Определение № 273 от 09.04.2024, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 273 гр. Перник, 09.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в закрито заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛОРА Р. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Гражданско дело № 20231700100751 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от И. А., персонален номер *** и О. А., персонален номер ***, двамата с адрес: **** и със съдебен адрес: *** против Агенция „Пътна инфраструктура“, БУЛСТАТ 000695089, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от председателя на управителния съден Ясен Йорданов Йорданов.

Съдът намира, че исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127 и чл.

128 от ГПК. Предявените искове са процесуално допустими. Изпълнена е процедурата по чл. 131 от ГПК. Затова делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

С молба вх. № 5248/02.04.2024 г. ответникът е направил искане по чл. 219 от ГПК за конституиране на трето лице – помагач на негова страна – „Автомагистрали“ ЕАД, ЕИК 831646048, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от И. С. С..

В молбата е изложено, че между ответника и „Автомагистрали“ ЕАД е сключен договор за възлагане на обществена поръчка № РД-38-1/01.03.2018 г., с който на дружеството са възлоЖ. дейностите по поддържане/превантивно, текущо зимно и ремонтно – възстановително при аварийни ситуации/ на АМ „Люлин“ и АМ „Струма“ от км. 0+000 до км 56+170, включително и принадлежащите пътни връзки, охрана на пътни съоръЖ.я и принадлежности в обхвата на автомагистралата на територията на ОПУ София, ОПУ Перник и ОПУ Кюстендил, където попада и процесния участък. Посочено е че съгласно чл. 28 от договора при настъпило ПТП изпълнителят носи пълната имуществена и неимуществена отговорност за причинените вреди.

Изложеното от ответника се подкрепя от представения от него договор № РД-88-1/01.03.2018 г. за възлагане на обществена поръчка, с предмет:

„Поддържане/превантивно, текущо, зимно и ремонтно – възстановителни работи при аварийни ситуации/ на АМ „Люлин“ и АМ „Струма“ от км 0+000 до км 56+170, включително и принадлежащите пътни връзки, охрана на пътни съоръЖ.я и принадлежностите в обхвата на автомагистралата, на територията 1 на ОПУ София, ОПУ Перник и ОПУ Кюстендил, стопанисвани от АПИ“.

Съгласно чл. 219, във вр. с чл. 218 от ГПК в срока за отговор ответникът може да трето лице – помагач на негова страна, ако последното има интерес решението да бъде постановено в полза на ответника и има постоянен адрес/седалище/ на територията на Република България.

В настоящия случай искането за привличане на трето лице-помагач е направено в преклузивния срок по чл. 219, ал. 1, във вр. с чл. 131 от ГПК. С оглед предвидената отговорност на „Автомагистрали“ ЕАД за причинени вреди, в резултат на ПТП, настъпило в процесния участък, следваща от нормата на чл. 28 от сключения с ответника договор, дружеството има интерес решението по делото да бъде постановено в полза на Агенция „Пътна инфраструктура“. Същото има седалище на територията на Република България.

Предвид изложеното, настоящият състав намира, че са налице предпоставките на чл. 219, ал. 1 и ал. 2, във вр. с чл. 218 от ГПК за конституиране на „Автомагистрали“ ЕАД като трето лице-помагач на страната на ответника.

На същото следва да се връчи препис от молба вх. № 2148/03.04.2024 г., ведно с прилоЖ.ята отговора на ответника, както и препис от исковата молба и молба вх. № 1102/16.02.2024 г., ведно с прилоЖ.ята към тях и препис от определение № 140/19.02.2024 г.

На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК съдът изготви следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото.

Производството е по иск с правна квалификация чл. 49, във вр. с чл. 45, във вр. с чл. 52 от ЗЗД.

Образувано е по искова молба, подадена от И. А., персонален номер *** и О. А., персонален номер ***, двамата с адрес: **** и със съдебен адрес: **** против Агенция „Пътна инфраструктура“, БУЛСТАТ 000695089, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от председателя на управителния съден Ясен Йорданов Йорданов.

На страната на ответника е конституирано трето лице – помагач – „Автомагистрали“ ЕАД.

