Определение № 4668 от 11.04.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4668 гр. София, 11.04.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Анелия Ст. Янева

Бетина Б. Бошнакова като разгледа докладваното от Анелия Ст. Янева Въззивно гражданско дело № 20221100511411 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца В. Д. М., подадена по пощата на 23.8.2022 г. и входирана в СРС на 25.8.2022 г., срещу решение № 20050881/29.7..2022 г., постановено по гражданско дело № 56908/2020 г. на Софийски районен съд, 145 състав, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу „Д.Н.Б.“ ООД искове, както следва: с правно основание чл. 357, ал. 1, пр. 2 КТ за установяване съществуването на трудово правоотношение между страните по договор от 16.03.2020 г. и по договор от 11.05.2020 г. за периода от 16.03.2020 г. до 12.09.2020 г. вкл.; с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 650 лева – дължимо възнаграждение за положен труд за периода от 01.05.2020 г. до 22.05.2020 г.; с правно основание чл. 213, ал. 2 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 3950 лева – обезщетение за незаконно недопускане на ищеца до работа за периода от 26.05.2020 г. до 12.09.2020 г.; с правно основание чл. 82 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2 200 лева – обезщетение за вреди от неизпълнение на договорно задължение по чл. 9.6 от Граждански договор 11.05.2020 г. за неспазено двумесечно предизвестие за прекратяване на Граждански договор от 11.05.2020 г., и с което е уважен предявеният 1 осъдителен иск по чл. 79, ал. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД за сумата от 650 лева – незаплатено възнаграждение по сключени между страните граждански договори за периода от 01.05.2020 г. до 22.05.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /17.11.2020 г./ до окончателното плащане, като на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 2071.27 лева – разноски по делото.

Заедно с въззивната жалба въззивникът е подал и молба, в която е обективирано искане за замяна на процесуалния представител адвокат Л.К., назначен при допусната от първоинстанционния съд правна помощ. Посочил е, че адвокатът не изпълнява задълженията си с дължимата грижа.

По искането за замяна на адвоката:

Възможност за замяна на назначения процесуален представител при допусната правна помощ по негово искане или по искане на страната е предвидена в ЗПП – чл. 26, ал. 2. Съдът обаче не е длъжен да уважава подобни молби, а следва да прецени дали има основание за прекратяване представителството от един адвокат и назначаване на друг. Този извод следва от разпоредбите на чл. 24а, ал. 1, т. 3 ЗПП и чл. 96, ал. 1, т. 3 ГПК, предвиждащи, че при злоупотреба с право допуснатата правна помощ се прекратява. Съгласно дефинитивната разпоредба на пар. 1, т. 3, б. „а“ от ДР на ЗПП „злоупотреба с право на правна помощ" е налице, когато лице, на което е допусната правна помощ, е поискало замяна на адвокат три и повече пъти в едно и също производство, без да са налице уважителни причини. От това следва, че замяна на адвоката се допуска, само ако са налице уважителни причини. Настоящият състав на въззивния съд намира, че в случая такива не са налице поради следното:

Исковата молба е подадена от упълномощен от ищеца адвокат - Л.Б., представлявал ищеца до второто открито заседание. С молба от 21.6.2021 г. посоченият адвокат е заявил, че прекратява правоотношението с ищеца поради наличието на конфликт и разногласия относно линията на защита /л. 224 от делото на СРС/.

С молба от 04.8.2021 г. ищецът е поискал предоставяне на безплатна правна помощ /л. 225/, което е уважено от СРС с определение от 13.10.2021 г.

/л. 248/. С определение от 21.10.2021 г. /л. 256/ за процесуален представител е 2 назначен адвокат Р.В. В.. Това определение е отменено с определение от 17.11.2021 г., постановено по молба на адвоката, в която е посочил че не може да осъществи защита на ищеца поради липса на съгласие относно необходимите действия. – л. 263.

