Определение № 3495 от 25.06.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3495 гр. София, 25.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодора Гроздева

Членове:

Геновева Николаева

Елизабет Петрова като разгледа докладваното от Геновева Николаева Частно касационно гражданско дело № 20268003102188 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на ищеца З. А. Т. срещу определение № 8973 от 23.04.2026 г. по ч. гр. дело № 3764/2026 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено разпореждане № 12884 от 28.01.2026 г. по гр. дело № 22707/2025 г. на Софийски районен съд, с което на основание чл. 129, ал. 3 ГПК е върната като нередовна исковата молба и е прекратено производството по делото.

Касаторът поддържа, че атакуваното определение е неправилно като постановено при нарушение на процесуалния закон и моли то да бъде отменено, а делото - върнато на сезирания първоинстанционен съд за разглеждане на предявените искове по същество, със задължителни указания по редовността на исковата молба. Твърди, че с исковата молба и уточненията към нея е предявил кумулативно съединени искове с правни основания чл. 109 ЗС и чл. 45, ал. 1 ЗЗД, като обстоятелствената част и петитумът по тях са достатъчно индивидуализирани, а по негаторния иск е внесена определената от районния съд и дължима държавна такса в размер на 80 лв. Счита, че с последните уточнения на исковата молба е отстранено противоречието между обстоятелствената част и петитума на съединения облигационен иск, като изрично е посочено, че той не е основан на неоснователно обогатяване, а на деликт. Поддържа, че сезираният съд не е разграничил нередовностите, отнасящи се до двете искови претенции по чл. 109 ЗС и чл. 45 ЗЗД, а е третирал цялата искова молба като нередовна, без да е изследвал дали поне един от исковете е редовен и подлежи на разглеждане. Счита, че дори да е имало неясноти в исковата молба, те не са такива, които да могат да обосноват прилагане на санкцията по смисъла на чл. 129, ал. 3 ГПК. Твърди, че е неправилен изводът в атакуваното определение, че ищецът не се е 1 съобразил с дадените указания за отстраняване на нередовностите на исковата молба.

Напротив, счита, че е изпълнил всички дадени от съда указания по чл. 129, ал. 2 ГПК и че ако е имало други останали неконстатирани нередовности на исковата молба, те е трябвало да му бъдат съобщени с определен срок за отстраняването им, а не направо да бъде прекратявано исковото производство.

В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към частната касационна жалба, в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, частният жалбоподател навежда множество оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт (гореизложените) и въпроси, от които може да бъде обобщен и преформулиран от касационния съд един правен въпрос за правомощията на сезирания съд при приложението на чл. 129, ал. 3 ГПК, по който е релевирано противоречие с ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и с решение № 476 от 26.06.2013 г. по гр.д. № 1515/2011 г. на ВКС, ІV г.о.

Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което тя е допустима.

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба от 10.04.2025 г., оставена без движение на основание чл. 129, ал. 2 ГПК от Софийски районен съд, 26 състав с разпореждане от 28.04.2025 г., с което са дадени указания на ищеца – касатор за отстраняване в едноседмичен срок на множество констатирани нередовности: да посочи адрес; да посочи основанието, на което претендира по 50 лв. месечно от всеки от ответниците; да посочи всички елементи на деликта, ако предявеното основание е деликтно, вкл. размера на вредата; да формулира точен и ясен петитум по облигационния иск, и да представи доказателства за внесена държавна такса по сметка на СРС в размер на 80 лв. по негаторния иск. В мотивите на разпореждането от 28.04.2025 г. е прието, че ищецът З. Т. е предявил срещу ответниците Р. Д., И. С., С. М., В. Д., Д. Д., Т. А. и Б. М. (всички с посочени три имена, ЕГН и адрес за призоваване), обективно и субективно кумулативно съединени искове, както следва: 1/ иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците да преустановят извършване на действия по паркиране в незастроена част в дворно място, съставляващо поземлен имот № УПИ *** от кв. *** на адрес: [населено място], [улица] ограничаване на достъпа на ответниците до дворното място и до собствените имоти на ищеца, както и да бъдат осъдени занапред да се въздържат от действия, препятстващи упражняването на правото на собственост на ищеца – титуляр на правото на собственост върху гараж № 19 на горепосочения адрес и 2/ искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на месечна сума от 50 лв. срещу всеки от ответниците, за периода на нарушаване на правото му на собственост върху гаража. Районният съдия е посочил в мотивите на горепосоченото разпореждане, че ищецът твърди в исковата молба, че в дворното място има незастроена част, предназначена да обслужва партерните гаражи и въпреки, че ответниците нямат партерни гаражи, те паркират в дворното място, като по този начин му пречат да си паркира колата в неговия партерен гараж. Обективирал е също, че ищецът претендира ответниците да му заплатят обезщетение за противоправното паркиране в незастроената част на дворното място. Изложил е съждения, че предявният иск по чл. 109 ЗС е срещу всички 2 ответници и е достатъчно индивидуализиран, а другият съединен облигационен иск не е индивидуализиран досежно предявеното основание – деликт или неоснователно обогатяване. По негаторния иск първоинстанционният съд е определил дължима държавна такса в размер на 80 лв., приемайки исковата молба в тази част за редовна. Исковете по чл.

45 ЗЗД или по чл. 59 ЗЗД е намерил за нередовни – досежно основанието и петитума.

