Решение № 592 от 09.05.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 592 гр. София, 09.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно гражданско дело № 20241000503052 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава ХХ от ГПК – ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ.

Въззивното производство е образувано възоснова на подадена от ищцата Р. М., представлявана от адв. С. от САК въззивна жалба с вх. Рег. № 4239 от 02.07.2024г. срещу решение № 117 от 15.04.2024 г. постановено по гр.д. № 199 по опис на Окръжен съд гр.Перник, в отхвърлителната му част за разликата над присъдената сума от 65 000 лева до претенидраните 180 000 лева по иск предявен срещу ответника ЗАД „Далл Богг: Живот и здраве“ АД.

В срок е постъпил и писмен отговор от насрещната страна, ответник в исковото производство, а именно ЗАД „Далл Богг: Живот и здраве“ АД, който оспорва жалбата като неоснователна.

В жалбата се излага, че решението в обжалваната част е неправилно и необосновано.

Изложени са самостоятелни съображения за последователността на настъпилите факти /варианти на механизма на ПТП изведени от заключението по приетата като доказателство САТЕ/ и са развити доводи за противоречие на съдебния акт с ППВС № 17 от 18.11.1963 г. Според ищцата, сега въззивна жалбоподателка, първоинстанционният съд неправилно 1 е определил размера на съпричиняване – 50 % . Счита, че е завишен и не отговоря на факта, че уязвимите участници в пътя са пешеходците и преценката за съпричиняване, следва да изхожда от чл. 5, ал.2, т.1 от ЗДв.П.

Жалбоподателят излага, че в обжалваната част, решението е постановено в противоречие с Решение № 33 от 4.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 172/2011 г., II т. о., ТК и Решение № 95 от 27.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 817/2016 г., II т. ТК, а относно определяне на съпричинителната квота с решение № 79/06.07.2016 г. по т. д. № 1787/2015 г. на ВКС, II т. о., решение № 118/27.06.2014 г. по т. д. № 3871/2013 г. на ВКС, I т. о., решение № 34/15.07.2019 г. по т. д. № 1562/2018 г. на ВКС, I т. о. 1 Като самостоятелно основание за неправилност на решението в обжалваната част, въззивният жалбаподотел сочи нарушение на чл. 52 от ЗЗД и постановките ППВС № 4/68 г. Конкретно излага, че първоинстанционния съд не е взел предвид съдебната практика в хипотезата чл. 226, ал. 1 КЗ решение № 749 от 5.12.2008 г.; решение № 1248/11.11.2010 г. и решение № 66/3.07.2012 г., на II т. о.

Счита, че с присъденото обезщетение не покрива критериите за справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение предвид всички неудобства, емоционални, физически и психически сътресения, които съпътстват болките и страданията. По въпроса за необосноваността на съдебния акт сочи, че свидетелските показания дават основание да се приеме, че Р. С. М. преживява изключително тежко внезапната загуба на своя баща, че той е бил най-близкият ѝ човек, единствен родител, семейство и опора, че са живели в едно домакинство в атмосфера на обич, разбирателство и взаимна подкрепа. Излага се, че ищцата не е имала свой социален живот и била непрекъснато в компанията на баща си – заедно гледали филми и излизали на кафе, той е готвел и пазарувал и тези дейности са се налагали предвид нейното заболяване. Сочи се, че съдът не е взел предвид, че след смъртта на баща си ищцата е водила затворен живот, а две години по-късно, все още тъгува за загубата на своя баща като свързвала всичко със спомените си за него.

На последно място, във въззивната жалба е обосновано оплакване, че решението не е съобразило факти от общо значение, които са релевантни към определяне на размера на обезщетението, а именно икономическа конюнктура 2 в страната към релевантния за спора момент и нормативно посочените нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица (решение № 66/3.07.2012 г., по т. д. № 619/2011 г. на II т. о. на ВКС ). Сочи, че съгласно § 2 от ПЗР, във вр. с чл. 10, ал. 1 от (отм.) Наредба № 18/2004 г. за задължителното застраховане по 33 (отм.), считано от 01.01.2006 г. нивото на застрахователно събитие е 700 000 лв. при едно пострадало лице.

