Решение № 1062 от 20.11.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1062 гр. П., 20.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА

ЗАРКОВА при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА Гражданско дело № 20251720101391 по описа за 2025 година Производството е образувано по искова молба с вх. № 8369/08.04.2025 г., уточнена с молба вх.№ 20793/29.08.2025 г., подадена от Т. Я. Т. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с която са предявени отрицателни установителни искове с правно основание чл.

439 ГПК и чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника суми, произтичащи от договорни задължения, част от които събирани принудително в изпълнително производство и отразени като дължими в Централния кредитен регистър, поради погасяването им по давност.

Ищецът твърди, че срещу него е издаден изпълнителен лист от 08.11.2016 г. по ч.гр.д. № 3169/2016 г. на Районен съд – П., въз основа на Заповед за изпълнение № 2388/16.08.2016 г., издадена по заявление на „ЕОС Матрикс“ ЕООД за вземане по договор за револвиращ потребителски кредит PLUS–11209184 от 21.03.2015 г., въз основа на който е образувано изпълнително дело № 654/2017 г. при ЧСИ С.Б.. С изпълнителния лист са присъдени: 1 837,16 лв. – част от главница в общ размер на 7 472.60 лева, 2 312,24 лв. – договорна лихва, 82,99 лв. – държавна такса и 375,23 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Твърди се, че последното изпълнително действие е извършено на 13.06.2017 г., след което взискателят не е предприемал други действия, годни да прекъснат давността. С постановление от 09.08.2021 г. изпълнителното производство било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Ищецът поддържа, че новата петгодишна давност е изтекла на 13.06.2022 г.

Ищецът твърди, че в Централния кредитен регистър продължават да фигурират следните задължения към него от ответника - 1./ сума в размер на 481 лева – главница по Договор за кредитна карта от 28.03.2014 г., сключен между ищеца и „Райфайзенбанк /България/” ЕАД, прехвърлено с Договор за цесия от 01.07.2021 г., сключен между „Райфайзенбанк /България/” ЕАД и „ЕОС Матрикс” ЕООД, за което вземане е налице отбелязване в Централния кредитен регистър на БНБ с № 1

E0SDP000000001581925; 2./ сума в размер на 17 156 лева, от която 7 473 лева – главница по Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-11209184, сключен между ищеца и „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЬЛ ФАЙНЕНС” ЕАД и 9683 лева – лихва, като вземането е прехвърлено с Договор за цесия на 12.01.2016 г. между „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД и „ЕОС Матрикс” ЕООД, за което вземане е направено отбелязването с код № E0SDP000000001153656 в Централния кредитен регистър към Българска народна банка. Отново се уточнява, че във връзка с част от това вземане е издаден изпълнителен лист от 08.11.2016 г. по ч. гр. дело № 03169/2016 г. по описа на Районен съд — гр. П., въз основа на Заповед № 2388/16.08.2016 г., като ищецът твърди че на 13.06.2022 г. е настъпила погасителна давност по отношение на целите главница и лихва на вземането, които са в общ размер на 17 156 лева, след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, тъй като последните изпълнителни действия по изп. д. № 654/2017 г. на ЧСИ С.Б. са предприети на 13.06.2017 г.; 3./ сума в размер на 398 лева по Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX-11237091, сключен от ищеца с „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД, което вземане е прехвърлено с Договор за цесия между „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД и „ЕOС Матрикс” ЕООД на 12.01.2016 г., за което вземане е налице отбелязване в Централния кредитен регистър на БНБ с № E0SDP000000001135924. Твърди, че посочените суми са погасени по давност, а поддържането им като активни в ЦКР препятства упражняване на негови права. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД е подал писмен отговор, с който оспорва исковете като неоснователни и навежда доводи за недопустимост.

Ответникът не оспорва, че по изпълнително дело № 654/2017 г. последното изпълнително действие е извършено на 13.06.2017 г., както и че делото е прекратено на 09.08.2021 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Не твърди да са извършвани други действия по принудително изпълнение след тази дата, нито сочи факти, водещи до спиране или прекъсване на погасителната давност.

Ответникът поддържа, че ищецът няма правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, доколкото изтичането на погасителната давност по чл. 110 ЗЗД не води до погасяване на вземането, а единствено на възможността за принудителното му събиране, поради което не съществувала правна несигурност, която да налага съдебна защита. Ответникът н е излага твърдения да са извършвани действия по спиране или прекъсване на давността. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235, ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът е сезиран с иск отрицателни установителни искове с пр.осн.чл. 439 ГПК и чл. 124 ГПК с искане да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на ответника парични вземания, произтичащи от договор за револвиращ потребителски кредит, както и други договорни задължения, отразени като дължими в Централния кредитен регистър, поради погасяването им по давност.

По допустимостта и правния интерес, настоящият състав намира, че съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, ако се позовава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене по делото, по 2 което е издадено изпълнителното основание. Новонастъпили факти по смисъла на нормата са както тези, които прекратяват или изменят самото задължение, така и тези, които водят до погасяване на правото на принудително изпълнение, вкл. изтичане на давност и прекратяване на изпълнителното производство по чл. 433 ГПК – така трайно в практиката на ВКС.

В случая ищецът именно на такива факти основава иска си – погасяване по давност на правото на принудително изпълнение и прекратяване на изпълнителното дело № 654/2017 г. Съдът споделя разбирането, застъпено в решенията на ВКС, че исковата защита по чл. 439 ГПК е допустима и след прекратяване на изпълнителното производство, доколкото самият изпълнителен лист продължава да съществува и при липса на установителна сила за длъжника той винаги би се намирал в опасност от образуване на ново изпълнително дело.

