Решение № 390 от 08.10.2026, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 390 гр. Червен бряг, 08.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Йохан М. Дженов при участието на секретаря Цветина Д. Георгиева като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Гражданско дело № 20264440100024 по описа за 2026 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.422 вр. с чл.415 от ГПК В РС – Червен бряг в срока по чл.415, ал.1 от ГПК взискателя по ч.гр.д.№ 661/2025 г. по описа на с.с. – „........ със седалище и адрес на управление: гр. С*, бул. „..., сграда № 2, етаж № 8 е депозирал искова молба за установяване на претендираните вземания по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение № 346/28.05.2025 г. по чл.410 ГПК по горепосоченото частно гражданско дело срещу А. И. А., с ЕГН ********** от гр. Ч****** за сумата 2557,34 евро (5001.73 лева), от които: 958,02 лева - падежирали и непогасени лизингови вноски по главница по Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив № AG0013072/20.02.2023 г. дължими за период от 10/11/2023 г. до 20/03/2024 г.; 1327,23 лева -падежирали и непогасени лизингови вноски за възнаградителна лихва по Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив № AG0013072/20.02.2023 г., дължими за период от 10/11/2023 г. до 20/03/2024 г.; 10,80 лева - такса за обслужване, дължима на основание т.26 от Тарифата към общите условия към Договора за финансов лизинг; 16,47 лева - такса за администриране на фишове и глоби, съгласно т.2 от Тарифата към общите условия към Договора за финансов лизинг, във връзка с чл. 8.6 от приложимите Общи условия и във вр. с чл. 345 (2) от ТЗ; 2,40 лева - такса за изпращане на напомнително съобщение чрез SMS за допуснато просрочие на падежирала вноска, на основание т.37 от Тарифата към общите условия към Договора за финансов лизинг; 1288,05 лева - неустойка за прекратяване на Договора по вина на Лизингополучателя, начислена еднократно към датата на прекратяване на Договора на основание чл.15.5 от Общите условия; 137,76 лева - разходи 1 за данъчни задължения, дължими на онование чл. 52 и сл. от ЗМДТ, на основание чл. 8.6 от приложимите Общи условия във вр. с чл. 345 (2) от ТЗ, за 2024 година; 287 лева - разходи заплатени застрахователни премии по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на основание чл. 8.6 от приложимите Общи условия във вр. с чл. 345 (2) от ТЗ; 50,00 лева Такса за административно обслужване на застрахователни премии, платими на повече от една вноска по избор на клиента, съгласно т.29 от тарифата; 696 лева - разходи за възстановяване на лизинговия актив на основание чл. 14.4 във вр. с чл. 8.7.10 от приложимите Общи условия; 228 лева - разноски направени за връчена покана чрез ЧСИ за прекратяване на договора, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба - 07.01.2026 г., до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че между страните е сключен Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността с № AG0013072/20.02.2023 г. от 20.02.2023 г., по силата на който лизингодателят прехвърлил владението върху посочения от лизингополучателя лек автомобил Лек автомобил BMW 523, peг. № ***, идентификационен № *** и предоставил ползването му на лизингополучателя, за което е съставен приемо предавателен протокол от 20.02.2023 г.

Твърди, че длъжникът приел да погасява задълженията си по договора на 36 вноски, с падеж на последната на 10.02.2026 г.

Твърди, че е договорен фиксиран лихвен процент в размер на 41,16 % и размер на месечни анюитетни вноски от 429,35 лв. Твърди, че лизингополучателят преустановил плащанията по договорения погасителен план, поради което ищеца изпратил до ответника Уведомление за прекратяване на Договора за лизинг връчено чрез ЧСИ Мирослав Колев.

Сочи, че след преустановяване на плащанията А. не е върнал МПС на ищеца.

