Определение № 729 от 07.03.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 729 гр. София, 07.03.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове:

Десислава Добрева

Мария Бойчева като разгледа докладваното от Ирина Петрова Касационно търговско дело № 20248002902340 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответника Застрахователна компания „Лев инс“ АД срещу решение № 816 от 09.07.2024г. по в.гр.д.№ 2005/2023г. на Софийски апелативен съд.

Предмет на жалбата е уважаването на исковете за заплащане на основание чл.432,ал.1 КЗ на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на В. З., настъпила при пътно произшествие от 10.08.2021г., предявени от родителите Д. З. и С. З. над сумата от по 24 000 лв. до присъденото в резултат на решението на САС обезщетение от по 140 000 лв. и на иска, предявен от ищцата М. Г., с която загиналият е живял на съпружески начала над сумата 6 000 лв. до присъдените в резултат на въззивното решение 21 000лв.

В касационната жалба са изложени подробни съображения, че определеното от състава на САС обезщетение на родителите за търпените морални вреди от смъртта на сина им от по 200 000лв., а на ищцата, която фактически е съжителствала със загиналия от 21 000лв., е прекомерно завишено и несъответстващо на критериите за справедливост, а същевременно приносът на В. З., който при управление на мотоциклет е съпричинил пътното произшествие, неправилно е определен в степен на 30 %, 1 а следва да се отчете в размер на 80%. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на исковете на ищците Д. З. и С. З. над сумата от по 24 000.00лв., до присъденото обезщетение от по 140 000лв., както и отхвърляне на иска на ищцата М. Г. над сумата 6 000лв., като се поддържа, че в тази част касираното решение е неправилно и е постановено в отклонение от задължителната практика.

В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са поставени въпросите, по които се иска допускане на касационното обжалване при предпоставките на чл.280,ал.1,т.1 ГПК.

Първа група въпроси по приложението на чл.52 ЗЗД: „Длъжен ли е решаващият съд с оглед правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД и за изпълнение на задължителните указания съгласно ППВС №4/1968г., да направи самостоятелна преценка към конкретен правнорелевантен момент на проявните форми на икономическата конюктура, като направи оценката на критериите на принципа за справедливост в тяхната съвкупност, подвеждайки я под тази преценка и чрез определяне на взаимовръзката между тях? Изисква ли правилното прилагане на принципа за справедливо обезщетяване самостоятелна преценка относно социално-икономическата обстановка към правнорелевантния момент. Необходимо ли е за правилното прилагане на материалния закон съдът, разглеждащ гражданскоправните последици от деликт, при прилагане на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД с оглед определяне размера на обезщетението, да посочи в мотивите си как доказаните по делото факти са възприети като конкретно проявление на неблагоприятно засягане на нематериалната сфера, и спрямо конкретния каузалитет, какво е значението на всеки от тях за размера на парична обезвреда към правнорелевантния момент?“

Втора група въпроси по приложението на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД: „Дали в случаите на заявено възражение за съпричиняване на пострадалия за осъществяване на транспортен инцидент, но и отделно - за съпричиняване за тежеста на вредите, следва ли с оглед точното прилагане на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и съблюдаване на задължителната практика, решаващият съд да посочи поотделно, по всяко от тези възражения, въз основа на кои обстоятелства и в какво тяхно значение при конкретно установените по делото факти обосновава извод относно наличие или за липса на съпричиняване, и съответно - каква е неговата степен, и в каква тежест и съотношение е взето предвид, за да се постигне точно прилагане 2 на чл. 45 ЗЗД? Следва ли решаващият съд да посочи при конкретно установените по делото факти, с кои от тях обосновава липса или наличие на съпричиняване спрямо определящите вредоносното събитие елементи на неговия механизъм, и да отграничи от тези елементи и да посочи изрично вредите, произтичащи от незаконосъобразно поведение на пострадалия със значение за увеличаване обема и проявлението на вредите, като им даде самостоятелна оценка с оглед прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

В случаите, при които пострадалият е съпричинил със собствено неправомерно поведение както за осъществяване на вредоносното събитие, така и за увеличаване на обема на вредите, какви са обективните критерии, които съдът следва да съобразява, за да приложи точно разпоредбата на чл.

51, ал. 2 ЗЗД; Дали това са броят на извършените нарушения или тяхната тежест като нарушения на правилата за движение по пътищата или обективния им принос за възникване на вредите? Следва ли с оглед точното прилагане на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, съдът да разгледа и определи принос съответно на всяко извършено нарушение на закона, преценявайки го самостоятелно и в конкретната му тежест и отношението му за настъпване на вредите, и спрямо всяко нарушение поотделно да извърши преценка относно предотвратимостта или непредотвратимостга вредите, въз основа на което и с оглед произнасяне по спорния предмет, да прецени съвкупно така определения принос, с оглед определяне конкретното му съотношение спрямо деликтното поведение?“

Към всеки от въпросите касаторът цитира задължителна практика на ВС и практика на касационната инстанция по чл.290 ГПК, която счита за несъобразена от състава на апелативния съд:

В писмен отговор ищците оспорват наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на касационната жалба.

За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:

Първоинстанционният съд е приел, че справедливият размер на търсеното от родителите обезщетение е по 160 000лв. и 80 000лв. за ищцата М. Ан Г.. В резултат на приложение на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД и отчитане на принос на загиналия мотоциклетист от 50% по релевираното своевременно от ответника възражение за нарушение на правилата за движение и превишаване на разрешената за пътния участък скорост, обезщетенията са присъдени съответно в размер на по 80 000лв. и 40 000лв. като исковете за разликата до предявения от всеки ищец размер от по 200 000лв. са отхвърлени.

