Решение № 126 от 03.10.2023, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 126 гр. В. 02.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ СЪСТАВ ВЪЗЗИВНИ МНО И УБДХ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: С. Ж. С.

Членове:

Г. П. Й.

Н. Д. Н. при участието на секретаря Н. Ц. К. като разгледа докладваното от Г. П. Й. Въззивно гражданско дело № 20231300500238 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Дял втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно обжалване/.

С Решение № 333 от 10.04.2023 г., постановено по гр. д. № 20221320100415, III състав,по описа на Районен съд – В. е признато за установено по отношение на Р. Ц. П. с ЕГН ********** с адрес: гр. В., че дължи на „Б. П. П. Ф. С.А., П.” чрез „Б. П. П. Ф. С.А.”, клон Б., ЕИК.,със седалище и адрес на управление: гр. С. Б. П. С. сгр. 14 следните суми: 1140.85 лева - главница по Договор за потребителски кредит с номер СRЕХ-17217671 от 05.08.2019 г., 57.39 лева - възнаградителна лихва за периода от 20.03.2020 г. до 20.07.2020 г., 115.50 лева - мораторна лихва за периода от 20.04.2020 г. до 16.05.2021 г. и законната лихва върху главницата от постъпване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда - 26.05.2021 г. до изплащане на вземането.

1

Осъден е ответникът Р. Ц. П. с ЕГН ********** с адрес: гр. В. да заплати на „Б. П. П. Ф. С .А., П.” чрез „Б. П. П. Ф. С.А.”, клон Б. ЕИК .,със седалище и адрес на управление: гр. С.”, Б. П. С. направените разноски в пред районния съд в общ размер от 570.00 лв. /50.00 лв. внесена държавна такса, 100.00 лв. юрисконсултско възнаграждение и 320.00 лева - депозит за особен представител и 100.00 лева - възнаграждение на вещо лице/.

Осъден е Р. Ц. П. с ЕГН ********** с адрес: гр. В. да заплати на „Б. П.

П. Ф. С .А., П.” чрез „Б. П. П. Ф. С.А.”, клон Б., ЕИК ..със седалище и адрес на управление: гр. С. Б. П. С., разноски в заповедното производство по ч.гр.д.

№ 1076/2021 г. по описа на Районен съд - В. в общ размер от 76.27 лв. /26.27 лв. - заплатена държавна такса и 50.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение/.

Така постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано от Д. Б., АК-В.- адв. пълномощник на ответника Р. Ц. П. .

Поддържа се ,че постановеното от първоинстанционният съд решение е неправилно и незаконосъобразно поради следното:

От ищеца се твърдяло, че с ответника е сключен Договор за кредит от страна на трето дружество, впоследствие вляло се в ответното дружество.Съдът разпредели доказателствената тежест за доказване на договорното правоотношение върху ищеца. В тази връзка ищецът не ангажирал никакви доказателства.Ищецът не доказал твърдяното в исковата молба обстоятелство, че с ответника е сключен валиден договор за заем.

Решаващият съд не бил съобразил разпределената с доклада по делото по чл. 146 ГПК доказателствена тежест, според която тежестта за установяване сключването на договора в писмен вид с размер на шрифта не по-малко от 12 /съобразно повелителната норма на чл. 10, ал.1 от ЗПК/ е възложена на ищцовата страна /заемодател/. Освен че на ищеца не били давани указания да установи соченото обстоятелството, съдът не бил съобразил и факта, че още с отговора на исковата молба било поискано да бъде задължен ищецът да представи по делото оригинала на договора. Това искане съда оставил без уважение, като прие същото за неотносимо.Това искане било продиктувано от обстоятелството, че без оригинала на договора е невъзможно да бъде извършена проверка за установяване шрифта и големината на текстовете от елементите на сключения договор за потребителски кредит.Пропускът на решаващия съд да даде възможност на 2 страните да ангажират относимите за делото доказателства съобразно разпределението на тежестта на доказване, което той възприел за правилно, представлявало съществено процесуално нарушение, което в случая предпоставяло отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за събиране на доказателства за установяване по надлежен ред, а именно чрез техническа експертиза, на шрифта на всички елементи на процесния договор за кредит.В този смисъл била и съдебната практика - Решение № 50162 от 10.01.2023 г. по т. д. № 550 / 2022 г. на Върховен касационен съд, 2-ро ТО.

Въззиваемата страна е представила писмен отговор ,в който поддържа ,че въззивната жалба е неоснователна.

С определение от с.з.на 20.09.2023 г. е конституиран като ответник "Ю.

Б."АД ЕИК. със седалище и адрес на управление гр.С .

Видинският окръжен съд ,след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните ,прие за установено от фактическа страна следното :

Производството пред Районен съд-В. е образувано по исковата молба на „Б. П. П. Ф. С.А., П.” чрез „Б. П. П. Ф. С.А.”, клон Б., ЕИК..,със седалище и адрес на управление: гр. С. Б. П. С. с която против Р. Ц. П. с ЕГН ********** с адрес: гр. В. са предявени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Твърди се от ищеца, че вземането му се основава на договор за кредит № СRЕХ-17217671, сключен на 05.08.2019 г. между „БНП П. П. Ф.“ като кредитор и ответникът Р. Ц. П. като кредитополучател. Договорът бил сключен за закупуването на стоки и услуги на изплащане за срок от 12 месеца, обхващащ периода от сключване на договора до 20.07.2020 г., съгласно погасителен план, включващ падежните дати на месечните погасителни вноски, размер на вноската и размера на оставащата главница.