Твърди се, че ищецът е ползвал услугите на „Глобъл Груп С*" ООД, с чието съдействие автомобилът е бил намерен и прибран на 11.07.2024 г. Вещта е била намерена в трето лице (А****), което няма никаква връзка с договора за финансов лизинг и живее в гр. Сливен, т.е. в различно населено място от това, в което е адресът на ответника. За тази цел е бил съставен Протокол за приемане и предаване на МПС. В тази връзка ищецът е направил разходите, посочени по-горе за връщане на фактическото държане върху лизинговата вещ.

Твърди се още, че разходите в размер на 696,00 лева отговарят на чл.345, ал.1 от ТЗ, вр. с чл.

88, ал.1 изречение последно и чл. 232 от ЗЗД.

На основание чл. 345 от ТЗ във вр. с чл. 8.1 от приложимите към Договора Общи условия за периода, през който е ползвал вещта, ответникът дължи заплащането на договорените месечни вноски по погасителен план (с падеж на: 10.11.2023 г. в размер на 429.35 лева;

10.12.2023 г. - 429.35 лева; 10.01.2024 г. в размер на 429.35 лева: 10.02.2023 г. -429.35 лева.:

10.03.2023г. - 429.35 лева).

Твърди, че на основание чл. 15.1 от приложимите ОУ, предвид допуснатата забава в плащанията на горепосочените вноски е начислена неустойка в размер на 3.96 лева към в размер на законната лихва за забава за всеки ден просрочие върху главницата, включена в съответната месечна вноска от датата на падежа, като на основание чл.15.5 от приложимите към Договора Общи условия, Лизингополучателят дължи на Лизингодателя неустойка за 2 прекратяване на договора по негова вина в трикратен размер на договорената месечна вноска или общо 1288,05 лева, дължима еднократно към датата на прекратяване на Договора.

Сочи, че основание чл. 8.6. във вр. с чл. 8.7.4 от Общите условия, Лизингополучателят дължи да възстанови на Лизингодателя направените разходи за заплащане на данъци на основание чл. чл.52-61 от Закона за местните данъци и такси в общ размер на 137, 76 лева.

По така изложените правни съображения се моли за уважаване на предявените искове.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът А. И. А., с ЕГН ********** от гр. Ч****** чрез назначения му от съда по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител – адв. П. К. от АК - Плевен, е депозирал отговор на исковата молба, в който излага съображения за нейната неоснователност. Оспорва задължението за заплащане на главница. Твърди още и, че исканията за присъждане на сумите от 1288.05 лв. - неустойка за прекратяване на договора по вина на лизингополучателя, начислена еднократно към датата на прекратяване на договора на основание чл.15.5 от Общите условия и сумата от 696.00 лева разходи за възстановяване на лизинговия актив на основание чл. 14.4 във вр. чл. 8.7.10 от приложимите общи условия се основават на неравноправни клаузи, с които се задължава потребителят при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение - чл. 143, т. 5 ЗЗП.

Поддържа, че клаузата, с която е уговорена лизинговата вноска за възнаградителна лихва в приложения договор за финансов лизинг от 20.02.2023 г. е нищожна, поради прекомерност.

По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Червен бряг е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 342, ал. 2 ТЗ вр. с чл. 345 ТЗ и чл. 79 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.

За да възникване субективното материално право за заплащане на лизингово възнаграждение по иска с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 342, ал. 2 ТЗ вр. с чл. 345 ТЗ, следва ищецът да установи проявлението на следните материалноправни предпоставки: 1. наличие на действително правоотношение по договор за финансов лизинг; 2. лизингодателят да е придобил вещта от продавача, като я е предал във фактическата власт на лизингополучателя и му е предоставил свободното ползване на обекта на лизинга в рамките на уговорения срок.

В този смисъл между страните няма спор, а и от представения по делото Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността с № AG0013072/20.02.2023 г. от 20.02.2023 г., по силата на който лизингодателят придобил преди сключване на договора собствеността върху посочения от лизингополучателя лек автомобил Лек автомобил BMW 523, peг. № ***, идентификационен № *** и между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение с характеристиките на договор за финансов лизинг. С него ищецът е поел задължение да придобие собствеността по 3 отношение на Лек автомобил BMW 523, peг. № ***, идентификационен № ***, който да предаде за възмездно ползване на лизингополучателя, срещу задължението му да заплаща лизинговите вноски с общ размер на лизинговата стойност от 8800,00 лв., ведно с начислена лихва върху главницата от 6535,86 лв. при годишен лихвен процент от 41,16 %.