Ищците твърдят, че на 23.11.2021 г., около 03:00 часа, на скоростен път, част от лот 0 на АМ „Струма“, при 31+800 км, който е част от републиканската пътна мрежа, в посока към отбивката за с. Боснек, област Перник, е настъпило ПТП /самокатастрофа/ с пътнически автобус марка ***, с македонски рег. № ***.

Сочат, че причините за настъпване на ПТП са комплексни и се състоят в: 1. управление на автобуса с леко завишена спрямо релефа на пътя /десен завой/ скорост, обуславяща по - малко време за преценка на конкретната пътната обстановка и предприемане на адекватна реакция от страна на водача и 2. състоянието на пътя, свързано с неправилно изпълнение /изграждане/, обезопасяване и поддръжка на процесният участък от пътното платно, който не е отговарял на актуалните към датата на ПТП изисквания за магистрален път, неправилно поставени обезопасителни мантинели с недостатъчна носимоустойчивост и височина, липса на коректно поставена пътна сигнализация за наличие на отбивка, което обуславя риск от объркване за водачите по отношение на главният път и платното, по което следва да се 2 движат, липса на надлежна и адекватна вертикална и хоризонтална пътна сигнализация - изтрита маркировка, липса на работещи светлоотразителни елементи и др., на надлъжна релефна шумна пътна маркировка и други.

Излагат, че съвкупността от посочените обстоятелства е довела до загубване на ориентация на водача, а в последствие и на контрол над двиЖ.ето на автобуса в границите на правилната пътна лента, като се е отклонил в дясно, реализирал е удар в дясна предпазна мантинела по посока на двиЖ.ето, с последващ такъв в лява предпазна мантинела, което е довело до цялостна деформация на МПС, вклиняване на автобуса между двете леви предпазни мантинели и самозапалване.

Сочат, че в самокатастрофиралия автобус пътувал синът им В. А., който в резултат на ПТП е получил травми, несъвместими с живота и починал на място по мъчителен начин от задушаване и изгаряне. Поддържат, че отношенията им с него са били основана на обич, привързаност, разбирателство и задружност. Смъртта му, ги е лишила от най-близкия им човек и им е причинила силни страдания, на чиято висока интензивност се е отразила и преждевременността и внезапността на загубата, както и ужасяващия начин на настъпването и. Ищците сочат, че са лишени завинаги от подкрепата, помощта и моралната опора, на които са разчитали за в бъдеще, че към настоящият момент продължават да страдат от депресия и посттарвматичен стресов синдром, съпроводени с нарушения в съня, главоболие и тревожност.

Считат, че претърпените от тях неимуществени вреди могат да бъдат справедливо репарирани с обезщетение за всеки от тях в размер на по 160000 лв.

Поддържат, че отговорност за причинените им неимуществени вреди носи ответникът, тъй като ПТП е настъпило в резултат на неизпълнение на задълЖ.ята му, следващи от ЗП и ЗДвП да поддържа процесния пътен участък, който е част от републиканската пътна мрежа, в изправно състояние и да осигурява безопасността му при ползването му по предназначение.

Излагат, че считано от 23.07.2013 г. разрешената скорост по процесния път е 120 км/ч., при полоЖ.е, че за същия не е издаден акт 16, позволяващ експлоатацията му. Считат, че поради липса на Акт 16, както и предвид изграждането на пътя, сигнализирането, обезопасяване и поддържане му по начин, създаващ дезориентация на водачите на ПТП, ответникът е бил длъжен да не допуска преминаването на превозни средства по него.

Твърдят, че той е бездействал в продълЖ.е на повече от 14 години, като не е извършил необходимите действия за надлежното въвеждане на пътя в експлоатация, респективто при невъзможност за това - за ограничаване на достъпа на превозни средства до него. Считат, че пътят е бил изграден в разрез с т. 4 „Достъпност и безопасност при експлоатация“ от ПрилоЖ.е № 1 „Основни изисквания към строежите“ към Регламент (ЕС) № 305/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011 г. за определяне на хармонизирани условия за предлагането на пазара на строителни продукти, съобразно която „строежите трябва да са проектирани и изпълнени по такъв начин, че да не създават неприемливи рискове от инциденти или повреди при използване или експлоатация, като подхлъзване, падане, сблъсък, изгаряния, токов удар, нараняване вследствие на експлозия и кражби с взлом“ и затова ответникът е бил длъжен да приложи чл. 9, ал. 4 от Закона за пътищата /ЗП/, 3 като въведе забрана за общественото и специалното му ползване, за да осигури безопасността на двиЖ.ето.

