Решение № 466 от 14.11.2024, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 466 гр. Кърджали, 14.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Гунчева при участието на секретаря Евгения Пинева като разгледа докладваното от Мариана Гунчева Гражданско дело № 20245140100476 по описа за 2024 година

Постъпила е искова молба от процесуалния представител на ищеца, в която сочи, че между доверителя и ответното дружество било възникнало търговско правоотношение по договор за международен превоз на товари, по силата на което „И.“ ЕООД възлага на „М. 1“ ЕООД извършване на международни превози на товари с конкретни условия, вписани в транспортна заявка №461/12.10.2022г., изпратена по електронна поща на изпълнителя на 12.10.2022г. Твърди, че според условията на заявката, товарен автомобил с рег. № *** и ремарке ***, който се бил намирал на около 700км. от товарния адрес на заявката в Испания, Алхама де Мурсия към момента на подаване на заявката, бил отишъл на товарния адрес на 13.12.2022г. Сочи, че възложителят обаче променил датата на товарене и съобразно водените телефонни разговори, товарната композиция била пренасочена към друг товарен адрес на друг възложител. Твърди, че заявката била сторнирана. Сочи, че не била получена нова заявка за нова дата. Твърди, че в съответствие с общите условия на „М. 1“ ЕООД за явяване на товарен адрес и отмяна на заявката за превоз, била начислена неустойка в размер на 400 /четиристотин/ евро на „И.“ ЕООД. Сочи, че бил издаден протокол №400000004/17.10.2022г., изпратен на възложителя по пощата. Твърди, че „И.“ ЕООД било потвърдило задължението си с имейл до служител на „М. 1“ ЕООД на 13.10.2022г. /16:31ч./. Твърди, че до днес не било настъпило цялостно издължаване на „И.“ ЕООД, въпреки отправени многобройни за това покани. Сочи, че дължимата лихва върху главницата в размер 782,33 лева била общо – 144,47 лева за периода от издаване на протокола за неустойка, който бил потвърден като задължение от длъжника по електронна поща – 17.10.2022г. по депозиране на исковата молба пред РС – Пловдив. Твърди, че „М. 1“ ЕООД бил възнамерил предявяването на иск за осъждане на ответника да му заплати дължимите навла. Сочи, че с цел обезпечение на 1 бъдещия иск на „М.“ ЕООД било образувано ЧГД 912/2024 на ВТРС. Твърди, че с определение от 18.03.2024г. бил допуснал обезпечението, посредством налагане на запор на банкови сметки на длъжника, издадена била обезпечителна заповед. Твърди, че запорите били изпълнени в обезпечително дело №5339/2024г. на ЧСИ И.Ц.. Сочи, че общо по обезпечителното производство пред ВТРС и ЧСИ *** с район ВТРС/ „М.“ ЕООД бил сторил разноски в размер на 832,70 лева, съгласно приложени към исковата молба разходоправдателни документи, които с оглед виновното поведение на длъжника, следвало да се присъдят на „М. 1“ ЕООД от съда, разглеждащ основните искове. Моли съда да постанови решение, с което да осъди „И.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. Кърджали, ***, да заплати на „М. 1“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Велико Търново, ***, ЕИК *** следните суми: неустойка за отказан превоз – 782,33 лева, за която бил издаден протокол №400000004/17.10.2022г.; лихва за забава върху главницата (782,33 лева) – 144,47 лева за периода от издаване на протокола – 17.10.2022г. до 11.04.2024г.; лихвите за забава върху главницата от датата на предявяване на иска пред РС – Кюстендил до окончателното изплащане на задължението; 832,70 лева разноски по обезпечително производство, представляващи ДТ към ВТРС – 41,70 лева, такси на ЧСИ по обезпечителното производство – 140 лева, адвокатско възнаграждение – 650 лева, които съгласно ТР №6/2012 на ВКС се присъждали от съда, разглеждащ бъдещия иск, ведно с лихвите за забава от момента на депозиране на молбата, до окончателното им изплащане; разноските, сторени по настоящото производство /държавна такса за завеждане на исковете, адвокатско възнаграждение и др./

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника чрез процесуалния му представител, в който сочи, че заявява, че признава така предявения иск, като в тази връзка желае „И.“ ЕООД да не бъде ангажирано с каквито и да е разноски по делото, като изрично прави възражение както за размера, така и за основателността на претендираните от ищеца разноски в обезпечителното производство. Сочи, че преди всичко останало, би желал да отбележи, че „И.“ ЕООД не е ставало причина за завеждането на настоящото дело, тъй като през цялото време имали желание да се разберат доброволно с ищцовото дружество. Твърди, че с платежно нареждане от дата 10.02.2023г. „И.“ ЕООД било заплатило неустойка в размер на 200 лв., но поради сходство в наименованията на групата дружества на ищеца, това плащане е било направено към дружество „М.“ ЕООД, а не към „М. 1“ ЕООД. Сочи, че в тази връзка били провели разговори с ищеца за това така платената сума да бъде прихваната, с оглед свързаността на двете дружества, като в един момент просто получили съобщение за образувано от ищеца гражданско дело. Моли съда на „И.“ ЕООД да не бъдат възлагани разноски във връзка с образуването на съдебни производства срещу дружеството. Твърди, че би желал също да възрази, че предявеният от ищеца адвокатски хонорар за изпълнително производство на първо място бил прекомерен, а на следващо не следвало да бъде предмет на настоящото производство, тъй като не бил хонорар, който бил заплатен във връзка с образуването на обезпечително производство при съответния граждански съд. Твърди, че представеният касов ордер за заплатени суми към ЧСИ не бил надлежен платежен документ и съответно посочените в него суми също не следвало да бъдат присъждани в полза на 2 ищеца. Сочи, че настоящото производство не се отличавало с каквато и да е правна или фактическа сложност, възразява и срещу присъждането на разноски в полза на ищеца по делото в настоящата инстанция, както и при условията на евентуалност прави възражение за размера на евентуално претендирания от ищеца адвокатски хонорар за представителство пред РС – Кърджали. Моли делото да бъде разгледано и в случай на негово отсъствие в съдебно заседание.

