Решение № 719 от 15.02.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 719 гр. София, 14.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина А.

Милен Евтимов при участието на секретаря Мариана Д. Ружина като разгледа докладваното от Галя Митова Въззивно гражданско дело № 20211100515351 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно - по реда на чл. 17 от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН), вр. § 1 от Заключителни разпоредби на ЗЗДН, вр. чл. 258 - 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

С Решение № 20203881 от 27.10.2021 г., постановено по гр. дело № 61579 по описа за 2020 г., Софийският районен съд, III ГО, 37-ми състав, е отхвърлил искането на Р. Б.

М., с ЕГН **********, за издаване на заповед за защита от извършено на 08.12.2020 г. от Д.

М. Н., с ЕГН **********, емоционално и икономическо насилие. Осъдил е, на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН Р. Б. М. да заплати на Д. М. Н. сумата от 600.00 лева - разноски по делото. Осъдил е, на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН Р. Б. М. да заплати по бюджетната сметка на Софийския районен съд сумата от 25.00 лева - държавна такса.

Молителят Р. Б. М. (въззивник в настоящото производство), е останал недоволен от така постановеното Решение и го е обжалвал с въззивна жалба, вх. № 25165978 от 18.11.2021 г. по описа на СРС. В жалбата се излагат оплаквания, че доказателствената съвкупност е ценена едностранно от първата инстанция и не е обсъдена в нейната цялост.

Поддържа се, че сменяйки патрона на входната врата, ответницата е причинила на молителя тежко емоционално объркване, ограничила е личните му права, тъй като Р. М. се озовал направо на улицата, а личните му вещи, пари и скъпоструващи машини, с които молителят упражнявал професията си, останали в заключеното жилище. Тези обстоятелства, сочещи 1 емоционалните и икономическите вреди, били фактически установени по делото от доказателствената съвкупност, но не били взети предвид от първата инстанция. Излага подробни съображения в подкрепа на сочените оплаквания. Релевира и доводи, че по делото с категоричност било установено с ответницата да са съжителствали на съпружески начала.

Съобразно изложеното моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт и вместо него да постанови друг, с който да уважи молбата за защита. Претендира присъждане на разноските за производството.

Ответницата по молбата за защита Д. М. Н. (въззиваема страна в настоящото производство) в срока по чл. 17, ал. 4 ЗЗДН е депозирала становище по подадената от молителя въззивна жалба. Оспорва същата изцяло като неоснователна по изложените в нея оплаквания за неправилност на съдебния акт. Претендира присъждане на сторените разноски по делото.

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 ЗЗДН, от легитимирана страна при наличие на правен интерес от обжалването, като оспореният съдебен акт е валиден и допустим, и подлежи на въззивно обжалване по чл. 17 ЗЗДН, вр. чл. 258 ГПК.

Софийският градски съд, с оглед обхвата на въззивното обжалване, като прецени доказателствата по делото в двете съдебни инстанции и обсъди доводите на страните, приема следното:

При постановяване на обжалвания съдебен акт Софийският районен съд е приел за установено по делото, че страните попадат сред кръга на лицата по чл. 3 ЗЗДН, основавайки изводите си на представено на лист 45 от делото сведение от 08.12.2020 г. на ответницата Д.

М. Н., видно от което от няколко години преди тази дата е живяла в общо домакинство с молителя Р. Б. М. на адрес: София, жк“****. Установено е документално от първата инстанция, че апартаментът е собственост на ответницата (документи на л. 57 – л. 60 от първоинстанционното дело), а молителят не оспорвал това обстоятелство.

От писмени доказателства на л. 85 – л. 89 от първоинстанционното дело (представляваща електронна кореспонденция на ответницата с молителя), както и въз основа на докладна записка на полицаи от 04 РУ на СДВР от 07.01.2021 г. (л. 136 от първоинстанционното дело), съдът е установил, че ответницата е оставила багаж на молителя на 30.12.2020 г. на стълбищната площадка в блока си - без надзор.

