Решение № 610 от 14.10.2024, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 610 гр. Разград, 14.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА при участието на секретаря СРЕБРЕНА СТ. РУСЕВА като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело № 20243330100550 по описа за 2024 година

Предявен е иск по чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД във вр. със ЗПК и чл.86 от ЗЗД.

Депозирана е искова молба от „ЮтеКредит България“ ЕООД с ЕИК 205559807, с която е предявен иск срещу В. И. М. за заплащане на следните суми: 62,27 лв. възнаградителна лихва за периода 21.04.2023 г. – 10.06.2023 г., сумата 476,66 лв. обезщетение за забава за периода 21.04.2023 г. – 14.02.2024 г., сумата 324,57 лв. такса за разглеждане по Договор за кредит №L310088, ведно със законната лихва от депозирането на исковата молба до изплащане на вземанията, както и направените по делото разноски. Твърди, че дружеството - ищец е регистрирано като финансова институция и е надлежно вписано във водения от БНБ регистър по чл. За от ЗКИ със заповед БНБ 49998 от 30.04.2019 година на подуправителят на БНБ ръководещ управление „Банков надзор“, че ответникът е подписал Договор за потребителски кредит с №L310088, по силата на който на него му е предоставен потребителски кредит в размер на 2400 лева при годишен лихвен процент 17,00% със срок на договора, изтичащ на 21.01.2024 г., като същият е бил сключен по реда на ЗПФУР. Твърди, че ответникът не е изпълнявал задълженията си по договора за времето 21.12.2022 г. – 21.01.2024 г., че крайния срок по договора – 24.01.2024 г. е настъпил. Счита, че по отношение на таксата за предварително разглеждане ответникът не се явява потребител и не се ползва със защита като такъв, т.к. към онзи момент все още не е бил сключен договора за кредит.

Твърди, че за процесните вземания е отказано издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д.№266/21024 г. Иска съдът да присъди разноските по настоящото производство, както и тези от заповедното такова.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не представя писмен отговор, не се явява в съдебно заседание.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

1

Ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК с искане срещу длъжника В. И.

М., ЕГН ********** от *******************************, ПК 7200 да бъде издадена заповед за изпълнение за следните суми: 1831,73 лева - главница по Договор за кредит № L310088 от 21,11,2022 г.; 62,27 лв. възнаградителна лихва за периода 21.04.2023 г. – 10.06.2023 г., сумата 476,66 лв. обезщетение за забава за периода 21.04.2023 г. – 14.02.2024 г., сумата 324,57 лв. такса за разглеждане, ведно със законната лихва от депозирането на исковата молба до изплащане на вземанията, както и направените по делото разноски. В резултат на горното е образувано ч. гр. д. № 266/2024 г. по описа на РС - Разград, по което съдът е издал Заповед № 127/20.02.2024 г., с която на длъжника е разпоредено да заплати на заявителя част от заявените суми, а именно: 1 831,73 лв. главница по договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва от 19.02.2024г. до окончателното изплащане на сумата, сумата 36,63 лв. разноски по делото, съразмерно уважената част от заявлението и 100 лв. възнаграждение, определено на основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.26 от Наредба за заплащане на правната помощ. Заповедта е връчена на длъжника на 12.04.2024г. чрез работодателя ********** и с влизането му в сила на 14.05.2024г. в полза на кредитора ЮтеКредит България“ ЕООД е издаден Изпълнителен лист № 412/16.05.2024г.

С Разпореждане № 504/20.02.2024 г. е отхвърлено частично заявлението на „ЮтеКредит България“ ЕООД, за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника В. И. М. за сумите: сумата 62,27 лв. договорна лихва в периода 21.04.2023г.-10.06.2023г., сумата 476,66 лв. обезщетение за забава в периода 21.04.2023г.-14.02.2024г., сумата от 324,57 лв. „Такса за разглеждане“, както и съдебно_деловодни разноски над определения от съда размер. На основание чл. 415, ал. 3, вр. ал. 1, т. 3 от ГПК, на заявителя е указана възможността да предяви осъдителен иск за отхвърленото вземане. Разпореждане № 504/20.02.2024 г. е връчено на заявителя на 28.02.2024г. и в предоставения едномесечен срок е предявен настоящия осъдителен иск за вземанията на ищеца, за които е отказано издаване на заповед за изпълнение.

