Присъда № 92 от 12.11.2021, Районен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

МОТИВИ по НОХД № 2002/2021 г. по описа на Районен съд – Русе Районна прокуратура – Русе е внесла обвинителен акт по общия ред, с който подсъдимият ПЛ. Д. П. е предаден на съд за това, че на 02.10.2019 г. в гр. Русе, като помагач, в съучастие с неустановени лица – като извършители, едно от които се е представило за длъжностно лице от състава на Министерството на вътрешните работи, които с цел да набавят за себе си и за другиго имотна облага, възбудили заблуждение у Й.В. Г. от гр. Русе – че провежда телефонен разговор с длъжностно лице от системата на МВР – служител на Криминална полиция, и съдейства на полицейски служители при провеждане на операция за залавяне на извършителите на престъпление – измама, като я мотивирали да хвърли през терасата на жилището си, намиращо се в гр. Русе, ул.

„Люлин планина“ № 1, вх. 3, сумата от 36 600 лева, подпомогнал неустановените лица като взел вещите, предмет на престъплението, след което им ги е предал, и с това причинил имотна вреда на ПЛ. Ц. Г. в размер на 36 600 евро, с левова равностойност 71 583 лева – големи размери – престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 1 и т. 5 във вр. с чл.

209, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 4 от НК.

Наказателното производство на съдебна фаза е проведено при условията на чл.

371, т. 2 от НПК. В хода на допуснатото съкратено съдебно следствие подсъдимият е признала фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласила да не се събират доказателства за тези факти. По реда на чл. 372, ал. 4 от НПК съдът е приел, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства и с Протоколно определение от 12.11.2021 г. е обявил, че ще ползва това самопризнание, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В проведеното съдебно заседание представителят на държавното обвинение пледира за доказаност на обвинителната теза. Счита, че същата напълно кореспондира и се подкрепя от доказателствения материал по делото, поради което подсъдимият П. следва да бъде признат за виновен, като му се наложи наказание „Лишаване от свобода“ в размер на година и шест месеца, като след прилагане на предвидената в чл.

373, ал. 2 от НПК във вр. с чл. 58а, ал. 1 от НК редукция същото се намали до размер от една година. Представителят на обвинението счита, че така определеното наказание следва да се изтърпи ефективно при първоначален общ режим. Моли да се отнеми в полза на държавата приобщения по делото като веществено доказателство мобилен телефон „Самсунг“ и СИМ карта, както и подсъдимият да бъде осъден да заплати направените по делото разноски.

Подсъдимият П.П. се явява лично и с адв. Е.Т., в качеството му на упълномощен защитник. В хода на пледоарията си адв. Т. акцентира на обстоятелствата, че подсъдимият е предаден на съд за помагаческа дейност, както и че за дейността си последният е получил сума в размер на 150 лева. Отчитайки посоченото, както и че подсъдимият П. е неосъждан и с оглед липсата на отегчаващи вината обстоятелства, счита, че на последния следва да се определи наказание „Лишаване от свобода“, ориентирано към минимума, като на основание чл. 66 от НК изтърпяването му се отложи за един по-продължителен период. Подсъдимият П. се солидаризира с изложеното от защитника му, като в последната си дума моли да бъде осъден условно.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, след като ги обсъди съобразно изискванията на чл. 14 и чл. 18 от НПК, както и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от 1 фактическа и правна страна:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият ПЛ. Д. П., с ЕГН: **********, е роден на 13.09.1981 г. в гр.

Ветово, област Русе, български гражданин, с начално образование, неженен, безработен, осъждан - реабилитиран.

В началото на месец октомври 2019 г., неустановени в хода на разследването лица решили да си набавят парични средства, като извършват измами по отношение на други лица от Република България. Те решили да извършат престъплението от територията на Република Румъния, като ползват СИМ карти с абонатни номера на румънски мобилни оператори, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и услуги.