В изпълнение на дадените указания по отстраняване на нередовностите на исковата молба, на 16.05.2025 г., в рамките на дадения едноседмичен срок, ищецът Т. е посочил своя адрес за призоваване и ЕГН; уточнил е, че основанието на облигационните му претенции е деликт, като противоправното деяние се изразява в системно паркиране на МПС във вътрешния двор в продължение на повече от 20 г. на всеки от ответниците на собствените им МПС – та, с което те пречат на достъпа на ищеца до собствения му гараж и на възможността да го ползва по предназначение, а вредите са неимуществени – постоянен стрес, тревожност и чувство на безпомощност поради системно нарушаване на правото на ползване на лична собственост; периодът на претендираните обезщетения за неимуществени вреди от горепосочения деликт по отношение на всеки от ответниците е от 10.04.2022 г. до 10.04.2025 г., т.е. за 3 години, като те се претендират от всеки в размер на 1 800 лв. за целия период.

След горепосочената уточнителна молба, на 03.06.2025 г., районният съд постановява ново разпореждане на основание чл. 129, ал. 2 ГПК с идентично съдържание на предходното, след което ищецът депозира на 19.06.2025 г. искане за продължаване на дадения срок, което е оставено без уважение. На 14.07.2025 г. е постановено определение, с което поради неотстранени всички нередовности на цялата искова молба, последната е върната на основание чл. 129, ал. 3 ГПК и исковото производство е прекратено. Това определение на районния съд е отменено по реда на инстанционния контрол с определение № 20003 от 16.10.2025 г. по ч.гр.д. № 9530/2025 г. на СГС, І г.о., като делото е върнато на СРС за продължаване на процесуалните действия. С разпореждане от 10.11.2025 г. районният съд за пореден път оставя цялата искова молба без движение, давайки същите указания за отстраняване на нередовностите й като с разпорежданията от 28.04. и 03.06.2025 г. В рамките на дадения едноседмичен срок, на 28.11.2025 г., ищецът депозира молба – уточнение, в която посочва както личния си адрес, така и съдебен адрес, като в останалата й част възпроизвежда текста на предходната молба – уточнение към исковата молба. С молбата от 28.11.2025 г. касаторът моли за продължаване на срока за внасяне на държавна такса по исковете, тъй като процесуалният представител няма връзка с клиента си. Молбата по чл. 63 ГПК е уважена, след което по делото са постъпили доказателства за внесена държавна такса по исковата молба в общ размер на 100 лв. С разпореждане от 28.01.2026 г., отново с идентичен текст на предходните разпореждания по реда на чл. 129, ал. 2 и 3 ГПК, първоинстанционният съд е намерил цялата искова молба за нередовна, както по негаторния, така и по облигационните искове, поради което на основание чл. 129, ал. 3 ГПК я е върнал и е прекратил цялото исково производство. В мотивите е посочил, че по никой от исковете не е внесена държавната такса, че исковете по чл. 45 или по чл. 59 ЗЗД са нередовни – не е уточнено основание и петитум, че повече от година ищецът не може да уточни какви искове предявява, че нито едно от указанията на съда по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК не е изпълнено, 3 че подаването на нередовни искови молби и уточнения от ищеца е злоупотреба с право, когато са дадени точни и конкретни указания и че в чл. 129, ал. 2 ГПК липсва задължение на съда да указва редовността на исковата молба повече от 2 пъти.

За да потвърди първоинстанционното определение от 28.01.20206 г., Софийски градски съд е намерил, че с молбата по чл. 129, ал. 2 ГПК ищецът следва да поясни, изясни и отстрани противоречия в исковата молба, но не и да подмени предмета на първоначалната искова молба като промени основанието на иска такова, каквото е очертано в обстоятелствената част. В производството по отстраняване на нередовности на искова молба ищецът може само да отстрани вътрешни противоречия между собствените си фактически твърдения и да обоснове връзката между заявените факти и търсената искова защита. В този контекст е посочил, че уточнението на основанието на иска не води до промяна на правопораждащите юридически факти, освен ако основание въобще не е било посочвано. Второинстанционният съд е заключил, че районният съд е дал ясни и конкретни указания за оставяне без движение на исковата молба, но ищецът не ги е изпълнил. Напротив, с всяка от молбите уточнения не се е съобразявал с дадените му от съда указания и не е отстранявал констатираните нередовности. Ищецът постоянно е променял твърденията си с всяка следваща молба – уточнение, което процесуално поведение поставя съда в невъзможност да определи броя и вида на исковете и техния обхват. Въззивният съд е посочил, че до последно е останало неясно предявен ли е иск с правно основание чл. 59 ЗЗД. Подчертал е, че по делото не са представени доказателства за внесени държавни такси по никой от предявените и неуточнени искове.

Съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК вр. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни въззивни жалби срещу определения, преграждащи понататъшния ход на делото и в които съдът се е произнесъл по правен въпрос, и при осъществени релевирани допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Според т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд в атакувания акт. Поставеният от касатора и преформулиран от касационната инстанция съобразно правомощията й в т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС единствен правен въпрос за правомощията на сезирания съд при приложението на чл. 129, ал. 3 ГПК е обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд за прекратяване на исковото производство на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, т.е. удовлетворява общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. По този въпрос е осъществено и релевираното допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – разрешаването му в обжалваното въззивно определение в противоречие с константната практика на ВКС, обективирана в решение № 646 от 30.10.2025 г. по гр.д. № 4951/2024 г., IV г.о., определение № 1057 от 11.05.2023 г. по ч.гр.д. № 1753/2023 г., ІV г.о., определение № 118 от 23.03.2022 г. по ч.т.д. № 430/2022 г., І т.о., определение № 4397 от 19.12.2022 г. по ч.гр.д. № 3856/2022 г., ІV г.о., определение № 60099 от 12.07.2021 г. по ч.гр.д. № 1810/2021 г., 4