Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 315 от 16.12.2025, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно търговско дело 313/2025
Вид
Решение № 315
Подписан
16.12.2025
Състав
Марин Георгиев Маринов, Магдалена Кръстева Недева, Диана Димитрова Митева

Цитирани разпоредби

  • чл.258 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 9 · Директива 2011/7/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 година относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки (преработен текст) Текст от значение за ЕИП
  • чл. 258, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.264 ал.2 и 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.264 ал.2 и 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 ал. 1 предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 315 гр. Варна, 16.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Магдалена Кр. Недева

Диана Д. Митева при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско дело № 20253001000313 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе пред вид следното :

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от „ПЪТНО

СТРОИТЕЛСТВО“ АД, ЕИК 124000579, гр. Добрич, представлявано от В. З. и „ПЪТИЩА и МОСТОВЕ“ ЕООД, ЕИК 813029821, гр. Провадия, представлявано от Р.К., като съдружници в ДЗЗД „ЗИМА ВАРНА“, БУЛСТАТ 180812915, гр. Варна срещу решение № 144/11.04.2025 г. постановено по т.д.

№ 521/2024 г. по описа на ВОС, с което съдът е отхвърлил осъдителната им искова претенция срещу АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, ЕИК 000695089, гр. София за заплащане на възнаграждение по Договор за възлагане на обществена поръчка с предмет „Определяне на изпълнител за извършване на дейности по зимно поддържане и възстановителни работи при аварийни ситуации на републиканските пътища на територията на Североизточен район, за Обособена позиция № 1-ОПУ ВАРНА“ с изх. № РД37-75/28.10.2022г., изм. с Допълнително споразумение с изх. № 539-005746/25.05.2023г. и с Допълнително споразумение с изх. № 53-0013047/19.10.2023г. по Сертификат № 19 за м. 01.2024г. на стойност 501 505,09 лв. без ДДС и по Сертификат № 20 за м. 02.2024г. на стойност 447 044,65 лв. без ДДС, съобразно дяловото участие на съдружниците в ДЗЗД от обща сума в размер на 948 548,74 лв., както следва: на „ПЪТИЩА и МОСТОВЕ“ ЕООД сумата от 853 693,87 лв., представляваща 90 % от претендираната главница и на „ПЪТНО СТРОИТЕЛСТВО“ АД сумата от 94 854,87 лв., представляваща 10 % от общо претендираната главница, като е осъдил ищцовото дружество да 1 заплати на ответниците следващите му се разноски по делото.

Въззивниците обжалват решението като нищожно, а в условията на евентуалност – като недопустимо поради неразбираемост на мотивите на съда. Същото според тях е и неправилно като постановено при допуснати нарушения на материалния и процесуален закон. Считат съдебния акт и за необоснован, тъй като формираните от съда решаващи изводи са немотивирани, противоречат на събраните по делото доказателства, като игнорират по – голямата част от тях, а същевременно не съдържат произнасяне по правнорелевантните им възражения и твърдения, като фаворизират без основание защитната теза на ответника. Съдът в решаващия си единствен правен извод приема едно нищожно основание /по аргумент на чл.26 ал.1 ЗЗД/ за валидно, за да може да служи при прекратяване на правоотношенията между страните по процесния договор, без да се има предвид, че същият е сключен по особена процедура и при особен контрол от страна на националните и европейските институции. Претендираните неизплатени суми представляват стойността на незаплатената цена на извършеното от ищците изпълнение в срока на договора и в параметрите на направените в последствие две предоговаряния. Правят оплакване за неправилно разпределена доказателствена тежест, което ги е лишило от възможността да поискат допустими и относими към предмета на спора доказателства. Поддържат, че срокът на договора с новия контрагент – „Роуд проджект“ ООД в сайта на ответника е отразен като започнал своето действие на 11.03.2024г. – т.е. на датата, на която дружеството е уведомено с писмо от 08.03.2024г., че договорът следва да се счита прекратен и при това всички дейности по изпълнението му да са преустановени. До настъпването на тази дата е продължило изпълнението на договорните им задължения, за което са издадени и въпросните сертификати за м.януари и м.февруари 2024г. по съответните възлагателни писма. Претендираните за заплащане дейности по договора с АПИ са изпълнявани, освен след възлагане, без възражения и бележки по процедура и без противопоставяне от страна на възложителя. По депозирания по съответния ред сертификат № 19 АПИ е поискала внасяне на корекции. На възложителя е връчен и сертификат № 20, макар и да не е разписан. Отказът на Агенцията се основава единствено на възложената от МРРБ одитна проверка, която завършва с доклад, че възлагането на дейности по поддържане на РПМ на територията на ОПУ Варна за м.януари и м.февруари 2024г. на изпълнителя по процесния договор е незаконосъобразно.