Съдът, за да се произнесе, съобрази следното:

Предявени са искове с правно основание чл.79 и сл. от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

С оглед направено от ищеца искане и като прие, че са налице предпоставките на чл.

237, ал.1 от ГПК, съдът допусна в открито съдебно заседание постановяване на решение при признание на иска. Съгласно тази разпоредба предпоставките за постановяване на решение при признание на иска са две: ответникът да е признал иска и ищецът да е направил искане съдът да постанови решение съобразно признанието, като тези предпоставки е необходимо да са налице кумулативно. В този случай тези предпоставки са налице, тъй като с отговора на исковата молба ответникът е заявил, че признава предявения срещу него иск. Отсъстват и пречките за постановяване на такова решение, предвидени в чл.237, ал. 3 от ГПК – в случая признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави и също така признатото право е такова, с което страната може да се разпорежда. Предявеният иск не попада в категорията на брачните искове по чл.324 ГПК, искове за гражданско състояние по чл.334 ГПК и исковете за поставяне под запрещение по чл.339 ГПК, за които искове законодателят изрично е уредил забрана да се постановява решение по чл.237,ал. 1 от ГПК.

Признанието на иска е процесуално действие, което принадлежи само и единствено на ответника по иска. С него той заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото той е основателен и по този начин ответникът губи възможност да оспорва основателността на иска. Съгласно чл.237,ал. 4 от ГПК признанието на иска не може да бъде оттеглено. Също така съгласно чл.237,ал. 1 от ГПК признанието на иска е основание съдът да прекрати съдебното дирене и да се произнесе с решение съобразно признанието.

С оглед изложеното, предявеният от ищеца иск следва да бъде уважен, като на основание чл. 237,ал. 2 от ГПК не е необходимо съдът да излага мотиви за това, а е достатъчно само да се укаже, че решението се основава на признанието на иска.

При този изход на делото следва, в полза на ищеца, да се присъдят претендираните от него разноски, както по настоящото дело, така и по обезпечителното производство.

Молбата на ответника да не бъде ангажиран с разноски по делото е неоснователна.

Съгласно чл.78,ал.2 от ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Предпоставките, уредени в чл.78,ал. 2 от ГПК е необходимо да са налице кумулативно. Безспорно една от предпоставките е налице – признание на иска. Втората предпоставка обаче не може да се приеме, че е налице, а именно, че ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане 3 на делото. По делото няма никакви доказателства, че ответникът е предприемал действия за доброволно решаване на спора. Направеното плащане от страна на ответника на сумата в размер на 200 лева, представляваща неустойка, не може да се приеме за такова действие, тъй като то е направено в полза на дружеството „М.“ ЕООД, което е съвсем различно дружество и изобщо не е страна по настоящото дело. Ето защо, спрямо ответника, следва да се приложи чл.78,ал.1 от ГПК и същият да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 734,70 лева, представляваща направени разноски по настоящото делото. Съдът намира, че направеното възражение от ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. е основателно, като същото следва да се намали до предвидения минимум от 400 лв., съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 9 юли за минималните размери на адвокатските възнаграждения с оглед на цената на иска и фактическата и правна сложност на делото.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и разноските, които последният е направил в обезпечителното производство. Съгласно ТР №6/2012, т.5 отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решението, с което се разглежда спора по същество и съобразно неговия изход, тъй като привременно осъществената мярка е постановена с оглед този изход и защита на правните последици от решението. По обезпечителното производство ищецът е направил следните разноски: 41,70 лева платена държавна такса; 140 лева такси на ЧСИ по обезпечителното производство и 650 лева платено адвокатско възнаграждение, или общо 832,70 лева, които следва да бъдат присъдени в пълен размер.

Водим от гореизложеното, съдът:

РЕШИ:

ОСЪЖДА „И.“ ЕООД, с ЕИК *** със седалище и адрес на управление в гр. Кърджали, ***, ДА ЗАПЛАТИ на „М. 1“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Велико Търново, ***, ЕИК *** сумата от 782,33 лева, представляваща неустойка за отказан превоз, както и сумата в размер на 144,47 лева лихва за забава за периода от 17.10.2022г. до 11.04.2024г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 12.04.2024г. до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА „И.“ ЕООД, с ЕИК *** със седалище и адрес на управление в гр. Кърджали, ***, ДА ЗАПЛАТИ на „М. 1“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Велико Търново, ***, ЕИК *** сумата от 832,70 лева, представляваща разноски по обезпечително производство

ОСЪЖДА „И.“ ЕООД, с ЕИК *** със седалище и адрес на управление в гр. Кърджали, ***, ДА ЗАПЛАТИ на „М. 1“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Велико Търново, ***, ЕИК *** направените по делото разноски от 100.00 лева – внесена държавна такса и 634.70 лева адвокатско възнаграждение.

4

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кърджали в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________

5