Решение № 6110 от 07.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6110 гр. София, 07.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-A, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Мария В. Атанасова като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело № 20241100511698 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 5567/12.09.2024 г., подадена от Я. И. П. длъжник по изп. д. № 20148480400928, по описа на ЧСИ Р.А., рег. № 848, с район на действие СГС, против разпореждане на съдебния изпълнител от 27.08.2024 г. за отказ да прекрати изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Жалбоподателят счита, че отказът е незаконосъобразен, тъй като от извършването на последното изпълнително действие по делото бил изтекъл период от повече от две години, което обуславяло прекратяването му по чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК. Поради бездействието на взискателя да поддържа висящността на изпълнителния процес същият бил прекратен по закон, а съдебният изпълнител следвало да прогласи това обстоятелство и служебно да вдигне наложените запори и възбрани. Моли съда да отмени обжалвания отказ и да му присъди разноските.

Взискателят „К.И.И. БГ“ ЕАД е подал възражение в срока по чл. 436, ал.

3 ГПК, в което счита жалбата за неоснователна. Поддържа, че по делото били изискани или предприети множество изпълнителни действия, които препятствали перемирането му. За настъпването на този резултат било достатъчно действието да е предприето, без значение дали същото е успешно.

Съгласно съдебната практика дори и при настъпила в предходен период перемпция с поискването от взискателя на ново изпълнително действие производството се възобновявало под същия или нов номер по описа на съдебния изпълнител. Претендира разноски.

1

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител счита жалбата за допустима, но неоснователна, тъй като по делото взискателят регулярно искал извършването на изпълнителни действия, като същите не били приложени единствено поради липса на доходи или друго секвестируемо имущество на длъжника. Съдебният изпълнител бил длъжен да приложи всеки поискан от взискателя изпълнителен способ, независимо от образуването или не на ново изпълнително дело.

Софийски градски съд, като разгледа жалбата, становището на длъжника, мотивите на ЧСИ, и се запозна с приложения препис от изп. дело № 20148480400928, по описа на ЧСИ Р.А., намира следното:

Изпълнителното дело е образувано с разпореждане от 07.07.2014 г. по молба на взискателя „Профи Кредит България“ ЕООД въз основа на изпълнителен лист от 06.03.2014 г., издаден по т.д. 6911/2012 г. на СГС, ТО, VI-9 състав, срещу Я. И. П., за сумата от 3 721,44 лв., представляваща задължение по договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху главницата от 04.03.2010 г. до погасяването, както и сумите от 90 лв. и от 265 лв., представляващи разноски в арбитражното производство, и в производствата по издаване на изпълнителен лист пред СГС и САС. С молбата за образуване взискателят е поискал проучване на цялостното имуществено състояние на длъжника и налагане на запор върху вземанията му от „Банка ДСК“ АД.

След образуването на делото срещу длъжника са били поискани и извършени следните изпълнителни действия:

На 25.07.2014 г. са изпратени запорни съобщения за налагане на запори върху вземанията на длъжника за трудово възнаграждение от „Е.Т. ИМПОРТЕКСПОРТ“ ЕООД, както и върху вземанията му от търговски банки /л. 6, 910, 12, 14-24, 28, 30/.

Н а 08.04.2016 г. до работодателя на длъжника е изпратено напомнително съобщение за изпълнение на наложения запор /л. 33/.

С постановление от 26.09.2018 г. „К.И.И. БГ“ ЕАД е конституиран като взискател, в качеството си на частен правоприемник на първоначалния взискател, въз основа на договор за цесия от 16.08.2018 г. /л. 43/.

С молби от 09.10.2020 г. и 13.01.2022 г. новоконституираният взискател е поискал налагането на запори върху вземанията на длъжника от търговски банки /л. 44, 47/.

На 14.01.2022 г. са изпратени запорни съобщения за налагане на запори върху вземанията на длъжника от търговски банки /л. 54-55/. В изпълнение на запорното съобщение на 16.05.2022 г. „Инвестбанк“ АД е превело по сметка на съдебния изпълнител сумата от 410 лв. /с. 58/.