Считат, че процесният пътен участък не е конструиран правилно и липсва сигнализация, която да информира водача на автобуса дали пътят има характер на автомагистрала или е т.нар. скоростен път, тъй като към датата на процесното ПТП са били налични табели, сигнализиращи, че участъкът е автомагистрала и други - че е скоростен път.

Твърдят, че е изграден и се поддържа некачествено, тъй като маркировката не е съответна на нормативните изисквания. Сочат, че не са поставени знаци Д7а и Д8а за начало и край на скоростни пътища, и знак Е22, съдържащ поле за скоростен път с ограничение на скоростта до 120 км/ч. Също, че са липсвали знаци Е18 „Вода за пиене“ за процесната отбивка, съответно - 250 метра и 1 000 метра преди нея. В разделителната ивица, непосредствено след площадката за отдих, не е бил поставен знак П - „ДвиЖ.е само на право след знака“, като веднага след това е налична табела "Кулата -129 км", която също не предупреждава, че предстои отбивка. Не е бил изграден „буфер“, явяващ се елемент за начало на ограничителната система, която се монтира при опасност с цел разделяне на транспортните потоци и отбивки.

Поддържат, че светлоотразителните тела на мантинелите от двете страни на пътните ленти по посока на движенето на автобуса от 1 км преди процесното място на ПТП до намиращата се в дясно на посоката на двиЖ.е мантинела на 31 км са били с неправилно местополоЖ.е и с влошено техническо състояние. Сочат, че влоЖ.те строителни продукти при използваната в процесния пътен участък пътна маркировка не са отговаряли на методите и изискванията за изпитване на БДС ЕИ 1436 „Материали за пътна маркировка, Експлоатационни характеристики на пътната маркировка" и/или на БДС ЕN 1790 „Материали за пътна маркировка, готови материали за пътна маркировка" и/или на БДС ЕИ 1463 „Материали за пътна маркировка.

Светлоотразителни пътни кабари“, както и че е липсвала надлъжна релефна шумна пътна маркировка осигуряваща разлика от 1,00 до 3,00 dВ(А) между нивата на шума на маркировката и на пътната настилка, която да сигнализира на водача, че напуска пътната лента, която е задължителна съгласно чл. 20а, ал, 4 вр. ал. 1 от НАРЕДБА № 2 от 17.01.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътна маркировка /Нов - ДВ, бр. 34 от 2015 г, в сила от 18.05.2015 г./.

Твърдят, че пътната маркировка не е била изпълнена правилно, както и, че с годините използваните материали са се амортизирали и не е извършвана необходимата поддръжка на състоянието й. Сочат, че към момента на ПТП маркировката е била слабо видима и не е била светлоотразителна, като на 100 метра преди завоя се появяват остатъци от двойна непрекъсната линия, която трудно би могла да бъде забелязана. Неправилно е бил позициониран и единственият наличен предупредителен знак за място за отдих, а едновременно с това е била налице и неясна маркировка с разделителен знак Г11 („Преминаване отляво или отдясно на знака“) и С6.3 („Табела с направляващи линии“, като върху него залепена и рекламна обява за тегличи.

Искането към съда е да осъди ответника да заплати на всеки от ищците сумата от по 26 000 лв., която е част от пълната дължима сума от 160000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – страдание, депресия, посттравматичен синдром, настъпили в резултат на смъртта на техния син – В. А., причинена при ПТП с пътнически автобус марка ***, с македонски рег.

***на 23.11.2021 г., около 03:00 часа, на скоростен път, част от лот 0 на АМ 4

Разпечатката съдържа 34 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f7988c1a-fa5f-44be-9e63-dea81ab1242a