Решение № 1050 от 11.06.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1050 гр. Варна , 11.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и осми май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Жана Ив. Маркова

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно гражданско дело № 20213100500840 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх. № 284045/24.11.2020 г. на ОРЛ. Д. ГР., ЕГН **********, с местожителство в ******* срещу Решение № 260993/02.11.2020 г., поправено с Решение № 260632/23.02.2021 г., постановени по гр.д. № 6378/2020 г. по описа на ВРС, XXIV с.,, с което е отхвърлен иск за приемане за установено, че не дължи на „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК 201127485, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Г. С. Раковски“, № 147, ап.

14, сумата 10649.16 лв., главница по договор за потребителски кредит от 19.06.2008 г., сключен между с „АЛФА БАНК“ А.Е., чрез „АЛФА БАНК – КЛОН БЪЛГАРИЯ“ КЧТ, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК – 04.05.2010 г. до окончателното изплащане; сумата 1602.50 лв., просрочена лихва върху редовна главница за периода 23.11.2008 г. - 14.03.2010 г.; сумата 25.96 лв., наказателна лихва върху просрочена главница за периода 23.12.2008 г. - 14.03.2010 г., както и сторените съдебно – деловодни разноски възлизащи на 495.55 лв., за които е издадена Заповед по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 6394/2010 г., на ВРС, XXXIV с., и е образувано изп. д. № 20108070400210, по описа на ЧСИ рег. № 807, на осн. чл. 439 ГПК. Претендира разноски.

1

Въззивникът излага, че първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно. Счита за неправилен извода на ВРС, че в конкретния случай приложение намира ППВС № 3/1980 г. и до отмяната му на 26.05.2015 г. с ТР № 2/2013 г., на ОСГТК на ВКС давност в изпълнителния процес не е текла. Счита, че дори да се възприеме тезата, че ТР започва да се прилага от момента на обявяването му, то отново е налице погасяване на правото на принудително изпълнение и погасяване на цялото вземане по давност. Излага доводи в подкрепа на горното, както и хронология на действията в изпълнителното производство. По същество отправя искане за отмяна на атакуваното решение и уважаване на предявения иск. В с.з. чрез процесуален представител поддържа въззивната жалба.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззивникът „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК 201127485, депозира отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. От своя страна излага тълкуване на правната уредба по давността и приложението на постановеното ТР № 2/2013 г., на ОСГТК на ВКС Счита, че перемция в конкретния случай не е настъпила и това правилно е установено от първоинстанционния съд. Излага хронология на действията по изпълнителното производство. В заключение сочи, че безспорният между страните срок на давността – 5 години, не е изтекъл, поради многократното й прекъсване. В с.з. не изпраща представител, поддържа отговора в писмено становище.

Варненски Окръжен Съд по предмета на спора, съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявен от ОРЛ. Д. ГР., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 439 ГПК за приемане за установено, че не дължи на „Макроадванс” АД ЕИК 201127485 (частен правоприемник на „Алфа Банк“ АД) сумите: - 10649.16 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит от 19.06.2008 г.; - 1602.50 лв., представляваща просрочена лихва върху редовна главница за периода 23.11.2008 г. - 14.03.2010 г., - 25.96 лв., представляваща наказателна лихва върху просрочена главница за периода 23.12.2008 г. - 14.03.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда - 04.05.2010 г. до окончателното й изплащане, сумата 245.55 лв., държавна такса и сумата 250.00 лв., адв. възнаграждение, за които 2 суми е била издадена заповед и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 6394/2010 г. на ВРС, XXXIV с. и е било образувано изп. дело № 210/2010 г., по описа на ЧСИ, рег. № 807.

Ищeцът твърди, че процесните суми са предмет на издаден в полза на „Алфа Банк“ АД изпълнителен лист по влязла в сила заповед по ч.гр.д. № 6394/2010 г., на ВРС, XXXIV с. Сочи, че с молба от 22.06.2010 г. за вземанията било образувано изп. дело № 210/2010 г., на ЧСИ рег. № 807 като в хода на изпълнението, в резултат на прехвърляне на вземанията, като взискател е конституиран ответника. Сочи, че на 13.08.2010 г. взискателя е поискал извършване на опис и оценка на движимите вещи на длъжника като след тази дата други изпълнителни действия в продължение на 2-години не са извършвали, поради което и на 13.08.2012 г. производството е било прекратено по силата на закона. Счита, че след изтичането на още 3 години, а именно на 13.08.2015 г. възможността на ответника да събира вземането по принудителен ред и била погасена по давност.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че в хода на образуваното изпълнително производство, както по молба на първоначалния взискател, така и по молба на частния правоприемник, са предприемани изпълнителни действия, които многократно са прекъсвали теченето на давностния срок. Излага, че давността е била спряна, съобразно ППВС № 3/1980 г., действало до неговата отмяна на 26.06.2015 г., а след тази дата е започнал да тече нов петгодишен срок, който към момента на предявяване на иска не е изтекъл, поради което предявения иск подлежи на отхвърляне.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Не е било предмет на спор между страните, че в полза на „АЛФА БАНК“ А.Е., чрез „АЛФА БАНКА – КЛОН БЪЛГАРИЯ“ КЧТ по ч.гр.д. № 6394/2010 г., на ВРС, е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу О.Г., за заплащане на сумата 10649.16 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит от 19.06.2008 г.; - 1602.50 лв., представляваща просрочена лихва върху редовна главница за 3 периода 23.11.2008 г. - 14.03.2010 г., - 25.96 лв., представляваща наказателна лихва върху просрочена главница за периода 23.12.2008 г. - 14.03.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда - 04.05.2010 г. до окончателното й изплащане, сумата 245.55 лв., държавна такса и сумата 250.00 лв., адв. възнаграждение От материалите по приложената преписка от изп.д. № 210/2010 г., на ЧСИ, рег. № 807 се установява, че същото е образувано на 22.06.2010 г. по молба на „АЛФА БАНК“ А.Е., чрез „АЛФА БАНКА – КЛОН БЪЛГАРИЯ“ КЧТ. С молбата взискателят е възложил на ЧСИ служебното предприемане на всички действия по принудителното изпълнение.

