Решение № 99 от 12.06.2025, Районен съд - Девин

РЕШЕНИЕ

№ 99 гр. Девин, 12.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елка Ант. Хаджиева при участието на секретаря Лили В. Чаушева като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Гражданско дело № 20225410100320 по описа за 2022 година

И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

Производството е образувано по предявени трудови искове по чл.

178 ал.1 т.3 ЗМВР, във вр. с чл. 140 ал.1 от КТ; чл. 181 ал.1 ЗМВР; чл. 179 ал.1 във вр. с чл. 181а ЗМВР, във вр. с чл. 143 ал.1 от КТ и чл. 50а ал.1 от ЗДСл и чл. 86 ал.1 ЗЗД.

В исковата молба ищецът твърди, че от 10.08.2015г. е на работа в ГД „Гранична полиция“ при МВР, РДГП „Смолян“, ГПУ „Доспат“, на длъжност „полицай“ и през периода 17.10.2019 год. до 17.10.2022 год. е изпълнявал служебните си задължения въз основа на служебно правоотношение с ответника на смени, всяка една от които е с продължителност от 12 часа, съгласно утвърдени месечни графици и протоколи при сумирано отчитане на работното време. Съгласно разпоредбата на чл.178, ал.1, т.З от ЗМВР към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Разпоредбата на чл.140, ал. 1 от КТ казва, че „нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа“. Твърди, че за посочения период е полагал труд при режим на смени с продължителност 12 1 часа, включвайки и времето от 22.00 часа до 06.00 часа на следващия ден, при сумарно изчисляване на работното време - чл.187, ал.З от ЗМВР, съгласно ежемесечни утвърдени графици. В случая разпоредбата на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, предвижда преизчисляване на положения нощен труд. Съгласно ал. 10 на чл. 187 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, отчитането му и пр., се определят с нарочна наредба на министъра на вътрешните работи.

Твърди, че от 02.08.2016 год. е в сила Наредба № 8121з-776/29.07.2016 год., в която наредба липсва изрична уредба за преизчисляване на нощния труд в дневен, но в предходната наредба 3812юз-407/11.08.2014 год. действала от 19.08.2014 год. до 01.04.2015 год. чл.31, ал.2 гласи, че при сумирано отчитане на отработеното време, общия брой часове положен труд между 22.00 и 6.00 часа се умножава по 0,143. Действащата към момента наредба е Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. защото последващо издадените няколко наредби са изцяло отменени. Счита, че въпреки в наредбата от 2016 год. няма изрична регламентация за преизчисляването на нощния труд в дневен, това не следва да се тълкува като законово въведена забрана, а представлява празнота в тази посока. Счита, че при наличието на такава непълнота в специалната уредба касаеща служителите на МВР, следва субсидиарно да се прилага разпоредбата на чл.9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, според която при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни и коефициента, по който се изчислява положения труд е коефициент 1,143. Твърди, че в чл. 188, ал.2 от ЗМВР е посочено, че държавните служители полагащи труд за времето между 22.00 часа и 6.00 часа се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда, която разпоредба директно препраща към чл.140, ал.1 от Кодекса, приложимо и за служителите на МВР, защото за един от елементите на специалната закрила по КТ следва да се приеме и установената намалена продължителност през нощта в сравнение с дневната продължителност на работното време. Макар, че Закона за МВР е специален, същия не може да дерогира разпоредби на КТ - в случая чл.187, ал.1 от ЗМВР. Твърди, че през посочения период е положил общо 2000 часа нощен труд, като разликата получена в резултат от това преизчисляване от 300 часа не е заплатена и в резултат на това ответника му дължи заплащане на следните суми: сумата от 1500 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд 2 за периода от 17.10.2019 год. до 17.10.2022 год., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд, ведно с дължимата мораторна лихва;

200 лв. - обезщетение за забава върху главницата, считано от 21.11.2019 год.

/месеца следващ месеца на дължимото плащане включително/. Трудовите възнаграждения се плащат на 20-то число на месеца следващ месеца, за който се отнася плащането, с оглед и на което началната дата на дължимост на обезщетение за забава е 21.11.2019 год., от която дата следва да се изчислява претендираната от ищеца мораторна лихва до датата на предявяване на иска.