Сочи се, че след сключване на договора сумата за закупуване на стоки била преведена по сметка на упълномощения търговски партньор.

Извършването на плащането по посочения начин съставлява изпълнение на задължението на кредитора да предостави на кредитополучателя кредита, предмет на процесния договор, съставляващ плащане, извършено от името на кредитора и за сметка на кредитополучателя по дължимо и платимо вземане 3 на горепосочения търговски партньор от кредитополучателя и създава задължение за кредитополучателя да заплати на кредитора 12 месечните погасителни вноски всяка в размер на 258.35 лева. Въз основа на индивидуалния кредитен профил на ответника е определен годишен процент на разходите, като е посочена и общата стойност на плащанията.

Излага се, че месечните погасителни вноски съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка съставляваща печалбата на кредитора (чл. 2). Надбавката (възнаградителна лихва) се формира съобразно приложимите по договора ГЛП и ГПР. ГЛП е лихвеният процент, изразен като фиксиран или като променлив процент, който се прилага на годишна основа към сумата на усвоения кредит. ГПР показва действителното оскъпяване на всеки кредит, като към лихвения процент по кредита се добавят всички останали разходи, настоящи и бъдещи, свързани с него. ГПР е общата цена на кредита за потребителя, изразена като годишен процент от сумата на отпуснатия и редовно обслужван кредит. При изчисляването му се включват всички задължителни такси за сметка на клиента, свързани с отпускането на кредита. Лихвеният процент по кредита е фиксиран за срока на договора, като началната дата за изчисляване на ГПР е датата на подписване на договора при допускането, че годината има 365 дни, независимо дали е високосна и договорът е валиден за целия срок като страните изпълняват точно задълженията си по него.

Поддържа се, че на основание чл. 2, във връзка с чл. 3 от договора за ответника възниква задължението да погаси заема на 12 месечни вноски, всяка по 258.35 лева, като в чл. 3 от договора е предвидено, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата.

Твърди се, че на основание чл. 3 от договора при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка погасителна вноска.

Сочи се, че обезщетението за забава е равно на ОЛП, обявен от Българската народна банка, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс 10%. Лихвените проценти в сила от 1 януари на 4 текущата година са приложими за първото полугодие на съответната година, а лихвените проценти в сила от 1 юли са приложими за второто полугодие.

Обезщетението за забава се изчислява на дневна база като дневният й размер за просрочени задължения е равен на 1/360 част от годишния размер, определен в предходното изречение.

Излага се, че ответникът е преустановил редовното обслужване на стоковия потребителски кредит на 20.03.2020 година, към която дата са били заплатени 7 броя погасителни вноски.

Поддържа се, че на основание чл. 3 от договора, вземането на „Б. П. П.

Ф. С.А., клон .Б. става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска, която в настоящия случай е 20.04.2020 г., от която дата вземането е станало ликвидно и изискуемо в целия му размер.

Твърди се, че ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в Районен съд - В. за следните дължими суми по договор за отпускане на потребителски кредит № СКЕХ-17217671 както следва:

•

1140.85 лева - главница;

•

57.39 лева - възнаградителна лихва за периода от 20.03.2020 г. до 20.07.2020 година;

• г.

115.50 лева - мораторна лихва за периода от 20.04.2020 г. до 16.05.2021 • законната лихва за забава от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането. Образувано било ч.гр.д. № 1076/2021 г. по описа на Районен съд - В. по което била издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, която била връчена на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК.

Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 1140.85 лева главница по договора за кредит, 57.39 лева възнаградителна лихва за периода от 20.03.2020 г. до 20.07.2020 г., 115.50 лева - мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 20.04.2020 до 16.05.2021, ведно със законната лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното 5 изплащане на вземането.

При УСЛОВИЯТА НА ЕВЕНТУАЛНОСТ за исковите суми е предявен осъдителен иск с правна квалификация чл. 240 от ЗЗД, във връзка с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Претендират се направените разноски по заповедното производство и в исковото производство.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез назначения по делото особен представител, в който предявените искове се оспорват като недопустими и неоснователни. Оспорва се активната процесуална легитимация на ищеца. Оспорва се облигационната връзка между страните, оспорва се факта на сключване на договора за кредит.

Сочи се, че не са налице доказателства, че именно ответникът е сключил договора за кредит. Наведени са възражения за изтекла погасителна давност на исковите претенции.

По делото са събрани писмени доказателства, приложено е ч.гр.д. № 1076/2021 г. по описа на Районен съд - В., назначена и изслушана е съдебносчетоводна експертиза.

От фактическа страна се установява , че в резултат на подадено от страна на ищеца заявление по чл. 410 ГПК е образувано ч.гр.д. № 1076/2021 г. по описа на Районен съд - В., по което на 09.06.2021 г., срещу ответника е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 110/09.06.2021 г. за сумите от: 1140.85 лева - главница, представляваща неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит с номер СRЕХ17217671 от 05.08.2019 г., сключен между страните, 57.39 лева възнаградителна лихва за периода от 20.03.2020 г. до 20.07.2020 г., 115.50 лева - мораторна лихва за периода от 20.04.2020 г. до 16.05.2021 г. и законната лихва върху главницата от постъпване на заявлението в съда 26.05.2021 г. до изплащане на вземането, както и сумите 26.27 лева за платена държавна такса и 50.00 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Не се спори относно издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК въз основа на подадено от ищеца заявление срещу ответника за процесните суми, видно и от приложеното ч.гр.д. № 1076/2021 г. по описа на Районен съд - В., по което заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, и поради което е предявен и настоящия 6 установителен иск.