Решение № 86 от 03.07.2026, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Кюстендил, 03.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, VII-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Чавдар Андр. Тодоров при участието на секретаря АЛЕКСАНДРИНА АЛ. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от Чавдар Андр. Тодоров Административно наказателно дело № 20261520200503 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 от ЗМВР във вр. с чл. 145 и сл. от АПК и е образувано по жалба на И. Г. А., с ЕГН **********, чрез адвокат Н. от САК против Заповед за задържане рег. № ****** от **.**.2026г. година, издадена от Ц. Д. А.-Началник група 02, Сектор КП при РУ Кюстендил. С развити в жалбата доводи за незаконосъобразност се иска отмяна на обжалваната заповед. В съдебно заседание жалбата се поддържа от жалбоподателя.

Ответникът Ц. Д. А.-Началник група 02, Сектор КП при РУ Кюстендил, в качеството му на полицейски орган по задържането, чрез упълномощен процесуален представител – гл.ю.к. С., изразява становище за отхвърляне на жалбата.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

От служителя при РУ-Кюстендил Ц. Д. А.-Началник група 02, Сектор КП при РУ Кюстендил е издадена Заповед за задържане рег. №****** от **.**.2026г. , според съдържанието на която в 18.45 ч. на **.**.2026г. е задържано на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР лицето И. Г. А., с ЕГН **********. Заповедта е връчена незабавно на задържаното лице, което е попълнило и подписало декларация с посочените в нея права. Деянието, по повод на което е издадена заповедта е описано в същата, а имено: „държи списъци и сума пари, свързани с упражняване правото на вот и купуване на гласове за предстоящите парламентарни избори за определена партия1 образувано ДП 273 за престъпление по чл.167 НК“.

При извършено претърсване и изземване в лек автомобил, управляван от жалбоподателя са открити списъци с имена и голяма сума пари.Служители на РУ Кюстендил, посетили адресите на жалбоподателя и било извършено претърсване и изземване като не са открити други вещи.

При физическото задържане на лицето е извършен и обиск, видно от приложения протокол за полицейски обиск на лице.

Задържаното лице е освободено в 19.15ч. на **.**.2026г.

При така установените обстоятелства, съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на съдебен контрол ИАА, а разгледана по същество тя е неоснователна.

По своята правна природа издадената от органите на МВР заповед за задържане за срок до 24 часа представлява принудителна административна мярка, законността на която подлежи съгласно чл. 72, ал. 4 от ЗМВР на съдебен контрол по отношение на всички основания за оспорване, регламентирани в общата разпоредба на чл. 146 от АПК.

Разглеждайки тези основания, съдът приема от правна страна следното:

Обжалваната заповед е издадена от компетентен полицейски орган по смисъла на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР – Ц. Д. А.-Началник група 02, Сектор КП при РУ Кюстендил.

Формата на обжалваната заповед е уредена в действащата към датата на издаването й норма на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР , която в случая се явява специална разпоредба спрямо общата такава на чл. 59, ал. 2 от АПК , поради което първата представлява приложимото към казуса право. Заповедта съдържа всички изброени в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР реквизити, включително спорните такива относно основанията за задържането – последните са посочени като чл.

72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР има предвид наличието на данни за извършено престъпление, като в тази връзка заповедта посочва престъпление по чл. 167 от НК. Спорният в тази връзка въпрос е дали изискванията за форма в частта им относно основанието за задържането предполагат пълно фактическо описание в заповедта на данните за престъплението по смисъла на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР . Изхождайки от константната съдебна практика, чието начало е дадено с тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС, споделена по – късно в редица решения на ВАС – напр. решение № 1824/10.02.2014 г. по адм. дело № 5608/2013 г., V о. на ВАС, настоящият съд приема, че е допустимо фактическите съображения да бъдат изложени в отделни съдържащи се в преписката документи, каквито органите на МВР съставят и изготвят съобразно установените техни вътрешни правила, а именно докладни записки. Такива безспорно по делото са приложени, като в самата заповед е и описано деянието. По тези съображения 2 съдът намира, че не са налице нарушения относно формата на оспорения административен акт.

На следващо място, съдът намира, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила – спазени са изискванията на чл. 74, ал. 6 от ЗМВР и заповедта е връчена на задържаното лице, чийто права са подробно и пълно разяснени с попълнената и подписана от него декларация по чл. 74, ал. 3 от ЗМВР .

Що се касае до приложението на материалния закон – в случая това е разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР , то съдебната практика е категорична относно смисъла на понятието "данни за извършено престъпление" – приема се, че същото не е идентично с понятието по НПК за наличието на достатъчно данни за извършено престъпление, т. е. в сравнение с второто, първото има значително по-ограничен обхват, който придава законосъобразност на издадената на това основание заповед за задържане, включително когато наличните данни за престъпление не са достатъчни за образуване на наказателно производство. Въпросът, дали тези данни са достоверни и дали на тях им е дадена правилна правна квалификация, остава извън кръга на подлежащата на съдебен контрол от настоящият съдебен състав законосъобразност на заповедта за задържане. За материалната законосъобразност на оспорения акт е достатъчно същият да е основан на данни за възможно по НК престъпление – в случая това изискване за материална законосъобразност и е налице.

На последно място, обжалваната заповед е издадена при пълно съответствие с целта на закона – принудителната административна мярка е послужила за предотвратяване на действия, които биха затруднили разкриването и доказването на престъплението.

Така установеното по гореизложените съображения отсъствие на всички основания за оспорване по чл. 146 от АПК, налага жалбата да бъде отхвърлена

Предвид изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. Г. А., с ЕГН **********, чрез адвокат Н. от СА К против Заповед за задържане рег. № ****** от **.**.2026г. година, издадена от Ц. Д. А.-Началник група 02, Сектор КП при РУ Кюстендил.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съдКюстендил в 14-дневен срок от съобщението до страните.

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________ 3