С определение от 29.11.2021 г. е назначен адвокат Б.Б.Б. /л. 265/. С молба от 02.12.2021 г. последният е заявил, че поради за отпуск за отглеждане на дете не може да поеме представителството на ищеца /л. 291/.

С определение от 13.12.2021 г, за процесуален представител е назначен адвокат Г. М.М. /л. 295/. С молба от 30.12.2021 г. ищецът е поискал замяната на този адвокат с друг, посочен от него. С молба от 14.1.2022 г. адвокат М. е поискал да бъде заменен поради разногласия с ищеца относно изграждане на защитата /л. 323/.

Отправено е ново искане до САС, вкл. с приложена молба за избор на адвокат П. Н. С. /л. 339/ Назначен е от съда с определение от 27.1.2022 г. – л.

333. Същият е поискал освобождаване поради служебна ангажираност – подал е 2 бр. молби.

С определение от 07.3.2022 г. за процесуален представител на ищеца е назначен адвокат Т.И.Д. /л 354/. Подадена е молба от адвоката, с която иска да бъде освободен поради отписване от регистъра на НБПП /л. 381/.

С определение от 01.4.2022 г. за процесуален представител е назначен Г. Д.М. /л. 427/. С молба от 14.4.2022 г. същият е поискал да бъде освободен, тъй като липсва съгласие между него и ищеца относно линията на защита.

С определение от 09.5.2022 г. /л. 440/ е назначен адвокат Л.Д.К..

Именно той е представлявал ищеца до последното открито заседание.

Искане за замяна на адвокат К. ищецът е направил и пред СРС – с молба от 02.6.2022 г. – л. 632. Там е посочил, че адвокатът не го изслушвал и го прекъсвал, което поведение определя като арогантно. Такава молба е представил и в откритото съдебно заседание от 30.6.022 г., като е поискал замяна и устно в заседанието, изразява и недоволство от извършените от адвоката действия. Предвид направените изявления в откритото съдебно заседание от 30.6.2022 г., първоинстанционният съд е отхвърлил искането на ищеца за замяна на адвокат К. с друг адвокат, като е приел. че не са налице различия по отношение линията на защита.

3

Адвокат К. е изразил искания в интерес на ищеца в хода на устните състезания, както и в писмена защита, представена в срок.

Предвид извършените от адвокат К. процесуални действия /изразяващи се в подаване на становище и писмена защита, явяване и участие в открито съдебно заседание/, както и предвид осъществения контакт между него и лицето, което представлява, което се установява от изявленията на ищеца в молбите за замяна на адвокат К. и от представената с настоящата молба кореспонденция между адвоката и клиента, съдът намира, че адвокатът е положил дължимата грижа при процесуалното представителство, като не се е отклонил от исканията на ищеца. От изявленията на ищеца може да се направи извод, че адвокатът не изпълнява негови искания – да съгласува действия с него, становища и пр., което обаче не означава непременно, че не изпълнява задълженията си съобразно критериите на ЗПП, ЗАДв и Единните стандарти. Напротив, установява се, че ги е спазвал. Отделно, ако съдът уважи искането на ищеца, следващият адвокат, назначен по реда на ЗПП, би бил осми по ред, а четвърти поради липса на съгласие с клиента по необходимите за защитата му действия. Ето защо и предвид посоченото погоре, дори и да е налице неразбирателство между адвоката и клиента, то несъмнено не е породено от действия или бездействия на адвоката, поради което и доколкото самият той не е поискал да бъде освободен, основание за замяната му с друг няма. Ето защо искането на ищеца за замяна на назначения процесуален представител следва да бъде отхвърлено.

По въззивната жалба:

Съгласно разпоредбата на чл. 259, ал. 1 и 2 ГПК жалбата се подава чрез съда, който е постановил решението, в двуседмичен срок от връчването му на страната, като срокът за въззивно обжалване се прекъсва с подаването на молба за правна помощ и не тече, докато молбата се разглежда.

