Решение № 768 от 15.06.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 768 гр. Варна, 14.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светлана Тодорова

Членове:

Диана К. Стоянова

Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Христина Здр. А.а като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно гражданско дело № 20223100500819 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е образувано по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ВЛ. Х. АЛ., роден на **********г., гражданин на Руската Федерация, чрез пълномощник адв. Т.Т., срещу Решение № 320 от 14.02.2022г., постановено по гр.д.№ 6432/2021г. по описа на ВРС, с което ВЛ. Х. АЛ., роден на **********г., гражданин на Руска федерация, с адрес: с. Шкорпиловци, общ. Долни чифлик, к.к. „Лонг Бийч“, сграда №2, ет.4, ап.12, Е ОСЪДЕН ДА ЗАПЛАТИ на „АЛФА ЛОНГ БИЙЧ“ ООД ЕИК 201275204, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул.

„Цар Освободител“ №255, следните суми, дължими по сключен между страните договор за изработка от 17.06.2013 г. /именуван договор за поръчка/, а именно:

7852,68 лева, представляваща главница – сбор от дължими суми за поддръжка, начислена за периода от 01.07.2018 г. до 30.06.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и

1570,54 лева – неустойка за забава, в размер на 20 % от главното задължение, начислена на основание чл.13 от договора за изработка от 17.06.2013 г. /именуван договор за поръчка/.

Във въззивната жалба се излага, че решението на ВРС е неправилно, необосновано, немотивирано, незаконосъобразно и явно несправедливо. На първо място, се настоява, че е налице нарушение на чл.12 от ГПК във вр.чл.

1

32 от ГПК вр.чл.43, ал.3 от ЗАдв, тъй като исковата молба изхожда от адвокат, който е давал съвети на другата страна през 2017г. На следващо място се възразява, че претенцията се основава на договор за поддръжка на имот, който е сключен преди придобиване на собствеността, както и за различен от този, чийто собственик е ответникът, доколкото касае такъв на площ от 92.94 кв.м., а този на ответника е с площ от 81.23 кв. и 5.3293% ид.части от общите части на сградата. Оспорва се извода на съда, че сградите в комплекса не се намират в етажна собственост, съответно особения режим на управление на общите части, въведен с разпоредбата на чл.2 от ЗУЕС е неприложим, а отношенията между страните се регулират от разпоредбите на ЗЗД, касаещи договора за изработка. Поддържа се възражението за нищожност на договора по смисъла на чл.9 и чл.26 от ЗЗД поради противоречието му със закона – ЗУЕС и с добрите нрави поради ограничаване на стопанската свобода, тъй като съгл. чл.6 и чл.16 от договора, същият е на практика „вечен договор“. Поддържа се оспорването, че договорът е прекратен поради системно неизпълнение на задълженията за повече от 5 години. Твърди се, че дори и да осъществявано изпълнение, то изпълнителят е действал изцяло в свой собствен интерес, тъй като е собственик на земята и сгради, построени в имота, в който се намира жилището на ответника, обособени и ползвани от него като хотел. В тази връзка липсват доказателства за взето решение от етажните собственици за назначаване на лица по поддръжката, съотв. за закупуване на консумативи. Поддържа се възражението за прихващане.

Искането е за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго при отхвърляне на иска.

В срока по чл.263 ГПК въззиваемата страна „Алфа Лонг Бийч“ ООД ЕИК 201275204 гр.Варна, чрез пълномощник адв. О.А., депозира писмен отговор, в който оспорва въззивната жалба с подробни мотиви, обосноващи неоснователност на въведените възражения, и настоява за нейното отхвърляне и присъждане на разноски. На първо място, сочи, че преди пет години е предоставял правна консултация на трето лице – Виктор Семьонов, като видно от приетите по делото писмени доказателства представляваният от третото лице инициативен комитет изрично е отказал да ангажира адв.А..

Пояснява, че площта, посочена в процесния договор представлява сбор от застроената площ ведно с 5.3293 %, равняващи на 11.71 кв.м. ид.части от общите части на сградата. Като се позовава на ПКО от 21.01.2014г. сочи, че първата събрана такса по договора е за 2014г. Счита поддържаните от въззивника възражение за нищожност на договора поради сключването му в нарушение на закона и поради накърняване на добрите нрави за неоснователно. Поддържа становище, че жилището не се намира в комплекс от затворен тип по смисъла на пар.1 т.3 от ДР на ЗУЕС, съотв. договорът не следва да бъде тълкуван като такъв по чл.2 от същия закон. Настоява, че същият следва да бъде интерпретиран като договор за изработка, по силата на който ищецът е поел задължение да организира изпълнението и 2 постигането на резултата по него. Като се позовава на събраните писмени и гласни доказателства счита, че работите и дейностите, предвидени в договора, са извършвани редовно и цялостно през процесния период, като доколкото ответникът не е ангажирал доказателства в противната насока, то възложителят е приел работата поради липса на недостатъци.

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като взема предвид оплакванията по въззивната жалба, събраните по делото доказателства и съобрази закона счита, че жалбата Е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения :

Правомощията на въззивният съд съобразно разпоредбата на чл.269 от ГПК са да се произнесе служебно по валидността на първоинстанционното решение и допустимостта в обжалваната му част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно. Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззвивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Производството пред ВРС е образувано по предявен от „АЛФА ЛОНГ БИЙЧ“ ООД ЕИК 201275204 срещу ВЛ. Х. АЛ., роден на **********г., гражданин на Руската Федерация, иск с правно основание чл.266, ал. 1 ЗЗД във вр.чл.258 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 7 852.68 лева, представляваща сборно вземане от дължими суми за поддръжка на инфраструктурата и недвижимия имот, съгласно договор от 17.06.2013г., сключен между страните, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане и сумата от 1570.54 лева, представляваща неустойка за забава в размер на 20% от главното задължение, дължима на основание чл.13 от договора от 17.06.2013г.