Н а 26.03.2024 г. взискателят е поискал налагане на запори върху вземанията на длъжника от търговски банки и от финансови и платежни институции /л. 62/.

2

На 03.04.2024 г. са изпратени запорни съобщения за налагане на запори върху вземанията на длъжника за трудово възнаграждение от „С.Е.Е.С.“ ООД, както и върху вземанията му от „ИЗИПЕЙ“ АД /л. 66-67/.

В изпълнение на запорното съобщение „С.Е.Е.С.“ ООД за периода 25.04.2024 - 24.09.2024 г. е превеждал суми по сметка на съдебния изпълнител, които преводи са удостоверени и на гърба на изпълнителния лист /л. 2/.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна следното:

Основанието по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК за прекратяване на изпълнителното дело е налице, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Срокът е преклузивен и започва да тече от последното изпълнително действие. С изтичането му производството по принудително изпълнение се прекратява, която правна последица настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи с постановление вече настъпилото прекратяване /т.10 от ТР № 2/26.06.2015г. по тълк.д.№ 2/2013г., ОСГТК на ВКС/.

Това основание предполага бездействие на взискателя да поиска извършването на изпълнителни действия в установения в закона срок.

Обратно, всяко искане за извършване на такива действия прегражда възможността за прекратяване на изпълнителното производство, като е без значение дали касае способи, които вече са били приложени или нови.

Взискателят не е ограничен в правото да иска повтаряне на способи, ако те не са били успешни или с цел намиране на секвестируемо имущество. Това важи и в хипотезата, при която изпълнението се осъществява от съдебния изпълнител по възлагане по чл.18 ЗЧСИ, защото всяко предприето от органа по изпълнението действие се счита поискано от взискателя.

Двугодишният срок за перемпцията започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение, т.е. осъществяването на всички поискани способи е приключило (успешно или безуспешно) или поисканите не могат да се осъществяват по причина, за която взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане (посоченото решение на ВКС).

Когато изпълнителният способ се реализира чрез плащане от трето лице (напр. при наложен запор върху вземания на длъжника) всяко плащане изгражда предприетия изпълнителен способ и препятства перемирането на делото.

Съгласно разпоредбите на чл. 3, т. 1 от ЗМДВИП (Обн. ДВ бр. 28 от 24 март 2020 г.) и § 13 от ЗИД на ЗЗ (обн. ДВ бр. 44 от 13 май 2020 г.) за периода 13.03.2020 г. - 21.05.2020 г. спират да текат процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства. По тази причина първата молба на новоконституирания взискател за налагане на запор от 09.10.2020 г. е подадена преди изтичане на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

3

По отношение на периода 08.04.2016 г. - 26.09.2018 г. обаче, по делото не са налице данни за поискани от взискателя или извършени от съдебния изпълнител изпълнителни действия или за извършени плащания от трети лица, в изпълнение на предприет по-рано изпълнителен способ. От 08.04.2016 г. е започнал да тече двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, който е изтекъл на 08.04.2018 г., което означава, че изпълнителното производство е прекратено по силата на закона, считано от 09.04.2018 г.

Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право.

При горното съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 433, ал.

1, т. 8 ГПК за перемпция и отказът на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното дело е неправилен и като такъв следва да бъде отменен.

Независимо от изхода на делото в полза на страните не следва да се присъждат разноски. Предмет на настоящото производство е законосъобразността на действията на съдебен изпълнител, а не спор относно накърнено материално право, при което с оглед изхода от спора се разпределя отговорността за разноски. В случая не е налице правен спор, предмет на съдебно инстанционно разглеждане по смисъла на чл.81 от ГПК, поради което и общият ред за присъждане на разноски, предвиден в чл.78 и чл.81 от ГПК, в случая е неприложим.

Водим от горното Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на Я. И. П., ЕГН **********, длъжник по изп. д. № 20148480400928, по описа на ЧСИ Р.А., рег. № 848, с район на действие СГС, разпореждане на съдебния изпълнител от 27.08.2024 г. за отказ да прекрати изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

КОНСТАТИРА настъпилото по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК прекратяване на производството по изпълнително дело № 20148480400928, по описа на ЧСИ Р.А., рег. № 848.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5