Твърди, че съгласно чл.181, ал.1 от ЗМВР на служителите на МВР се осигурява храна или левовата й равностойност, на ищеца се полага такава храна на основание Наредба № 8121з-904 от 2015 год. за определяне условията и реда за осигуряване на левовата равностойност на полагащата се безплатна храна на служителите на МВР за извършване на дейности, свързани със специфичен характер на труда и осигуряване на левовата равностойност на ободряващи напитки на служителите на МВР, полагащи труд през нощта от 22.00 часа до 6.00 часа, издадена от министъра на МВР и обн. в ДВ. бр.62/14.08.2015 год., изменена с ДВ. бр.69/04.08.2020 год. Твърди, че по силата на чл. 2 т. 7 от наредбата, ответникът дължи безплатна храна на ищеца, когато същият работи при средноденонощни температури под +10 С и над +30 С по предоставени на ответника данни от НИ по метеорология и хидрология към БАН. Твърди, че е работил при цитираните метеорологични условия, като ответникът не му е предоставял за периода от 17.10.2019 год. до 17.10.2022 год. нито му е изплатил левовата равностойност на полагащата се по този текст безплатна храна, с оглед на това, ответникът дължи изплащане на левовата равностойност на полагащата се на ищеца безплатна храна, ведно с дължимата мораторна лихва, считано от 21.11.2019 год. /началната дата на дължимост на обезщетението за забава/, през който период от време ищецът е бил командирован ежемесечно за по две седмици на българо-турската граница и по време на тази командировка също му се е полагала безплатна храна, която не му е била нито осигурявана, нито му е била изплатена нейната левова равностойност. Твърди, че съгласно чл.179, ал.1 от ЗМВР на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22.00 часа до 6.00 часа, за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение като в периода от 17.10.2019 год. до 17.10.2022 год. ищецът ежемесечно е бил командирован 3 на българо-турската граница и които командировки са били свързани с пътуване /отиване и връщане/ със служебен транспорт, като е било заплащано единствено периода от време обхващащ самото пътуване /отиване и връщане/, без да се заплаща времето, през което е бил на разположение. Твърди, че времето за пътуване е около 5 часа и това е времето, което се заплаща реално от ответника, но разликата до 12 часа колкото е смяната на ищеца – не се заплаща, разликата от 7 часа е времето на разположение, за което се дължи заплащане, защото времето, през което служителите са на разположение на прекия си ръководител, пътувайки до мястото на командироване, без да престират ефективно и в пълен обем работна сила, не е почивка, а част от работното време, през което ищецът, макар и не в пълен обем, е изпълнявал служебните си задължения. Счита, че съобразно задължителните указания на СЕС по тълкуването и прилагането на общностното законодателство, когато по време на дежурството/смяната работникът или служителят е длъжен да бъде на разположение на място, определено от работодателя, т. е. когато работникът или служителят е длъжен да присъства физически на място, определено от работодателя, цялото дежурство/смяна се счита за работно време, затова счита, че ответникът дължи заплащане и за времето, през което ищецът е бил физически на мястото, където е командирован като за посочения период от 17.10.2019 год. до 17.10.2022 год., ищецът е бил на разположение 252 часа, равняващи се на 1000 лв. и представляващи сбор от неплатено възнаграждение за неотчетено като отработено време на разположение, при командироване за участие в специализирани полицейски операции, като посочената сума е дължима от ответника, ведно с лихвите за забава за посочения период считано от 21.11.2022 год., поради което за него се явява правен интерес от предявяване на обективно съединени искове.

Моли съда да постанови решение по отношение на ответника - ГД „Гранична полиция“ при МВР с административен адрес: гр. София, бул.

Княгиня Мария Луиза № 46, като го осъди да заплати на ищеца сумите, съобразно допуснато изменение на исковата претенция в о.с.з. на

08.03.2023г., на основание чл.214 ал.1 изр. трето от ГПК, както следва: 1. По чл. 178, ал.1, т.З ЗМВР във вр. с чл. 140, ал.1 от КТ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД сумата от 3177.66 лева, представляваща допълнително възнаграждение за извънреден труд, положен през периода от 17.10.2019г. до 17.10.2022г., ведно с мораторна лихва върху тази сума за периода от 21.11.2019г. - 17.10.2022г. в размер на 4

417.78 лева; 2. По чл. 181, ал.1 от ЗМВР, чл. 2, т.7 от Наредба № 8121з-904 от 2015г., изд. от министъра на МВР и чл. 86, ал.1 от ЗЗД - сумата от 165.60 лева, представляваща обезщетение равняващо се на левовата равностойност на дължима безплатна храна, за извършване на дейност със специфичен характер и специфични условия на труд, изразяващи се в полагане на труд при среднонощни температури под +10 С и над +30 С от ищеца през периода от 17.10.2019г. до 17.10.2022г., ведно с мораторна лихва върху тази сума за периода от 21.11.2019г. до 17.10.2022г. в размер общо на 43.87 лева; 3. По чл.

179, ал.1 ЗМВР във вр. с чл. 181а от ЗМВР във вр. с чл. 143, ал.1 от КТ, чл.

50а, ал. 1 от ЗДСл и чл. 86, ал.1 от ЗЗД - сумата от 819.35 лева, представляваща сбор от неплатено възнаграждение за неотчетено като отработено време на разположение, при командироване за участие в специализирани полицейски операции през периода от 17.10.2019г. до 17.10.2022г., ведно с мораторна лихва върху тази сума за периода от 21.11.2019г. до 17.10.2022г. в размер общо на 93.28 лева, ведно със законната лихва върху трите главници, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумите. Претендира за разноски.

В о.с.з. ищеца не се явява, за него адв. А. Ш. поддържа изцяло така предявената искова молба. Моли съда да уважи изцяло така предявените обективно съединени искове, които счита, че са освен основателни и доказани, най- вече по размер и излага подробни съображения в писмена защита. Претендира за направените разноски по делото.

В о.с.з. за ответника - главен юрисконсулт М. Х. моли съда да отхвърли предявените от ищеца искове като неоснователни и недоказани, по аргументи, изложени в отговора на исковата молба, както и изложените в писмените бележки съображения. Претендира за направените разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение. В случай, че съдът приеме исковата молба за основателна, моли направените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.З от ГПК да бъдат редуцирани до минимално определения размер, посочен в наредбата по чл.36 от Закона за адвокатурата, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност и излага подробни съображения по същество в писмени бележки.

Съдът, след като прецени твърденията в исковата молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори, че ищеца от 10.08.2015 г. работи в ГД „Гранична полиция“ при МВР, РДГП „Смолян“, ГПУ „Доспат“ на длъжност „полицай“, 5 включително и в процесния период.

От заключението на вещото лице по допуснатата и назначена ССчЕ, съдът прие за установено, че:

1. Какъв е размера на основното месечно възнаграждение на ищеца за посочения период и на кое число се плащат трудовите възнаграждения за съответния месец?