Решение № 330 от 04.08.2021, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 330 гр. В , 21.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В в публично заседание на деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Христо Томов

Йордан Воденичаров

Ирена Колева като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20214100500133 по описа за 2021 година

Производство по реда на чл.258 ГПК

Предмет на подадената от името на ГР Х. чрез пълномощника му адвокат Н от ВТАК , въззивна жалба е решение № 437/16.12.2020 г. по гр.д. №***80/2020 г. на ГОРС , с което е отхвърлен предявения от него по реда на чл.439 ГПК срещу „И“ ЕАД Г, иск за установяване , че вземането на ответника в размер на 365,30 лева по изпълнителен лист от 06.10.2017 г. издаден по гр.д. 181/2013 г. на ОС П , за събирането на което е образувано изпълнително дело № 20208090400132 по описа на ЧСИ № 809 в район на действие ВТОС не подлежи на принудително осъществяване поради погасяването му по давност- по причина недоказаност на началния й момент , с искане за отмяна на решението и уважаване на иска, с присъждане на направените по производството разноски.

Наведени са доводи / оплаквания/ за неправилност, необоснованост на решението поради съществено нарушение на процесуални правила - чл. 7, ал.1, изр.2-ро, чл.146, ал.4, чл.154, ал.1 ГПК - тежестта на доказване началния момент на погасителната давност е на кредитора , а не на длъжника ; без фактическа подкрепа и логика е извода на районния съд , че че при липса на официално съдебно удостоверяване/ писмено доказателство /,определението с което са присъдени разноските се е превърнало в изпълнително основание най рано на 05.10.2017 г./ датата на издаване на изпълнителния лист/, и то при положение , че решението по гр.д. № 181/2013 г. н ОС П е влязло в сила на 07.02.2014 г.

Другата страна в срока по чл.263, ал.1 ГПК не е подала писмен отговор и на устните състезания не е изразила становище по жалбата.

В с.з. пълномощникът на страната поддържа жалбата .

Съдът след като я разгледа , обсъди доводите на страната от чието име е подадена и прецени събраните по делото доказателства приема за установено и обосновава 1 следните правни изводи:

Ищецът твърди , че поради изтеклия календарен срок от 5 години , считано от влизане в сила на решението по гр.д. 181/2013 г. на ОС П- 07.02.2014 г., вземането на ответното търговско дружество за присъдените му разноски в размер на 365,30 лева съгласно издаден изпълнителен лист от 06.10.2017 г. за събирането на което е образувано срещу първия изпълнително дело № 20208090400132 по описа на ЧСИ № 809 в район на действие ВТОС, е погасено по давност , тъй-като докато е текъл кредиторът не е предприемал никакви действия насочени към принудителното му изпълнение по смисъла на чл.116, б.“в“ ЗЗД.

Предвид това , моли съдът да приеме за установено настъпването на последиците на давността в смисъл на погасяване на правото на ответника да осъществи по реда на принудителното изпълнение вземането. Претендира присъждане на разноските по производството.

Ответникът в срока по чл.131 ГПК и на устните състезания не е оспорил с каквито и да било възражения предявения иск.

Вземането има видова определеност на присъдени по гр.д. № 181/ 2013 г. на ОС П / „на основание съдебно определение“- вж. сведението , извлечено от покана за доброволно изпълнение изх. № 1201/30.06.2020 г. – л. 8 от делото / разноски и съответно произтича от нормата на чл.78, ал.1 ГПК. Решението по спорното материално право е влязло в сила на 07.02.2014 г. / съдебно удостоверение изх. № 60842/03.11.2020 г. на ОС П/.

Актът, с който съдът разрешава въпроса относно отговорността на страните за разноските по производството/ чл. 81 ГПК/ по процесуалната си природа винаги е определение без оглед на фактическото му положение от гледна точка на времето на постановяването му , т.е. дали ще е елемент от съдържанието на диспозитива на решението/ чл. 236, ал.1, т.6 ГПК/ или изрично именуван така отделно постановен по реда на чл.248, ал.1 ГПК или на основание чл.78, ал.4 ГПК / при прекратяване на делото /.

Случаят логически очевидно показва отделно /по време/ постановен по реда на чл.248 ГПК / не съществува друга процесуална хипотеза / акт за присъждане на разноски преди влизане в сила на решението.

