Решение № 73 от 06.02.2026, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. Разград, 06.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПАВЛИНКА АТ. СТОЯНОВА при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА като разгледа докладваното от ПАВЛИНКА АТ. СТОЯНОВА Гражданско дело № 20263330100016 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие.

Образувано е по молба, подадена от Й. Х. У. срещу Г. А. У., за налагане на мерки по Закона за защита от домашно насилие. Сочи, че с ответника са съпрузи от 1999 г., от брака с когото има две деца, едното от които – непълнолетно. От месец юни 2025 г. живеят на адрес в с. Я.****** в имот, собственост на леля й, която им го предоставила за ползване.

В молбата се сочи конкретна проява на домашно насилие – на 31.12.2025 г. празнували в жилището, а след полунощ молителката и непълнолетният им син Мерт отишли на гости при роднини в селото и се прибрали около 05:00 ч. сутринта на 01.01.2026 г. В дома им била и свекърва й Г. А..

Молителката установила, че съпругът й води кореспонденция чрез приложението WhatsApp с любовницата си Н. С., което предизвикало скандал между тях. Ответникът заявил, че няма намерение да прекратява извънбрачната си връзка. Тогава молителката опитала да издърпа телефона от ръката му, а той изпаднал в ярост и започнал да я удря с телефона по главата и по цялото тяло, след което продължил побоя като я удрял с ръце и крака. От ударите паднала на земята, а ответникът продължил да я удря с ръце и крака, докато не се намесили синът им и свекърва й, които го издърпали и извели от стаята. След инцидента ответникът си легнал.

Около 09:00 ч. сутринта болките в главата и тялото на молителката се усилили значително, поради което събудила ответника и настояла да я закара на лекар. Вследствие на побоя била приета а в УМБАЛ „Медика“ гр. Русе, където престояла от 01.01.2026 г. до 05.01.2026 г., с окончателна диагноза:

Мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма, придружено от множество повърхностни травми и кръвонасядания но тялото.

На молителката било извършено и съдебномедицинско

1 освидетелстване в УМБАЛ „Канев“ АД гр. Русе, в което били отразени установените множество кръвонасядания по десния горен крайник, дясното рамо, двете гърди и двете подбедрици. Посочено било, че описаните увреждания са резултат от действието на твърди тъпи предмети и могат да се оценят по медико-биологичния признак болка и страдание.

В молбата се сочи, че този побой не бил изолиран случай, а пореден акт на физическо и психическо насилие, което зачестявало с времето. След изписването й на 05.01.2026 г., не се прибрала в семейното жилище, а пренощувала в съседна къща при братовчедка си, поради основателен страх за живота и здравето си.

Обърнала се за съдействие към районния инспектор на с. Я., който я насочил да потърси незабавна защита по съдебен ред.

С допълнителна молба от 30.01.2026 г. сочи друг случай на упражнено от ответника спрямо нея домашно насилие. На 01.12.2025 г. около 17:00 часа двамата били в дома им в с. Я., когато ответникът демонстративно провел телефонен разговор с жена, за която открито твърдял, че му е любовница.

Възразила на висок тон срещу това негово поведение, което предизвикало силен гняв у него, вследствие на което хвърлил по молителката водна стъклена чаша, като я ударил в коляното на левия крак. Поради силата на удара чашата се счупила и стъклото прорязало дълбоко крака й, от което се получило обилно кървене.

Почувствала се изключително зле, изпитала силна болка, започнала да трепери и изпаднала в силен стрес. Направили временно кръвоспиране с хавлиени кърпи, след което ответникът я закарал в Спешно отделение гр.

Разград, където раната била почистена и зашита. С течение на времето състоянието се влошило, появили се усложнения, свързани със силни болки и трайно накуцване, което наложило на 22.01.2026 г. да постъпи в Отделението по ортопедия, травматология и гръбначна хирургия при УМБАЛ „МЕДИКА“ ООД гр. Русе, където извършили оперативна интервенция.

Към настоящия момент се придвижвала с патерици, ходела на превръзки през три дни, предстояла рехабилитация след сваляне на конците, като състоянието й все още налагало щадящ режим и лечение.

Твърди, че не може да спи спокойно, живеела в постоянен страх, чувствала се застрашена и психически срината, съществувала реална и непосредствена опасност за живота и здравето й. Досега смятала, че има някакъв шанс отношението на ответника да се подобри и поведението му да се коригира, била толерантна с него, била до него при решаване на всички проблеми, но това рефлектирало негативно върху нея самата. Не се чувствала в безопасност, била на предела на силите си. Желае съпругът й да бъде ограничен в действията си спрямо нея, за да бъде преустановен тормоза.

Към молбата е приложена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, в която под страх от наказателна отговорност описва извършения акт на домашно насилие.

Ответникът не е представил писмен отговор и не се явява лично в проведеното съдебно заседание.

На 07.01.2026 г. е издадена заповед за незабавна защита, като на ответника са наложени мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от ЗЗДН.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

2

Не се спори между страните, че същите са съпрузи и от брака си имат непълнолетно понастоящем дете. По делото е представена декларация по чл.

9, ал. 3 от ЗЗДН, която съдът кредитира като годно доказателство, тъй като в същата е описан по време, място и начин на извършване твърденият акт на домашно насилие.

От данните по делото не се установява страните да се водят на диспансерно психиатрично наблюдение, а видно от служебно изготвените по делото справки за съдимост, ответникът е осъждан.

В съдебно заседание страните не се явяват. Като причина за неявяване на молителката, пълномощникът сочи влошеното здравословно състояние, което затруднявало придвижването й.