С представянето на сертификати №№ 19 и 20 ищците са изпълнили задължението си да предадат/отчетат възложената им работа, а с искането за нанасяне на корекции по сертификатите възложителят е предприел действия за приемане на работата, като не е направил съгласно разпореденото в чл.264 ал.2 и 3 ЗЗД правно валидно възражение относно качеството и количеството на извършената работа по двата сертификата, което води до извода за наличието на точно и пълно изпълнение от страна на изпълнителя. След като срокът за изпълнение на договора е до сключването на нов такъв с нов 2 контрагент, а първоинстанционният съд е приел, че „При извършена служебна справка в ЦАИС ЕОП /информационната система на ЕОП/ се установява, че новият договор от 23.12.23г. е публикуван на платформата на 24.01.24г., т.е. – преди приемане на заданията за м.02.24г.“ е редно да се постави въпроса – на какво основание решаващият състав е отхвърли иска по отношение на възложената от ответника работа преди 24.01.24г. Още повече, че самият възложител с писмо от 08.03.24г. уведомява изпълнителя, че договорът е прекратен, считано от 10.03.24г. поради сключването на нов договор за обществена поръчка с идентичен предмет на дейност. Противоречи на фактите по делото и основният мотив на решаващия състав за отхвърляне на иска, а именно приетото, че „С процесния договор възложителят не е поел изрично задължение да информира под определена форма изпълнителя за настъпване на прекратителното условие, свързано със сключването на нов договор“. Ищците са изправна страна по договора, извършили са в пълнота сертифицираните услуги по него в договорения срок, изпълнението е прието от възложителя, поради което той дължи плащане по него. Липсват доказателства по делото АПИ да е установила негодност на изпълнените дейности, да е изисквала преработка, да е отказала приемане на изпълнението с поставяне на срок за поправка. Изпълнителят не е бил уведомен за неточно изпълнение. Извършеният вътрешноведомствен одит на АПИ не обвързва страните по договора и не може да служи като основание за отказ от заплащане на цената на получената от Агенцията услуга. Същият не е връчван на ищците, които не са страна в производството по издаването му и не са могли да изразят конкретно становище по него. В заключение се правят оплаквания за допуснато от съда нарушение на чл. 20 ХОПЕС и чл. 47 ХОПЕС, вр. чл. 9 от Директива 2011/7/ЕС на ЕП. Направено е искане за обезсилване, евентуално – за отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго, с което исковата претенция бъде уважена изцяло.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение, като потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен.

Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

Предявеният иск е с правно основание чл. 79 ал. 1 предл. 1 ЗЗД във вр.чл.

258, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява от фактическа страна, че между страните по спора е възникнало валидно облигационно отношение въз основа на сключения между тях на 28.10.2022г.

Договор за възлагане на обществена поръчка с предмет „Определяне на изпълнител за извършване на дейности по зимно поддържане и възстановителни работи при аварийни ситуации на републиканските пътища на територията на Североизточен район, включващ област Варна, за Обособена позиция № 1- ОПУ ВАРНА“ с изх. № РД-37-75/28.10.2022г. и двете 3 допълнителни споразумения към него - Допълнително споразумение № 1 с Изх. № 53-00 5746/15.05.2023г. и Допълнително споразумение № 2 с Изх. № 53-00 13047/19.10.2023г. Съгласно чл. 5, ал.1 от договора дейностите се възлагат с месечни, допълнителни и извънредни задания. Месечните задания се представят на изпълнителя в срок до 28-мо число на месеца, предшестващ изпълнението, като срокът за изпълнение на възложените работи е един календарен месец. Заплащането на извършената работа се извършва въз основа на представен от изпълнителя в съответното ОПУ, в срок до 20 календарни дни след крайния срок за изпълнение сертификат за плащане и след успешно провеждане на процедура по одобряването му от възложителя и издадена фактура от изпълнителя (чл.5, ал.8-13). Съгласно чл.6 ал.3 от договора дължимите плащания се извършват в 30-дневен срок след представяне на фактура в оригинал от страна на изпълнителя, която е изготвена на базата на одобрен от възложителя сертификат, чрез директора на ресорната дирекция, отговаряща за поддържането на РПМ. През периода м.10.2022г. – м.02.2024г. са издадени общо 20 сертификата.

