Акт от 20.11.2019, Районен съд - Плевен

Р

Е Ш Е Н И Е

№ гр. ***,

20.11.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

***СКИ РАЙОНЕН СЪД,

ІV граждански състав в открито заседание, на двадесет и първи октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав :

Районен съдия :

Милена Томова

При секретаря : Анета Христова като разгледа докладваното от съдия Томова гражданско дело № 3057 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по субективно съединени при условия на евентуалност искове с правно основание чл.403 от ГПК.

В ***ският районен съд е постъпила искова молба от „Б.П.Б.“ АД, ЕИК ***против К.П.М. с ЕГН ********** и Д.К.Б. с ЕГН **********, в която се твърди, че на 20.12.2007г. ищцовата банка сключила Договор за кредит с кредитополучател ***, като за пълно и точно издължаване на кредита била поета солидарна отговорност от други лица, сред които ответниците К.М. и Д.Б.. За обезпечаване на дълга била сключена договорна ипотека чрез нот.акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот от ***. Във връзка с неизпълнение на задължения по договора, банката се снабдила с изпълнителен лист за сума в размер на 300 000 евро (представляващи част от главницата) срещу длъжниците, сред които и ответниците по настоящия спор. Въз основа на ИЛ било образувано изп.дело №*** по описа на ЧСИ ***. С Решение №***. по т.д***. по описа на ОС-*** длъжникът *** бил обявен в несъстоятелност, като вземанията на банката били приети в производството по несъстоятелност в пълен размер и по двата договора за кредит.

В резултат на проведената процедура по осребряване на имуществото на несъстоятелния длъжник били получени в масата на несъстоятелността суми в размер на 2 175 201лв., които били преведени в полза на банката в качеството й на ипотекарен кредитор в производството по несъстоятелност. По молба на ответниците в настоящото производство било постановено на основание чл.389, ал.1 и чл.397 от ГПК определение №***, с което било спряно изпълнението по горепосоченото изп.дело. Обезпечението било допуснато при гаранция в размер на 12 000лв., която била внесена. Твърди се, че ответниците били собственици на ½ ид.ч. от описани недвижими имоти: апартамент, гараж и магазин за промишлени стоки, ипотекирани в полза на банката, срещу което било насочено изпълнението по соченото изп.дело.

Останалата ½ ид.ч. от тези имоти били собственост на съпругите им и били продадени впоследствие на публична продан в хода на изпълнителното производство на обща цена от 62 137,50лв. (при посочена в ИМ единична цена на съответните ид.части от всеки от описаните имоти). Твърди се, че обезпеченият иск на ответниците бил отхвърлен с влязло в сила на

20.02.2018г. решение. С определение №***допуснатото в полза на ответниците обезпечение било отменено.

Молителите в обезпечителното производство претендирали връщане на внесената гаранция, при което ищецът в настоящото производство подал възражение, претендирайки удовлетворяване от тази гаранция на търпените от него вреди вследствие допуснатото обезпечение.

Ищецът навежда твърдения, че е търпял следните вреди (претърпени загуби и пропуснати ползи) за времето на спиране на изпълнението по соченото по-горе изпълнително дело, вследствие обезпечението и невъзможността съдебния изпълнител да проведе изпълнение срещу ипотекираното в полза на банката имущество:

На първо място се твърди, че в полза на банката не постъпили суми, които биха постъпили при реализирана успешна публична продан на притежаваната от ответниците ½ ид.ч. от описаното по-горе недвижимо имущество. Вредата, според ищеца, се съизмерява със законната лихва върху общата продажна цена на това имущество от 62 137,50лв. и за периода на спиране на изпълнителното производство се изчислява на 25 103,02лв. (според уточняваща молба от 12.06.2018г.).

На следващо място се твърди, че банката пропуснала да реализира приходи от отдаване под наем на гореописаното имущество, права на собственост върху което имало ответниците. В хипотезата на успешно проведена публична продан по спряното изпълнително дело, банката щяла да придобие в цялост гореописаните недвижими имоти (каквато била практиката й) и да ги отдаде под наем, реализирайки приходи от наемна цена. Според правата на ответниците в съсобствеността, размерът на пропуснатите приходи от наем се изчислявал на 19 191,98лв. (според уточняваща молба от 12.06.2018г.), за периода от 19.05.2014г. до 10.05.2018г.

