Решение № 443 от 20.11.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 443 гр. Пловдив, 20.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Таня Б. Георгиева при участието на секретаря Боряна Ал. Костанева като разгледа докладваното от Таня Б. Георгиева Търговско дело № 20215300900249 по описа за 2021 година

Евентуално съединени искове по чл. 266, ал.1 от ЗЗД и чл. 59, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът „КОПСИС-ТРАНС“ ООД ЕИК 115884292 със седалище и адрес на управление: гр. Карлово, ул. „Бяла река“ № 16А, моли ответното дружество „Р.С.-2011“ ЕООД ЕИК 201776375 със седалище и адрес на управление гр. Калофер, ул. „Илия Дечев“ № 10, да бъде осъдено да му заплати сумата 32 858.78 лв. на основание чл. 266, ал.1 от ЗЗД като възнаграждение за извършени от ищеца СМР, възложени от ответника, по сключен договор за СМР на обект: „хотел – ресторант в гр.

Калофер,предвиден за изграждане в дворно място, цялото с площ от 990 кв.м., съставляващо УПИ ІІІ-обществено обслужване, в кв. 40А, по плана на гр.

Калофер, община Карлово, актувани с протокол обр. 19 от 14.10.19, 22.10.19 и 2.12.19 и фактурирани с ф. № 7696/22.10.19 и 8342/8.10.20 г., евентуално, ако се отхвърли иска на договорно основание, да му заплати същата сума, с която се е обогатил без правно основание за сметка на ищеца на осн. чл. 59, ал.1 от ЗЗД, ведно със законна лихва върху сумата, считано от подавате на исковата молба – 08.04.2021 г. до окончателното изплащане, ведно с направените по делото разноски.

Твърди се в исковата молба, че между ответника като възложител и ищеца като изпълнител са възникнали договорни отношения за извършване на СМР на обект хотел-ресторант в гр. Калофер. В изпълнение на поетите задължения ищцовото дружество извършило възложените му СМР на обща стойност 53 449.65 лв. без ДДС, съответно 64 139.58 лв. с ДДС. За извършените СМР били съставени протоколи обр. 19 – пет броя, съответно от 21.08.2019, 11.09.2019, 14.09.2019, 22.10.2019 и 02.12.2019, съответно били 1 издадени фактури, подробно описани в исковата молба. Ответното дружество било извършило плащания в общ размер на 31 280.79 лв., като оставал задължен за сумата 32 858.78 лв. с ДДС за извършените СМР, актувани със следните протоколи обр. 19: - от 14.10.2019 – за сумата 11 000.00 лв. - от 22.10.2019 – за сумата 14 139.91 лв. - от 02.12.2019 г – за сумата 12 718.87 лв. Сочи се, че претендираното плащане е въз основа на сключен между страните договор за изработка, вкл. с конклудентни действия, с предмет извършване на СМР за изграждане, дренаж, подпорни стени, фундамент, плочи и стълбища, за удостоверяването на което обстоятелство ищецът се позовава на двустранно подписана фактура № 7568/21.8.19 г. на стойност 3 277.79 лв. с ДДС за окончателно плащане на извършени СМР по протокол обр.19 от 21.08.2019 г., както и на извършените плащания, включително по банков път по фактура № 7610/13.09.2019 г. за извършени СМР по протокол от 11.09.2019, както и плащането на фактура № 7573/26.08.2019 г. – аванс за извършване на СМР – подпорни стени. Твърди, че извършените СМР за дренаж са приети и изцяло разплатени; изграждането на подпорни стени и фундамент е заплатено частично. По отношение на направата на плочи и стълбища твърди, че се квалифицират като технологично свързани с изграждането на подпорни стени, поради което този вид работи следва да се отнесат към предмета на договора за строителство за обекта. Евентуално, ако не се приеме, че е налице договор между страните, се иска процесната сума да бъде присъдена в полза на ищеца на основание неоснователно обогатяване, тъй като със същата ответникът се е обогатил без правно основание за сметка на ищеца. Ответникът се легитимирал като собственик на правото на строеж за изграждане на сграда на три етажа с разгърната застроена площ от 1100 кв.м. и застроена площ от 450 кв.м. в описаното дворно място, като при това положение извършените от ищеца СМР увеличавали стойността на имота – сграда в строеж, собственост на ответника, поради което в случай, че не е налице договорно основание за заплащане на СМР, ответникът ще се е обогатил без правно основание за сметка на ищеца с разходите за извършените СМР, възлизащи на същата сума. Претендира се законна лихва, считано от подаване на исковата молба, както и разноски по делото.

