получено от ответника на 16.10.2020 г., с което И. М. била уведомена, че от 01.10.2020г. дължи на И. И. месечен наем в размер на 700 лв.

Като писмени доказателства по делото от ответника са представени:

-Фактура № 0000000791 от 05.10.2021 г., издадена от „ВЕНТОКЛИМА – ЕООД“ на И.

М. относно адрес: АДРЕС, в която е отразено, че е била извършена следната услуга: сервиз на климатична техника на стойност 300 лв. с ДДС, която е била заплатена на 05.10.2021 г., видно от приложения към фактурата фискален бон;

- Приемо – предавателен протокол от 10.10.2020 г. за извършване на ремонт на тераса, боядисване на стени кухня и полагане на мазилка коридор в АДРЕС, в който е отразено, че са били извършени следните ремонтни дейности в процесния апартамент: ремонт на тераса към кухня стени и таван – сваляне на стара мазилка, грундиране и полагане на нова мазилка стени, грундиране и боядисване на таван – вложени труд и материали 300 лв.; боядисване на кухня – грундиране на стени, шпакловане на дефекти, шкурене, боядисване 2 ръце стени – 30 кв.м. по 5 лв. = 150 лв.; полагане на мазилка коридор-грундиране стени, полагане на мазилка 2 ръце, запечатване с лак – вложен труд и материали 18 кв.м. по 10 лв. = 180 лв.;

- Фискални бонове от 04.10.2020 г. и 13.10.2020 г. за закупени вещи в това число: “LED плафон“, полираща паста за боя, стъклодържач, чаша за четки, универсален държач за душ слушалка, „капак забавено падане“, материал за боядисване на стени-латекс и др.;

- Стокова разписка за получени стоково – материални ценности № 0000417 относно адрес: АДРЕС, ведно с приложен към нея фискален бон от 10.10.2020 г., от които се установява, че са били закупени подложка, перваз и ламинат на обща стойност от 363,78 лв.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Б. М.М и М.И.И..

Свидетелят Б. М.М – баща на И. Б. М., показанията на който съдът преценява по реда на чл. 172 ГПК, заявява, че към момента на въвода на И. М., процесният апартамент не могъл да се ползва без значителен ремонт, тъй като в жилището нямало никакви условия за храна, спане и почивка. Твърди, че входната врата се състояла от две врати - едната блиндирана, с четиристранно заключваща брава, която била липсваща, вратата - свободно стояща на панти, бутонът - повреден, звънецът - изкъртен, трансформаторът – липсващ.

Втората врата - вътрешната, не била блиндирана и с нея можело да се оперира за затваряне.

Състоянието на кухнята било следното: имало един диван, печка – умишлено повредена, ключовете на печката били строшени, вътре нагревателите – изкъртени и събрани накуп и сложени в пещта на печката. Коридорът на терасата бил за ремонт и по-късно бил ремонтиран, ведно с други подобрения по терасата. В банята на тоалетното казанче кранът бил счупен, смесителят липсвал, смесителят на душа – също липсвал. Имало климатик, който не работел, а дограмата била пропускаща. В спалнята нямало легло, поради което допълнително била монтирана спалня. В кухнята имало кухненски шкаф, който не бил в отлично състояние. На пода имало някакво покритие - теракот. Свидетелят изяснява още, че впоследствие в кухнята бил сложен ламинат, тъй като теракотът държал студено и за да се получи по-голяма термоизолация, т. е. децата да могат спокойно да обитават там, поради което преценили, че е по-добре да се изолира с нещо.

Свидетелят М.И.И. – син на И. И. И., показанията на който съдът преценява по реда на 3 чл. 172 ГПК, заявява, че процесният апартамент бил годен за обитаване - около година преди това бил ремонтиран от майстор. В апартамента имало две врати – блиндирани. Първата врата се заключвала, а втората имала проблем – на бравата падал шишът и се свидетелят се притеснявал да не се заключи някое дете, поради което бил махнат. Кухнята в апартамента била работеща, като в нея имало хладилник, диван, печка, мивка, шкафове - горни и долни.

Твърди, че когато И. Б. М. напуснала апартамента, кухнята била изсипана в средата на стаята, били изкъртени механизмите, шкафовете били на земята, едните били свалени, металните планки били изкъртени, били в недобро състояние. Към момента, в който И. Б. М. се нанесла в процесния апартамент, в спалнята имало гардероб, малък шкаф, на който се слагал телевизор, малки шкафчета, но нямало легло. Гардеробът бил с плъзгащи механизми, които впоследствие били изкъртени. Когато за последно е бил проверяван, климатикът работел. Печката в кухнята също работела. Около две седмици, след като И. освободила апартамента, свид. И. отишъл, за да провери в какво състояние е и тогава не видял да има някакви особени промени. След това свидетелят заявява, че шкафовете от кухнята били на земята, шкафът в банята бил пробит отстрани, ламинатът в хола бил доста сериозно издран и на терасата имало едно разглобено бюро. Преди нанасянето на И. М. в апартамента, в кухнята и в коридора имало испански теракот, а след това бил сложен ламинат върху теракота. Гардеробът в антрето бил покрит с фолио, което имитирало дърво, целия боядисан с някаква боя на петна. В банята винаги имало ЛЕД осветление, което било направено много отдавна.

От заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в настоящото производство съдебно-оценителна експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, в т.ч. и от уточнението на вещото лице в проведеното на 27.10.2022 г. открито съдебно заседание, се установява, че средният пазарен наем за процесния недвижим имот за исковия период от 01.10.2020 г. до 18.05.2021 г. възлиза в размер на 4791,28 лв., а след приспадане на 2/3 от наема за ползването на имота от децата през ½ от всеки месец възлиза в размер на 3194,19 лв.