На последно място се твърди, че банката пропуснала да реализира приходи от лихви и такси в размер на 11 846,16лв. (според уточняваща молба от 12.06.2018г.), в резултат на възможното кредитиране със сумите в общ размер на 62 137,50лв., които би получила от реализираната публична продан на недвижимото имущество на ответниците.

Навеждат се доводи, че за обезщетяване на горните вреди ответниците отговарят пред ищеца солидарно по правилото на чл.53 ЗЗД, вр. чл.121 ЗЗД.

Ищецът заявява, че предявява частичен иск за сумата от 12 000лв. и претендира да бъдат осъдени солидарно ответниците да му заплатят тази сума, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.

Ответниците

Д.К.Б. и К.П.М. са депозирали писмени отговори, с които оспорват исковата претенция. Твърдят, че искът, чието обезпечение било допуснато, бил уважен частично – при предявен иск с цена 610 674,96лв. бил уважен за сумата от 382 218,98лв. Оспорват твърденията, че били търпени от ищеца претендираните за репариране вреди. Навеждат се доводи, че през периода, през който било спряно изпълнителното производство била начислявана законна лихва върху дължимата главница, в която се включвала и сумата от 62 137,50лв. Навеждат се също така доводи, че ищецът не би могъл да отдава под наем ½ ид.ч. от описаните имоти, в какъвто обем били правата на ответниците. Оспорва се и наличието на пряка причинна връзка между спирането на изпълнителното дело и твърдяната пропусната полза от реализиране на приходи от лихви в резултат на предоставяне на сочената от ищеца сума под формата на кредит.

С допълнителни молби от 04.06.2019г. и

27.06.2019г. ищецът е уточнил, че е предявил претенциите си за обезщетяване на вреди в условия на евентуалност. В о.с.з. на 10.09.2019г. е прието направеното уточнение, според което при условията на евентуалност са предявени следните претенции: - За сумата от 12 000 лв., представляваща частичен иск от цялото вземане в размер на 25 103.50 лв., която сума представлява претендирано обезщетение за претърпени вреди от пропуснати ползи, съизмерими със законната лихва върху сумата от 62 137.50 лв., която ищецът би получил при реализиране на публичната продан на притежаваното от ответниците имущество за периода от 19.05.2014 г. до 10.05.2018 г., като размера на цялото вземане е в размер на 25 103.02 лв.;

- За сумата от 12 000 лв., представляваща частичен иск от цялото вземане в размер на 19 191.98 лв., която сума представлява претендирано обезщетение за претърпени вреди от пропуснати ползи да се реализира приход от наем от отдаване на притежаваното от ответниците имущество под наем за периода от 19.05.2014 г. до 10.05.2018 г., като размера на общото вземане е 19 191.98 лв.

- За сумата от 12 000 лв., претендирана като част от цялото вземане в размер на 12 500 лв., представляващо претендирано обезщетение за претърпени вреди от пропуснати ползи да се реализира приход от лихви в размер на 12 500 лв., в резултат на възможното кредитиране от страна на банката със сумите в общ размер на 62 137.50 лв., които би получила от продажбата на недвижимото имущество на ответниците за периода от 19.05.2014 г. до 10.05.2018 г., като размера на цялото вземане е в размер на 12 500 лв.

Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, прие за установено от фактическа страна следното :

Безспорно е между страните и се установява от приложените преписи на Договор за инвестиционен кредит 16962/20.12.2007г. и анекси към него от 30.10.2008г.; 15.04.2009г.;

19.12.2009г.; 25.06.2010г.; 25.02.2011г.; 29.04.2011г.; 30.08.2011г. и 29.09.2011г., че на 20.12.2007г. между „Б.П.Б.” АД, в качеството на кредитор и ***, в качеството на кредитополучателя бил сключен договор за банков кредит, с който ищеца предоставил на кредитополучателя инвестиционен кредит в размер до 1 200 000лв. Ответниците К.М. и Д.Б., заедно с трети за спора лица, обезпечили задължението на кредитополучателя с поръчителство, а по силата на допълнително подписаните анекси, встъпили като солидарни длъжници.