Видно от представеното съдебно-медицинско удостоверение от 05.01.2026 г., молителката е получила сътресение на мозъка, без наличие на обективна неврологична симптоматика; кръвонасядания на десен горен крайник, дясно рамо, дясна гърда и двете подбедрици; кръвонасядане на лява гърда; цикатрикс от рана на ляво коляно. Установените увреждания следва да се преценяват по медико-биологичните признаци: болка и страдание; разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. Според епикризата от УМБАЛ „Медика“ ООД Русе, на молителката е поставена диагноза мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма. На 22.01.2026 г. молителката е приета повторно в медицинското заведение за оперативни процедури на таза и долния крайник със среден обем и сложност.

По делото като свидетели са разпитани Л. И. Б. и Х. Х. И., съответно вуйчо и баща на молителката, чиито показания съдът преценява, съобразно разпоредбата на чл. 172 от ГПК с оглед възможната тяхна заинтересованост.

Свидетелите съобщават, че страните са живели добре и не са знаели за съществуването на проблеми между тях. Едва след като постъпила в началото на м. януари в болница, молителката им споделила какво се е случило и показала синините на баща си, св. И.. И двамата свидетели твърдят, че молителката се движи много трудно, като ползва две патерици.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Молбата за защита е подадена от пострадалата съгласно чл. 8, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, поради което е налице валидно сезиране на съда от процесуално легитимирано за това лице.

Молителката твърди извършен акт на домашно насилие на 01.12.2025 г. и 01.01.2026 г., а молбата е депозирана в съда на 06.01.2026 г., поради което е спазен срокът по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН и същата се явява процесуално допустима.

Легална дефиниция за домашно насилие е дадена в чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН, според която разпоредба това е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка.

Безспорно ответникът е лице, попадащо в кръга на посочените в чл. 3, т. 1 от ЗЗДН лица – съпруг, следователно притежава материално-правната легитимация да отговаря по молбата, предмет на настоящото разглеждане.

3

От събраните по делото доказателства съдът намира за доказано, че на 01.12.2025 г. молителката и ответникът били в дома си в с. Я., като последният провел телефонен разговор с жена, за която твърдял, че му е любовница.

Изразеното на висок тон недоволство от поведение му, предизвикало силен гняв у него, вследствие на което хвърлил по молителката стъклена чаша, удряйки я в коляното на левия крак. Чашата се счупила и стъклото прорязало крака й с последвало обилно кървене. Ответникът я закарал в Спешното отделение в гр. Разград, където раната била почистена и зашита. С течение на времето обаче състоянието й се влошило, появили се усложнения, свързани със силни болки, което наложило на 22.01.2026 г. да постъпи в Отделението по ортопедия, травматология и гръбначна хирургия при УМБАЛ „МЕДИКА“ ООД гр. Русе, където била извършена оперативна интервенция.

Доказан е по делото и извършеният на 01.01.2026 г. акт на домашно насилие. Молителката и непълнолетният й син Мерт се прибрали около 05:00 ч. сутринта след като били на гости при роднини в селото. Тя установила, че съпругът й води кореспонденция чрез приложението WhatsApp с любовницата си, което предизвикало скандал между тях, при който ответникът й нанесъл удари с телефона си по главата и по цялото тяло, удрял я с ръце и крака. От ударите паднала на земята, а ответникът продължил да я удря с ръце и крака, докато не се намесили синът им и свекърва й, които го издърпали и извели от стаята. Около 09:00 ч. сутринта болките в главата и тялото на молителката се усилили значително, което наложило да посети лекар. Вследствие на побоя била приета в УМБАЛ „Медика“ гр. Русе, където престояла от 01.01.2026 г. до 05.01.2026 г.

Съдът намира за безспорно установено по делото, че отношенията между страните са изострени и между тях отсъства нормалното общуване.

Двамата са съпрузи и родители на две деца, едното от които вече пълнолетно, но очевидно между тях липсва уважение, търпимост и разбиране. Влошените отношения с висока степен на вероятност се дължат на извънбрачната връзка, поддържана от ответника, което рефлектира негативно върху самата молителка. Тези изводи се обосновават и от представената декларация по чл.

9, ал. 3 от ЗЗДН, на която съдът придава доказателствена сила по смисъла на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН и в какъвто смисъл са дадените разяснения на ответника с връченото му разпореждане за насрочване на делото. От кредитираната декларацията съдът намира за доказан твърдения акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН на 01.01.2026 г., изразяващо се във физическа разправа – удари с телефон, с ръце и крака по главата и цялото тяло. Съдът кредитира и декларацията към допълнителната молба, с която се доказва твърдения акт на домашно насилие от 01.12.2025 г., изразяващо се в причиняване на прорезна рана в лявото коляно от счупена чаша, хвърлена от ответника по молителката, като счита за недопустимо да се толерира разрешаването на възникнали конфликти или неразбирателства в семейството по пътя на насилието.

При налагане на мерките по чл. 5 от ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на молителя или становището на ответника, а следва да наложи, по своя преценка, една или повече мерки за защита.

В настоящата хипотеза молителката, като пострадала от конкретен акт на домашно насилие, осъществен на 01.12.2025 г. и 01.01.2026 г., следва да бъде защитена, като спрямо извършителя на домашно насилие, с оглед характера и интензитета на същото, съдът намира за подходящи мерките за 4 защита по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 5 от ЗЗДН, съгласно които извършителят се задължава да се въздържа от извършване на домашно насилие, отстранява се от съвместно обитаваното жилище, забранява му се да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих и временно се определя местоживеенето на непълнолетното дете на страните при молителката за срок, определен от съда.