Обсъдени са подробно – поотделно и в тяхната съвкупност и гласните доказателствени средства по делото, събрани чрез разпит на свидетелите на страните – С.К.

(доведена от ответницата); Д.Е. - син на ответницата (доведен от ответницата); Н. М. - син на молителя (доведен от молителя) и Л.Ц. (доведен от молителя). Св. С.К. е дала показания, че страните са били във връзка от повече от 5 години, като ответницата се оплаквала, че се страхува от молителя и имат конфликти, най - вече защото се прибирал късно.

Свидетелствала е, че при свое гостуване на страните преди години била видяла молителят да държи за врата ответницата след размяна на реплики с викане между тях. Заявила е, че пред нея ответницата е признала, че е сменила патрона на ключалката на жилището си, за да не допуска молителя вътре. Св. К. е сочила, че оставала през нощта в дома на Д., защото последната я било страх от саморазправа на молителя. Свидетелката е установила, че в 2 жилището на ответницата не е имало машини на видими места. Дала е показания, че страните ходели заедно на фитнес, но не знаела дали имат познати с жилища в района. Тези показания първата инстанция е кредитирала, намирайки, че се подкрепят от признанията на ответницата, че страните са живеели заедно в един апартамент, както и по отношение на конфликти между тях и липсата на машини в жилището. Съдът е намерил показанията на св.

К. за логични и последователни и кореспондиращи на тезите и на двете страни за отношенията им.

Св. Д.Е. е установил, че молителят е бил интимен приятел на майка му (ответницата) от 2012 г., но рядко идвал в дома им и живеел при сина си в жилище, близо до тяхното.

Свидетелствал е, че на 08.12.2020 г. възникнал конфликт между страните, тъй като ответницата помолила молителя да напусне дома й, но последният отговорил с физическа агресия, като хванал ответницата за врата. Свидетелствал е също, че на същата дата през нощта молителят чукал на вратата на жилището им. Св. Енчев е изложил при разпита му, че молителят искал пари, за да направи ремонт у тях, когато имало нужда от такъв, както и че не държал в дома им други свои вещи, освен дрехи. Свидетелствал е още, че е давал показания срещу молителя Р. М. в 04 РУ на СДВР, както и че ответницата е давала пред него пари на молителя – 2 000.00 лева или 3 000.00 лева.

След преценка на тези показания по реда на чл. 172 ГПК, първата инстанция е намерила същите за достоверни в частта им за това, че страните са имали конфликти, както и че на 08.12.2020 г. молителят Р. М. чукал на вратата на жилището им. В тази им част показанията на свидетеля отговарят на твърденията на молителя в молбата за защита.

Относно имуществените отношения между страните и предаваните суми пари от ответницата на молителя, съдът е приел, че показанията не следва да се кредитират, тъй като са откъслечни и не съдържат конкретни данни за предаване на пари. Поради това, според мотивите на решаващия състав на съда, свидетелят не е бил напълно наясно с отношенията между страните в имуществената област.

На следващо място, обсъдени са и показанията на св. Н. М. – син на молителя, който също е дал показания, че страните живеели на семейни начала в жилище в блок 22 на ул.“Орехова гора“ в жк“Стрелбище“ в град София. Свидетелствал е, че на 08.12.2020 г. молителят му се е обадил по телефона сутринта и му е казал, че ответницата го е заставила да се изнесе от жилището й, като му е дала за това 10 - дневен срок. От показанията на св.

М. се установило, че с молителя са отишли до жилището на ответницата, но тя не го допуснала. Молителят и баща на св. М. останал да спи във входа, тъй като св. М., не можел да приюти баща си в своето жилище в жк“Стрелбище“ в град София, където обитавал само една стая. Св. М. е установил, че в дома на ответницата неговият баща – молителят М., държал 25 000.00 лева, получени като възнаграждение от обект, който били обзавели и ремонтирали вътрешно. Свидетелят е дал показания, че след изгонването на баща му, Д. Н. е оставила само малък брой негови вещи на стълбищна площадка - без надзор, откъдето ги прибрали.

