Решение № 15653 от 06.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15653 гр. София, 06.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на трети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря МАРГАРИТА Р. ИВАНОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20261110100495 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес) Производството е образувано по искова молба с вх. № 5245/09.01.2026 г . о т Ю. А. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. Ле* срещу „ТОПЛОФИКАЦИЯ- СОФИЯ“ ЕАД ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Я*, с която е предявен отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.439 ГПК вр. чл.117, ал.2 ЗЗД, с който се иска да бъде признато за установено, че Ю. А. Д., ЕГН:

********** не дължи на ответника „ТОПЛОФИКАЦИЯ- СОФИЯ“ ЕАД ЕИК * сумите, присъдени със заповед за изпълнение, издадена по ч. гр. д. № 35414/2015 г. по описа на СРС, 29 състав и предмет на изпълнително дело № 20169190400787 по описа на ЧСИ С*, рег. № 919 на КЧСИ, поради погасяването им по давност, а именно: 202,76 евро (равняваща се на 396,56 лева) -главница за използвана топлинна енергия в периода от м.03.2013 г. до м.

12.2013 г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 23.06.2015 г. до изплащане на вземането, лихва за забава в размер на 20,14 евро (равняваща се на 58,94 лева) за периода от 01.05.2013 г. до 10.06.20215 г. и 166,17 евро (равняваща се на 325 лева) разноски по делото.

В исковата молба са изложени твърдения, че по молба на ответника има образувано изпълнителното дело при ЧСИ С* с рег. № 919 в КЧСИ, а именно изп. д. № 20169190400787, въз основа на изпълнителен лист по ч. гр. д. № 35414/2015 г. по описа на 29. състав на СРС.

Твърди, че към изпълнителното дело е перемирано и по него на еса 1 извършени действия в продължение на повече от 5 години. Твърди, че вземането е погасено по давност. Излага факти и обстоятелства, че се е опитал да уреди отношения доброволно, но ответникът отказал да отпише задълженията.

Моли съда да уважи иска. Претендира разноски. Моли съда да постанови неприсъствено решение.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът изцяло оспорва исковата претенция, като твърди, че са предприети множество изпълнителни действия, които прекъсват давността. Твърди, че е имало подадени молби за насочване на изпълнителни действия, които са прекъснали петгодишната давност.

Позовава се, че за периода от 13.03.2020 г до 20.05.2020 г. са спрели да текат всички срокове, заради извънредното положение. Излага правни доводи за размера на давността и за прекъсване на давността. Цитира ТР. Признава изцяло издадените ИЛ и изпълнителни основания и образуваните изпълнителни дела.

Моли съда да отхвърли исковата претенция. Прави искане делото да се гледа в негово отсъствие. Прави възражение за прекомерност. Претендира разноски и прилага списък по чл.80 ГПК.

В открито съдебно заседание (о.с.з.), ищецът се представлява от адвокат.

Поддържа иска. Претендира разноски.

Ответникът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител в о.с.з. Оспорва ИМ. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК приема за установено следното:

По валидността и допустимостта на производството

Допустимостта на предявения от ищеца отрицателен установителен иск се обосновава от доказаните по делото твърдения на ищеца за наличие на правен интерес у него от предявяването им и за надлежна процесуална легитимация на страните по тях. Правният интерес от предявяване на установителен иск е винаги конкретен и зависи от обстоятелствата по делото.

Интересът трябва да бъде доказан от ищеца и като положителна процесуална предпоставка следва да е налице при всяко положение на делото. Когато ищецът желае да установи, че не дължи дадено вземане поради изтекла погасителна давност, той следва да посочи конкретните обстоятелства, които обуславят правния му интерес от предявяване на установителния иск. В този смисъл ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият състав приема, че е налице правен интерес от настоящото дело, тъй като е налице висящо изпълнително дело и издаден ИЛ и ищецът иска да се защити срещу действия по изпълнителното дело.

С оглед изложеното, Съдът дължи произнасяне по същество на спора.

