Определение № 360 от 05.05.2025, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 360 гр. Р., 05.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – Р., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова

Членове:

Атанас Д. Христов

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно частно гражданско дело № 20253300500211 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.

Постъпила е частна жалба от Д. И. Д. и Я. И. Д. чрез пълномощник против Определение № 207 от 25. 03. 2025 г. по гр. д. № 2004/ 24 г. по описа на Р.ския районен съд, с което съдът е върнал на основание чл. 130 от ГПК исковата молба и прекратява поради недопустимост, в частта и по отношение на предявения установителен иск на основание чл.

124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗС за признаване, че ищците са собственици на основание покупко-продажба и давностно владение върху следния недвижим имот, а именно: жилищна сграда със застроена площ 36 кв.м., построена в дворно място, находящо се в с. Д., общ. Р.. Жалбоподателят твърди, че определението е незаконосъобразно. Моли обжалваното от него определение да бъде отменено и съдът да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответникът по частната жалба Община Р. е подал писмен отговор. Оспорва жалбата като неоснователна и да бъде потвърдено определението.

Р.ският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и след проверка на обжалвания акт, констатира следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, против акт, подлежащ на съдебен контрол, а разгледана по същество е основателна.

Делото е било образувано пред РРС по предявена искова молба от Д. И. Д. и Я. И. Д. против Община Р. с искане да се приеме за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на основание покупко-продажба и давностно владение на следния недвижим имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - ДВОРНО МЯСТО, находящ се в с. Д., общ.

Р., обл. Р., с административен адрес: ул. „Й.С.” № 1, урегулирано с площ 1419 кв.м. (хиляда четиристотин и деветнадесет квадратни метра), неурегулирано с площ 1063 кв.м (хиляда 1 шестдесет и три квадратни метра), съставляващ парцел VII-648 (седем римско шестстотин четиридесет и осем арабско) в кв. 63 по кадастрален план, одобрен със Заповед № 1234/ 1986 г. на председателя на Общински народен съвет - Р., при съседи: улица, улица, парцел VI-647, както и да присъдите на ищците направените по делото разноски. Моли се със същото решение да се признае за установено, че ищците са собственици на основание покупкопродажба и давностно владение н а следния недвижим имот, а именно: ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ 36 кв.м . (тридесет и шест квадратни метра), построена в описания по-горе ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - ДВОРНО МЯСТО, находящ се в с. Д., общ. Р., обл.

Р., с административен адрес: ул. „Й.С.” № 1, урегулирано с площ 1419 кв.м. (хиляда четиристотин и деветнадесет квадратни метра ), неурегулирано с площ 1063 кв.м. (хиляда шестдесет и три квадратни метра), съставляващ парцел VII-648 (седем римско шестстотин четиридесет и осем арабско) в кв. 63 по кадастрален план, одобрен със Заповед № 1234/1986 г. на председателя на Общински народен съвет - Р., при съседи: улица, улица, парцел VI-647.

Ищците твърдят, че с договор от 29.04.1944 г. С.С.П.Г. придобил чрез покупкопродажба дворно място от 9 ара, находящо се в с. Д., окръг Р., при съседи: К.П., шосе и от двете страни улици, заедно с ограда от камък. Същият имот станал предмет на писмен договор от 24.11.1983 г., заверен от кмета на с. Х., с който продавачът С.С.Г., жител на с. Д., находящ се в с. Х. в дома за стари хора, продал на С.В.В. дворното място от 900 кв.м, при съседи: Г.Г. и от трите страни - улици. Твърди се, че с последващ договор от 1997 г. С.В.В. се задължила да продаде на Н.И.М. и К.Р.М. процесното дворно място заедно с построената в него жилищна сграда в срок от три години, при уредени напълно облигационните отношения между страните. Владението било предадено в деня на подписването на предварителния договор, заверен под № 2 /14.02.199 г. от кмета на с. К. общ. В.. С разписка от 14.10.1998 г., заверена от кмета на с. Г., общ. В., първият ищец Д. И. Д. платил на К.Р.М. с ЕГН ********** и Н.И.М. с ЕГН **********, и двамата от гр. Г., в брой сумата от 500 000 лв. (петстотин хиляди лева) за закупуване на процесното дворно място от 900 кв.м.

(деветстотин квадратни метра), находящо се в с. Д., общ. Р., ул. Й.С. № 1, заедно с построената в него жилищна сграда, при съседи на имота: от трите страни улици и Г.Г., със забележка, че разписката препраща към предходния договор № 2 от 14.02.1997 г., заверен в кметството на с. К.. Сочи се още, че на датата на съставяне на разписката започнало през 1998 г. давностно владение. Твърди се, че от този момент ищците владеят процесния имот като свой, непрекъснато, явно и безспорно, което продължавало и до настоящия момент. Ето защо същите решили да се снабдят с документ за собственост по обстоятелствена проверка, за което са подписали молба - декларация и заверили същата в Община Р.. При снабдяване с необходимите им документи установили, че по кадастрален план, одобрен със Заповед № 1234 от 1986 г. на председателя на Общински народен съвет – Р., за имота бил отреден парцел VII-648 в кв. 63, урегулирано с площ 1419 кв.м. и неурегулирано с площ1063 кв.м. В скицата на общината било записано, че собственик на имота е С.Г. по разписен лист. С удостоверение № ОС-177 от 27.09.2024 г. ответникът удостоверил, че имотът е общинска собственост съгласно параграф 42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС. За дворното място имало съставен АДС № 59 от 07.12.1962 г., в който било посоченото, че построените в имота 2 сгради не са общинска собственост. Твърди се, че до настоящия момент ищците продължават да упражняват фактическата власт върху целия имот, както върху дворното място, така и върху построената в него жилищната сграда, владеейки имота като свой, непрекъснато, явно и безспорно в продължение на повече от 10 години. Така ищците обосновават правния си интерес.