Първата инстанция е подложила и тези показания на преценка съобразно с чл. 172 3

ГПК, кредитирайки ги в частта, в която установяват, че ответницата е дала на молителя срок за напускане на жилището. В тази им част показанията кореспондират отчасти с твърденията на молителя, а отчасти се явяват неизгодни за него като страна, която е поискала разпита на свидетеля. Съдът е кредитирал показанията и за това, че молителят не бил допуснат до жилището на ответницата. В останалата им част – относно размера на сумата, която молителят държал в жилището на ответницата, съдът е приел показанията за противоречиви, а относно продължителността на срока за напускане на жилището на ответницата, показанията, според преценката на първостепенния съд, възпроизвеждат изгодни за молителя твърдения, поради което не следва да се кредитират.

В хода на съдебното дирене пред първата инстанция е бил разпитан и св. Л.Ц..

Същият е дал показания, че поддържал фитнес в жк“Стрелбище“ в град София и знаел, че страните живеели на ул.“Орехова гора“, тъй като тренирали в неговия фитнес. Установил е, че молителят демонстрирал добър стандарт на живот и носел много пари в брой.

Свидетелствал е също, че на 08.12.2020 г. видял молителя пред жилището му с друг негов приятел - М., като молителят се опитал да влезе и заявил, че е без пари и документи. Този свидетел също е установил, че по - рано молителят бил предупреден да напусне жилището в 10 - дневен срок. Молителят споделил на свидетеля, че държи машини в мазето на ответницата. Свидетелят смятал страните за семейна двойка и мислел, че имат общи деца, но после разбрал, че са от различни хора. Дал показания, че молителят в момента не живеел при сина си, тъй като нямало място, а живее при техен приятел. Заявил е, че молителят М. имал финансови възможности и показвал такива, вкл. с комплекти за риболов, които свидетелят е виждал.

Тези показания първостепенният съд е кредитирал също частично - относно изгонването на молителя от дома на ответницата и дадения му преди това ултиматум да напусне, с изключение на продължителността на предоставения срок, по съображения, че за продължителността на срока възпроизвеждат изгодни за молителя твърдения. Съдът е кредитирал показанията на свидетеля за продължителността на отношенията на страните и отношенията на молителя със сина му и местоживеенето на молителя, тъй като кореспондират с показанията на св. Н. М.. В останалата им част относно това къде молителят е държал оборудването си и как го е закупувал и, че молителят нямал в себе си пари и документи, първата инстанция не е кредитирала тези показания, преценявайки, че същите съставляват преразказ на изгодни за молителя и негови собствени твърдения.

Въз основа на подробно обсъдената гласна доказателствена съвкупност първоинстанционният съд е намерил за установено, че молителят е живеел на съпружески начала с ответницата, която на 08.12.2020 г. му казала да се изнесе от обитаваното по - рано от тях жилище, като Р. М. отишъл на работа, а след това намерил апартамента заключен.

Нямало при кого да нощува и останал една нощ да спи навън, а след това бил приютен от приятели.

По отношение на документите, установяващи, че молителят е закупил различни строителни машини (л. 154 – л.168, л.189 – л.190 и л.195 – л. 244 от първоинстанционното 4 дело), както и по отношение на протокол от 27.11.2020 г. за предаване на парична сума на молителя от неучастващо по делото лице и разписка за получени 3 000.00 лева на 26 27.11.2020 г., съдът е обосновал, че не установяват релевантни за предмета на доказване факти, а именно - не могат да установят къде са били съхранявани машините и как е била съхранявана или изхарчена паричната сума.

От първата инстанция са изложени мотиви, че описаните писмени доказателства представляват съвкупност от индиции (косвени данни) за имуществото на молителя, но не могат със сигурност да установят къде са се намирали неговите вещи към 08.12.2020 г. По посочената причина е недоказано и задържането на пари на молителя от ответницата, а по отношение на задържаните вещи не се установява те да са били пряко и непосредствено необходими на молителя. По делото е установено, че са били върнати след повторен спор и опит за контакт между страните.