Определението може да се превърне в изпълнително основание момента в който самото решение може да се изпълнява. от

Това е така , защото отговорността за разноски е обусловена от изхода на спора по материалното право – предмет на предявения иск и докато той не бъде окончателно разрешен- последица, настъпваща в момента на влизане в сила на решението/ чл. 296, вр. с чл.299 ГПК/ е немислимо да се събират принудително разноските, тъй-като може да се окаже , че събраните трябва да се връщат поради обрат на делото в полза на осъдената да ги плаща страна – чл.78, ал.1, ал.3, вр. с чл.404, т.1 ГПК.

Затова вземането на ответното дружество към ищеца за присъдените разноски, доколкото по делото няма възражения и никакви данни определението да е влязло в сила след 07.02.2014 г. / което би било практически невероятно / , се смята добило състояние на изискуемост / право на кредитора да иска изпълнение от длъжникачл.69, ал.1 ЗЗД / в същия ден – чл.114 , ал.1 ЗЗД. Поради това , че законът не предвижда за този вид вземане специална погасителна давност , то се погасява с изтичане на общата 5 годишна погасителна давност – чл.110 ЗЗД.

Изтичането на давностния срок е настъпило на 07.02.2019 г.

2

Ответното дружество- кредитор не твърди и доказва обстоятелства , сочещи , че в този период от време е предприето по реда на чл.426 - чл.442 и сл. ГПК някакво действие за принудително изпълнение/ събиране/ на вземането чрез упражнено посегателство или обезпечителна подготовка за посегателство върху имуществото на ищеца/ предназначено изцяло за удовлетворяването му - чл.133 от ЗЗД/, годно да прекъсне давността по смисъла на чл. 116, б."в" от ЗЗД , нито обстоятелство оценено като признанието му от длъжника по смисъла на чл.116, б.“а“ ЗЗД. Издаването на изпълнителен лист на 06.10.2017 г. не е прекъсващо давността действие, а изпълнителното дело е образувано чак през 2020 г. / молбата за образуването му също няма такова правно действие /.

Затова съдът приема , че са настъпили последиците на предвидения в закона фактически състав на това упражнено чрез предявения по реда на чл.439, вр. с чл.124, ал.1 ГПК , установителен иск особено субективно право / правопогасяващо възражение от материалноправен характер/ на погасителна давност- чл.110, вр. с чл.120 ЗЗД : отпадане на една от съставките на вземането – правомощието на кредитора да иска изпълнение/ удовлетворяването му чрез принудителната намеса на компетентен орган / в случая на съдебен изпълнител/.

При този изход на спора ответникът дължи на ищеца сумата 655 лева представляваща направените по производството / пред двете съдебни инстанции/ разноски и следва да бъде осъден да му я заплати, тъй-като вторият е упражнил правото си да поиска присъждането им – чл.78, ал.1 ГПК. Макар и ответникът да не е дал неоснователен повод/ няма твърдения и доказателства на/за такива обстоятелства/ за завеждане на делото , той не е признал иска , поради което не е освободен от тази отговорност – аргумент от чл.78, ал.2 ГПК.

Предвид горното , съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 437/16.12.2020 г. по гр.д. №***80/2020 г. на ГОРС , вместо което постановява:

ПРИЕМА за установено по реда на чл.439, вр. с чл.124, ал.1 ГПК , че вземането за разноски на „И“ ЕАД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление : гр. Г, ул.В №*** към Г. Р. Х., с ЕГН: ***, от гр.В, ул.А №*** в размер на 365,30 лева съгласно изпълнителен лист от 06.10.2017 г. издаден по гр.д. 181/2013 г. на ОС П , за събирането на което е образувано изпълнително дело № 20208090400132 по описа на ЧСИ № 809 в район на действие ВТОС, е погасено по давност и не подлежи на принудително изпълнение.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „ И“ ЕАД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление : гр. Г, ул.В №*** да заплати на Г. Р. Х., с ЕГН: ***, от гр.В, ул.А №*** сумата 655 лева, представляваща направените по производството / пред двете съдебни инстанции/ разноски.

Решението не подлежи на обжалване .

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4