Към договора е представен погасителен план, в който е установено, че задълженията за главница и лихва подлежат на заплащане на 36 погасителни вноски, с размер на първата вноска от 308,61 лв. и размер на останалите вноски от 429,35 лв., с падеж на задълженията – на 10.02.2026 г. Договорът е сключен при установени Общи условия.

Ответникът е престанал да заплаща задълженията по договора за лизинг. В резултат на това дружеството-ищец е предприело действия за разваляне на договора и за връщане на лизинговата вещ. След преустановяване на плащанията А. не е върнал МПС на ищеца Поради тази причина дружеството е направило разходи за разваляне и неизпълнение на договора. По делото е представена Покана - уведомление на лизингодателя за прекратяване на договора, връчено чрез ЧСИ Мирослав Колев. Тези разходи представляват вреди, които ищецът е претърпял в резултат на неизпълнението и развалянето на договора, като тази сума е обезщетение равностойно на тези вреди, дължимо от ответника на основание чл.88, ал.1, изр. последно от ЗЗД.

Разпоредбата на чл. 342, ал. 2 ТЗ предвижда, че с договора за финансов лизинг лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице при условия, определени от лизингополучателя, и да му я предостави за ползване срещу възнаграждение. Разпоредбата на чл. 342, ал. 3 ТЗ предоставя възможност на лизингополучателя да придобие вещта по време на договора или след изтичане на срока му.

Предвид посочените правни норми, разпоредбата на чл. 344, ал. 1 ТЗ, съгласно която лизингодателят има задълженията на наемодател съгласно чл. 230 ЗЗД, и препращащата норма на чл. 347, ал. 2 ТЗ основните задължения на лизингодателя по договора за финансов лизинг са следните: 1/ да придобие вещта - предмет на договора за лизинг от трето лице при условия, определени от лизингополучателя; 2/ да предаде лизинговия обект за ползване на лизингополучателя и да му предостави свободното ползване в рамките на срока на договора;

3/ да прехвърли на лизингополучателя собствеността на лизинговата вещ в уговорения срок.

Обстоятелството, че по своята същност финансовият лизинг представлява специфична финансова операция за предоставяне на кредит във веществена форма по избор на лизингополучателя, не освобождава лизингодателя от посочените задължения.

Задълженията на лизингополучателя са предвидени в разпоредбата на чл. 345, ал. 1 и 2 ТЗ:

1/ има задълженията на наемател съгласно чл. 232 и чл. 233, ал. 2 ЗЗД, а именно да си служи с вещта за определеното в договора ползуване, а при липса на такова – съгласно предназначението й, /чл. 232, ал. 1 ЗЗД/, да плаща лизинговата цена и разходите, свързани с ползуването на вещта /чл. 232, ал. 2 ЗЗД/, да съобщава незабавно на лизингодателя за повредите и посегателствата, извършени върху наетата вещ /чл. 233, ал. 2 ЗЗД/.

Установява се, че ищецът като лизингодател е изпълнил задължението си и е придобил от трето лице Лек автомобил BMW 523, peг. № ***, идентификационен № ***, което е предоставил за ползване на ответника като лизингополучател срещу договореното 4 възнаграждение, платимо на месечни вноски в размер и с падеж, посочени в погасителен план, неразделна част от договора, при уговорено задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив. За установяване на това обстоятелство е представен Приемо-предавателен протокол от 20.02.2023 г., подписан от лизингополучателя. Този частен свидетелстващ документ се ползва с обвързваща съда формална доказателствена сила, доколкото не е оспорен в преклузивните за това срокове по чл. 193 ГПК, поради което следва да се приеме, че изявлението на лизингополучателя за получаване на лизинговия актив, изхожда от лицето, сочено като негов автор.