2

По основателността на иска

Не се спори, че въз основа на издаден ИЛ, въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 35414 по описа за 2015 година на СРС е образувано изпълнително дело № 20258600402279 по описа на ЧСИ В*, рег.№ 860 на КЧСИ, както и № 20169190400787 по описа на ЧСИ С*, рег.№ 919 на КЧСИ.

Спорно остава дали това вземане подлежи на принудително изпълнение, т.е. дали вземането, установено по ч. гр. д. № 35414/2015 г. по описа на СРС е погасено по давност. Спорно остава дали е настъпила давността.

Основни принципи, които следва да се отчетат при решаване на този вид дела са:

1. Влезлият в сила съдебен акт – определение, решение или заповед за изпълнение, обуславя петгодишна давност, която започва да тече от влизане в сила на акта, на основание чл.117, ал.2 ЗЗД. В този смисъл е решение по съединени дела С-693/19 и С-831/19 и Решение № 491/23.07.2024 г. по гр. д. № 1767/2023 г. по описа на ВКС.

2. Съгласно чл.116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение.

3. Съгласно ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ/независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/ - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

4. Налагането на запор или възбрана в изпълнително производство, съгласно т.1 ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК съставлява насочване на изпълнението върху отделен имуществен обект на длъжника. То прекъсва давността, тъй като с него започва да се 3 осъществява принудата в изпълнителния процес –длъжникът започва да търпи ограничение в правната си сфера – неговите актове на разпореждане стават непротивопоставими на първоначалния и присъединените кредитори.

5. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.

Искането да бъде приложен отделен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.

6. От всяко прекъсване на давността започва да тече нова давност, която е петгодишна, при влязъл в сила съдебен акт, на основание 117, ал.1 ЗЗД.

Нова давност започва да тече с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.

7. В изпълнителния процес давността не спира, тъй като кредиторът може да избере дали да действа/да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен/ или да не действа/ да не иска нови изпълнителни способи/

8. Когато взискателят не е поискал или съдебният изпълнител не е извършил изпълнително действие в продължение на две години, изпълнителното дело се прекратява, поради перемпция, на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

9. Новата давност започва да тече от последното й прекъсване с надлежно извършено изпълнително действие или признание на вземането от длъжника. Перемпцията е без правно значение за давността. Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на длъжника. То може да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител, само доколкото не е събрана дължимата авансова такса за образуване на отделното дело и с това са нарушени канцеларските правила по воденото на изпълнителните дела.

10. Ако искането от кредитора (което прекъсва давността) е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от 4 надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, която не зависи от волята на кредитора; давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство.

Давността не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането на действието. Прекъсването е едно – с предприемането на действието, но се счита да е настъпило с обратна сила, ако след поискването давността е изтекла. Следователно тя се прекъсва последователно във времето, когато осъществяването на способа става чрез отделни процесуални действия: запор или възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта, разгласяване, приемане на наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т.н. до влизането в сила на постановлението за възлагане. В този смисъл Решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 на ВКС. Когато молбата за изпълнение съдържа искане за прилагане на посочените в нея изпълнителни действия, то също не е предприемане на принудително изпълнение – такива са наложеният запор и насочването на изпълнението върху движими вещи с описа – те ще прекъснат давността, но с ефект от поискването им, освен ако осъществяването им е забавено по причина, за която взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така е осуетявал тяхното прилагане.

11. Образуването на второто изпълнително дело преди изтичане на давностния срок не прекъсва давността, тъй като не представлява предприемане на действия на принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б. „в“ ЗЗД според даденото тълкуване на материалния закон в т.10 ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК.

12. Съгласно ТР 3/28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 на ОСГТК на ВКС погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. За тези вземания започна да тече погасителна давност от 26.06.2015 г. Но за дела, образувани по старата практика, т.е. преди 26.06.2015 г., когато е действало Постановление № 3 от 18.XI.1980 г. по гр. д. № 3/80 г., Пленум на ВС, давността започва да тече от перемпцията на изпълнителното дело, която настъпва две години от последното изпълнително действие.