Решение № 3021 от 09.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3021 гр. София, 08.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Виктория М. Станиславова при участието на секретаря Таня Б. Стоянова като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20231100504652 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №4653/2023 г по описа на СГС е образувано :

- по въззивна жалба на Г. К. М. ЕГН ********** от гр.София срещу решение №20048419 от 15.07.2022 г постановено по гр.д.№5499/2020 г на СРС , 169 състав ; поправено с решение №20082980 от 13.03.2023 г по същото дело в частта , с която въззивникът е осъден да заплати на основание чл.45 ЗЗД на Г. К. Я. ЕГН ********** от гр.София сумата от 4000 лева обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания / от сбиване с нанасяне на леки телесни повреди на 12.07.2018 г в ап.№66 в гр.София ж.к.******* ет.7 ; ведно със законната лихва върху посочената главница от 12.07.2018 г до окончателното заплащане на сумата ; и е отхвърлен е насрещният иск на въззивника да се осъди Г. К. Я. от гр.София да му заплати на основание чл.45 ЗЗД разликата над 750 лева до предявения размер от 1500 лева обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания / от същото сбиване с нанасяне на леки телесни повреди на 12.07.2018 г ; ведно със законната лихва върху посочената главница от 03.02.2020 г до окончателното заплащане на сумата. Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските ;

- и по въззивна жалба на Г. К. Я. ЕГН ********** от гр.София срещу посоченото решение на СРС , но в частта , с която описаният иск на Я. срещу Г. К. М. е отхвърлен за разликата над 4000 лева до предявения размер от 7000 лева , ведно със законната лихва върху посочената главница от 03.02.2020 г до окончателното заплащане на сумата ; както и Г. К. Я.

1 е осъден да заплати на Г. К. М. сумата от 750 лева обезщетение за неимуществени вреди от същото сбиване , ведно със законната лихва върху посочената главница от 03.02.2020 г до окончателното заплащане на сумата. Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .

Въззивникът Г. К. М. излага доводи за неправилност на решението на СРС / в обжалваната от него част / . Счита , че е осъден да заплати прекомерно по размер обезщетение за неимуществени вреди , съответно , че на него му е присъдено обезщетение в занижен размер предвид данните от СМЕ и свидетелските показания . Един от зъбите му е останал вдлъбнат навътре и е изпитвал силни болки от сбиването и подуване на устната . СРС не е изложил мотиви за размерите на обезщетенията за неимуществени вреди .

Въззивникът Г. К. Я. излага доводи за неправилност на решението на СРС / в обжалваната от него част / . Насрещният иск е недоказан според СМЕ и свидетелските показания , а първоначалният иск на Я. трябва да се уважи изцяло ведно със законната лихва от датата на деликта . Не е доказано М. да е получил увреждане на зъб от сбиването . Показанията на св.Пецев са недостоверни , а трябва да се кредитират показанията на св.Т. и св.М. . Я. е получил значителни увреждания от сбиването – имал е счупване на носа и четири дни е бил в болница .

Г. М. е подал писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба на Г. Я. . Св.М.а установява изместване на един от зъбите на М. след сбиването , като са изпитани значителни болки и страдания от подуване на горната устна и зъба . Ищецът Я. не е доказал със свидетелски показания претърпените болки и страдания . Изпитаните болки и страдания на страните по делото са сходни и не е ясно защо СРС е присъдил различни обезщетения – много по-голямо на Я. . Мотивите на СРС са непълни .

Г. Я. не е подал отговор на въззивната жалба на Г. М. .

Въззивните жалби са допустими. Решението на СРС е връчено на въззивниците на 22.07.2022 г и на 06.08.2022 г и е обжалвано в срок съответно на 02.08.2022 г и на 22.08.2022 г .

Налице е правен интерес на въззивниците за обжалване на посочените части от решението на СРС .

Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

Въззивният съд приема за установено от фактическа страна следното:

Според епикриза на УМБАЛ „Света Ана“ АД , Клиника по лицево челюстна хирургия Г. К.

Я. е постъпил на 12.07.2018 г и е изписан на 16.07.2018 г . Лекуван е от закрито счупване на носа като му е извършено закрито наместване на носните кости за постигане на симетрична пирамида .

2

Г. Я. представя амбулаторен лист от 19.07.2018 г за травма на лявото око и кръвоизлив в същото .

Г. Я. представя лист за платен преглед от 30.07.2018 г за счупване на костите на носа .

Оплаква се от дискомфорт в областта на зъбите на горната челюст .

Г. Я. представя амбулаторни листа от 09.10.2018 г и 27.11.2018 г за атипична лицева болка .

Г. Я. представя съдебно-медицинско удостоверение от 17.07.2018 г от д-р Т.К. , според което е установено кръвнасядания на челото вляво , на клепачите на ляво око , на лява скулна област , на лява буза , на клепачи на дясно око , на гръбната повърхност на носа и на гръдния кош вляво ; субконюктивален кръвоизлив на лява очна ябълка ; и счупване на носните кости .

Г. М. представя съдебно-медицинско удостоверение от 17.07.2018 г от д-р Т.К. , според което е установено кръвонасядане на горната устна срединно . М. се оплаква от изтръпване на първи горен десен зъб .

Г. М. представя служебна бележка от 16.07.2018 г на д-р П. от „А.“ ООД , според която има кръвонасядания на горна устна , широка афта , интрузия на зъб №11 и хоризонтални пукнатини в емайла на зъба и луксация . Зъбът е поставен под наблюдение за евентуално самоумъртвяване .

Г. М. представя решение на ТЕЛК от 27.06.2018 г за 90 % ТНР .