В законоустановения срок ответникът не е подал отговор. В депозирания такъв след изтичане на срока по чл.367, ал.1 ГПК, ответният търговец е оспорил исковете. Изложил е становище, че при възлагането на описаната в исковата молба работа не е поемал ангажимент за заплащането на претендираната от ищеца сума, а договореният размер на сумата, която е следвало да заплати, е тази, която реално е заплатена от него- 31 280,79 лв. с ДДС. По евентуалния иск поддържа, че СМР на претендираната стойност, извън платената от него, не са извършени. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на направените разноски по делото.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид становищата, доводите и възраженията на страните, прие следното:

По иска с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД.

Предвид изложените в исковата молба твърдения и взетото от ответника 2 становище се налага извод, че страните не спорят за това, че през 2019 г. ответникът е възложил на ищеца извършването на строително- монтажни работи- дренаж, подпорни стени, фундамент, плочи и стълбища като допълващо застрояване на обект „Хотел-ресторант в гр.Калофер, предвиден за изграждане в дворно място, цялото с площ от 990 кв.м., съставляващо УПИ ІІІ-обществено обслужване в кв.40А по плана на гр.Калофер, община Карлово. В подкрепа на съществуващата между страните договорна обвързаност са и направените от ответника авансови плащания- на сума в размер от 3000 лв. с ДДС по фактура № 7540/23.07.2019 г. и от 2000 лв. с ДДС по фактура № 7545/29.07.2019 г.

Безспорно е също така, че в изпълнение на възложената работа, ищецът е извършил дренаж , за което е съставил Протокол обр.19 от 21.08.2019 г., в който са описани конкретните работи, осъществени в изпълнение на казаната работа, възлизащи на стойност 8227,79 лв.с ДДС, от които са приспаднати извършените авансови плащания в общ размер от 5000 лв. и за остатъка е издадена фактура № 7568/21.08.2019 г. на стойност 3277,79 лв. с ДДС.

Последно посочената сума е платена от ответника по банков път на 26.08.2019 г. с платежно нареждане на л.21 от делото.

На 26.08.2019 г. ищецът издава фактура № 7573 за авансово плащане на стойност 5000 лв. с ДДС, която сума е платена от ответника на 28.08.2019 г. по банков път / л.22 от делото/.

Съставен е Протокол обр.19 на 11.09.2019 г. от ищеца за изпълнени подпорни стени на хотел-ресторанта- само фундамент, без стената, в който са описани СМР на обща стойност 15002,50 лв. с ДДС. За тази стойност е издадена фактура № 7610/13.09.2019 г., която също е платена от ответника чрез три плащания по банков път- на 13.09.2019 г. сума в размер от 8000 лв., на 18.09.2019 г.- сума в размер от 4500 лв. и сума в размер от 5503 лв. на 25.09.2019 г. По изпълнението и на тези СМР страните не спорят.

Протокол обр.19 от 14.10.2019 г. изпълнителят е съставил за изпълнени подпорни стени на поле 1 успоредно на съществуващо стълбище на сградата и на поле 2 южно от сградата, където ще бъдат новите стъпала за приземен етаж, които СМР са на стойност 11000 лв. За направа на плочи и стълбища е издаден Протокол обр.19 на 22.10.2019 г. със стойност на тези СМР от 14139,91 лв. с ДДС и за подпорните стени- само стени в поле 3 северно от новата сграда, граничещо със съществуващ ресторант и в поле 4 северно от новата сграда , граничещо със съществуващия ресторант по тясната част и съставил Протокол обр.19 от 02.12.2019 г. За стойността на всички тези СМР са издадени от ищеца фактура № 7696/22.10.2019 г. за сума от 6000 лв. с ДДС и фактура № 8342/08.10.2020 г. за сумата от 26858,78 лв. с ДДС след приспадане на аванса по фактура № 7573/26.08.2019 г.