Въззивната инстанция е била сезирана с жалба от ищците и с насрещна въззивна жалба на ответното застрахователно дружество. Родителите на 3 загиналия са обективирали несъгласието си с отхвърлянето на исковете им за разликата до 200 000лв., а ищцата М. Ан Г. е обжалвала отхвърлянето на иска й за разликата до 120 000лв. с доводи, основани на разпоредбата на чл.52 ЗЗД и с твърдения, че не е налице съпричиняване от страна на загиналия, или степента му не е повече от 10%. Ответното дружеството е обжалвало решението за уважаването на исковете на родителите над сумата от по 24 000лв. и уважаването на иска на Г. за разликата над 10 000лв. с твърдения за неправилно приложение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД и неправилно отчетен принос на пострадалия с твърдения, че той е 80%. Въззивната инстанция е съобразила, че решението за уважаването на претенциите до посочените суми съответно от по 24 000лв. и 10 000лв. е влязло в сила.

При преценката си за размера на справедливите обезщетения, въведен в пределите на въззивното обжалване и от двете насрещни страни по спора, въззивната инстанция след подробен анализ на гласните доказателства е приела за установено, че между Д. и С. З.и и починалия на 25 годишна възраст техен син са съществували пълноценни взаимоотношения на обич, привързаност и отдаденост. Били са сплотено и задружно семейство.

Възпитавали са сина си да помага както на близките си, така и на хора извън семейството. Детето е било тяхната утеха и подкрепа, особено за майката, тъй като работата на бащата била свързана с пътувания. Със смъртта на своето дете ищците са загубили житейската си адекватност, емоционалният им свят е променен, а радостите и надеждите - прекършени. Трагедията, която е сполетяла ищците, е променила техния живот - без празници, без надежда, а само неописуема мъка и тъга по изгубения син с изключително висок интензитет. Все още очакват детето им да се прибере, всеки ден майката посещава гроба му. Скръбта по сина им не е преодоляна и ще съпътства дните им завинаги, тъй като със смъртта му надеждите да се ожени, да имат внуци, заедно да посрещат семейните празници, да бъдат подкрепяни в своите старини, са рухнали.

Съдебният състав е изложил, че принципът на овъзмездяване по справедливост - чл. 52 ЗЗД изисква да бъдат взети установените конкретно съществуващи обстоятелства за взаимоотношенията в семейството преди и след смъртта на сина на ищците, а обезщетението, което следва да е съизМ.мо с тях и с обществените представи за справедливост, следва да се определи в размер на по 200 000лв.

4

През призмата на вложеното в разпоредбата на чл.52 ЗЗД съдържание, основано на общественото разбиране за правдивост и законност на определен етап от развитието на обществото, в основата на което е и икономическата конюнктура, явяваща се и база за непрекъснато осъвременяване нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди, са обсъдени и конкретно установените факти за взаимоотношенията между загиналия и третата ищца - започнали да живеят заедно, планирали са своето бъдеще на семейство с деца, били са силно привързани и неразделни през последните шест години, момичето не може да преодолее загубата на своя любим човек, н е желае да продължи живота си по начин, различен от този, който е имала с В.. Мотивирано е, че по отношение на ищцата М. Г. обезщетение от 30 000 лв. се явява адекватно и възмездяващо страданията й, съобразявайки нейната млада възраст и изживения шок от загубата на ученическата й любов, с която е имала желание да създадат семейство, от една страна, а от друга - времетраеенето на техния съвместен живот, отчитайки, че двамата към момента на произшествието все още не са създали общо домакинство и свой собствен дом.

При произнасяне по въпроса за приложението на чл.51,ал.2 ЗЗД, с който въззивната инстанция е била сезирана и от ищците и от ответното застрахователно дружество, съставът на апелативния съд е възприел следния механизъм за настъпване на произшествието: на 10.08.2021 г. около 17 часа на път III-112, в района на землището на село Доктор Йосифово, обл. Монтана, на път с две насрещни платна за движение, мотоциклет „Хонда“, управляван от В. З., се е движил от гр. Монтана към град Видин. Товарен автомобил микробус „Рено Мастер“ се е движил в противоположна посока.

Първоначалната скорост на мотоциклетиста е била 169.50 км./час при максимално разрешена за пътния участък 80 км./ч. Водачът на товарния автомобил е забелязал мотоциклетиста от разстояние 81.69 м. при скорост на движение с 81 км./час, след което е започнал да намалява скоростта до около 19.73 км./час. Мотоциклетистът е забелязал микробуса на разстояние повече от 87.42 м., тъй като се е движил по осевата линия, след което, виждайки опасността, се е прибрал в своето пътно платно. Автомобилът е предприел маневра „ляв завой“ към отбивка за черен път, навлязъл е в платното на мотоциклетиста, в резултат на което е настъпил удар между челната част на 5 мотоциклета и задната дясна част на автомобила - мотоциклетът с челната си част се е блъснал в задната дясна част на товарния автомобил, вследствие на което мотоциклетистът е починал. Произшествието е било предотвратимо: за водача на мотоциклета при скорост на движение до 80 км./час, в който случай траекториите на двете превозни средства биха се разминали, а за водача на микробуса - при движение в своето платно без да предприема маневрата „завой наляво“, при което е отнел предимството на мотоциклетиста.

Въззивната инстанция е приела, че е ирелевантно с оглед механизма на пътното произшествие, дали мотоциклетистът се е движил първоначално по осевата линия, тъй като при управление с разрешената за този пътен участък скорост от 80 км/ч., ударът е бил предотвратим.