Следователно възражението на ответника за липса на правен интерес е неоснователно.

Искът по чл. 124, ал. 1 ГПК с ъ щ о е допустим, когато ищецът установи несигурност в правоотношението, т.е. когато насрещната страна твърди, че право или вземане съществува и го противопоставя на ищеца. В случая това е налице, тъй като ответникът изрично твърди, че ищецът дължи процесните суми, вземанията са отразени като „активни“ в ЦКР, а самият ответник представя договори за цесия и таблици, с които потвърждава тези данни.

Не е вярно и възражението, че гражданският съд не може да се произнася по задължения, фигуриращи в ЦКР. Ищецът не иска заличаване на вписването, а само установяване на недължимостта – предмет, който е изцяло в рамките на общата гражданска юрисдикция. Вписването в ЦКР е само отражение на кредитното правоотношение и не изключва възможността съществуването му да бъде оспорено по съдебен ред.

От приложения по делото изпълнителен лист от 08.11.2016 г. се установява, че в производството по ч. гр. д. № 3169/2016 г. по описа на Районен съд – П. се установява, че на 16.08.2016 г. е издадена заповед за изпълнение по заявление на „Еос Матрикс“ ЕООД срещу ищеца за вземания по договор за револвиращ потребителски кредит № PLUS–11209184 от 21.03.2015 г. за сумата от част от главница в общ размер на 7 472.60 лева, 2 312,24 лв. – договорна лихва 1 837,16 лв. – част от главница в общ размер на 7 472.60 лева, 2 312,24 лв. – възнаградителна лихва за периода от 19.06.2015г. до 20.06.2016г. /представляваща част от възнаградителна лихва по задължението в общ размер на 4 654,14 лева/ и разноски.

Въз основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително дело № 654/2017 г. при ЧСИ С.Б., като няма спор между страните а и от представеното по делото копие се установява, че последното изпълнително действие е налагане на запор от 13.06.2017 г., а с постановление от 09.08.2021 г. съдебният изпълнител е констатирал настъпилото по силата на закона прекратяване на осн.чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Представени са по делото Протокол № 8 / 12.01.2016г. към Рамков договор за цесия от 02.06.2015 г. сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, както и Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ между „Райфайзенбанк (България)” ЕАД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД от 15.11.2016г. В тези приложения фигурира името на ищеца, ЕГН, номер на договор PLUS–11209184 и CREX–11237091, както и размер на главницата и начислените лихви.

Представени са Писмо от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД до ищеца за прехвърляне на вземанията по договорите с него на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, съгласно 3 чл. 99, ал. 3 ЗЗД, Писмо от „Райфайзенбанк (България)” ЕАД до ищеца за прехвърляне на вземанията по договора за кредитна карта от 28.03.2014 г., като към двете уведомления са приложени куриерски товарителници (Express One) с отбелязване на адрес и подпис за получаване.

О т представената справка на ЦКР към БНБ се установява по несъмнен начин, че към 25.11.2024 г. ищецът е отразен като длъжник на „ЕОС Матрикс“ ЕООД по три отделни експозиции с общ размер 18 035 лв., както са описани от ищеца. Това обуславя правния интерес на последния да търси съдебно установяване на недължимостта им.

Представените приложения към договорите за цесия установяват правоприемството на „ЕОС Матрикс“ ЕООД спрямо първоначалните кредитори „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и „Райфайзенбанк (България)” ЕАД, като в табличните приложения индивидуализират вземанията.

Уведомленията за извършената цесия и приложените куриерски товарителници сочат, че ищецът е бил уведомяван за прехвърлянето на вземанията съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, но дори и да се приеме, че уведомяването не е било извършено надлежно, то ищецът е уведомен за извършените прехвърляния с връчване на отговора на исковата молба.

От друга страна ответникът нито твърди, нито ангажира доказателства да са предприемани изпълнителни действия по изп. д. № 654/2017 г. след 13.06.2017 г., нито да са налице факти и обстоятелства спиращи или прекъсващи давността.

С оглед на това съдът приема, че вземанията по изпълнителния лист са били предмет на изпълнително производство, по което две години след 13.06.2017 г. не са извършвани действия, а петгодишният давностен срок по чл. 117, ал. 2 ЗЗД е изтекъл най-късно на 13.06.2022 г.

По отношение на вземанията, за които не е издаден изпълнителен лист – а именно сумите от 481 лв., 7473 лв. и 324 лв. главница, както и лихвите от 9683 лв. и 74 лв., ищецът твърди погасяването им по давност, респективно – че не ги дължи на ответника поради изтекъл давностен срок и липса на валидно упражнено право на принудително събиране.

С уточнителната молба с вх. № 20793/29.08.2025 г. ищецът конкретизира размера и произхода на вземанията, както следва:

- 481 лв. – главница по договор за кредитна карта от 28.03.2014 г., сключен с „Райфайзенбанк (България)” ЕАД и впоследствие цедиран на ответника с договор от 01.07.2021 г. За това вземане няма издаден изпълнителен лист, а по данни от ЦКР то продължава да се отбелязва под код №

EOSDP000000001581925. Ищецът твърди, че давността е изтекла на 28.03.2019 г.

- 7473 лв. - главница и 9683 лв. - лихва (общо 17 156 лв.) – произтичащи от договор за револвиращ потребителски кредит и кредитна карта PLUS-11209184, сключен на 21.03.2015 г. с „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, впоследствие цедиран на ответника на 12.01.2016 г. За част от това вземане – сумата от 1837,16 лв. – е била присъдена с изпълнителен лист № 03169/08.11.2016 г., издаден по ч.гр.д. № 654/2017 г. на РС – П..