Решение № 907 от 13.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 907 гр. София, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВАН Д. МИЧЕВ при участието на секретаря АДЕЛИНА АЛ. КОСТОВА като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно наказателно дело № 20251110217178 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Софийски районен съд е сезиран жалба от В. К. К., с ЕГН: ********** с адрес: гр.София, ,,***'' против Наказателно постановление № 25 – 4332 017092 издадено на 14.07.2025г. от Началник сектор в СДВР, отдел ,,Пътна Полиция“ СДВР, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания глоба в размер на по 50 лева за извършени нарушения по чл. 104а от ЗДвП и чл.137а, ал.1 от ЗДвП.

В жалбата се оспорва вменените с наказателното постановление административни нарушения с твърдението, че лекият автомобил, предмет на проверката, не е бил в движение. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което наказателното производство да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят В. К. - редовно призован, не се явява и не се представлява.

Административно – наказващият орган: Началник сектор в СДВР, отдел ,,Пътна Полиция“ СДВР, редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и предлага на съда да я остави без уважение като потвърди обжалваното наказателно постановление.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

1

При извършена служебна проверка съдът намира, че жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

След анализа на събраните по делото гласни и писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 01.07.2025г., в 21:00ч. в град София, жалбоподателят В. К. управлявал собствения си лек автомобил марка ,,***'', модел ,,***'' с рег.№ ,,***'' с посока на движение от бул.,,Тодор Александров“ по бул.,,Константин Величков“ към ул.,,Пиротска“. Водачът бил спрян за проверка на бул.,,Константин Величков“ пред номер 61 от полицейските служители полицейски инспектор Й.И. и А.П. Двамата възприели, че лицето управлява лекия автомобил без поставен обезопасителен колан и използва мобилен телефон без устройство, освобождаващо ръцете му. За съдействие бил извикан свидетелят командир на отделение при СДВР РУ - Б.Д.. Същият съставил АУАН по докладна записка, изготвена от полицейски инспектор и свидетел Й.И., без самият актосъставител да е бил очевидец на проверката. Актът бил връчен лично на лицето и подписан от него без възражения. Въз основа на АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка принципно не се оспорва от страните, поради което и съдът възприе същата като обективно осъществена. Видно от показанията на свидетеля Й.И. е, че същият е бил непосредствен очевидец на поведението на жалбоподателя като в съдебно заседание подробно описва както обстоятелството, че управляваният от водача автомобил е бил в движение, така и че същият не е бил с поставен обезопасителен колан и е използвал мобилен телефонен апарат. Макар и че другият свидетел А.П.не потвърждава изложеното от свидетеля И. поради липса на спомен за случилото се, все пак съдът кредитира показанията на И. като достоверни и в достатъчна степен доказващи вменените нарушения. В самата жалба подведеното под административна отговорност лице не оспорва факта, че е било в автомобила и не е възразило срещу съставения му АУАН. От друга страна като достоверни следва да бъдат възприети и показанията на свидетеля Б.Д. който, независимо че не е бил очевидец на случилото се, е съставил АУАН 2 въз основа на изготвената докладна записка, в която са описали случая. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели като еднопосочни, логични, безпротиворечиви и подкрепени от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства и в частност съставения констативен протокол.

При така възприетата фактическа обстановка и съвкупен анализ на събраните по делото доказателства съдът счита, че наказателното постановление е правилно.

Както при съставянето на АУАН, така и при издаденото НП не са допуснати нарушения на процесуалните правила. И двата акта съдържат всички изискуеми реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, извършеното нарушение е описано ясно, точно и конкретно, като е дадена съответна на фактическото описание правна квалификация. При съставяне на двата акта са спазени давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. В случая не е налице несъответствие между отразените факти и правна квалификация, обуславящи наличие на съществено процесуално нарушение.

При описване на фактическата обстановка както в АУАН, така и в обжалваното НП, е налице яснота и прецизност, касаеща неизпълнителните деяния.

С оглед възприетата фактическа обстановка и извършен анализ на доказателствата по делото съдът приема, че със своето поведение В. К. К. е извършил административни нарушения по чл. 104а от ЗДвП и по чл.137а, ал.1 от ЗДвП.

От обективна страна изпълнителни деяния са формални и се считат за извършени чрез действие – по чл.104а от ЗДвП и бездействие по чл. 137а, ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателят е имал фигурата на ,,водач“ по смисъла на &6 т.25 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, тъй като от свидетелските показания се доказва, че към момента на проверката управляваният от него лек автомобил е бил в движение, като и че същият е бил без поставен обезопасителен колан и е използвал мобилен телефон.

От субективна страна и двете нарушения са извършени умишлено и при форма на вина – пряк умисъл. Деецът е съзнавал, че управлява моторно превозно средство и задълженията му като водач на такова вменяват забраната да използва по време на управлението мобилен телефон и да бъде с поставен обезопасителен колан. По делото не са налице възражения и доказателства, 3 установяващи уважителни причини за нарушение на вменените законови правила на управление безпоставен обезопасителен колан, поради което и не следва да се преценява наличието на привилегированите разпоредби на чл.137а, ал.2 от ЗДвП.

По отношение на наказанията съдът констатира, че административно наказващият орган правилно е приложил санкциониращите норми на чл.183, ал.4, т.6 и т.7 от ЗДвП. Съдът констатира, че към момента на извършване на двете нарушения е бил в сила по – благоприятния закон за дееца, който е предвиждал наказания глоба 50.00 лева. Размерът на санкциите е отмерен в съответствие с изискванията на чл.3, ал.2 от ЗАНН, поради което и не подлежат на последваща редукция.

С оглед на гореизложеното съд намира, че обжалваното наказателно постановление е изцяло законосъобразно и като такова следва да бъде изцяло потвърдено.

При извършената служебна проверка не бяха констатирани допуснати съществени процесуални нарушения обуславящи отмяната на наказателното постановление на процесуално основание.

С оглед изхода на делото жалбоподателят В. К. К. следва да бъде осъден да заплати по сметка на СДВР сумата 86,92 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение, а по сметка на СРС и сумата от 02.55 евро в случай на издаване на изпълнителен лист.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал.2, т.5 от ЗНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25 – 4332 - 017092 издадено на 14.07.2025г. от Началник сектор в СДВР, отдел ,,Пътна Полиция“ СДВР, с което на В. К. К., с ЕГН: ********** с адрес: гр.София, ,,***'' са наложени административни наказания глоба в размер на по 50 лева за извършени нарушения по чл.104а от ЗДвП и по чл.137а, ал.1 от ЗДвП.

НА ОСНОВАНИЕ чл.63д, ал.4 от ЗАНН ОСЪЖДА В. К. К., с ЕГН:

********** с адрес: гр.София, ,,***'' да заплати по сметка на СДВР сумата от 86,92 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение, а по сметка на СРС и сумата от 02.55 евро в случай на издаване на изпълнителен лист.

4

Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от получаване на съобщението от страните, пред АССГ.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5