В изпълнение на решението си извършителите на престъплението, самоличността на които не била установена в хода на разследването, се установили в гр. Букурещ в Република Румъния. Те се снабдили по неустановен начин с мобилен телефон с I M E I 35798003481258, който ползвали със СИМ карта с абонатен №40722811759 и мобилен телефон с IMEI 35551701835327, който ползвали със СИМ карта с абонатен №40738257142. И двете СИМ карти били на румънския мобилен оператор „Vodafone Romania“ S.A. и били с предплатена услуга, поради което не били регистрирани данни за собственика им. Лицата решили да се обаждят на произволен абонатен номер на стационарен телефон в Република България и да възбуждят заблуждение у „жертвата“ си, че се обажда полицейски служител и иска съдействие за залавянето на престъпници извършващи „телефонни“ измами.

На 02.10.2019 г., около 18 :49 ч., в изпълнение на взетото от тях решение, неустановено в хода на разследването лице се обадило от мобилния телефон с IMEI 35798003481258, като ползвал СИМ карта с абонатен №40722811759, на тел.

***, в гр. Русе, Република България. Този абонатен номер се ползвал от свидетелката Й.В. Г., която живеела в апартамент намиращ се в гр. Русе, ул. „Люлин планина“ №1, бл. „Родопи“, вх.З, ет.7. Освен този номер тя ползвала и мобилен телефон с абонатен номер ***. Неустановено лице разговаряло със свидетелката |Й. Г., като се представило за полицейски служител от Криминална полиция. Той я въвел в заблуждение, че трябва да съдействат на полицията за залавянето на извършители на престъпление. Попитал я дали има деца и къде се намират в момента, като свидетелката |Й. Г. му обяснила. Накарал я да му каже къде живее, както и да изключи мобилният си телефон. Уведомил я, че ще бъде потърсена от лица с престъпни намерения, които ще се обадят по телефона и ще се опитат да я измамят. Лицето представило се за полицейски служител поискало от свидетелката |Й.

Г. след провеждане на този разговор да му се обади, като дало телефон за връзка.

След приключване на този разговор, друго неустановено лице се обадило на тел.

*** и провело разговор със свидетелката |Й. Г., като се представило за доктор и заявило, че трябва да заплати 50000 лв. След това започнало да отправя заплахи към нея и прекратило разговора. Свидетелката |Й. Г. се притеснила и се обадила на дадения ѝ телефон, на който разговаряла отново с първото лице. Същият я уверил, че престъпниците ще бъдат заловени, но за целта е необходимо да ги забави, за да могат полицаите да се организират. Попитал я какви пари има в дома си. Уверил я, че е разговарял с дъщеря ѝ, която му била казала, че има пари. Свидетелката |Й. Г. съхранявала в дома си сумата от 36600 евро, които били собственост на дъщеря ѝ ПЛ.

Ц. Г.. Тя казала на лицето с неустановена самоличност, че разполага с тази сума пари.

2

Малко след това друго лице отново се обадило на стационарния телефон на свидетелката |Й. Г. и я заплашило, че ще дойдат и ще я убият, ако не даде исканите от него пари.

Същевременно, тъй като извършителите на престъплението се намирали в гр.

Букурещ, Румъния, им трябвало лице в Република България, което да вземе парите, предмет на престъплението. По този повод, успоредно с провеждане на разговорите със свидетелката |Й. Г., неустановените лица се свързали с подсъдимия ПЛ. Д. П., когото познавали от преди. Подсъдимият П. живеел в гр. Ветово и в този период от време ползвал мобилен телефон със СИМ карта с абонатен № 0894212567.

Неустановените лица поискали от него да отиде до гр. Русе на адреса на свидетелката | Й. Г., който му посочили, за да вземе пакет с пари, като за услугата се уговорили да му заплатят сумата от 150 лева. Подсъдимият П. разбрал, че неустановените в хода на разследването лица извършват измама, както и че парите които трябва да вземе са предмет на престъплението. Независимо от това той се съгласил да отиде до гр. Русе и да вземе парите. Тъй като не разполагал с автомобил, той разговарял със свидетеля А.