От разменената между страните кореспонденция безспорно се установява още, че дейностите по сертификат 19 са възложени с писмо, изпратено по ел.поща до лидера на ДЗЗД с Изх. № 53-00-17 от 05.01.2024г., съотв. изпратено от АПИ на 04.01.2024г. и от ОПУ Варна на 05.01.2024г., съдържащо задание за м. януари 2024г. със срок на изпълнение до 31.01.2024г.

В него изрично са посочени по видове необходимите работи – л.59. Последват възлагания на допълнителни дейности от ОПУ Варна с писмо с изх. № 53-0022 от 08.01.2024г. и писмо с изх. № 53-00-130 oт 29.01.2024г. Сертификат № 19 е представен на възложителя за подпис на 20.02.2024г., като по него е поискано извършването на корекция на дейностите по поддръжка на ВОБД.

След извършване на исканата корекция сертификатът е подписан от АПИ на 01.03.24г., като в свое писмо от същата дата –л.71 ОПУ Варна на АПИ изрично декларира, че „всички видове дейности са изпълнени в необходимия обем и качество и могат да бъдат разплатени“. Плащане обаче по него липсва.

В тази връзка неоснователно се явява възражението на ответника за неизпълнен договор. Както подписаният от него сертификат, така и посоченото писмо от 01.03.24г. представляват частни свидетелстващи документи, съдържащи признание за точно изпълнение в количествено и качествено отношение, като в тежест на АПИ се явява задължението да докаже, че тяхното съдържание е невярно. Такова доказване не е проведено.

Дейностите по сертификат 20 за м. февруари 2024г. са възложени от АПИ на 31.01.2024г. по електронната поща на „Пътища и мостове“ чрез задание за м. 02.2024г. със срок на изпълнение до 29.02.2024г. –л.82.

Възлагани са от ОПУ Варна допълнителни дейности на 05.02.2024г., 16.02.2024г., 27.02.2024г. С писмо Изх. № 53-00-2545 от 29.02.2024г. срокът на месечното задание е удължен до 15.03.2024г. С писмо вх. № 53-00358/01.04.2024г. сертификат № 20 е внесен за одобрение и проверка в ОПУ Варна, което е изпратило сертификата към АПИ на дата 15.04.2024г. Плащане 4 по него липсва.

С писмо изх. № 53-00-273/08.03.24г. АПИ уведомява ищеца, че от 00,00часа на 11.03.24г. се прекратяват дейностите по зимно поддържане на територията на ОПУ Варна, с изключение на някои проходи и пътни участъци.

С писмо вх.№ 29/28.05.24г. – л.100, АПИ уведомява ищеца, че не приема изпълнените и приети от ОПУ Варна дейности за м.януари и февруари 24г., че представените сертификати няма да бъдат процедирани поради изчерпано право на възлагане съгласно условията на Споразумение № 2 към договора и връща същите.

От гореустановеното следва, че дейностите по сертификат 20 за м.февруари 24г. са изпълнени и приети от ОПУ Варна, но не са одобрени от АПИ не поради това, че не отговарят на договореното количество и качество и се нуждаят от корекция, а поради това, че сертификатът е изпратен на Агенцията / на 15.04.24г./ след като у нея вече е формирано становище за тяхното незаконосъобразно възлагане и е изпратено уведомление / на 08.03.24г./ до ищеца за прекратяване на договора с него след 22.12.23г. В същност това е и защитната теза на ответника, поддържана през целия ход на процеса.