Не се спори и се установява от представения препис на нот.акт за учредяване на договорна ипотека №*** на НК, че за обезпечаване дълга на кредитополучателя, ответника Д.К.Б. е учредил в полза на банката ипотека върху два свои недвижими имота: ***в.м. на същия административен адрес. Видно е от същото писмено доказателство, че ответника К.М. и съпругата му ***са учредили договорна ипотека в полза на кредитора върху Магазин за промишлени стоки с площ от 49,80кв.м., находящ се в ***.

Страните не спорят относно твърдените в исковата молба факти, че ищцовата банка претендирала вземания, произтичащи от соченото по-горе кредитно правоотношение по реда на чл.417 от ГПК и се снабдила със Заповед за незабавно изпълнение срещу кредитополучателя и солидарните длъжници, сред които ответниците К.М. и Д.Б., за сума в размер на

300 000 евро, представляваща част от просрочената главница по кредита. Въз основа на издадения в заповедното производство изпълнителен лист било образувано изп.дело №*** по описа на ЧСИ ***.

Не се спори също така, че изпълнението по образуваното изпълнително дело било насочено и срещу недвижимото имущество, върху което ответниците били учредили договорна ипотека с цитирания по-горе нот.акт.

Безспорно е и се установява от приложения препис на Обезпечителна заповед от 19.05.2014г. по т.д.№69/2014г. по описа на ОС-***, че по молба на ответниците К.М. и Д.Б. е било допуснато обезпечение на предявен от тях иск против ищцовата банка, с правно основание чл.439 от ГПК и цена 610 674,96лв., чрез налагане на обезпечителна мярка – спиране на изпълнението по изп.дело №*** по описа на

ЧСИ ***.

Не се спори, че обезпечението е било допуснато при парична гаранция в размер на 12 000лв., внесена от ответниците.

Видно е от приложените копия на обявления за публична продажба по соченото по-горе изп.дело, че за ½ ид.ч. от ипотекираните в полза на банката недвижими имоти (върху които ответниците също имали права в размер на

½ ид.ч.) е била насрочена от съдебния изпълнител публична продан за периода от 18.12.2014г. до 18.01.2015г.

Установява се от приложените копия на Решение от 05.11.2015г. по гр.д***ение №***, че по предявеният от К.М. и Д.Б. иск с правно основание чл.439, ал.2 от ГПК, чието обезпечение е било допуснато чрез спиране на изпълнението по цитираното по-горе изп.дело, е било признато за установено, че ответниците в настоящото производство не дължат на „Б.П.Б.” АД, следните суми : сумата от 104 575 евро в левова равностойност 204 530,02лв., представляваща разликата между дължимата от ищците главница в размер на 195 424 евро и пълния претендиран размер от

300 000 евро; сумата от 11 734,98лв. и сумата от 12 184,98лв. – разноски, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК от 18.06.2012г. и изпълнителен лист от 18.06.2012г. по ч.гр.д.№***, като погасени чрез частично плащане настъпило след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, а именно – 21.05.2014г., като иска е бил отхвърлен като неоснователен за сумата от 195 425 евро – главница и за законна лихва върху главницата от 300 000 евро, считано от 15.06.2012г. до окончателното издължаване. Съдебното решение по спора е влязло в законна сила на 20.02.2018г.

От приложения препис на Определение

№*** се установява, че по молба на ищцовата банка е било отменено допуснатото по същото дело с определение от 14.05.2014г. обезпечение на иска на ответниците, чрез спиране на изпълнението по изп.д.№*** по описа на ЧСИ ***.

С молба на ответниците

К.М. и Д.Б. е било заявено искане за връщане на внесената от тях парична гаранция в размер на 12 000лв. Копие от молбата е била връчена на „Б.П.Б.” АД. Същата е възразила за връщане на гаранцията и е предявила стоящите за разглеждане в настоящото производство претенции.