Предвид наличието на предпоставките по чл. 238, ал. 1 от ГПК ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение. Съдът намира, че не е налице кумулативно изискуемата материално-правна предпоставка по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК, а именно предявеният иск да е вероятно основателен, ето защо намира, че не следва да се постанови неприсъствено решение.

По осъдителните искове:

Както беше посочено по-горе, с Разпореждане № 504/20.02.2024 г., постановено в заповедното производство, съдът на основание чл.23 от ЗПК е присъдил само остатъчното задължение по главницата и е отхвърлил всички останали претендирани суми, което е мотивирало ищеца да предяви осъдителен иск по чл. 415, ал. 3, предл. второ вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК.

Процесният Договор за кредит № L310088 е сключен на 21.11.2022 г. между „ЮТЕ КРЕДИТ България“ ЕООД и В. И. М. за предоставяне на кредит в размер на 2500 лв. със срок на погасяване 14 месеца, при годишен процент на разходите (ГПР) 52 % и годишен лихвен процент 17.00 %.

Кредитополучателят се е задължил да погасява задължението си на равни месечни вноски в размер на 230,00 лв. /последната в размер на 229,09 лв./, като всяка месечна вноски включва главница, договорна лихва и такса за разглеждане на кредита, чийто общ размер е 454,41 лв.

В случая по отношение на процесния договор са приложими разпоредбите на 2

Закона за потребителския кредит (ЗПК), чиято цел е да осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на потребителски кредит.

Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Според чл. 10, ал. 1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не помалък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. В чл.

11 ал. 1, т. 1-27 от същия закон са изброени реквизитите, които следва да съдържа договора, а съгласно ал. 2 от същата разпоредба, Общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по договора.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.

11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 от ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски кредит, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. За недействителността съдът следи и служебно и в случай, че констатира такава се позовава на същата в мотивите при обсъждане основателността на исковете. При тази недействителност обаче, отговорността на кредитополучателя не отпада изцяло, а съгласно чл.

23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

За неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не. Такова задължение съдът има на основание чл. 7, ал. 3 от ГПК.

В Договор за кредит № L310088 кредиторът е посочил ГПР в размер на 52%, като от същия са видни като разходи годишен лихвен процент в размер на 17% или общо 264,68 лв. и „такса за разглеждане“ в размер на 454,41 лв.

Сумарният размер на разходите е 719,09 лв. - предвид това, че същите като процент спрямо предоставената в заем сума от 2500 лв. не е равна на 52%, се налага изводът, че липсва яснота относно методиката на формиране на ГПР. В случая, не са спазени изисквания на чл. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК . Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В процесния договор никъде не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляването. Такава информация може да се изведе евентуално от част III „Разходи по кредита“, т.2 на приложения Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, в който е посочено, че при изчисляване на ГПР от 52% са взети предвид следните допускания:

„договорът ще е валиден за посочения срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислявани 3 допълнителни разходи, предизвикани от забава на плащанията.“ Но, извеждайки тази информация, е необходимо да се съобрази следното: в посочения формуляр е уточнено, че същият няма силата на предложение за сключване на договор и не задължава кредитора да предостави кредитния продукт, за който се отнася тази информация; изчисленият при посочените допускания ГПР не е равен на посочения в договора, т.е. формираните на годишна база разходи, са формирани при съобразени разходи, които не са известни на кредитополучателя, за които той не е получил достатъчно информация.

Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.

Нарушение е налице, т.к. в договора кредиторът се е задоволил с посочването на лихвения процент по заема, такса за разглеждане и ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. Ето защо, не е ясно по какъв начин е формиран ГПР, неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях.

Отделно - посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл.11, т.10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.

Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК. Липсата на разбираема и недвусмислена информация в договора по см. на чл.11, т.10 от ЗПК , е възможно да заблуди средния потребител относно цената и икономическите последици от сключването му, поради което договорът е недействителен.