Оспорва се размера на съпричинителната квота.

Отправено е искане за отмяна на Решение № 117 от 15.04.2024 г. на Пернишки окръжен съд, Гражданско отделение, по гр. дело №199 / 2023 г. в отхвърлителната му част /за разликата над 65 000 лева до 180 000 лева/ и постановяване на въззивен съдебен акт по същество, с който предявения иск за бъде уважен изцяло като се присъди допълнително обезщетение в размер на 115 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 20.02.2022 г. - датата на предявяване на застрахователната претенция и да се присъдят разноски и адвокатско възнаграждение по чл. 38 от З Адв.

В отговора на въззивната жалба, въззиваемата страна ЗАД „Далл Богг:

Живот и здраве“ АД изразява становище за отхвърляне на въззивната жалба, като приема, че доводите изложени в нея не кореспондират със събраните доказателства и почиват на превратна преценка на релевантните факти по случая. Оспорват се всички доводи да завишаване на присъденото обезщетение. Излага, че пешеходецът е блъснат, а не прегазен, че е получил травма - счупване на лява бедрената кост, но телесното увреждане не е пряката причина за смъртта на пострадалия. До удара се е достигнало и защото пострадалият И. М. не е ползвал тротоарните площи, налични и от двете страни на платното за движение. Счита, че след като се е движил по платното, пострадалия сам се е поставил в риск и е станал предпоставка за ПТП. Счита, че неправилно във въззивната жалба се омаловажават задълженията на пешеходците при пресичане. Излага, че т. 9 от ППВС No 7/77 на ВС изисква от съда за съобрази неправилното пресичане на пешеходеца и техническа непредотвратимост на ПТП от страна на водача на лекия автомобил чрез екстрено спиране; неизбежността на удара от страна на водача на лекия автомобил; попадане на пешеходеца в опасната зона на лекия 3 автомобил, както и изводите на САТЕ за технически съобразена скорост от водача на лекия автомобил, което съда е сторил в мотивите към съдебния акт, а присъденото обезщетение в съответствие с вредите и съпричиняването.

Решение № 117 от 15.04.2024 г. постановено по гр.д. № 199 по опис на Окръжен съд гр.Перник Решението на Окръжен съд -Перник, в осъдителната му част, с която ЗАД“ДаллБогг:Живот и Здраве“АД е осъдено да заплати на Р.

М. сумата от 65 000лв като безщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на баща ѝ е влязло в законна сила, след изтичане на срока за неговото обжалване.

Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния съд, в съответствие със служебното начало въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част, като при проверката на правилността, в съответствие с диспозитивното начало, е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият състав на Софийски апелативен съд като съобрази правомощията си и оплакванията на въззивнацата, както и доводите на въззиваемата страна, съобразени със събраните по делото доказателства и тяхната доказателствена сила, намира следното:

Решението е валидно и допустимо в обжалваната част.

Поставените от възивницата спорни въпроси се отнасят до неправилно определен процент в размера на съпричиняване и до неправилно определен размер на обезщетението.

По делото няма спор относно фактите, че ПТП е настъпило на пътното платно, по което се е намирал пострадалия пешеходец и товарен автомобил, движейки се на заден ход.

От съвкупна преценка на събраните доказателства се установява, че на 26.10.2019 г., около 10:00 ч., в гр. Брезник на ул. “Борис Антов“ в участъка между ул. “Д. Хранов“ и ул. “Иван Вазов“, Л. Й. Л., управлявайки товарен автомобил „Ивеко Дейли“с рег.№ ********, при извършване на маневра „движение на заден ход“, без да се убеди, че пътят зад него е свободен и без да осигури безопасното извършване на тази маневра, удря С. И. М.. В следствие на удара пострадалия пада и с линейка на СМП е откаран в медицинско заведение в гр.Перник, в което са установени следните травматични увреждания - счупено ляво бедро на няколко места и състояние на 4 травматичен шок. Няколко дни по-късно на ******** г., в следствие на мастна емболия и хипостатична емболия С. М. умира. По делото е изяснено и пред въззивния съд не спорно, че смъртта е последица от усложнения, предизвикани от травматичното увреждане. След настъпване факта на смъртта, починалият е оставил двете си дъщери като негови наследници. По малката от двете е въззивницата Р. С. М., а по-голямата А. С. М. (участвала в исковото производство като свидетел). По делото е установено, че въззивницата е живяла в едно домакинство с баща си, нямала е свое семейство и е била изключително привързана към баща си.