Според разпитания пред СРС свидетел Х. Т. , първоначално М. ударил шамари на Я. , а последният му отвърнал . След това М. ударил на Я. няколко силни удара и го „нокаутирал“.

На Я. му потекла много кръв – почти един литър и не спирала , но не загубил съзнание .

Според разпитания пред СРС свидетел И.И. , М. се нахвърлил върху Я. с удари „като в екшъните“ , повече от десет удара . Я. целият бил в кръв , замаян , но в съзнание , като после го закарали в болница . И. не видял Я. да нанася удари на М. .

Според разпитания пред СРС свидетел Р. М.а /съпруга на М./ , след процесното сбиване М. се прибрал подут по главата и с изместен зъб . Имал подутини и кръв по венците , като подутините продължили две седмици . Отишъл на зъболекар за проверка на зъба .

Според разпитания пред СРС свидетел Р.П. / в следващо разпита на св.Т. и св.И. заседание / . Възникнал спор за турското робство и М. казал на Я. да се дръпне от него и да престане да го обижда . Я. ударил М. през устата , двамата се сбутали и се удряли .Свидетелят не е видял М. да удря Я. в носа , както и на Я. да му тече кръв , но по пода имало кръв и Я. се държал за носа .

Според приетата пред СРС СМЕ на вещото лице д-р А.М. :

-от сбиването Г. Я. е получил кръвнасядания на челото вляво , на клепачите на ляво око , на лява скулна област , на лява буза , на клепачи на дясно око , на гръбната повърхност на носа и на гръдния кош вляво ; субконюктивален кръвоизлив на лява очна ябълка ; и счупване на носните кости . Счупването на носните кости е лекувано оперативно – под обща венозна 3 анестезия е извършено ръчно-инструментално наместване на носните кости. Я. е изпитвал болки 5-6 дни , като в този срок са преминали и кръвонасяданията . Общото възстановяване след счупването на носните кости е за около 20 дни , като първоначално за 5-6 дни е било затруднено дишането през носа . Атипичната лицева болка е от възпаление на втория /към горната челюст/ клон на троичния нерв . Такова възпаление може да възникне от травма , заболявания на зъбите и челюстите , възпаление на долночелюстната става и пр.;

-от сбиването Г. М. е получил кръвонасядане в горна устна срединно . Липсва разклащане на първи горен десен зъб . Няма медицински данни да се е умъртвил зъба или да се налага изваждането му , но същият има набиване , пукнатини в емайла и луксация . М. е имал посилни болки 2-3 дни и общо се е възстановил за 7-10 дни .

При така събраните доказателства съдът приема от правна страна следното :

Решението на СРС е валидно , но е частично недопустимо , частично неправилно и частично правилно .

Решението на СРС е частично недопустимо в частта , в която СРС е осъдил Г. К. Я. да заплати на Г. К. М. законна лихва върху сумата от 750 лева обезщетение за неимуществени вреди за периода 12.07.2018 г – 12.08.2020 г . В тази част СРС се е произнесъл по претенция , която не е била предявена от Г. М. . Видно от насрещната искова молба материализирана в отговор от 13.08.2020 г М. е претендирал законната лихва от датата на насрещния иск т.е. от 13.08.2020 г . След връщане на делото от настоящия съд за допълване /поправяне/ на решението на СРС същият не е съобразил тази дата , а е поправил решението си в тази част като е присъдил законни лихви от датата на деликта – 12.07.2020 г. На основание чл.270 ал.3 ГПК в посочената част решението на СРС трябва да се обезсили .

В останалата част решението на СРС е допустимо , но частично неправилно . Пред настоящия съд се спори най-вече за размерите на претендираните от страните обезщетения , както и за детайли по нанесените травми и увреждания . Не се спори , че след употреба на алкохол е настъпило сбиване между страните с нанасяне на леки телесни повреди на 12.07.2018 г в ап.№66 в гр.София ж.к.******* ет.7. Самото сбиване е доказано с показанията на св.Т. и св.М. , които до голяма степен съвпадат . Според тези свидетели страните по делото са си нанасяли удари , като по-силни са били тези от страна на М. , който е започнал боя . Св.Пецев не е възприел част от сбиването , но и той потвърждава , че такова е имало .

Самите обезщетения за неимуществени реди се определят съгласно чл.52 ЗЗД по справедливост . Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. Въз основа на тези задължителни указания в новата практика на ВКС приема , че размерът на обезщетението се определя според вида и 4 тежестта на причинените телесни и психични увреждания - това са фактите и обстоятелствата, които имат пряко значение за размера на предявения иск продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето (заболяване), а ако увреждането е трайно - медицинската прогноза за неговото развитие .

Въззивната жалба на Г. М. е неоснователна . Присъденото в полза на М. обезщетение за неимуществени вреди от 750 лева не е занижено , но и не се следва от Я. в по-голям размер .

Травмите , които е получил М. от сбиването /по негова инициатива/ са факт , но не са значителни - кръвонасядане в горна устна и набиване и луксация на зъб , с данни за пукнатини в емайла . М. е имал по-силни болки 2-3 дни и общо се е възстановил за 7-10 дни според СМЕ . Няма данни за разклащане и/или умъртвяване на засегнатия първи горен десен зъб . Пукнатините по емайла няма категорични данни дали са от процесното сбиване . Не следва да се кредитират изцяло показанията на св.Р. М.а /съпруга на М./ , че болките на М. са продължили по-дълго време – две седмици .

Присъденото в полза на Я. обезщетение за неимуществени вреди не е завишено , като мотиви ще бъдат изложени в частта на настоящите мотиви по въззивната жалба на Г. Я. .