Фактическото извършване на всички СМР, вкл.и тези по последните три Протокола обр.19, се установява от приетите по делото първоначална, допълнителна и повторна съдебно-технически експертизи. Вещите лица са констатирали, че извършените СМР, посочени им от присъствалите при огледите страни, са подпорни стени, стълбища и плочи по северната, 3 източната и южната фасада на основната сграда, като по този начин се оформят допълнителни пространства тип „галерия“ около основната сграда.

Новоизградените плочи са на нивото на съществуващата плоча на основната сграда. Те са стоманобетонови и се подпират на новоизградени подпорни стени в единия си край и на „скрити греди“, стъпващи върху колони, които тангират до стените на основната сграда в другия си край. Подпорните стени имат функцията да подпират ската по границите на имота. Според експертизите - първоначална и допълнителна, така и повторна, СМР, описани в Протоколите обр.19, са технологично необходими за изпълнение на предмета на възложената работа за изграждане на подпорните стени, стълбища и плочи. Определените от вещото лице по повторната СТЕ количества и вид на СМР по Протоколи обр.19 от 14.10.2019 г., 22.10.2019 г. и 02.12.2019 г., остойностени по среднопазарни цени за региона към момента на извършването им, са на стойност от 35 224,80 лв. с ДДС.

Фактическото извършване на процесните СМР се установява и от свидетелските показания на свид.Ч. и свид.П., участвали в строителството на обекта. Същите описват извършената работа- изграждане на подпорните стени, плочи, 14 бр.колони, стълбище. Свидетелите получавали указания във връзка с изпълнението на СМР от Р.С., който почти ежедневно посещавал обекта. Свидетелите сочат това лице като възложител на работата и собственик на обекта. Същият нямал никакви забележки към работата им.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съществуването и характерът на неформалния, консенсуален, двустранен и възмезден договор за изработка, при отсъствие на писмена форма, подлежи на доказване с всички допустими доказателства по ГПК, като с оглед принципа за еквивалентност на насрещните престации, на заплащане подлежат фактически извършените работи по действителни цени, които при необходимост се установяват с помощта на вещо лице / така Решение по т. д.

№ 597/10 г. на второ т. о. на ВКС/. Фактът на извършената и приета работа налага извод за наличие на облигационна връзка между страните. Самото изпълнение на договора обосновава постигнато съгласие за сключването му при установения по делото факт, че извършената работа е приета без възражение от възложителя. В случая съвкупната преценка на частичното признание на ответника в отговора на исковата молба относно възлагане на СМР на обекта, извършените от него както авансови, така и други плащания в процеса на изпълнение на СМР, установеното от СТЕ и свидетелските показания фактическо извършване на СМР и липсата на възражения по изпълнението на работата налага несъмнения извод за сключен между страните неформален договор по смисъла на чл.258 ЗЗД с предмет описаните в исковата молба СМР на обекта на ответника. Установеното изпълнение на възложените СМР , приети от ответника, обосновава възникване на задължението на последния да заплати тяхната стойност. В тази връзка следва да се посочи, че съдебната практика, обективирана в решение № 36/30.03.2011 г. по гр. дело № 384/2009 г. на ВКС, ГК, IV г. о. и решение № 59 от 10.09.2010 г. по т. д. № 511/2009 г. на II т. о. приема, че предвид 4 съществуващата близост между договора за търговска продажба и договора за търговска изработка, правилата за търговска продажба могат да се приложат към договора за изработка и когато договорът не съдържа елементи на продажба. Според законовата презумпция, установена в чл. 326, ал. 2 ТЗ, ако цената не е определена и не е уговорено как ще бъде определена / както е в настоящия случай/, се смята, че страните са се съгласили с цената, която обикновено се плаща по време на сключване на продажбата за същия вид стоки при подобни обстоятелства. Договорът за търговска продажба е валиден и без страните да са договорили цена, за разлика от обичайния договор за продажба по ЗЗД, по който цената трябва да е определена или поне определяема, защото в противен случай нетърговската продажба би била нищожна. Както беше посочено, изпълнението на възложеното от ответника строителство е изпълнено и прието без възражения, поради което възложителят дължи на изпълнителя възнаграждение за уговорената и изпълнена работа на осн. чл. 266, ал. 1 ЗЗД , в размер, който обикновено се плаща за този вид СМР. Еквивалентен на този размер са среднопазарните цени, посочени от повторната СТЕ, възлизащи на сумата от 35224,80 лв.