Решение № 219 от 13.05.2024, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Търговско дело 593/2023
- Вид
- Решение № 219
- Подписан
- 13.05.2024
- В сила
- 22.05.2025
- Състав
- Цветелина Георгиева Хекимова
Цитирани разпоредби
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 367, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.83, ал.1, т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.1 · Закон за адвокатурата
- чл.42, ал.2, т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.63, ал.2, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.6, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 226, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл.380 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл.432 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл.498 · Кодекс за застраховането
- чл.342, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.1 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
- чл.63, ал.2, т.1 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 219 гр. Варна, 13.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Търговско дело № 20233100900593 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от Г. Й. К., ЕГН ********** с адрес в ******, чрез адв. Св.С., срещу ЗАД „ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ" АД, ЕИК 200299615, със седалище гр. София, с правно основание чл.432 от КЗ и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата 30 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди /болки, страдания, негативни психични изживявания и емоционален стрес/ ведно със законната лихва от 17.12.2018г. /датата на подаване на писмената застрахователна претенция до окончателното й изплащане/.
В исковата молба се твърди, че на 18.11.2018 г. по път „9004" между гр. Барна и гр. Белослав, обл. Варна, при управление на моторно превозно средство – л.а. „Фолксваген Пасат", рег.№******, М.С.С. нарушил правилата за движение по чл.6, т.1 и чл.42, ал.2, т.2 ЗДвП и чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.1 ППЗДвП, като при изпреварване не съобразил своето поведение с надлъжната пътна маркировка, пресякъл единична непрекъсната линия и навлязъл в пътна лента за насрещно движение, при което създал опасност за насрещно движещо се превозно средство лек автомобил "Ауди"А-4 с ДК№******, управляван от Д.С.М. и по непредпазливост причинил на ищцата Г. Й. К. /пътник на задна лява седалка в лек автомобил "Ауди"А-4 /множество травматични увреждания - контузия на главата, разкъсно-контузни рани по лицето, контузия на ляво и дясно коляно, травма на нервните коренчета в шийна област, травматични отоци, кръвонасядания и ожулвания в гореописаните области. По случая било образувано досъдебно производство по описа на ОД на МВР Варна, НОХД №3110/20г. по описа на ВРС, приключило с влязло в сила решение, с 1 което водачът на процесното МПС е признат за виновен за причиняване на описаното ПТП.
Сочи се, че вследствие на получените травматични увреждания ищцата е претърпяла силни болки и страдания през продължителен период от време, което е довело до нарушаване на обичайния й ритъм на живот, не можела да се грижи за домакинството си, имала силно главоболие и световъртеж. Твърди се, че ищцата претърпяла силен емоционален стрес, съпроводен с негативни психични изживявания, свързани с нарушен сън - често сънувала кошмари, изпитвала страх да пътува в превозни средства.
Твърди се, че съгласно чл.498 и чл.380 от КЗ ищцата е предявила писмена застрахователна претенция пред ответното дружество с вх.№3326 /17.12.2018г., на която до момента няма писмен отговор за определяне размер на обезщетение, с което ищцата обосновава правния си интерес от предявяване на настоящия иск. Към момента на произшествието причинилото вреда МПС е имало действащ договор за застраховка "Гражданска отговорност", сключен с ответното дружество ЗАД Далл Богг: Живот и здраве" АД.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ" АД, ЕИК 200299615, със седалище гр. София е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва се, че ПТП се е осъществило поради действията на водача на л.а. „Фолксваген Пасат" М.С., твърди се, че процесното ПТП е настъпило поради неспазване правилата за движение по пътищата от страна на водача на лек автомобил "Ауди"А-4 Д.М.. Релевира се и възражение за независимо съпричиняване от двамата водачи, както и съпричиняване от страна на пострадалата поради непоставяне на обезопасителен колан. Оспорва се претенцията за неимуществени вреди по размер, като твърди, че е прекомерно завишена, както и настъпването на твърдените неимуществени вреди и тяхната причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, приема за установено следното от фактическа страна:
Прието е за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване наличието на застрахователно правоотношение за процесния автомобил през периода, през който е осъществено ПТП, предявената пред ответното дружество извънсъдебна претенция.
Приет е по делото заверен препис от протоколно определение от 20.10.2020г. по НОХД №3110/2020г. по описа на РС – Варна за одобряване на споразумение, с което е прието за установено, че подсъдимият М.С.С. виновно е извършил следното деяние, представляващо престъпление по чл. 343, ал.3, пр.2, б.А, пр.1 вр. ал.1, б.Б, пр.2, вр. чл.342, ал.1 от НК: на 18.11.2018г., по път 9004, между гр.Варна и гр.Белослав, при управление на МПС – лек автомобил „Фолксваген Пасат“, рег.№ ******, е нарушил правилата за движение по чл.6, т.1 и чл.42, ал.2, т.2 от ЗДвП и чл.63, ал.2, т.1 вр.чл.1 от ППЗДвП, като при изпреварване не е съобразил своето поведение с надлъжната пътна маркировка, пресякъл единична непрекъсната линия и навлязъл в пътна лента, предназначена за насрещно движение, при което създал опасност за насрещно движещо се превозно средство и по непредпазливост причинил телесна повреда на повече от едно лице.
