Решение № 431 от 19.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 431 гр. Пловдив, 19.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Магдалена Люб. ТР. като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20245330205789 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от С. А. В., ЕГН: **********, с адрес: гр. *, ул.

„**" № *, ет. *, ап. *, чрез адв. К. У. срещу Наказателно постановление № 243389-000547 от 21.10.2024 г., издадено от К. В. Р. – Началник сектор в ОД МВР - Пловдив, РУ **Пловдив, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя са наложени административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева и административно наказание „лишаване от право“ да управлява МПС за 6 (шест) месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за издаване на атакуваното наказателно постановление (НП) при неправилно приложение на материалния закон.

Жалбоподателят твърди към момента на извършване на деянието да не е знаел, че управляваният автомобил е с прекратена регистрация. Поддържа превозното средство да е имало поставени регистрационни табели на съответното място, както и той да е носил със себе си свидетелството за регистрация на МПС – част II. Взема становище деянието да не е виновно извършено, като предлага на съда да приеме, че е налице хипотеза на фактическа грешка по смисъла на чл. 14, ал. 1 от НК. Моли наказателното постановление да бъде отменено. Претендира разноски. С допълнително становище на лист 31-32 от делото оспорва правната квалификация на нарушението, като поддържа деянието да се подвежда под състава по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП.

1

Въззиваемата страна в съпроводителното писмо на лист 2 от делото взема становище производството по издаване на наказателното постановление да е протекло законосъобразно и да не са допуснати съществени процесуални нарушения, фактическата обстановка намира за правилно установена, а извършването на нарушението от страна на жалбоподателя и вината му счита за категорично доказани. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се явява и не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от С. А. В., спрямо когото са наложени административните наказания, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 22.10.2024 г., установено от разписка за връчване на препис от НП, а жалбата е подадена на същия ден, поради което 14-дневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На **.**.**** г. свид. И. Р. Р. закупила лек автомобил „Пежо 206“ с рег. № ** **** **

На същата дата в информационната система на МВР постъпило уведомление от информационната система на Нотариалната камара за извършената сделка.

В двумесечен срок от придобиването на собствеността върху автомобила свид. Р. не го представила за регистрация пред органите на сектор „Пътна полиция“. Поради това на 09.09.2024 г. служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система (АИС) на МВР била прекратена регистрацията на лекия автомобил „Пежо 206“ с рег. № ** **** ** На 17.09.2024 г. свид. Р. предоставила процесния автомобил „Пежо 206“ с рег. №** **** **за управление на жалбоподателя С. А. В., който бил правоспособен водач на МПС. Свидетелката Р. не уведомила жалбоподателя, че регистрацията на превозното средство била прекратена.

Около 10:45 часа на същата дата – **.**.**** г., в гр. * жалбоподателят В. управлявал лекия автомобил „Пежо 206“ с рег.№ ** **** **, като се придвижвал по ул. "**“ в посока от изток към запад. По същото време служебните си задължения по контрол за спазване на правилата за движение изпълнявала свид. Т. А. Б. – полицейски инспектор в ** РУ при ОДМВР Пловдив. Когато жалбоподателят преминавал до № * на ул. „*“ в гр. **, той спрял по подаден му сигнал от свид. Б.. След това тя пристъпила към извършването на проверка. В хода на същата свидетелката служебно направила справка по регистрационния номер на автомобила, управляван от 2 жалбоподателя, при което установила, че регистрацията му била служебно прекратена на 09.09.2024 г.

На място свид. Б. съставила Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с № 966512 срещу жалбоподателя В., в негово присъствие и в присъствието на свидетел. Препис от акта бил връчен на жалбоподателя срещу разписка.

Материалите по така образуваната преписка в ** РУ при ОДМВР – Пловдив били изпратени по компетентност в Районна прокуратура – Пловдив, където била образувана прокурорска преписка № 11845/2024 г.

Същата приключила с Постановление от 26.09.2024 г. на прокурор при Районна прокуратура – Пловдив, с което било отказано да се образува досъдебно производство. След това материалите били изпратени по компетентност на * РУ при ОДМВР – Пловдив за преценка за реализиране на административнонаказателната отговорност на водача.

Въз основа на полученото постановление за отказ да се образува досъдебно производство и на останалите материали по преписката било издадено обжалваното наказателно постановление.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

Показанията на свид. Т. А. Б. не допринасят съществено за разкриване на фактическата обстановка по делото, доколкото свидетелката заявява липса на спомен за случая. Поради това от показанията й се изяснява как тя обикновено процедира при извършването на такъв вид проверки и какви контролни действия осъществява. При разпита си свидетелката потвърждава авторството на съставения АУАН.