Установява се следната хронология на извършените по изпълнителното дело действия:

След образуване на изпълнителното дело е извършено проучване на имущественото състояние на длъжника. В резултат на справките е установено, че ищецът притежава л.а. „Мерцедес“.

На 05.08.2010 г. е изпратено съобщение до Началника на Сектор „ПП“ при ОДП – Варна, за налагане на запор върху собствения на длъжника лек автомобил, наложен на 13.08.2010 г.

На 23.08.2010 г. на вписания в НБД постоянен и настоящ адрес на ищеца е изпратена покана за доброволно изпълнение, придружена с препис от издадената Заповед по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист. На посочения адрес на 09.09.2010 г. е залепено уведомление по чл. 47 ГПК. С изтичането на срока за възражение по чл. 414 ГПК на 07.10.2010 г., считано от 08.10.2010 г. издадената заповед е влязла в сила.

С молба от 19.10.2011 г. настоящият ответник, в качеството си на частен правоприемник на взискателя – цесионер по договор за цесия от 23.06.2011 г., е поискал да бъде конституиран като взискател по делото. С молбата не е посочен изпълнителен способ. С разпореждане от 15.10.2011 г. ответникът е бил конституиран като взискател.

С молба от 14.02.2012 г. ответникът е поискал извършване на справка за регистрирани трудови правоотношения, по които длъжникът е страна.

4

Посочен е изпълнителен способ – запор върху трудовото възнаграждение.

Видно от отбелязването на молбата справката е извършена на 15.02.2012 г. и трудови правоотношения не са установени.

С нова молба от 03.12.2012 г. взискателят е поискал извършване на нова справка за регистрирани трудови правоотношения, по които длъжникът е страна. Посочен е изпълнителен способ – запор върху трудовото възнаграждение. Видно от отбелязването на молбата справката е извършена на 15.02.2012 г. и трудови правоотношения не са установени.

С нова молба от 11.04.2014 г. взискателят е поискал извършване на нова справка за регистрирани трудови правоотношения, по които длъжникът е страна. Посочен е изпълнителен способ – запор върху трудовото възнаграждение. Видно от отбелязването на молбата справката е извършена на 22.02.2014 г. и трудови правоотношения не са установени.

На 17.08.2015 г. взискателят отново е поискал извършване на справка за наличие на трудови правоотношения и налагане на запор върху възнаграждението по тях. Видно от отбелязването такива не са открити.

На 25.08.2015 г. е изпратено запорно съобщение до „Банка ДСК“ ЕАД за запор върху банковите сметки на длъжника. Запорът е наложен на 31.08.2015 г.

С молба от 21.11.2016 г. взискателят е поискал налагане на запор върху л.а. „Мерцедес“. Запорното съобщение е получено на 30.11.2016 г. Видно от изпратеното уведомление е, че запорът е наложен на 13.08.2010 г.

С молба от 27.10.2017 г. е депозирана молба с искане за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника. На 14.11.2017 г. запорно съобщение е изпратено до „Юробанк И Еф Джи България“, което е получено на 17.11.2017 г.

Със следваща молба от 19.12.2018 г. взискателя е поискал извършването на опис на движими вещи в дома на длъжника. Описът е насрочен за 23.01.2019 г. и на 12.01.2019 г. на адреса на длъжника е залепено уведомление по реда на чл. 47 ГПК.

5

На 16.01.2019 г. по делото е постъпила молба от длъжника чрез процесуален представител за копия по делото.

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, съставът на ВОС съобрази следното: Атакуваното съдебно решение е постановено от надлежен съдебен състав, в границите на предоставената му правораздавателна компетентност и съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК. Искът с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, е предявен при наличието на влязла в сила заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 6394/2010 г., на ВРС, XXXIV с. и е обоснован с твърдения за новонастъпил факт – погасяване по давност на изпълняемото право на ответника, след стабилизиране на изпълнителния титул. Произнасянето на ВРС съответства на заявената за разглеждане претенция, поради което обжалваното решение е валидно и допустимо.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

По оплакванията във въззивната жалба:

С оглед характера на предявеният иск, а именно отрицателен установителен, с който се иска съдебно установяване на несъществуването на вземане на ответника срещу ищеца, което е предмет на образувано производство за принудително събиране, доказателствената тежест за установяване на фактите погасяващи правото на принудително събиране на вземането се носи от ищеца.

Съставът на въззивния съд е съгласен с принципните постановки изложени от въззивника, че перемирането на изпълнителното производство в хипотезата, когато в продължение на две години взискателят не е поискал 6 извършването на изпълнителни действия настъпва по силата на закона и независимо от това налице ли е или не нарочен акт на съдебния изпълнител в тази насока.