Определение № 177 от 01.03.2024, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 177 гр. Варна, 01.03.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. П.

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно частно гражданско дело № 20243000500096 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Образувано по подадена частна жалба от С. С. К. и Д. С. К., двамата чрез процесуалния им представител адв.Б.Д., против определение №4849/29.12.2023г., постановено по гр.д.№227/23г. по описа на ВОС, гр.о., с което е прекратено производството по делото.В жалбата се твърди, че определението е неправилно по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявените искове.

Въззиваемите А. К. К., Т. В. М. и З. Ж. М., редовно уведомени, не са депозирали отговори по жалбата в срока по чл.276, ал.1 от ГПК.

Производството по гр.д.№227/23г. по описа на ВОС, гр.о. е образувано по предявени искове от С. С. К. и Д. С. К. против А. К. К., Т. В. М. и З. Ж. М., както следва: иск с пр.осн. чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за дарение, обективиран в н.а.№137/06.10.2016г., сключен между А. К. К. и Т. В. М./по време на брака му със З. Ж. М./, с предмет ½ ид.ч. от едноетажна жилищна сграда с идентификатор *** /в акта посочена и като самостоятелен обект с идентификатор *** и самостоятелен обект с идентификатор ***/ по КККР, одобрени със Заповед №92/14.10.2008г., с адрес на сградата: гр.Варна, ул.“Д-р Аршинков“№6, разположена в ПИ с идентификатор ***, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място, като привиден/относително симулативен, прикриващ договор за покупкопродажба/, иск с пр.осн. чл.17, ал.1 от ЗЗД да бъде обявен за действителен прикритият договор за покупко-продажба между ответниците и иск с пр.осн. чл.33, ал.2 от ЗС за допускане ищците да изкупят прехвърления чрез 1 действителния договор за продажба недвижим имот - ½ ид.ч. от горепосочената сграда, ведно с прилежащата й/непосочена в акта/ ¼ ид.ч. от поземления имот, за действително уговорената между страните цена, а именно за 28 252, 10лв. за сградата и 2 245, 08лв. за ПИ.

За да прекрати производството по делото първоинстанционният съд е приел, че искът с пр.осн. чл.33, ал.2 от ЗС е предявен след изтичане на преклузивния двумесечен срок, поради което е и недопустим, а предвид неговата недопустимост, липсва правен интерес за разкриване привидността, съответно и останалите предявени искове са недопустими.

Съгласно трайно установената понастоящем съдебна практика, с ъдът се произнася с решение независимо дали искът е предявен преди или след изтичане на двумесечния срок, предвиден в чл.33, ал.2 от ЗС, тъй като изтичането на срока погасява материалното право на изкупуване по чл.33 от ЗС, а преценката дали ищецът е носител на претендираното материално право, в чиято защита е предявен искът, е част от спорния предмет, извършва се от съда след преценка на събраните по делото доказателства в съвкупност с доводите на страните и се обективира в съдебното решение.Ако искът е предявен след изтичане на срока по чл.33, ал. 2 от ЗС , то правото на изкупуване е погасено, поради което исковата претенция е неоснователна, т.е. изводите дали е спазен срокът или не във всички случаи се правят при спазване на процесуалните правила за събиране и преценка на доказателствата и са относими към основателността на иска, а не към неговата допустимост.В този смисъл например: определение

№300/07.07.2010г. по ч.гр.д.№290/10г., ВКС, II гр.о., определение №413/20.09.2010г. по гр.д.№158/10г., ВКС, I гр.о., решение №364/15.11.2011г. по гр.д.№735/10г., ВКС, I гр.о., решение №121/21.06.2013г. по гр.д.№862/12г., ВКС, II гр.о., решение №219/04.10.2013г. по гр.д.№2294/13г., ВКС, I гр.о., решение №38/12.04.2021г. по гр.д.№2357/20г., ВКС, II гр.о. и др.

С оглед изложените разрешения, ако и в настоящия случай искът с пр.осн. чл.33, ал.2 от ЗС да е предявен след изтичане на предвидения в посочената разпоредба двумесечен срок, то горното не води до неговата недопустимост, а евент. до неговата неоснователност.Предвид допустимостта на иска с пр.осн. чл.33, ал.2 от ЗС и непостановяване понастоящем на решение, с което да се приеме дали е изтекъл преклузивният срок, поради което и изтичане е погасено непредявеното в срок потестативно право за изкупуване, то е налице правен интерес за ищците от предявените искове за прогласяване нищожността на договора за дарение като привиден/относително симулативен/ и разкриване на прикрития договор за покупко-продажба.Ако с решението се приеме, че действително е било погасено непредявеното в срок потестативно право за изкупуване, то тогава и за ищците, като съсобственици, непритежаващи право на изкупуване, ще следва да се приеме, че липсва правен интерес от установителните искове и те ще се явят недопустими, тъй като при невъзможност правото на изкупуване да бъде упражнено поради преклудирането му, не може да се приеме, че атакуваната 2 като нищожна правна сделка засяга правните им интереси като трети за тази сделка лица.В този смисъл например: определение №213/18.05.2021г. по гр.д.

№1546/21г., ВКС, I гр.о., решение №296/15.07.2011г. по гр.д.№179/10г., ВКС, IV гр.о., решение №54/18.03.2013г. по гр.д.№627/12г., ВКС, IV гр.о.

По изложените съображения съдът приема, че понастоящем производството по така предявените искове е допустимо.Обжалваното определение, с което същото е било прекратено, следва да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №4849/29.12.2023г., постановено по гр.д.№227/23г. по описа на ВОС, гр.о., и

ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3