От показанията на свид. И. Р. Р. се установява, че тя е собственик на процесния лек автомобил „Пежо 206“ с рег. № ** **** ** и е придобила собствеността му въз основа на приложения по делото договор за покупкопродажба на МПС от 08.07.2024 г. Доказва се още, че свидетелката е предоставяла този автомобил за управление на жалбоподателя В.. От показанията на същата свидетелка се разкрива и че е имало случаи, при които жалбоподателят да управлява автомобила конкретно в периода от време след придобиването на собствеността му от страна на свид. Р., но преди тя да се е явила в сектор „Пътна полиция“ за регистрация на превозното средство. Това се потвърждава и от процесното деяние, което също е осъществено в този промеждутък от време. Накрая, от показанията на свид. Р. се установява, че тя не е уведомявала жалбоподателя В. за прекратената регистрация на процесното МПС, когато му го е предоставила за управление на 17.09.2024 г.

Показанията на свид. Р. се ползват с доверие от съда, тъй като намират подкрепа в събраните писмени доказателства по делото, като същевременно липсват такива доказателства, които да оборват достоверността им.

3

От Договор за покупко-продажба на МПС, сключен между О.З.Р. и Х. Д.

Р. като продавачи и свид. И. Р. Р.като купувач (лист 18-19 от делото), се изяснява, че на дата 08.07.2024 г. свид. Р. е закупила лек автомобил с марка „Пежо“, модел „206“ и с рег. № ** **** **

От справка от автоматизираната информационна система на МВР за МПС с рег. № ** **** ** се установява, че регистрацията на превозното средство е прекратена на дата 09.09.2024 г. в 18:31 часа на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП и въз основа на получено на 08.07.2024 г. уведомление в сектор „Пътна полиция“ от нотариус с рег. № 720.

От справка за нарушител/водач за жалбоподателя С. А. В. (лист 20-23 от делото) се изяснява, че той е правоспособен водач на МПС, притежава СУМПС № *****, издадено на ****** г., валидно до ******** г. и с налични 16 контролни точки.

От Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и териториална компетентност.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

При издаването на наказателното постановление не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, ограничаващи правото на защита и представляващи основание за неговата отмяна.

Наказателното постановление е издадено от материално и териториално компетентен орган и отговаря на изискванията по чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.

Спазен е 6-месечният срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, считано от получаване от наказващия орган на материалите по преписката, изпратена от Районна прокуратура – Пловдив. Наказателното постановление е издадено в хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН въз основа на Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 26.09.2024 г. по прокурорска преписка № 11845/2024 г. по описа на РП – Пловдив.

По приложението на материалния закон от събраните и проверени по делото доказателства се установява по категоричен начин, че жалбоподателят В. е извършил виновно административното нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. От обективна страна на 17.09.2024 г. около 10:45 часа в гр. *, на ул.

„*“ до № * в посока от изток към запад жалбоподателят С. А. В. е управлявал МПС – лек автомобил „Пежо 206“ с рег. № ** **** **, което не е регистрирано, тъй като от 09.09.2024 г. е със служебно прекратена регистрацията на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. По делото се доказва, че процесният автомобил е бил в движение, когато е забелязан от полицейските служители и те са предприели действия за неговото спиране с цел извършването на проверка. По несъмнен начин е установено и че превозното средство е управлявано от жалбоподателя В.. Следователно той е бил водач на МПС по смисъла на § 6, т. 25 от допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП и е годен субект на нарушението, тъй като съгласно чл. 175, ал. 3 от ЗДвП 4 отговорността се носи от водача на превозното средство.

На следващо място от обективна страна се доказва и че управляваният от жалбоподателя В. лек автомобил не е бил надлежно регистриран към момента на извършване на деянието. С разпоредбата на § 2, т. 4 от ДР на Наредба № I45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства е дадена легална дефиниция на понятието регистрация, което представлява административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер. Към момента на извършване на деянието, т.е. при управлението на лекия автомобил „Пежо 206“ с рег. № ** **** **, за него не е било издадено необходимото административно разрешение от органа по регистрация, поради което правилно в наказателното постановление е прието, че МПС не е надлежно регистрирано. Този извод се прави при съобразяване на датата и точния час на управлението. От справката от сектор „Пътна полиция“ с данните за регистрация за процесното МПС се установява, че на дата 09.09.2024 г. регистрацията на автомобила е прекратена служебно на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. След това регистрацията е възстановена в 16:21 часа на 17.09.2024 г. Управлението на автомобила от страна на жалбоподателя В. е осъществено в 10:45 ч. на 17.09.2024 г. и следователно това е сторено, докато МПС е било с липсваща (прекратена) регистрация. Автомобилът е могъл да се движи правомерно по пътищата, отворени за обществено ползване, след 16:21 часа на тази дата. Тъй като управлението на автомобила е осъществено преди възстановяване на регистрацията, поведението на жалбоподателя е съставомерно.