Решение № 449 от 17.04.2026, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 6629/2025
- Вид
- Решение № 449
- Подписан
- 17.04.2026
- Състав
- Елена Димитрова Герцова
Цитирани разпоредби
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.638, ал.3 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 449 гр. Пловдив, 17.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Елена Д. Герцова при участието на секретаря Славка Н. Иванова като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно наказателно дело № 20255330206629 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 25-0432-000340 от 20.03.2025г. на Началник на 01 РУ към ОДМВР Пловдив, с което на основание чл.638, ал.3 от КЗ, на И. Н. Л., ЕГН **********, от **, е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 400 лева за извършено административно нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ.
Жалбоподателят И. Н. Л. обжалва наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно, като моли същото да бъде отменено с аргумент за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони, в частност твърди несъставомерност на деянието. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява, а чрез процесуалния си представител пледира за отмяна на процесното наказателно постановление, като излага доводи за липса на състав на административното нарушение.
Въззиваемата страна – Началник на 01 РУ към ОДМВР Пловдив, редовно призована, не изпраща представител, а в писмено становище моли наказателното постановление да бъде потвърдено, излагайки аргументи за неговата правилност и законосъобразност. Алтернативно възразява за намаляване размера на адвокатското възнаграждение в случай, че 1 наказателното постановление бъде отменено.
Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното Наказателно постановление е издадено против И. Н. Л., за това, че на 23.02.2025г. около 20.40 часа в гр.Пловдив на кръстовището на бул.“Никола Вапцаров“ и ул.“Македония“, като водач на лек автомобил „Ауди А4“, с рег.№ **, България, при обстоятелства: В град Пловдив, по път отворен за обществено ползване, на кръстовището, образувано от бул.“Никола Вапцаров“ и ул.“Македония“ с посока на движение от юг към север И. Н. Л., управлява лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4“ с рег.№ **, собственост на лицето Н.И.Л., с ЕГН **********, като И. Н. Л. допуска следното нарушение: И. Н. Л. управлява гореописаното МПС, на което не е собственик, във връзка с чието притежаване и използване към момента на проверката няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите, с което е извършил:
1. Лице, което не е собственик и управлява МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите.
С това виновно е нарушил чл.638, ал.3 от КЗ.
Наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН от 23.02.2025г., съставен от Р. С. М. – ст.полицай в 01 РУ към ОДМВР - Пловдив, като отразената в същото фактическа обстановка пресъздава по сходен начин тази, описана в АУАН.
Така изложените фактически положения, при които е осъществен състава на изследваното нарушение, обаче съдът намира, че не се установяват по безспорен начин от събрания доказателствен материал.
Напротив от самостоятелната и съвкупна преценка на наличните по делото гласни и писмени доказателства се установява следната фактическа обстановка:
На 23.02.2025г. в 20:30ч. за процесния лек автомобил била издадена Застрахователна полица за задължителна застраховка „Гражданска 2 отговорност“ на автомобилистите № BG/30/125000652579 от ЗАД „ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД, като за срок на договора, застрахователен период и период на застрахователно покритие бил вписан периодът от 22:30 на 23.02.2025г. до 23:59 на 23.02.2026г. Видно от общите условия на Застраховка „Гражданска отговорност“, изнесени от ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД „Застрахователният договор влиза в сила от 00:00 ч. на деня, посочен за начало на застрахователното покритие и се прекратява в 24:00 ч. на деня, посочен за край на застрахователното покритие при условие, че е платена цялата дължима премия. Настоящият случай е именно такъв – цялата дължима премия е била платена при сключването на договора и следователно същият има застрахователно покритие от 00:00 ч. на 23.02.2025г. до 00:00 ч. на 23.02.2026г. Тоест в момента на проверката, посочен в АУАН и НП – около 20.40ч. на 23.02.2025г., за процесния лек автомобил е имало сключен и действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност“, което се установява както от приложените писмени доказателства – общи условия на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, досежно коментирания вид застраховка, и от свидетелските показания на св.М. Т. Б.. Съдът кредитира показанията й, макар същата да е във фактическо съжителство с жалбоподателя, поради което обстоятелство би могла да е заинтересована от изхода на делото, то показанията й са подробни и правдиви, като са в пълен синхрон с писмените доказателства по делото. Съдът възприема като достоверни и показанията на актосъставителя М., но отчита обстоятелството, че същите са лишени от конкретика предвид заявената липса на спомен за изследваните събития и цени същите в светлината на авторството на процесния АУАН в негово лице.
На последно място, по делото е приобщено като писмено доказателство писмо от ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, в което са изложени причините, поради които е налице разминаване в началните часове на издаване на полицата за застраховка „ГО“ и съответно на влизане в сила на действие на полицата, като се твърди необходимостта от „технологично време“ за трансфер на данните към ЕИСУП (Гаранционен фонд), „превенция на измами“ и „Регламент на компанията“, като за последното е посочено, че всяка застрахователна компания има собствена методика за определяне на началния час, като се твърди, че КЗ дава правото да определят кога точно започва покритието, без обаче да е посочена конкретна законова разпоредба. Съдът не кредитира това писмено доказателство като обективно и достоверно, тъй като 3 от една страна подобни разпоредби в КЗ липсват, от друга страна твърденията в цитираното писмо се опровергават от приложените общи условия, които са на същото застрахователно дружество и които по-горе се посочиха.
По тези съображения Съдът намира, че жалбоподателят Л. не е осъществил нито от обективна, нито от субективна страна, фактическия състав на административното нарушение по смисъла на чл.638, ал.3 от КЗ, съгласно която разпоредба „Лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв.”. В случая жалбоподателят И. Л., не е бил собственик и е управлявал процесното МПС, за което обаче е имало сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, поради което и неправилно и незаконосъобразно същият е бил санкциониран с глоба в размер на 400лв., което представлява напълно отменително основание, в каквато насока са аргументите на същия.
Ето защо, настоящият състав намери, че атакуваното Наказателно постановление № 25-0432-000340 от 20.03.2025г. на Началник на 01 РУ към ОДМВР Пловдив, с което на основание чл.638, ал.3 от КЗ, на И. Н. Л., ЕГН **********, от **, е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 400 лева за извършено административно нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ, следва да бъде ОТМЕНЕНО като неправилно и незаконосъобразно.
По отношение на разноските, на основание на чл. 63д, ал.1 от ЗАНН страните имат право на разноски. В тази връзка и с оглед изхода на делото право за присъждане на такива има жалбопотаделят, но от същият не е направеното изрично искане за това, нито са представени доказателства за извършването им, поради което съдът не се произнася досежно сторени разноски.
За горните изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.
По изложените мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0432-000340 от 20.03.2025г.
4 на Началник на 01 РУ към ОДМВР Пловдив, с което на основание чл.638, ал.3 от КЗ, на И. Н. Л., ЕГН **********, от **, е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 400 лева за извършено административно нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5