В подадения писмен отговор ответникът Община Р. оспорва иска като неоснователен по отношение на дворното място с твърдение, че процесният имот от 1962 година е държавна собственост, а впоследствие общинска собственост, а по отношение на жилищната сграда заявява, че няма претенции, ищците са я придобили чрез покупкопродажба. Сочи се, че съгласно чл. 1 от Закона за уреждане правата на лицата, които са заели или получили държавни дворни места, обн. ДВ, бр. 90/09.11.1956 г., на всички лица, които от 15 ноември 1934 г. до 15 декември 1951 г. са заели или получили без основание държавни дворни места в строителните граници на населените места, е признато право на строеж върху държавна земя. На лицата, посочени в списъците в преписките за извършени проверки основанието за владение на общински дворни места, следва да се издадат удостоверения за признаване на правото на строеж върху държавно дворно място и правото на собственост върху построените сгради и подобрения по местата. Сградите и постройките върху местата се считали за собственост на лицата, на които се признава право на строеж. На лицата, на които било признато правото на строеж върху държавна земя, се издавали удостоверения от изпълнителните комитети на съответните народни съвети съгласно чл. 4 от ЗУПЛЗПДДМ.

Правото на строеж се придобивало по силата на закона при наличие на предвидените в него предпоставки, а с удостоверението се констатирало наличието на съответното право. Не оспорва обстоятелството, че постройката в актувания им имот, е собственост на С.С.Г., съгласно издадено удостоверение № 109 по образец от чл. 12 от Правилника за приложение на ЗУПЛЗПДДМ, а именно удостоверение за признато право на строеж върху държавно дворно място и право на собственост върху построените сгради и подобрения в местата, издадено от Градски народен съвет.

В обжалваното определение районният съд е приел, че ответникът по иска не оспорва претендираното от ищците право на собственост върху сградата в процесното дворно място, възприемайки довода на ответника и е прекратил производството по отношение на предявения установителен иск на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, поради липса на правен интерес.

При тези данни, съдът приема, че частната жалба е основателна.

Предявен е положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, за собственост върху жилищна сграда, находяща се в дворно място с твърдение за упражняване на давностно владение до предявяване на иска в продължение на повече от 10 години и придобиването по давност, както на сградата, така и на дворното място на осн. чл. 79 от ЗС.

Ищците извеждат правния си интерес от водене на положителен установителен иск по чл.

124, ал. 1 от ГПК по отношение на сградата, предвид липсата на документи, установяващи правото им на собственост върху нея, както и че за имота – дворно място в което е 3 построена сграда, е съставен АДС № 59 от 07. 12. 1962 г. Правният спор е възникнал, когато решили да се снабдят с документ за собственост на осн. обстоятелствена проверка и установили, че в скицата на Община Р. е записано, че собственик на имота по разписен лист е трето на спора лице – техен праводател С.Г. по разписен лист, а за дворното място, че е общинска собственост.

Съгласно прогласеният с ГПК принцип на диспозитивното начало, от волята на ищеца зависи чрез какъв иск и в какъв обем ще защити накърненото си от правния спор право. Именно в контекста на този основен принцип следва да се преценява във всеки конкретен случай и изискването на чл. 124, ал. 1 ГПК за наличие на правен интерес от предявяването на положителен установителен иск, в какъвто смисъл е трайната съдебна практика, която се споделя и от настоящия състав на съда. В случая ищците обосновават правния си интерес от предявения положителен установителен иск с твърдението, че са във владение на процесния недвижим имот, че са упражнявали давностно владение повече от 10 години и че правният спор е възникнал при снабдяването им с документ за собственост.

Легитимацията на ищците като собственици, упражняващи фактическа власт върху имота, смущаване на правата им от ответника с оглед на удостовереното при издаване на поисканите им документи при снабдяване с нотариален акт, обуславя правния им интерес от предявяване на положителен установителен иск.

По изложените съображения, съдът в настоящия състав приема, че прекратявайки производството по делото като недопустимо по отношение на сградата, районният съд неправилно се е позовал на липсата на правен интерес, поради което определението следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

Воден от изложеното, Р.ският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 207 от 25. 03. 2025 г. по гр. д. № 2004/ 24 г. по описа на Р.ския районен съд, с което съдът е върнал на основание чл. 130 от ГПК исковата молба и прекратява поради недопустимост, в частта и по отношение на предявения установителен иск на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗС за признаване, че ищците са собственици на основание покупко-продажба и давностно владение върху следния недвижим имот, а именно: жилищна сграда със застроена площ 36 кв.м., построена в дворно място, находящо се в с. Д., общ. Р. и връща делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване .

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5