Като доказателство по делото е приет констативен протокол за ПТП с пострадали лица №2*****, видно от който при ПТП, осъществено на път III-9004 на км 5ти км в посока 2 гр.Белослав между лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег.№ ****** и лек автомобил "Ауди А 4“ с рег №****** са пострадали М.С.С., Д.С.М., Т.П.П., Г. Й. К., И.Р.Г., СтА. И.Г. и М.Д.М..
Като доказателство по делото са приети също застрахователна претенция от Г. Й.
К. до ЗАД Далл Богг: Живот и здраве" АД от 17.12.2018г., медицинска документация за спешна помощ и изследвания на Г. К. от МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД, както и медицинско удостоверение, издадено от МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД.
От заключението на вещите лица по назначената и приета по делото комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, изготвено въз основа на материалите по делото и преглед на пострадалата, се установява, че в резултат на процесното ПТП ищцата е получила контузия на главата, травма на нервни коренчета в шийния отдел, две малки, по 1 см рани на челото в централната част, контузия на двете колена и контузия на двете подбедрици по предното лице, обусловили в своята съвкупност временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Според заключението възстановяването е минало без усложнения, пострадалата е възстановена напълно, като се останали два белега на челото, които могат да бъдат определени като загрозяващи. Според заключението ПТП е настъпило поради предприетото изпреварване от лекия автомобил „Фолксваген Пасат“ въпреки непрекъснатата осева линия, поради което е навлязъл в платното за насрещно движение и е отнел предимството на лекия автомобил „Ауди А4“, при което е настъпил челен удар.
Според вещото лице ударът е било възможно да се предотврати, ако водачът на лекия автомобил „Фолксваген Пасат“ не е предприел изпреварване. Въз основа на представените писмени и гласни доказателства вещото лице е установило, че ищцата Г. К. е пътувала на задната седалка на мястото зад шофьора, като е възможно и при правилно поставен предпазен колан, главата, предното лице на коленете и предното лице на подбедриците да контактуват със задната част на предната седалка, когато седалката е максимално назад.
От заключението на вещото лице по назначената и приета по делото съдебнопсихологична експертиза, изготвено въз основа на материалите по делото и преглед на пострадалата, се установява, че преживеният пътен инцидент, свързан със заплаха за живота и здравето на пострадалата и нейния съпруг, са имали характера на психотравмено изживяване, което е останало непреработено. Острият стрес вследствие на инцидента и продължителния период на обгрижване на постраД. й партньор са довели до хроничен стрес. Към момента на изследването вещото лице е установило данни за симптоми на хроничен стрес, проблеми със съня, интензивен негативен афект при напомняне на травматичното събитие.
По искане на ищцовата страна като свидетел е разпитан И.Р.Г., управлявал лекия автомобил „Ауди А4“ по време на произшествието. От показанията му се установява, че ищцата е пътувала на задната седалка на мястото зад шофьора и е била ударена в главата, коленете и шията, имала синини. Свидетелят заявява, че пострадалата и досега има болки във врата и главата, както и страх да се качва на кола.
По искане на ответната страна като свидетел е разпитан А. С. А., служител на ОД 3 на МВР. От показанията му се установява, че след отправен сигнал от дежурната част на 4то РУ „Полиция“ посетил местопроизшествието, намиращо се на 7-8-ми км на път 9004 от Белослав за Варна. Според показанията пострадалите от ПТП са били общо 6 души, като част от тях свидетелят е записал в констативния протокол отстрани поради липса на място.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Ищецът претендира заплащане на застрахователно обезщетение, като се позовава на застрахователно правоотношение, възникнало по силата на застрахователна полица за осигурения риск “гражданска отговорност”. По силата на договора за застраховка “гражданска отговорност” застрахователят покрива в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се реализира чрез заплащане обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също и на лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане.
С разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ /ДВ бр.102/2015г., в сила от 01.01.2016г./ законът признава в полза на пострадалото лице право на пряк иск срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на прекия причинител, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди, а именно настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените вреди.
Наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” към процесната дата между собственика на л.а. марка „Фолксваген Пасат", рег.
№****** и ответното дружество се установява от представената по делото справка от Гаранционен фонд за сключена застраховка „Гражданска отговорност”, валидна към датата на инцидента. През процесния период водачът на МПС е бил обхванат от застрахователната закрила по застраховката “гражданска отговорност”, което от своя страна обуславя правото на постраД. да предяви прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ.
Видно от протокол № 260108 от 20.10.2020 г. по НОХД № 3110/2020 г. по описа на ВРС, наказателният съд е одобрил постигнато споразумение между РП Варна и подсъдимия М.С.С. за престъпления с три пострадали лица. Доколкото ищцата Г. К. не е сред тях, в наказателния процес спрямо нея не е установено извършването на престъпно деяние, поради което разпоредбата на чл. 300 от ГПК не намира приложение в настоящия граждански процес. Предпоставките от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, а именно 4 извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца подлежат на установяване в настоящото производство с всички допустими доказателствени средства.
Фактът на настъпване на процесното пътно-транспортно произшествие се установява посредством приетия като доказателство и неоспорен от страните в процеса официален удостоверителен документ – констативен протокол за ПТП с пострадали лица №2*****