Видно от приложените на л. 754 и 755 съобщения, препис от съдебното решение е връчен лично на адвокат К. на 04.8.2022 г. От представената към молбата за замяна на адвоката кореспонденция /в това число и електронно писмо от 08.8.2022 г./ става ясно, че към този момент ищецът и адвокатът са имали връзка, като ищецът се е свързвал с адвоката и той е отговарял на електронните му съобщения. Връчване лично на ищеца съдът не е разпоредил 4

– макар деловодителят да е изпратил препис от решението и на ищеца, не е по разпореждане на съда. Препис от съдебното решение в връчен на ищеца лично на 09.8.2022 г.

Следва да се отговори на въпроса от коя дата тече срокът за въззивно обжалване на решението – от 04.8.2022 г. или от 09.8.2022 г., по който въпрос настоящият състав на въззивния съд намира следното:

Според разпоредбата на чл. 98, ал. 1 ГПК назначеният служебен адвокат упражнява правомощията си до влизането в сила на определението за прекратяване или за лишаване от правна помощ, ако това е необходимо за предпазване на страната от неблагоприятни правни последици. Следователно правната помощ, изразяваща се в процесуално представителство, не възниква по силата на упълномощаване, а по силата на акта на съда за назначаване на служебен адвокат, респ. за освобождаването и замяната му. Дори и страната/адвокатът да са поискали прекратяване на правната помощ, респ. замяната на адвоката, то този факт настъпва само ако и когато съдът постанови акт, с който уважава това искане. До постановяване на такъв акт правната помощ се осъществява от назначения адвокат.

Предвид липсата на специална разпоредба, която да изисква връчване на страната при наличие на назначен по реда на ЗПП адвокат, както и предвид разпоредбата на чл. 44, ал. 2 ЗАдв, според която адвокатът или адвокатът от Европейския съюз е длъжен да води възложеното дело, по което осъществява правна помощ по реда на Закона за правната помощ, със същата грижа, както ако е бил упълномощен от клиента, в случая са приложими процесуалните правила, които се прилагат и при упълномощен адвокат.

Връчването на препис от процесното съдебно решение лично на адвокат К. на адреса на кантората му е редовно – чл. 51 ГПК в редакцията му към ДВ, бр. 110 от 29.12.2020 г. Доколкото към момента на връчване на адвоката на препис от решението той не е бил освободен, то той е представлявал ищеца и на основание чл. 35, изр. 2 ГПК извършените спрямо процесуалния представител действия обвързват представлявания, поради което от този момент срокът за обжалване на решението е започнал да тече.

Константна е съдебната практика по въпроса, че срокът за обжалване тече от момента на връчването на адвоката, без значение има или няма връзка с лицето, което представлява - определение № 15 от 12.01.2011 г. по ч.пр. д. № 661/2010 г. на Върховен касационен съд.

5

Предвид изложеното дотук, срокът за въззивно обжалване е започнал да тече на 04.8.2022 г. и е изтекъл на 18.8.2022 г. – петък. Въззивната жалба е подадена на 23.8.2022 г. – след изтичането на срока. Ето защо и въззивният съд намира жалбата за недопустима, поради което същата следва да бъде върната на основание чл.. 267, ал. 1 вр. чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК.

За пълнота следва да се посочи и че не може да се приеме че срокът за въззивно обжалване е бил прекъснат с подаването на молбата за замяна на адвоката, доколкото тя е приложена към въззивната жалба, която е подадена извън срока за обжалване.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА въззивна жалба вх.№ 25059634/ 25.8.2022 г., подадена по пощата на 23.8.2022 г. на ищеца В. Д. М. срещу решение № 20050881/29.7..2022 г., постановено по гражданско дело № 56908/2020 г. на Софийски районен съд, 145 състав.

ОТВХЪРЛЯ искането на въззивника за замяна на назначения му по реда на ЗПП процесуален представител адвокат К., обективирано в молба, приложена към въззивната жалба.

Определението, в частта, с която е върната въззивната жалба, подлежи на обжалване с частна жалба пред САС в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя. В останалата част определението не подлежи на обжалване.