Ищецът „АЛФА ЛОНГ БИЙЧ“ ООД ЕИК 201275204 твърди, че ответникът ВЛ. Х. АЛ. притежава право на собственост върху самостоятелен обект в жилищна сграда, представляващ апартамент 12 със застроена площ от 81.23 кв.м., ведно с 5.3293 %, равняващи се на 11.71 кв.м. ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж.

Въведени са твърдения, че между страните по делото е подписан договор за поддъжка на инфраструктурата и недвижимия имот от 17.06.2013г., по силата на който изпълнителят „АЛФА ЛОНГ БИЙЧ“ ООД ЕИК 201275204 е поел задължение да извършва пряко и чрез трети лица срещу договорена такса почистване на общите части на сградата, в която е разположен собствения на възложителя недвижим имот; целогодишна поддръжка на външните части на сградата и апартамента; поддръжка на зелените площи в УПИ, в който е разположена сградата, както и в непосредствена близост до нея; поддръжка на обслужващите сградата 3 басейни, съоръжения и и детски площадки; плащане на разходите за осветление и вода на общите части; денонощна охрана и портиер за входа към апартамента на възложителя; поддръжка на прилежащата на сградата на кк Лонг Бийч ресорт. Възложителят ВЛ. Х. АЛ. е поел задължение да заплаща месечна такса, определена на 1 евро на кв.м. без ДДС при посочена обща площ на имота от 92.94 кв.м., еднократно или на две вноски, съотв. до 31.12. на предходната година и до 30.06. на текущата година. Договорена е неустойка за забава в размер на 0.1 % дневно, но не повече от 20% от размера на съотв.дължима такса.

Твърди се, че не е заплатена такса поддръжка за периода от 01.07.2018г. до 30.06.2021г., съотв. дължи се и предвидената неустойка за забава.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор, с който ответникът А. оспорва действителността на договора, като счита същия за нищожен поради противоречието му с добрите нрави, съответно поради противоречието му със закона – ЗУЕС. Конкретно като се позовава на чл.4 и чл.16 от договора твърди, че сделката ограничава стопанската свобода, определяйки го като „вечен договор“. На следващо място, счита, че доколкото е налице етажна собственост, то управлението на общите части на сградата, вкл. правата и задълженията на собствениците се управлява от общото събрание на етажните собственици, което изключва подписването на индивидуални договори между инвеститора и собственика на имот.

Същевременно оспорва изпълнението на задълженията, поети от изпълнителя по договора. Въвежда възражение за прихващане до размера на исковата претенция на всичко заплатено по договора на обща стойност от 11 336.27 лева.

Въззивният съд, въз основа на възприетата фактическа обстановка, твърденията и доводите на страните, събраните доказателства, ценени в съвкупност и съобразно приложимите разпоредби, намира за установено следното:

Страните не спорят, че на 21.01.2014г. между страните е сключен договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 30 от 21.01.2014г., по силата на който “Алфа Лонг бийч” ООД продава на В.А. жилище, представляващо апартамент № 12 в Жилищен комплекс за сезонно обитаване, жилищна сграда № 2, на със застроена площ от 81.23 кв.м., ведно с 5.3293 %, равняващи се на 11.71 кв.м. ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж. Също така, не се спори, че на 17.06.2013г. между същите страни е сключен договор за поддръжка на инфраструктурата и недвижимия имот, по силата на който ищецът, като изпълнител, е поел пред ответника, в качеството му на възложител, задължения да извършва пряко и чрез трети лица срещу договорена такса почистване на общите части на сградата, в която е разположен собствения на възложителя недвижим имот; целогодишна поддръжка на външните части на сградата и апартамента; поддръжка на зелените площи в УПИ, в който е разположена сградата, както и в непосредствена близост до нея; поддръжка на обслужващите сградата 4 басейни, съоръжения и детски площадки; плащане на разходите за осветление и вода на общите части; денонощна охрана и портиер за входа към апартамента на възложителя; поддръжка на прилежащата на сградата на кк Лонг Бийч ресорт. Възложителят ВЛ. Х. АЛ. е поел задължение да заплаща месечна такса, определена на 1 евро на кв.м. без ДДС при посочена обща площ на имота от 92.94 кв.м., еднократно или на две вноски, съотв. до 31.12. на предходната година и до 30.06. на текущата година. Договорена е неустойка за забава в размер на 0.1 % дневно, но не повече от 20% от размера на съотв.дължима такса.

Страните са се споразумели, че договорът влиза в сила от момента на подписването му и началото на владение върху имота, като действа за неопределено време и може да се прекрати само ако имота погине или бъде закупен от изпълнителя.

Не спори, че от момента на въвеждане на владение до 30.06.2018г. ответникът е заплащал таксите по договора, изчислени върху площ, представляваща сбор от застроената площ и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж.

Страните не твърдят, че имотът се ситуира в жилищен комплекс от затворен тип по смисъла на т.3 от ДР на ЗУЕС. Напротив, считат, че не е налице такъв комплекс.

По дефиниция комплексът от затворен тип съществува обективно, когато са изпълнени изискванията на закона и той притежава белезите, определени в пар. 1, т. 3 ЗУЕС 1. наличие на поне две самостоятелни обекта в режим на етажна собственост; 2. наличие на други обекти, обслужаващи собствениците и обитателите; 3. всички обекти са изградени върху комплекс, обособен в урегулиран поземлен имот; 4. спазени са изискванията за контролиран достъп на външни лица.