По въпросите извършено ли е деяние, неговата противоправност и виновността на дееца, на основание чл. 300 ГПК съдът е обвързан и от влязлата в сила Присъда № 4 от 25.02.2021г., постановена по НОХД № 132/2020г. по описа на ОС – Перник, влязла в сила на 19.01.2023г., с която Л.

Й. Л., с ЕГН: ********** е признат за виновен в това, че на 26.10.2019г. в гр.Брезник, на ул."Борис Антов", при управление на товарен автомобил „Ивеко Дейли" с рег.№ ********, нарушил правилата за движение по пътищата - чл.40 ал. 1 от ЗДвП „преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност за останалите участници в движението" и чл.40 ал.2 от ЗДвП „по време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности", като потеглил от спряло положение на заден ход, без да има видимост към участъка от пътя зад товарния автомобил и без да осигури лице, което да му сигнализира за опасности, и по непредпазливост причинил смъртта на пешеходеца С. И. М., поради което и на основание чл.343 ал.1 б.„в", вр. 4 чл.342 ал.1 от НК, вр.чл.54 във вр.чл.55, ал.1,т.1 от НК, го осъжда на „лишаване от свобода” за срок от една година. На основание чл. 66, ал.1 от НК, съдът е отложил изтърпяването на така определеното наказание ”лишаване от свобода” за срок от три години, считано от влизането на настоящата присъда в сила. На основание чл. 343 г., във връзка с чл.343 ал.1 б.

„в", вр. чл.342 ал.1 от НК, съдът е лишил подсъдимия Л. Й. Л. от правото да управлява моторно превозно средство за срок от една година, считано от влизане на присъдата в сила. С Решение № 185 от 28.06.2022г., постановено по ВНОХД № 1319/2021г. по описа на Апелативен съд – София, последният е 5 преквалифицирал извършеното от Л. Й. Л. деяние, от престъпление по чл. 343 ал.1 б.„в", вр. чл.342 ал.1 от НК в по-леко наказуемо, а именно: по чл. 343а, ал.

1 б. „б“ вр. чл. 343 ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342 ал. 1 от НК. Апелативният съд е изменил присъдата и в санкционната й част, като е намалил размера на наложеното на подсъдимия Л. Л. наказание „лишаване от свобода“ от 1 година на 6 месеца. Намалил е и срока на наложеното на основание чл. 343г от НК наказание „лишаване от право да управлява МПС“ от 1 година на 6 месеца.

От така събраните писмени доказателства, настоящият съдебен състав с оглед нормата на чл. 300 ГПК, зачита следните факти – застрахования при ответника водач на МПС е извършил противоправно деяние във формата на престъпление, виновно във формата на непредпазливост.

По делото е изслушана и приета съдебномедицинска експертиза, която е установила, вида и броя на получените травми и увреждания на починалия С. М., както и пряката им причинно следствена връзка с неговата смърт.

Посредством изготвената пред първоинстанционният съд автотехническа експертиза, чието заключение не е оспорено от страните, частично е изяснен механизма на процесното ПТП. От заключенията е останал неизяснен въпроса за точното местоположение на починалия на пътното платно, неговата посока на движение и причината поради която се е намирал там. Вещото лице е допуснало два варианта на позицията на пострадалия и посоката му на движение, първият като пресичащ пътното платно – не очакващ движение на заден ход от спрял товарен автомобил и вторият - движещ се по пътното платно с посока гръб към товарния автомобил, т.е. срещу движението, също не очакващ, движение на МПС на заден ход. Съдът е приел, че и в двата варианта, пострадалият пешеходец е съпричинил вредоносния резултат по равно наред с движещият се на заден ход товарен автомобил.