Христов А., който се съгласил да го закара до гр. Русе. Около 20:00 ч. на 02.10.2019 г. те тръгнали с лек автомобил „Опел“ с рег. №Р 3012 КМ от гр. Ветово за гр. Русе.

Същевременно лицето представящо се за полицейски служител отново се обадило на свидетелката |Й. Г. и ѝ обяснило, че трябва да извади парите и да ги постави в хладилник, за да не бъдат намерени от престъпниците. Свидетелката |Й. Г. силно се притеснила и уплашила от създадената ситуация и се подчинила на нарежданията на лицето представящо се за полицейски служител. Тя извадила сумата от 36600 евро и ги поставила във фризера на хладилника си, след което отново се върнала на телефона.

След това лицето, представящо се за полицейски служител, я разпитало колко тераси има апартамента и как са разположени, след което накарало свидетелката |Й. Г. да вземе парите и да ги хвърли през терасата на жилището си. Тя се подчинила и около 21:40 ч. на същата дата хвърлила парите, които били поставени в пластмасова розова чанта, през терасата на жилището си. Междувременно подсъдимият П. бил стигнал до жилището на свидетелката |Й. Г.. Той видял как тя изхвърля пакет през терасата си, взел го и се отдалечил от мястото, след което се качил в автомобила на свидетелят А. и двамата потеглили за гр. Ветово. Неустановено в хода на разследването лице наредило на подсъдимия П. да остави чантата с парите до табелата за край на гр. Русе, намираща се на изхода на града в посока гр. Варна. Подсъдимият П. казал на свидетеля А. да спре на разклона на пътя до магазин „Джьмбо“, след което слязъл от него, взел от чантата сумата от 100 евро, а останалите пари оставил до табелата за край на гр. Русе.

Лицето представящо се за полицейски служител продължило да разговаря със свидетелката |Й. Г., като и казало, че са заловили измамниците, както и че ще бъде възнаградена за действията си. Казал , че ще върнат парите, когато приключи делото срещу тях. Около 22:10 ч. те приключили разговора. През нощта свидетелката | Й. Г. се усъмнила, че е била измамена и разказала за случилото се на внука си. По този повод било образувано настоящото наказателно производство.

На 10.01.2020 г. било извършено претърсване в жилището ползвано от подсъдимия П., по време на което бил намерен и иззет мобилен телефон марка „Самсунг“ с IMEI 356424/091096385/3.

От заключението на вещото лице по назначената и изготвена съдебно техническа експертиза е виден фабричния номер на иззетия мобилен телефон, както и записаното в паметта му съдържание на входяща и изходяща кореспонденция и 3 текстови съобщения, както и съответната СИМ карта.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Изложената и приета от съда фактическа обстановка съдът изведе от самопризнанието на подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК и от подкрепящите го по съдържание и насоченост показания на свидетелите |Й. Г., П.Г., А. А., Д.В., А.Л. както и от приетите по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства – протокол за претърсване и изземване, заключение по съдебно-техническа експертиза, Решения на Районен съд – Русе, справки от мобилни оператори, Европейска заповед за разследване, справки, писма, справка за съдимост, автобиография и декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, както и веществени доказатества – мобилен телефон „Смасунг“, модел „А6“, с фабр. № 356424090963853, с поставена СИМ карта на „Теленор“ с № 893590050100106364889.

Следва да се посочи, че след произнасяне на определението по чл. 372, ал. 4 от НПК, с което съдът е изразил становище по съответствие на самопризнанието на подсъдимия с доказателствата и доказателствените средства от досъдебното производство, съдът не следва да извършва доказателствен анализ на материалите, които установяват фактите по обвинителния акт. Това следва от същностната характеристика на съкратеното следствие и допустимото при него изключение на принципите на непосредственост и устност. Тъй като съдът вече е решил въпроса за липсата на съмнение относно годността, надеждността и достоверността на подкрепящите самопризнанието доказателства, той прие за установени и залегналите в обвинителния акт констатации за фактите и ги постави в основата на своите изводи без да ги обсъжда заедно и поотделно, както би сторил в случай, че делото се разглежда по общия ред.